Решение № 11326 от 9.09.2011 г. на ВАС по адм. д. № 4632/2010 г.

Решение № 11326 от 9.09.2011 г. на ВАС по адм. д. № 4632/2010 г., II о., докладчик съдията Джузепе Роджери Производството е по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на Веселин Тодоров Георгиев, против Решение № 98/08.02.2010 г., постановено по адм. д. № 111/2009 г., по описа на Административен съд Бургас. С доводи за неправилност и незаконосъобразност се иска неговата отмяна. Писмени възражения по касационната жалба не са депозирани в законовия срок. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата и оставяне на решението в сила. Върховният административен съд, Второ отделение, в настоящия състав, намира жалбата за процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна. Разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА, по следните съображения: Първоинстанционният съд е бил сезиран с жалба от Веселин Георгиев, против Заповед № КД-14-02-1565/28.11.2008 г., на началника на Служба по геодезия, картография и кадастър при АГКК, с която е одобрено изменение на КК и КР за землището на с. Черноморец, община Созопол, състоящо се в нанасяне на нов обект (имот), промяна на границите на съществуващите обекти и промени в данните за собственост и собствениците. Съдът е отхвърлил жалбата като неоснователна. Решението е валидно, правилно и законосъобразно. За да постанови акта си решаващият съд е взел предвид представените по делото доказателства, както и възраженията на жалбоподателя, представляващи и касационни основания в настоящото производство. Решението е обосновано от фактическа страна и е постановено при правилно приложение на материалните разпоредби на чл. 53 ЗКИР във вр. с чл. 62, ал. 5 от Наредба № 3/28.04.2005 г. Видно от обстоятелствената й част, процесната заповед е издадена в хипотезата на чл. 53, ал. 2 ЗКИР вр. чл. 62, ал. 5 предл. 1 от Наредба № 3 от 28.04.2005 за съдържанието, създаването и поддържането на кадастралната карта и кадастралните регистри (Наредбата) в изпълнение на решение по гр. д. № 1615/28.03.2003 г. по гр. д. № 1209/2001 г. на Бургаски районен съд и заключението на вещото лице по делото, прието за неразделна част от съдебния акт. Преценката на законосъобразност на заповедта, извършвана към датата на издаването й, е налагала установяване на идентичност между поземления имот, предмет на уважения иск за собственост и попълнения в кадастъра имот. В диспозитива на влязлото в сила решение е налице препращане към приета като доказателство скица (заключение на вещото лице), подписана от съда и представляваща неразделна част от съдебния акт, чрез която процесният имот, по отношение на който е уважен иска за собственост, да е реално индивидуализиран. Такава скица е приложена по делото. В противен случай и съгласно императивната разпоредба на чл. 152, ал. 4 АПК изискването за преписката, в случай на непредставянето й от административния орган, е задължение на съда, непопълването на делото с това доказателство е от значение за правилното му решаване и би представлявало съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Оспорената от жалбоподателя Заповед № КД-14-02-1565 от 28.11.2008 г. на началника на службата по геодезия, картография и кадастър е издадена въз основа на разрешен с влязло в сила решение спор за материално право. Ирелевантен е фактът, че към момента на производството по чл. 108 от ЗС жалбоподателят не е бил страна, тъй като спорното право му е било прехвърлено по време на производството и решението по делото, съгл. чл. 121, ал. 3 ГПК (отм.) обвързва и Веселин Георгиев като приобретател. Не са налице отменителните основания на чл. 209 АПК, решението като правилно и законосъобразно следва да бъде оставено в сила, а касационната жалба - без уважение. Воден от изложените съображения и на осн. чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд, Второ отделение, в настоящия състав,