Решение № 7829 от 3.06.2011 г. на ВАС по адм. д. № 10349/2010 г.

Решение № 7829 от 3.06.2011 г. на ВАС по адм. д. № 10349/2010 г., V о., докладчик председателят Марина Михайлова Производството по делото е образувано на основание чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ по касационна жалба на кмета на община Марица, област Пловдив, чрез процесуалния си представител, против решение от 3.06.2010 г., постановено по адм. дело № 504/2010 г. на Административен съд - Пловдив. Оплакванията в касационната жалба са за неправилност на решението, като постановено при допуснати нарушения на материалния закон и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Ответникът - директорът на РИОСВ - Пловдив е депозирал писмено становище за неоснователност на касационната жалба. Ответникът - Бизнес парк "Маноле" ООД, със седалище град София не е взел становище по касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба и правилност на оспореното решение. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна и при наличие на правен интерес, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е ОСНОВАТЕЛНА. Производството пред Административен съд Пловдив е образувано по жалба на кмета на община "Марица" - Пловдив срещу решение № 09-ДО-877-01/10.02.2010 г. на Директора на РИОСВ - Пловдив, с което е изменено и допълнено негово решение № 09-ДО-877-00/29.09.2009 г., с което на "Бизнеспарк Маноле" ООД е разрешено за срок от 10.02.2010 г. до 29.09.2014 г. да извършва дейности по Събиране /С/ и Временно съхраняване /ВрС/ на отпадъци на обект - площадка № 1 с местонахождение с. Маноле, област Пловдив, община Марица в поземлени имоти № 022082 местност "Гьопса терен" и № № 000878; 000869 и 000871 в местността "Разкопаница" - "Ферма за отглеждане и гушене на водоплаващи птици за добив на черен дроб" и "Пречиствателна станция за отпадъчни води". Разрешението е издадено на основание чл. 42, ал. 1 във връзка с чл. 12, ал. 1, т. 1 от Закона за управление на отпадъците /ЗУО/. Първоинстанционният съд е обсъдил правния интерес на жалбоподателя да оспори административния акт, предвид разпоредбата на чл. 59, ал. 1 от Закона за опазване на околната среда и водите /ЗООС/, която определя като приложими по отношение на управлението на отпадъците двата закона - Закона за опазване на околната среда и водите и Закона за управление на отпадъците. В ЗУО и Наредба № 7/24.08.2004 г., издадена от министъра на околната и среда и водите, министъра на регионалното развитие и благоустройството, министъра на земеделието и горите и министъра на здравеопазването, в изпълнение на законовата делегация по чл. 13 от ЗУО, не се съдържа дефиниция на понятието "засегната общественост", в полза на която е признат правен интерес от обжалване на административните актове, засягащи правото на здравословна околна среда, поради което следва да намери приложение даденото определение с нормата на § 1, т. 25 от Допълнителните разпоредби на ЗООС. Според текста на същата "засегната общественост" е едно или повече физически или юридически лица и техните сдружения, организации или групи, които са засегнати или с вероятност да бъдат засегнати, или които имат интерес при процедурите за одобряване на планове, програми, инвестиционни предложения и при вземането на решения за издаването или актуализацията на разрешителни по реда на ЗООС или на условията в разрешителното, включително екологичните неправителствени организации, създадени в съответствие с националното законодателство. Правилно е прието, че кмета на общината, в която се намира процесната площадка, има правен интерес да защитава интересите на населението, което му придава качеството на жалбоподател по делото. Първоинстанционният съд е приел, че оспорения пред него административен акт е постановен при точно приложение на императивната разпоредба на чл. 39, т. 7 от Закона за управление на отпадъците, тъй като се касае за дейности по събиране и временно съхранение на отпадъците, които не изискват ОВОС съгласно легалното им определение, дадено в § 1, т. 18 и 25 от Допълнителната разпоредба на ЗУО. Според АС оценка по ОВОС се изисква само в хипотезите на обезвреждане на отпадъци и и за депа за отпадъци, в които не попадат процесните дейности, за които е изменено и допълнено процесното решение. Изложени са също мотиви, че площадката, на която ще се извършват разрешените дейности, не попада в защитената зона р. Марица, поради което и не попада в Приложения 1 и 2 на ЗООС. Предвид на това е АСП е отхвърлил жалбата срещу оспорения административен акт като неоснователна. Касационната инстанция намира така постановеното решение за неправилно. Решението на директора на РИОСВ Пловдив е постановено в нарушение на т. 7 на чл. 39 от ЗУО, изискваща в производството по издаване на разрешение за извършване на дейности с отпадъци по чл. 37 и сл. от ЗУО към заявлението да бъде представено решение по оценка на въздействието върху околната среда или решение да не се извършва ОВОС съгласно Закона за опазване на околната среда. В заявлението липсва посочване на исканото решение. В административното и съдебно производства не се твърди и не са ангажирани доказателства за представянето му и съобразяването на подобно решение от административния орган. Неизпълнението на изискването на т. 7 на чл. 39 от ЗУО представлява съществено нарушение на производството по издаване на оспореното решение и основание за неговата отмяна. Неправилно първоинстанционния съд е тълкувал разпоредбите на чл. 92 и 93 от ЗООС, като е приел, че оценка за въздействието върху околната среда следва да се извършва само в хипотезите на обезвреждане на отпадъци и на депа за отпадъци, като на процесната площадка не се извършват посочените дейности и поради това не е необходимо извършване на оценка по ОВОС. Разпоредбата на чл. 92 от ЗООС определя императивно случаите, в които е задължително извършването на оценка по ОВОС. Нормата на чл. 93 ЗООС предвижда възможност за компетентните органи /министърът на околната среда и водите или директора на съответната РИОСВ/ да извършат преценка за необходимостта от извършване на ОВОС, като във всички хипотези на ал. 1, т. 1 до 5 производството приключва с решение на органите по ал. 2 и 3 за необходимостта от извършване на оценка по ОВОС. Поради това съдът няма правомощия да замества решението на компетентните органи, като излага мотиви за липсата от необходимост за оценка по ОВОС. В случай, че инвестиционното предложение не попада в Приложение № 1, каквито мотиви излага АС, то същото е в обхвата на Приложение № 2 към ЗООС - т. 11, б ."в" - "пречиствателни станции за отпадъчни води" /невключени в приложение № 1/, за което по силата на чл. 93, ал. 1, т. 1 от ЗООС следва да бъде извършена преценка за необходимост от ОВОС съобразно критериите по ал. 4 на същия текст. Основателно е и оплакването, че административният орган не е посочил в решението си коя от хипотезите на чл. 45, ал. 1 от т. 1 до 5 е налице, с оглед преценка на съответствието между фактическите и правни основания за издаването на административния акт. Предвид на изложеното, оспореното решение следва да бъде отменено и вместо него настоящата инстанция да постанови друго по съществото на спора, с което да отмени решение № 09-ДО-877-01/10.02.2010 г. на Директора на РИОСВ - Пловдив, издадено на основание чл. 45, ал. 1 от ЗУО. Съобразно изхода на спора пред настоящата инстанция и направеното искане от процесуалния представител на касатора, административният орган следва да бъде осъден да му заплати юрисконсултско възнаграждение в размер на 150 лева, на основание чл. 7, ал. 1, т. 4 от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Други доказателства за направени разноски по делото не са представени и пред двете съдебни инстанции. Воден от горното и на основание чл. 222, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, пето отделение