Решение № 285 от 10.01.2011 г. на ВАС по адм. д. № 5668/2010 г.

Решение № 285 от 10.01.2011 г. на ВАС по адм. д. № 5668/2010 г., VII о., докладчик председателят Ваня Анчева Производство по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационната жалба на Георги Савов Папазов, регистриран като ЕТ с фирма "Гева-91-Георги Папазов", със седалище и адрес на управление в гр. Бургас, ул. "Македония" № 48, против решение № 268 от 11.03.2010 г., постановено по адм. д. № 1611/2009 г. по описа на Административен съд - Бургас, с което е отхвърлена жалбата срещу заповед № 2966/08.10.2009 г. на кмета на община Бургас. Поддържат се доводи за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон и необоснованост - основания за касиране по чл. 209, т. 3, предл. първо и трето АПК. Иска се неговата отмяна и произнасяне по съществото на спора с отмяна на обжалваната заповед като незаконосъобразна. Ответникът - кметът на община Бургас, не ангажира становище по жалбата. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, като обсъди данните по делото и доводите на страните, намира касационната жалба за процесуално допустима, но неоснователна по същество. С оспорената пред първоинстанционния съд заповед № 2966/08.10.2009 г. кметът на община Бургас е постановил отказ за категоризиране на пицария "Каприз", находяща се в Приморски парк - Северен, плаж, обект № 10, по подадено заявление с вх. № 91-00-26/23.07.2009 г. от ЕТ "Гева-91-Георги Папазов". Видно от данните по приложената административна преписка, по така подаденото заявление е открита процедура по категоризиране и на търговеца е издадено временно удостоверение № 1524/29.07.2009 г. (л. 6). На 11.08.2009 г. експертна работна група (ЕРГ) е извършила проверка на място, като резултатите са отразени в приложения констативен протокол за категоризиране на туристически обекти (л. 18). При извършената проверка е установено, че собственикът няма разрешение за разполагане на маси на открито, което е обосновало предложението за отказ да бъде категоризирано заведението. Протоколът е връчен на търговеца - заявител, възражения не са постъпили. Въз основа на доклад на председателя на ЕРГ, с решение по протокол № 29/1.10.2009 г. (л. 45), общинската експертна комисия по категоризиране е предложила на кмета да издаде заповед за отказ поради разширение на туристическия обект, с поставяне на места без надлежно разрешение. Издаденият индивидуален административен акт - заповед № 2966/08.10.2009 г. на кмета на община Бургас е надлежно мотивиран, към обстоятелствената му част е приобщен констативният протокол с № 1524/11.08.2009 г. на ЕРГ. При така установените релевантни за спора юридически факти, решаващият съд е отхвърли жалбата, като е приел, че заповедта е издадена на точното правно основание и в съответствие с материалния закон. В подкрепа на този извод е изложил правни съображения, които настоящата инстанция споделя изцяло. Наведените касационните оплаквания преповтарят възраженията, формулирани в първоначалната жалба, които са били обсъдени и приети за неоснователни. Условията и реда за извършването на туристически дейности по смисъла на чл. 3, ал. 2 от Закона за туризма са уредени в глава Четвърта на закона, а съгласно разпоредбата на чл. 50, ал. 1 с. з., на категоризиране по този ред подлежат туристическите обекти по чл. 3, ал. 3, т. 1, 2, 3, 5, 6 и 10, независимо от формата на собственост и начина на стопанисване. Съгласно предписанието на чл. 52, ал. 1 ЗТ и чл. 16, т. 2 от Наредбата за категоризиране на средствата за подслон, местата за настаняване и заведенията за хранене и развлечения (НКСПМНЗХР/Наредбата, приета с ПМС № 357 от 27.12.2004 г., обн., ДВ, бр. 2 от 7.01.2005 г.), компетентен орган във връзка с категоризацията на заведения за подслон и прилежащите към тях заведения за хранене и развлечения с категория "една звезда" е кметът на съответната община, чиито правомощия са в условията на обвързана компетентност. Последният, съгласно чл. 52, ал. 1 ЗТ (чл. 16, т. 2 Наредбата), може да определи заявената от търговеца категория, или да откаже въобще такава при хипотезите на чл. 54, ал. 1 ЗТ (респ. - чл. 21 Наредбата). Нормата на чл. 21, ал. 1, т. 5 НКСПМНЗХР, посочена като основание за издаване на оспорената заповед, предвижда отказ да бъде постановен, когато при открита процедура за категоризиране се констатира промяна на лицето, което извършва или ще извършва хотелиерство или ресторантьорство, или реконструкция или разширение на туристическия обект. Основанието и в двете му хипотези е свързано с въведените в чл. 50, ал. 5 ЗТ изисквания за съответствие на обекта с минималните задължителни изисквания за изграждане, обзавеждане и оборудване, обслужване и предлагани услуги, като разширението на туристическия обект като правнозначим факт е безспорно установено по делото. На плоскостта на цитираната нормативна уредба, относима към спорното материално правоотношение, Административният съд правилно е счел, че за констатираното разширение на туристическия обект не е представено разрешение по чл. 56 ЗУТ. Доколкото касаторът е титуляр на вече издадено такова с № 190/6.08.2009 г. за поставяне на преместваем обект, описан като пицария "Каприз" на площ от 18 кв. м (л. 7), съдът обосновано е приел, че в обхвата му не попада разполагането на маси на открито, осигуряващи 40 седящи места. Поставянето на такива маси (независимо дали са разположени върху дървени скари или под слънцезащитни навеси), съставлява разширение на туристическия обект, за което няма надлежно издадено разрешение от Общината. След като по делото безспорно е установено обстоятелство, посочено в Наредбата като фактическо основание за отказ, всички останали доводи и възражения на жалбоподателя за начина на функциониране на заведението и възможността за разполагане на маси извън площта му от 18 кв. м. са ирелевантни за спора. Поддържаната теза за разполагане на местата в прилежащата зона на обекта е правно несъстоятелна. Издаденото разрешение по чл. 56, ал. 2 ЗУТ касае преместваем обект, схемата за чието разполагане на крайбрежната плажна ивица е съгласувана с МРРБ (л. 8). Устройственият статут на обекта и характера на собствеността на терена изключват възможността за позоваване на права по отношение прилежаща зона, която според принципите на вещното право (чл. 64 ЗС) се отнася за строежи по смисъла на § 5, т. 37 от ДР на ЗУТ. Освен това - от събраните доказателства е видно, че се касае за обособяване на допълнителна площ за търговска дейност, а не за обслужване на преместваемия обект. Административният съд е извършил цялостна преценка на доказателствата по делото и правилно е приел, че са налице фактическите и правни основания за постановяване на оспорения отказ. Съдът е провел последователен контрол за законосъобразност на оспорената заповед, ангажираният доказателствен материал е обсъден и преценен в неговата съвкупност и съотносимост. Фактическите изводи се подкрепят от събраните доказателства, поради което атакуваният съдебен акт е обоснован. Жалбата по наведените в нея оплаквания е неоснователна, а решението на първоинстанционния съд е правилно и следва да се остави в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо, Върховният административен съд, седмо отделение,