Решение № 3295 от 28.3.2025 г. на ВАС по адм. д. № 11586/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 119 от Кодекса за социално осигуряване (КСО). Образувано е по касационна жалба на С. П. К. от гр. Ямбол срещу Решение 1251/25.10.2024 г., постановено по адм.д.189/2024 г. по описа на Административен съд Ямбол, с което е отхвърлена жалбата му срещу Решение 2153-28-11 от 03.02.2023 г. на директора на ТП на НОИ-Ямбол, с което е потвърдено Разпореждане 4/прот. N01473 от 12.12.2022 г. на ръководителя по пенсионното осигуряване в ТП на НОИ- Ямбол, с което е отпусната лична пенсия за осигурителен стаж и възраст по чл. 68, ал. 1 и ал. 2 от Кодекса за социално осигуряване. По съображения за неправилност, относими към касационните основания по чл. 209, т. 3, предл. 1 и 3 от АПК нарушение на материалния закон и необоснованост, се иска отмяна на оспорения съдебен акт. Претендира се органите, в лицето на НАП и НОИ да бъдат осъдени да заплатят сторените по делото разноски. Ответникът по касация - директорът на ТП на НОИ Ямбол, действащ чрез пълномощника си главен юрисконсулт С. Михова, в писмен отговор изразява становище за неоснователност на касационната жалба и правилност на решението на първоинстанционния съд, като моли то да бъде потвърдено. Прави искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение за процесуално представителство за касационната инстанция. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура дава заключение за допустимост, но неоснователност на касационната жалба и правилност на атакувания с нея съдебен акт, поради което предлага той да бъде потвърден. Върховният административен съд, шесто отделение, счита касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 от АПК от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. След като провери решението по реда на чл. 218 от АПК, настоящият съдебен състав намира касационната жалба за неоснователна. Първоинстанционният съд правилно е установил фактическата обстановка по спора, от която е съществено да се акцентира върху следното: По заявление с вх. 2113-28-754 от 15.08.2022 г. от С. П. К., с Разпореждане 4/прот. N01473 от 12.12.2022 г., на лицето е отпусната лична пенсия за осигурителен стаж и възраст по чл. 68, ал. 1 и ал. 2 от КСО в размер на 585,61 лева. Изчислени са общ осигурителен стаж от III-та категория в размер на 39 години, 08 месеца и 21 дни; осигурителен доход за периода 01.01.2000 г. 10.08.2022 г. в размер на 118 039,42 лева; индивидуален коефициент по чл. 70, ал. 9 от КСО 0,8006; доход за изчисляване на размера на пенсията от 981,54 лева (индивидуалният коефицент е умножен с установения средномесечен осигурителен доход за страната за 08.2021 г. 07.2022 г.); проценти осигурителен стаж за определяне размера на пенсията 53,55 % (общият осигурителен стаж от 39 години, 08 месеца и 21 дни е умножен по 1,35%). Разпореждането е атакувано от адресата му по реда на чл. 117 от КСО пред горестоящия орган, който се е произнесъл с Решение 2153-28-11 от 03.02.2023 г., като е оставил жалбата без уважение поради нейната неоснователност. В акта решаващият орган е посочил, че видно от данните в пенсионното досие, осигурителният стаж на С. К. е зачетен съгласно приложени пенсионни документи в заявление, обр. УП-1 и данните по чл. 5, ал. 4, т. 1 от КСО. По реда на чл. 41 от НПОС за времето от 01.01.2007 г. до 15.08.2022 г. е издадена Служебна бележка 4032-28-321/09.12.2022 г. от длъжностните лица, извършващи контролно-ревизионна дейност, от която става ясно, че за времето от 01.01.2009 г. до 31.12.2010 г. е зачетен осигурителен стаж като самоосигуряващо се лице, т. е. 2 години. Осигурителният стаж и осигурителният доход на самоосигуряващите се лица, на лицата, работещи без трудово правоотношение, и на управителите, прокуристите и контрольорите на търговски дружества и на лицата, посочени в чл. 19 от Наредбата за обществено осигуряване на самоосигуряващите се лица, българските граждани на работа в чужбина и морските лица, се установяват с осигурителни книжки, в които се посочват времето, през което лицата са били осигурени и доходът, върху който са внесени или дължими осигурителни вноски. Посочено е, че за времето след 31.12.2006 г. и след 01.01.2016 г. самоосигуряващите се лица могат да установяват осигурителен стаж и осигурителен доход въз основа на данните за внесените дължими осигурителни вноски, съдържащи се в информационната система/регистрите на НОИ, а заявителят не е представил допълнителни доказателства относно липсващия според него осигурителен (трудов) стаж. Предвид обстоятелството, че делото се разглежда след връщането му от ВАС, с оглед указанията на касационната инстанция, е назначена съдебно- икономическа експертиза, според чието заключение С. П. К. е извършил плащания чрез Адвокатска осигурителна каса- Ямбол към НАП за авансови вноски за ДОО за месеците ноември-декември 2014 г., април-декември 2015 г. и ноември- декември 2016 г. Сумите по извършените плащания са записани и съществуват в данъчно- осигурителна сметка на самоосигуряващия се и са отразени по партидата му в НОИ, но внесените суми са използвани за погасяване на задължения, възникнали от подаване на декларация, обр. 6 за 2013 г. и 2014 г. за окончателен размер на осигурителните вноски, тъй като плащанията по окончателния размер на задълженията по ДОО за 2013 г. и 2014 г. не са внесени към 30.04.2014 г. и 30.04.2015 г. При това положение системата е насочила постъпленията от авансовите вноски за погасяване на просрочените /стари/ задължения. Факт е, че няма разминаване в осигурителните вноски на лицето, внасяни чрез АОК- Ямбол за тези месеци и същите са отразени в партидата му в НАП и НОИ. За да постанови решението си, административният съд е аргументирал теза, че оспореният пред него акт е законосъобразен, като издаден от компетентен орган в рамките на правомощията му, при спазване на изискванията за форма в достатъчна степен, без да са допуснати нарушения на административнопроизводствените правила и в съответствие с приложимите материалноправни разпоредби. По основния спорен между страните въпрос относно размера на личната пенсия, съдът е извел извод, че той е правилно определен, като е коментирал в тази връзка и изложеното от вещото лице по назначената от него съдебно-икономическа експертиза. Подложеното на касация съдебно решение е валидно и допустимо. То е постановено по отношение на административен акт, който подлежи на съдебен контрол, като произнасянето е извършено от компетентен съд в рамките на правомощията му, след надлежно сезиране от активно легитимирана страна. Атакуваният съдебен акт не страда и от твърдяните от касатора пороци, наличието на които би обусловило неговата неправилност. Първоинстанционният съд е събрал и коментирал относимите към казуса доказателства, надлежно и аргументирано е обсъдил и анализирал всички релевантни за спора факти и обстоятелства, правнозначимите доводи и възражения на страните, и е проверил изцяло законосъобразността на оспорения административен акт съобразно очертаните предели на предмета на съдебната проверка в чл. 168, ал. 1 от АПК по критериите в чл. 146 от АПК. В решението на съда е направен точен анализ на относимите разпоредби и алгоритъма, по който административният орган е определил пенсията на С. К.. Въз основа на съвкупната преценка на събраните по делото доказателства и при анализа им във връзка с приложимата за казуса нормативна уредба е направен обоснован краен извод за неоснователност на жалбата срещу процесното решение на директора на ТП на НОИ Ямбол и потвърденото с него разпореждане на ръководителя на пенсионното осигуряване, като убедително са опровергани релевираните, включително и пред настоящата инстанция, доводи от жалбоподателя за неговата незаконосъобразност. Съдебният акт е надлежно мотивиран, като фактическите и правни изводи съответстват с установените по делото обстоятелства. Съображенията, изложени от първоинстанционния съд се възприемат от касационната инстанция, поради което и на основание чл. 221, ал. 2, изр. 2 от АПК настоящият съдебен състав препраща към мотивите на първоинстанционния съд. Възраженията на касатора за нарушение на процедурата по установяване размера на задълженията и неправилно тълкуване на приложимите в случая разпоредби на КСО и ДОПК, са неоснователни. В чл. 41, ал. 1 от НПОС е регламентирано, че осигурителният стаж и осигурителният доход на самоосигуряващите се лица, на лицата, работещи без трудово правоотношение и на управителите, прокуристите и контрольорите на търговските дружества и на лицата, посочени в чл. 19 от НООСЛБГРЧМЛ, приета с ПМС 30/2000 г., се установяват с осигурителни книжки, в които се посочва времето, през което лицата са били осигурени и доходът, върху който са внесени или дължими осигурителни вноски. За времето след 31.12.2006 г. самоосигуряващите се лица могат да установяват осигурителен стаж и осигурителен доход и въз основа на данните за внесените дължими осигурителни вноски, съдържащи се в информационната система/регистрите на НОИ. За времето след 1 януари 2016 г. самоосигуряващите се лица установяват осигурителен стаж и осигурителен доход въз основа на данните за внесените дължими осигурителни вноски, съдържащи се в информационната система/регистрите на НОИ. По подадените данъчни декларации по чл. 50 от ЗДДФЛ за 2014 г., 2015 г. и 2016 г. С. К. има задължение за внасяне на вноски за годишно изравняване 1 322,99 лв. за 2014 г. върху осигурителен доход 12 472,50 лв., за 2015 г. е деклариран осигурителен доход 4 365,00 лв., а вноски се дължат върху 5 040,00 лева, за 2016 г. е деклариран доход 3 792,00 лева, като се дължат осигурителни вноски върху 3 799,09 лева. Представените документи от Адвокатска осигурителна каса - Ямбол не могат да заместят изискуемите документи, посочени в чл. 41, ал. 1 от НПОС. Не се установява да са постъпили осигурителни вноски по сметките на НАП в съответствие с разпоредбите на КСО, а и лицето не представя доказателства, по силата на които да бъде установено по безспорен начин, че осигурителните му вноски за процесния период са постъпили по сметките на НАП и са отразени в информационната система и регистрите на НОИ. Както правилно е посочил съдът, със заключението по експертизатаа е установено, че сумите по извършените плащания в НАП за авансови вноски за ДОО за месеците ноември- декември 2014 г., април- декември 2015 г. и ноември- декември 2016 г. са записани и съществуват в данъчно- осигурителната сметка на С.К. и са отразени по партидата му в НОИ, но предвид декларирането на сумите за 2013 г. и 2014 г. за окончателен размер на осигурителните вноски от самото лице и липсата на плащането им в съответния период, се отразява като просрочено задължение за внасяне от данъчноосигурителното лице. Декларирането е налице, но липсва физическо внасяне на авансови вноски, но дори и при внасянето им, те служат за погасяване на вече декларирани от лицето задължения, които не са погасени в предвидения срок. Периодите без вноски, от своя страна водят и до незачитане на осигурителен стаж и осигурителен доход. Предвид изложеното следва да се приеме, че касаторовата теза не намира опора в данните по делото и категорично се опровергава. С оглед на това настоящият съдебен състав счита, че не са налице касационни основания за отмяна на проверяваното съдебно решение, поради което същото трябва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на спора, в полза на ТП на НОИ Ямбол, на основание чл. 143, ал. 3, вр. с чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ и с чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ, се дължат разноски в размер на 100 лв., представляващи юрисконсултско възнаграждение за процесуално представителство пред настоящата инстанция, определени съобразно фактическата и правна сложност на делото и обема на осъществената процесуална защита. Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 2, изр. първо, предл. първо1 от АПК, Върховният административен съд, тричленен състав на шесто отделение,