Решение № 15153 от 18.11.2011 г. на ВАС по адм. д. № 580/2011 г.

Решение № 15153 от 18.11.2011 г. на ВАС по адм. д. № 580/2011 г., VIII о., докладчик председателят Мирослав Мирчев Производството е по реда на чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс във вр. с чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по четири касационни жалба на Директора на Дирекция "ОУИ" - гр. Варна при ЦУ на НАП и на "БД Агри" ЕООД, с ЕИК ххххххххх, със седалище и адрес на управление гр. Варна, ул. "Страхил Войвода", № 40, вх. "Г", ап. 3 против решение № 1625/21.07.2010 г. на Варненския административен съд, Първо отделение, Втори състав и против решение № 2427/24.11.2010 г. на Варненския административен съд, двете постановени по адм. д. № 1216 по описа за 2009 г. на този съд.

С решение № 1625/21.07.2010 г. съдът е постановил следното:

1. Отменя РА № 030801974/12.01.2009 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП - Варна в частта, потвърдена с решение № 127/23.04.09 г. на Д "ОУИ" - гр. Варна при ЦУ на НАП с която за д. п. м. 12.2007 г. са установени задължения за ДДС в размер над 54 992,40 лв. и съответстващите лихви, в частта с която е коригиран финансовия резултат за 2007 г. със сумата над 274 962,03 лв. и в частта за установени задължения за данък по чл. 195 ЗКПО в размер на 12 266,33 лв.

1. Отхвърля жалбата на "БД Агри" ЕООД срещу РА в частта, потвърдена с решението на Д "ОУИ" - гр. Варна в останалата й част.

1. Осъжда Д "ОУИ" - гр. Варна да заплати на "БД Агри" ЕООД разноски в размер на 1158,60 лева.

1. Осъжда "БД Агри" ЕООД да заплати на Д "ОУИ" - гр. Варна 1839 лв., представляващи юрисконсултско възнаграждение.

С решение № 2427/24.11.2010 г., постановено в производство по чл. 176 АПК съдът е отхвърлил жалбата на "БД Агри" ЕООД против РА в частта за установени задължения за ДДС за д. п. м. 04.2008 г. в размер на 10 511,90 лева, ведно с лихвите за забава.

I. Директорът на Д "ОУИ" - гр. Варна обжалва решение № 1625/21.07.2010 г. на Варненския административен съд в частта, отменяща РА в частта, с която по ЗДДС за д. п. м. 12.2007 г. са установени задължения за ДДС в размер над 54 992,40 лв. и съответстващите й лихви, в частта по ЗКПО , с която е коригиран ФР за 2007 г. със сумата над 274 962,03 лв. и са установени задължения за данък по чл. 195 ЗКПО в размер на 12 266,33 лева.

От съдържанието на касационната жалба може да се извлече основание по чл. 209, т. 3 АПК - неправилност на съдебното решение поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила, необоснованост.

Според касатора в случая е приложима нормата на чл. 12 от Закона за регистрация и контрол на земеделска и горска техника (ЗРКЗГТ) във връзка с определяне момента на данъчното събитие. Още повече, че саморазтоварващото ремарке е без двигател. Позовава се и на чл. 6 ЗДДС във връзка с данните за предаване стоките на "БД Агри А/С", което дружество е получило безвъзмездно правото на ползване върху тях до датата на нотариалната заверка на подписите. Тя е направена след възлагане на ревизионното производство, а последващите документи са издадени от българското дружество без основание и в нарушение на специалния материален закон.

Относно фактура № 47/30.06.08 г., издадена от "БД Агри" ЕООД е налице хипотезата на чл. 70, ал. 5 ЗДДС, липсват основания за издаване на кредитни известия към фактура № 26/31.12.2007 г. Съгласно чл. 21, ал. 1 ЗЗД договорът поражда действие между страните, а спрямо третите лица - в предвидените от закона случаи, тоест договорът от 15.09.06 г. и анексите към него са породили действие към 31.12.07 г. Освен това в потвърждение на факта, че е била прехвърлена собствеността/вещното право е установеното обстоятелство, че "БД Агри" ЕООД е отчело резултата от продажбата по сметка 709 "Приходи" от други продажби, отписвайки техниката от сметка 204.

Неправилно дохода, изплатен на "Консултантска компания С. Д. У." е отнесен в чл. 7 от Спогодбата - печалба от стопанска дейност, като решението е постановено при неизяснена фактическа обстановка. Съдът трябвало да прецени къде попада дохода първо по българското законодателство - чл. 12, ал. 5, т. 4, § 1, т. 9 ЗКПО. В чл. 11 от СИДДО авторските и лицензионните възнаграждения, но не са представени доказателства според които действително изплатеният доход на чуждестранното лице е за услуга, от която ще се ползва българското юридическо лице - платец на дохода. Това е от значение по делото, защото услугите са предоставени от лице, имащо място на стопанска дейност в страната. На основание чл. 137, ал. 3 ДОПК българското дружество е трябвало да представи извлечение от съответния търговски регистър на получателя на дохода. Недоизяснено е по делото кой и по какъв начин е осъществявал консултантски услуги.

Неправилно са присъдени и разноските по делото, тъй като решението се основава на нови доказателства.

II. Директорът на Д "ОУИ" - гр. Варна при ЦУ на НАП обжалва решение ) 2427/24.11.2010 г. на Варненския административен съд с доводи за неговата недопустимост по смисъла на чл. 209, т. 2 АПК. Пред съда е била подадена бланкетна жалба срещу РА в потвърдената по административен ред част. Липсва изменение на нейния петитум.

В касационното производство са представени писмени доказателства.

Касаторът е поискал в писмено становище, подадено чрез гл. юрисконсулт Д. Стефанова да бъде уважена касационните жалби и да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение.

III. "БД Агри" ЕООД обжалва решение № 1625/21.07.2010 г. на Варненския административен съд като неправилно поради трите хипотези на чл. 209, т. 3 АПК, в следните части:

1. С която е отхвърлена жалбата на дружеството срещу РА относно допълнително начислен ДДС в размер на 54 992,40 лв. за д. п. м. 12./07 г. и съответните лихви.

1. С която е отхвърлена жалбата на дружеството срещу РА относно извършеното от ревизиращия орган увеличение на ФР за 2007 г. на "БД Агри" ЕООД със сумата от 274 962,03 лева.

Твърди, че вещно - прехвърлителния ефект, респективно датата на данъчното събитие относно двата колесни трактора и саморазтоварващото ремарке е настъпил не на 31.12.2007 г., а през д. п. м. 06/08 г. Неправилно е прието от съда, че данъчното събитие за останалите активи, посочени във фактура № 26/31.12.07 г. е датата по фактурата. При нотариалното удостоверяване на подписите върху частен документ, същите се полагат лично пред нотариуса, което доказва, че договорът и анексите са сключени на 20.06.08 г. Това означава, че фактура № 26/31.12.07 г. е издадена без основание, по погрешка и на 31.03.09 г. тя е била анулирана, което обстоятелство е намерило отражение в счетоводните документи за м. 03.2009 г.

Първоинстанционният съд не се съобразил с разпоредбата на чл. 12 ЗРКЗГТ, тъй като в същата хипотеза попада и останалата част от активите, посочени във фактура № 26/31.12.07 г. Незаконосъобразно е начислен допълнително ДДС в размер на 24 070,22 лв., определен върху добавената стойност към данъчната основа на зърнокомбайна и челния товарач. Към 31.12.07 г. "БД Агри" ЕООД не е притежавало правото на собственост върху активите по фактура № 26/31.12.07 г.

Първоинстанционният съд необосновано приел за доказано, че данъчната основа, посочена във фактурата е по-малка от пазарната цена на активите, и че пазарната цена на активите е точно тази, посочена в експертизата, възложена от НАП по време на ревизията. Съдът пренебрегнал факта, че както експертизата от ревизията, така и едночленната експертиза по делото не са използвали данни от реално сключени и съпоставими, неконтролирани сделки, а единствено офертни цени. Трите експертизи са в еднаква степен в нарушение на разпоредбите от Наредба Н-9/14.08.06 г.

Неправилни са първоинстанционните мотиви, според които през д. п. м. 04/08 г. "БД Агри" ЕООД е извършило безвъзмездна доставка по фактура № 32/30.04.08 г. на ремарке саморазтоварващо HAWE ULW 2500, тоест данъчната основа трябва да бъде в размер на пазарната цена - 73 579 лева. През м. 04.08 г. няма доставка, защото липсва прехвърляне правото на собственост върху ремаркето.

IV. "БД Агри" ЕООД обжалва решение № 2427/24.11.2010 г. на Варненския административен съд поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила, необоснованост - отменително основание по чл. 209, т. 3 АПК. Счита, че незаконосъобразно е било определено данъчно задължение за ДДС, довело до корекция на заявения за възстановяване ДДС в размер на 17 898,18 лева.

През д. п. 04.08 г. не е била осъществена доставка на процесното ремарке, не е спазена формата по чл. 144, ал. 2 ЗДвП. Приетата от първоинстанционния съд пазарна оценка не е изготвена при спазване изискванията на Наредба № Н-9/14.08.06 г.

Касаторът моли чрез адв. Р. Иванов за уважаване на двете жалби и присъждане направените по делото разноски.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за частична основателност на касационните жалби.

Върховният административен съд, състав на VIII отделение, преценявайки допустимостта на касационните жалби, правилността на решението на релевираното касационно основание и след служебна проверка по чл. 218, ал. 2 АПК прие за установено следното:

Касационните жалби са подадени от надлежни страни, в срок и са процесуално допустими. Разгледана по същество касационната жалба на Д "ОУИ" - гр. Варна против решение № 1625/21.07.2010 г. е основателна, а останалите касационни жалби са неоснователни.

За да постанови решението си Варненският административен съд е установил следното:

Между "БД Агри" ЕООД в качеството на продавач и "БД Агри А/С" - Дания в качеството на купувач, е сключен договор за продажба от 15.09.2006 г. Според неговия предмет страните са се уговорили, че продавачът продава на купувача своя селскостопанска техника, като точния вид, идентификационни номера и цена на машините ще бъдат уточнени допълнително с анекси. С анекс № 1/31.12.07 г. и с анекс № 2/31.12.07 г. към договора от 15.09.06 г. страните са се договорили за продажбата на 12 броя ДМА, представляващи селскостопанска техника, собственост на "БД Агри" ЕООД. Във връзка с продажбата е издадена фактура № 26/31.12.07 г. на обща стойност 891 857,36 лв. и ДДС - 178 371,47 лева.

На 20.06.08 г. е извършено нотариално удостоверяване на подписите в анексите. "БД Агри А/С" е регистрирано по ф. д. № 28969864/05 г. според Датската Търговско Корпоративна Агенция, със седалище и адрес на управление - Дания, представлявано от Стийн Даниел Уолер. Цитираното лице е представител и на "БД Агри" ЕООД, поради което е налице сделка между свързани лица по см. на § 1, т. 3, б. "д" ДР на ДОПК. По време на ревизионното производство е представена оценка, изготвена от "Булкарго" ООД - гр. Варна, съгласно която общата пазарна стойност на машините без ДДС е 945 098,86 лева. Приходният орган е оспорил оценката, възложил е нова оценка и е приел тази, изготвена от лицензирания оценител Л. Велинов. Заключението му е с ефективна дата на оценката - 11.09.08 г. и според него пазарната стойност на продадените ДМА по фактура № 26/31.12.07 г. е 1 291 000 лева. Прието е от приходните органи, че дружеството е извършило продажба на свързано лице под пазарната цена, като разликата е 399 142,70 лв. и върху нея е доначислен ДДС в размер на 79 828,54 лева.

По реда на чл. 78 ЗКПО вр. с т. 2 и т. 3.1 СС 18 "Приходи", чл. 15 , чл. 16, ал. 1 ЗКПО вр. с § 1, т. 3 и т. 8 ДР на ДОПК счетоводният ФР е коригиран със сумата от 399 142,70 лева.

По време на съдебното производство са представени доказателства, установяващи, че ф - ра № 26/31.12.07 г. е била анулирана, издадени са КИ № 46/30.06.98 г. и ф - ра № 47/30.06.08 г., документираща извършената продажба на техника, с изключение на саморазтоварващо ремарке HAWE UL W 2500, българска регистрация. То е било предмет на продажба по фактура № 26 от 31.12.07 г. с получател "БД Агри А/С". "БД Агри" ЕООД е издало КИ № 31 от 30.04.08 г. Данъчната основа по доставката е 839 296,88 лв., а начисленият ДДС - 167 856,38 лева.

Относно задълженията по ЗДДС за д. п. м. 06. - м. 11.2008 г. е издаден РА № 030900936/17.07.09 г. На "БД Агри А/С" е извършена ревизия, приключена с РА № 031001135/12.05.2010 г. В обстоятелствената му част е записано, че към 31.12.07 г. и към 30.06.08 г. селскостопанската техника е била собственост на "БД Агри А/С", тоест данъкът по фактура № 47/30.06.08 г. е начислен неправомерно.

При така установените факти Варненският административен съд е формулирал правни изводи за следното:

Спорът е относно това настъпило ли е данъчно събитие и кога, респективно дали този факт обуславя изискуемост на данъка. Според съда и на основание чл. 25 ЗДДС датата на която е прехвърлена собствеността върху стоката, или датата на която е извършена услугата, е датата на данъчното събитие. От друга страна липсата на данъчно събитие към датата на съставяне на фактурата, е основание за издаване на КИ по реда на чл. 115, ал. 3 ЗДДС.

Обсъдена е нормата на чл. 144, ал. 2 ЗДвП в контекста на установеното, че предмет на доставката по първоначалната фактура и анексите са 2 бр. колесни трактори с българска регистрация и саморазтоварващо ремарке с товароносимост 22 тона. Вещно - правният ефект на прехвърляне собствеността ще настъпи само при изпълнение изискванията за форма за действителност (подписи с нотариална заверка, която в случая е направена на 30.06.08 г.). Към 31.12.07 г. колесните трактори и ремаркето притежават свидетелства за българска регистрация от 26.06.06 г., 26.06.06 г. и от 11.04.07 г. Формулиран е извода, че по отношение доставката на двата трактора и ремаркето данъчното събитие е настъпило на 30.06.08 г., а за останалите стоки по фактурата на 31.12.07 г. Това е видно и от представения приемо- предавателен протокол № 1/31.12.07 г.

Съгласно чл. 6, ал. 2, т. 2 ЗДДС за доставка на стока се счита освен прехвърляне правото на собственост или друго вещно право върху стоката и фактическото предоставяне на стоката по договор, в който е предвидено прехвърляне правото на собственост под отлагателно условие. Такова основание обаче не е въведено с оспорения РА и с решението на Д "ОУИ" - гр. Варна. Анексите в частта за продажба на тракторите и ремаркето са квалифицирани от съда като предварителни договори за продажба. По делото са допуснати едночленна и тричленна съдебно - икономически експертизи, които да установят пазарната цена по см. на § 1, т. 8 ДР на ДОПК на стоките, предмет на фактура № 26/31.12.07 г. Заключението от тричленната експертиза е посочило като обща стойност на активите към 31.12.07 г. 1 131 435 лева. Съдът е цитирал чл. 3 от Наредба № Н-9/14.08.06 г. за реда и начините за прилагане на методите за определяне на пазарни цени, в която се използват следните методи: 1. На сравнимите неконтролирани цени; 2. На пазарните цени; 3. На увеличената стойност; 4. На транзакционната нетна печалба.

Съдът е посочил в решението си, че при изготвяне на заключението си трите вещи лица не са използвали данни за реално сключени сделки към процесния период между несвързани лица, а единствено оферти. Приетата от приходният орган експертиза е с ефективна дата на оценка 11.09.08 г., сравнително най-близка до 31.12.07 г. Задължение на дружеството е да докаже съответствие на цената по сделката с пазарната цена. При тези мотиви е констатирана разлика в размер на 274 962,03 лв., представляваща данъчната основа за начисляване на ДДС, като от общата стойност по фактурата от 31.12.07 г. е извадена стойността на колесните трактори и ремаркето.

Приходният орган е констатирал, че във връзка със сключен договор от 01.06.06 г. и анекс № 1 към договора за продажба от 1.04.06 г. между "Финанс Норд А/С" Дания (купувач) и "БД Агри" (продавач) е уговорена продажбата на ремарке HAWE ULW 2500, българска регистрация, на цена 1 лв. без ДДС. Ремаркето е предмет на продажба по фактура № 26/31.12.07 г. с получател "БД Агри А/С". "БД Агри" ООД е издало КИ № 31/30.04.08 г. към фактура № 26/31.12.07 г. с ДДС 10 512, 10 лева. "БД Агри" ЕООД е издало фактура № 32/30.04.08 г. на стойност 1 лв. с получател "Финанс Норд А/С. Българското дружество е ползвало пълен данъчен кредит при покупката на ремарке по ЕАД № 4 - 6645/11.08.06 г.

Според приходният орган доставката между "БД Агри" ЕООД и "Финанс Норд А/С" е в хипотезата на чл. 6, ал. 3, т. 2 ЗДДС, тоест за възмездна доставка на стока за целите на ЗДДС се смята и безвъзмездното прехвърляне на собственост или друго вещно право върху стоката на трети лица, когато при производството, вноса или придобиването е приспаднат изцяло или частично данъчен кредит и не са налице основанията на ал. 4 от закона, изключващи приложението на алинея трета.

Варненският административен съд е приел, че пазарната цена на ремарке саморазтоварващо HAWE ULW 2500 е в размер на 73 580 лв., тоест стойността на даденото от "БГ Агри" ЕООД многократно надвишава полученото и сделката по фактурата № 32/30.04.08 г. е с характер на безвъзмездна доставка по см. на § 1, т. 8 ДР на ЗДДС. Варненският административен съд е направил извод, че стойността на КИ № 31/30.04.08 г. трябва да е в размер на 73 579 лв., отразена със знак 1 - 1 и стойността на фактура № 32/30.04.08 г. трябва да е със същите реквизити. Доначисленият ДДС за д. п. м. 04.08 г. е в размер на

14 715,80 лв., а като краен резултат разликата се явява дължим данък в размер на 10 511,90 лева.

При определяне на ФР счетоводният резултат е коригиран със сумата от 399 142,70 лв. по реда на чл. 78 ЗКПО, представляваща приходи от сделки между свързани лица, неотчетени съгласно изискванията на нормативен акт по смисъла на закона. Съдът е посочил установените факти във връзка с облагането по ЗДДС, като относими и спрямо коригирането на ФР за сумата от 274 962,03 лева.

По време на ревизионното производство е било установено, че "БД Агри" ЕООД в качеството си на възложител е сключило договор за консултантски услуги от 1.01.07 г. с "Консултантска компания С. Д. Уолер", регистрирана в Дания и представлявана от Стийн Даниел Уолер. Във връзка с договора е съставен протокол № 19/31.12.07 г., издадена е и фактура от 31.12.07 г. с предмет консултации на стойност 48 933 евро, разходи за транспорт на стойност 13 783,79 лева.

"БД Агри" ЕООД не е подало декларация по чл. 201, ал. 1 ЗКПО, не е начислило данък по чл. 195 ЗКПО за 2007 г. Не е представило документи за прилагане на СИДДО, поради което е определен данък по чл. 195, ал. 1 ЗКПО в размер на 12 266,33 лева, ведно с лихвата за закъснение.

В хода на съдебното производство са представени искане за прилагане на СИДДО между РБ и Дания, декларация от притежателя на доходите и удостоверение, че притежателят им е местно лице. Според съда консултантската компания е реализирала доходи от "технически услуги" от източник в страната, за които доходи са приложими разпоредби на СИДДО между РБ и Кралство Дания - чл. 7. В случая получателят на доходите няма място на стопанска дейност в РБ, чуждестранното лице е удостоверило обстоятелствата по чл. 136 ДОПК, поради което относно спорните доходи не следва да се прилагат разпоредбите от българското законодателство.

Присъждайки разноски по делото съдът е приложил чл. 161, ал. 3 ДОПК.

В решение № 2427/24.11.2010 г. е посочено, че пазарната оценка на ремаркето е в размер на 73 580 лв., тоест при ревизията законосъобразно е прието, че стойността на КИ следва да бъде коригирана. Останалите мотиви са идентични с гореизложените. Жалбата срещу РА в частта относно начислен ДДС в размер на 10 511,90 лв. за д. п. м. 04.08 г. е отхвърлена.

По касационната жалба на Д "ОУИ" - гр. Варна против решение № 1625/21.07.2010 г. на Варненския административен съд, Първо отделение, Втори състав, постановено по адм. д. № 1216 по описа за 2009 г. на този съд:

Жалбата е основателна, а първоинстанционното решение е постановено в нарушение на материалния закон и при съществени нарушения на съдопроизводствените правила.

Решението е постановено при несъобразяване с разпоредбата на чл. 12 ЗРКЗГТ вр. с чл. 293, ал. 3 ТЗ.

По начало е правилен изводът на първоинстанционния съд, че правото на собственост върху самоходната земеделска и горска техника се прехвърля чрез сключването на писмен договор с нотариално заверени подписи. В случая обаче, става въпрос за търговска сделка, при която неспазването на законоустановената форма за действителност не води автоматично до нейната недействителност. Нищожността при неспазване изискванията за форма на сделката в търговското право за разликата от гражданското право, може да бъде преодоляна с приложение текста на чл. 293, ал. 3 ТЗ (вж. Р. № 71/22.06.09 г. на ВКС по т. д. № 11/09 г., I т. о.). Поради това договорът от 15.09.06 г. и анексите към него нямат функцията в процесното дело на предварителни договори за продажбата на активи.

Страните са сключили договор и анекси към него, издадена е фактура, като предметът на сделката е бил предаден на купувача, без от негова страна да са правени възражения в това отношение. Нещо повече, "БД Агри" ЕООД е отчело в счетоводството си резултата от продажбата по сметка "Приходи", отписвайки техниката за 2007 г. Този факт не се опровергава от записаното в обстоятелствената част на РА 031001135/12.05.2010 г., издаден на "БД Агри А/С", като във връзка със взаимоотношенията между българското дружество и датското дружество - "майка" са представени писмени обяснения от управителя Пер Ризагер. При формиране на съдебните изводи трябва да се съобразят обективните действия на представителите на "БД Агри" ЕООД, каквито представляват счетоводните записвания.

Основателен е доводът на представителя на Д "ОУИ" - гр. Варна, че нотариалното заверяване на подписите е извършено непосредствено след възлагане на процесната ревизия, което преценено в съвкупност с останалите доказателства налага извода, че удостоверяването е направено за целите на процеса, а не във връзка с установяване на реалната дата на данъчното събитие.

В тази част решението на Варненския административен съд трябва да бъде отменено и да се отхвърли жалбата на дружеството срещу РА в частта по ЗДДС за д. п. м. 12/07 г. - ДДС в размер на 54 992,40 лв., ведно със съответните лихви и в частта, с която е коригиран ФР за 2007 г. със сумата над 274 962,03 лева.

В частта, отменяща РА за данъка по чл. 195 ЗКПО в размер на 12 266,33 лв., решението е постановено в нарушение на съдопроизводствените правила, поради което то следва да бъде отменено и делото се върне на друг състав на административния съд за ново разглеждане.

Според съда "Консултантска компания С. Д. Уолер" е реализирало доходи от "технически услуги" от източник в страната, за които доходи е приложима разпоредбата на чл. 7 от СИДДО между НРБ и Кралство Дания за избягване на двойното данъчно облагане на дохода и имуществото. Цитираната разпоредба предвижда в т. 1, че печалбите на предприятие на едната договаряща държава се облагат само в тази държава, освен ако предприятието извършва стопанска дейност в другата договаряща държава посредством намиращо се там място на стопанска дейност. Съдът е направил извода, че получателят на дохода няма място на стопанска дейност в РБ и, че чуждестранното лице е получател на дохода при неизяснени фактически обстоятелства. Вярно е, че съгласно чл. 137 ДОПК обстоятелствата по чл. 136 се посочват в искане по образец, като в случая е представено удостоверение по чл. 136, т. 1 ДОПК.

Съгласно разпоредбата на чл. 138, ал. 3 ДОПК обаче към искането по чл. 137, ал. 1 могат да се представят освен посочените в ал. 2 и всякакви други писмени доказателства, които биха послужили за изясняване и установяване на основанията за прилагане на СИДДО и на вида, размера и основанието за реализиране на съответния данък. С писмена молба от 7.12.2009 г. (л. 63) ю. к. Д. Стефанова е изразила следното становище относно прилагането на СИДДО:

• стр. 5 от искането не е придружена с удостоверение - апостил, подписът на молителя не е нотариално заверен, която заверка също трябвало да бъде придружена с апостил.

• приложените към искането изявления не са доказателство, че изхождат от действителния получател на изплатения от българското лице доход. След като няма заверка с апостил, съгласно приложимата Конвенция, представеното искане за приложение на СИДДО и приложените към него документи нямат удостоверителна сила.

• за изясняване на всички факти и обстоятелства да бъде задължен жалбоподателя да представи извлечение от съответния търговски регистър на получателя на дохода.

В съдебно заседание ю. к. Стефанова е доразвила становището си в смисъл, че приложение 5 представлява удостоверение от чужда администрация, което трябва да бъде представено по съответния ред, както и че РБ е страна по цитираната в решението Конвенция. Доказателствената тежест съгласно чл. 116, ал. 1 ДОПК за факти и обстоятелства, случили се извън страната е върху дружеството. Поради тази причина прилагането на СИДДО с Кралство Дания изисква доказване от дружеството на факта кой е реалния получател на дохода.

По направените искания от представителя на Д "ОУИ, "административният съд се е мотивирал със свое предходно определение от 28.09.2009 г., без да ги уважи. Дружеството - жалбоподател не е било задължено да представи извлечение от търговския регистър, не са му били дадени конкретни указания, свързани с ангажирането на доказателства, необходими за изясняване на въпросите кой и по какъв начин е осъществявал консултантските услуги, платецът ли ще се ползва от дохода за процесната услуга?

Коректно е твърдението на представителя на Д "ОУИ" - гр. Варна, че Даниел Стийн Уолер е представлявал и трите дружества, и че доходи са изплащани на "Уолер Дивелопмънт" ЕООД, чийто собственик е цитираното лице.

При новото разглеждане следва да бъдат съобразени мотивите, изложени по-горе като на "БД Агри" ЕООД се дадат конкретни указания във връзка с твърдението за прилагане на СИДДО и дружеството да бъде задължено да представи извлечението от съответния търговски регистър.

Касационната жалба на Д "ОУИ" - гр. Варна против решение № 2427/24.11.2010 г. на Варненския административен съд е неоснователна, а постановеното решение е допустимо.

С жалбата си, подадена по административен ред дружеството е обжалвало РА изцяло, формулирани са съображения и за данъчен период м. 04.08 г. РА в тази част е мълчаливо потвърден.

Касационната инстанция не споделя оплакванията на касатора относно констатациите, направени във връзка с данъка в размер на 10 511,90 лева. Видно е, че на стр. 3, т. 1.2 от решението на Д "ОУИ" - гр. Варна е обсъден допълнително определения ДДС в именно в размер на 10 511,90 лева върху данъчната основа от 52 559,48 лева. Директорът на Д "ОУИ" в мотивите си е анализирал договора от 1.06.06 г., анекс № 1и КИ № 31/30.04.08 г.

По касационните жалби на БД "Агри":

Според касатора данъчното събитие по доставката на останалите активи, извън колесните тракторни и саморазтоварващото ремарке не е настъпило на 31.12.2007 г., а на 20.06.2008 г. Предмет на фактура № 26/31.12.07 г. е доставката на хедер, сеялка, два колесни трактора, челен товарач, зърнокомбайн, култиватор, приемник и антена за GPS система, пръскачка, центробежна торачка, саморазтоварващо ремарке.

Твърдението на представителя на дружеството, че зърнокомбайна и челния товарач се обхващат от хипотезата на чл. 12 ЗРКЗГТ е недоказано, тъй като съдът е посочил в решението си коя според него е техниката с българска регистрация (колесните трактори и ремаркето). Освен това, дори да се приеме за доказан довода на представителя на "БД Агри" ЕООД, че зърнокомбайна и челния товарач представляват самоходна техника с необходимата регистрация, то това не би променило резултата по делото предвид изложените по-горе мотиви, свързани с момента на настъпване на данъчното събитие, преценен и във връзка с чл. 293, ал. 3 ТЗ.

Останалите активи не подлежат на специална регистрация. Поради това не може да се приеме за доказано, че данъчното събитие е настъпило за тях през д. п. м. 06.2008 г., след като те са били продадени по-рано.

Правилно съдът не е кредитирал заключението по частната експертиза, изготвена от "Булгаркарго" ООД, която е била оспорена от приходните органи. Оценителският доклад при нея е въз основата на офертни цени, използвани са методите на стандарта на стойността и на пазарните аналози (л. 153). Експертизата на Л. Велинов е изготвена чрез използване метода на сравнимите, неконтролируеми цени между независими търговци. Велинов е използвал информация от специализираната преса и интернет, направил е оглед на място и експертизата е с ефективна дата на оценка 11.09.2008 г., тоест сравнително най-близка до 31.12.2007 г.

Касационната инстанция намира за обосновани първоинстанционните мотиви, изложени при обсъждане на оценките, тъй като използваните методи по частната експертиза не са сред посочените в Наредба № Н-9/14.08.2006 г. В заключението по тричленната СИЕ пък е записано, че пазарната цена е получена по метода на сравнимите неконтролирани цени между независими търговци, като за определяне стойността на оценяваните активи към 31.12.2007 г. получените резултати са дисконтирани. Същевременно на стр. 1 от заключението изрично е отбелязано, че датата към която то е валидно е 16.04.09 г. Вещите лица Могиларова, Димитров и Стоянов са уточнили при разпита си, че са извадили по интернет офертни цени на сродни машини и съоръжения. Съгласно разпоредбата на чл. 202 ГПК съдът не е длъжен да възприеме заключението по съдебната експертиза, а да го обсъди с другите доказателства. В този аспект законосъобразно не е кредитирано заключението по тричленната експертиза.

Заключението по едночленната СИЕ на в. л. Данговски (л. 58 от делото) е потвърдило констатациите на експертното заключение от ревизионното производство. Според Данговски от предвидените в ДОПК допустими методи, единствено приложим по настоящия казус е методът на сравнимите неконтролирани цени между независими търговци. Експертът също е ползвал офертни данни, но изводите въз основата на тях относно стойността на активите съвпадат със стойността, посочена от Велинов.

Гореизложените мотиви, изложени във връзка с твърдението за необходимост от нотариално удостоверяване касаят и безвъзмездната доставка по фактура № 32/30.04.08 г.

Касационната жалба на дружеството срещу решение № 2427/24.11.2010 г. на Варненския административен съд също е неоснователна.

И тук основното възражение се отнася за наличието на нотариална заверка на подписите и определяне на пазарната оценка съобразно изискванията на Наредба № Н-9/14.08.06 г. на Министъра на финансите. По тези въпроси съдът вече е изложил мотиви, които не следва да припотваря отново.

Решението на Варненския административен съд трябва да бъде отменено и в частта за разноските, в която Д "Оуи" - гр. Варна е осъдена да заплати на лБД Агри" ЕООД сумата в размер на 1 158,60 лева, като при новото разглеждане на делото първоинстанционният съд е компетентен да се произнесе и за разликата в разноските (дължимото юрисконсултско възнаграждение), претендирани пред първата инстанция от Д "ОУИ".

В касационното производство дирекцията не е защитавана и представлявана поради което за тази инстанция съдът не присъжда на администрацията юрисконсултско възнаграждение.

Водим от гореизложеното и в този смисъл, на основание чл. 221, ал. 2, чл. 222, ал. 2, т. 1 АПК, Върховният административен съд, състав на VIII отделение,