Решение № 4822 от 8.04.2014 г. на ВАС по адм. д. № 14231/2013 г.

Решение № 4822 от 8.04.2014 г. на ВАС по адм. д. № 14231/2013 г., I о., докладчик съдията Благовеста Липчева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във вр. с чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/. Образувано е по касационна жалба на Директора на Агенция "Митници" - София срещу Решение № 5159/23.07.2013 г., постановено по адм. дело № 1422/2012 г. по описа на Административен съд - София град, в частта, с която е отменен Ревизионен акт /РА/ № 3/4.10.2011 г., издаден от началник "Последващ контрол" при ТМУ - Свищов, в частта му, с която за "Драгажен флот - Истър" АД, гр. Свищов е установено задължение за акциз за 1.01.2011 г. в размер на 9 312.33 лв. и лихви за забава за периода 14.01.2011 г. - 3.10.2011 г. в размер на 695.82 лв. Касаторът поддържа, че обжалваното решение е неправилно като постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила, необоснованост и противоречие с материалния закон, съставляващи отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Намира, че изводите на съда за недължимост на на установеното акцизно задължение са формирани в противоречие с разпоредбите на чл. 20, ал. 2, т. 21 във вр. с чл. 20, ал. 1 от ЗАДС и не са съобразени с обстоятелството, че внесеното на 28.02.2010 г. корабно гориво не е маркирано. Счита, че след като към 1.01.2011 г. ревизираното лице е държало акцизна стока, за която не е заплатен акциз, то от датата на освобождаването й за потребление е възникнало задължение за заплащане на акциза. В подкрепа на тезите си излага подробни аргументи в жалбата, като по същество моли съда да отмени атакувания съдебен акт и вместо него, постанови друг, по съществото на спора, с който да отхвърли жалбата срещу РА в тази му част, ведно с присъждане на юрисконултско възнаграждение. Ответникът по касационната жалба - "Драгажен флот - Истър" АД, гр. Свищов не изразява становище по нейната основателност. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава подробно и мотивираното заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, тричленен състав на Първо отделение, след като прецени валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон в изпълнение на изискването на чл. 218 от АПК, както и наведените в жалбата касационни основания, за да се произнесе, взе предвид следното: Касационната жалба е депозирана от активнопроцесуално легитимирано лице, при наличие на правен интерес и в рамките на законоустановения 14-дневен преклузивен срок, поради което е допустима и подлежи на разглеждане по същество. Предмет на производството пред Административен съд - София град е законосъобразността и обосноваността на Ревизионен акт /РА/ № 3/4.10.2011 г., издаден от началник "Последващ контрол" при ТМУ - Свищов, в частта му, с която за "Драгажен флот - Истър" АД, гр. Свищов е установено задължение за акциз за 1.01.2011 г. в размер на 9 312.33 лв. и лихви за забава за периода 14.01.2011 г. - 3.10.2011 г. в размер на 695.82 лв., потвърдена с Решение № 944/23.12.2011 г. на Директора на Агенция "Митници". За да обоснове извода си за основателност на жалбата в тази й част, съдът е приел, че РА е издаден от компетентен орган, в законоустановената форма, при липса на съществени процесуални нарушения, но е необоснован и противоречащ на материалния закон. Това заключение е мотивирано при следните релевантни и безспорни между страните фактически констатации: Ревизираното лице е освободен от акциз краен потребител, на който е издадено УОАКП от 12.10.2007 г. Съобразно депозирана от него рекапитулативна декларация № АД 470003/13.01.2011 г. за 2010 г., към 1.01.2011 г. то разполага с 15 142 л. газьол, с код по КН 27101945, който не е маркиран и за който не е заплатен акциз. Митническият орган е приел, че с влизане в сила на изменението на чл. 24, ал. 3 от ЗАДС - ДВ - бр. 94/2010 г. дружеството е придобило качеството на данъчно задължено лице по чл. 3, ал. 1, т. 3 от ЗАДС и тъй като е осъществена хипотезата на чл. 20, ал. 2, т. 10 от ЗАДС, то на основание чл. 20, ал. 1 от ЗАДС за лицето е възникнало задължение за заплащане на акциз за газьола. Същото е установено с оспорения РА към 1.01.2011 год., а при осъщественият административен контрол решаващият орган е приел, че установените факти неправилно са подведени под нормата на чл. 20, ал. 2, т. 10 от ЗАДС. Счел е, че е осъществен фактическият състав по 20, ал. 2, т. 21 вр. с чл. 20, ал. 1 от ЗАДС, поради което с освобождаването на стоката за потребление е възникнало задължение за заплащане на акциза и то правомерно е констатирано от ревизиращия. След като е издирил приложимите материалноправни разпоредби и е анализирал тяхното съдържание, съдът е приел, че влязлото в сила на 1.01.2011 г. изменение на чл. 24, ал. 3 от ЗАДС не се засяга правото на освобождаване от акциз на потребителите на енергийни продукти по ал. 1, т. 1, а само се изключва необходимостта потребителите на този вид продукти да бъдат крайни. Поради това е счел, че само по себе си изменението на разпоредбата не обуславя извод за освобождаване за потребление на стоката, с оглед на което е отменил в тази му част РА като незаконосъобразен. Настоящият състав намира, че обжалваното решение е валидно и допустимо, но неправилно като постановено в нарушение на материалния закон. Действително, с изменението на чл. 24, ал. 1 и ал. 3 от ЗАДС - ДВ, бр. 94 от 2010 г., в сила от 1.01.2011 г не се засяга правото на освобождаване от акциз на потребителите на енергийни продукти по ал. 1, т. 1, а отпада законовото изискване по предходната редакция на ал. 3 потребителите на този вид продукти да бъдат крайни. От това и във връзка с измененията на самата разпоредба на чл. 24, ал. 1, т. 1 от ЗАДС /в сила от 1.01.2011 г./, относно реда и начина за освобождаване от облагане с акциз на енергийни продукти за зареждане на въздухоплавателни средства, препращаща към ППЗАДС следва, че за тази категория потребители правилникът не изисква издаването на удостоверение за освободен от акциз краен потребител. Такова удостоверение, по аргумент от чл. 13, ал. 1 от ППЗАДС /изм., ДВ, бр. 16/2011 г./, се изисква само за потребителите - ЕТ или ЮЛ на енергийни продукти по чл. 24, ал. 2, т. 1 - т. 5 от ЗАДС. Следователно по силата на цитираните норми от закона и правилника, за потребителите на енергийни продукти по чл. 24, ал. 1, т. 1 от ЗАДС, отпада изискването да разполагат с издадено удостоверение за освобождаване от акциз на краен потребител. В случая, газьолът е бункерован на 28.02.2010 г. от моторен кораб "Глени М" на моторен кораб "П. Хитов", а декларираното количество към 31.12.20110 г. представлява част от горивото, което се е съдържало в резервоарите при влизане на територията на страната. Както правилно е приел първоинстанционният съд, това е моментът, в който е осъществен безмитният внос на енергийния продукт и този внос е свързан с употребата на газьола за стопанска дейност на територията на страната. Към 28.02.2010 г. приложимата редакция на чл. 24, ал. 1, т. 1 от ЗАДС обуславя освобождаването на енергийните продукти за плавателните средства по ал. 1, т. 1 не само от наличието на удостоверение за освободен от акциз краен потребител, но поставя и условие горивата да са маркирани в данъчен склад. След като по делото е прието за безспорно установено, че спрямо процесното гориво това условие не е изпълнено, то не е възникнало и основанието по чл. 24, ал. 1, т. 1 от ЗАДС, в приложимата му редакция към момента на вноса, за освобождаване от акциз на енергийния продукт за плавателно средство. На 28.02.2010 г. за ревизираното лице е възникнало задължение за заплащане на акциз на акцизната стока в съответното количество и тъй като същото не е заплатено към 1.01.2011 г., то правилно и в съответствие с приетото по т. 4. на Тълкувателно решение № 5/2004 г. решаващият орган е приел, че установените в хода на ревизията факти се субсумират в хипотезата на чл. 20, ал. 2, т. 21 от ЗАДС. Тя регламентира един от фактическите състави на освобождаване на акцизните стоки за потребление, а с неговото осъществяване по аргумент от чл. 20, ал. 1 от ЗАДС е възникнало задължението за ревизираното лице за заплащане на акциз. Към 1.01.2011 г. същото не е погасено, поради което правомерно е установено с оспорения РА и по аргумент от 175, ал. 1 от ДОПК законосъобразно са начислени следващите се лихви за забава. Като е приел обратното и е уважил жалбата в тази й част, първоинстанционният съд е постановил неправилно решение, което следва да бъде отменено и вместо него постановено друго, с което предявената жалба в тази й част се отхвърли. Съобразно изхода на спора и направеното искане, в полза на касатора следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение до размера, предвиден в чл. 161, ал. 1 от ДОПК, възлизащо на сумата от 648. 88 лв. Така мотивиран и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд