Решение № 6362 от 1.06.2015 г. на ВАС по адм. д. № 14775/2013 г.

Решение № 6362 от 1.06.2015 г. на ВАС по адм. д. № 14775/2013 г., III о., докладчик съдията Таня Куцарова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по две касационни жалби против решение № 4901 от 16.07.2013 г., постановено по адм. дело № 6012/2012 г. по описа на Административен съд София-град, с което по жалба на Емил Петров Паргов, гр. София, е отменено като незаконосъобразно Уведомително писмо изх. № 02-220-6500/1284 от 02.10.2011 г. за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схемите и мерките за директни плащания за 2010 г., издадено от изпълнителен директор на Държавен фонд "Земеделие" (ДФ "Земеделие") и е изпратена преписката на административния орган за ново произнасяне при спазване на указанията по приложението на материалния закон, дадени с решението. Предвид изхода на делото ДФ "Земеделие" е осъден да заплати на Емил Паргов разноски по делото в размер на 10 лева. Първата касационна жалба е подадена от Емил Петров Паргов, гр. София, срещу процесното решение на Административен съд София-град в частта, с която съдът изпраща делото като преписка на изпълнителния директор на ДФ "Земеделие" за ново произнасяне. Не излага конкретни доводи. Втората касационна жалба е подадена от изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие", срещу решението на АССГ, с което е отменено Уведомително писмо изх. № 02-220-6500/1284 от 02.10.2011 г. за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схемите и мерките за директни плащания за 2010 г., издадено от изпълнителен директор на ДФ "Земеделие". С процесното уведомително писмо административният орган е отказал финансово подпомагане по Схемата за единно плащане на площ (СЕПП), По схемите за национални доплащания на площ (СНДП) и По плащания на земеделски стопани за природни ограничения в планинските райони (НР1) в размер на поисканите суми. Отделно от това на осн. чл. 58 от Регламент 1122/2009 г. е наложил санкции за бъдещ период и по трите мерки в размер на общо 513,10 лв., и по мерки както следва: по СЕПП - 188,43 лв., по НДП - 103,08 лв. и по НР1 - 221,59 лв. Релевират доводи за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон и необоснованост - касационни основания по см. на чл. 209, т. 3 от АПК. Иска отмяна на решението в обжалваната част. Претендира юрисконсултско възнаграждение в минимален размер. Прави възражение за прекомерност. Ответникът по втората жалба - Емил Петров Паргов, гр. София, в писмен отговор изразява становище за неоснователност на касационната жалба на ДФ "Земеделие". Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост на касационните жалби. Приема, че обжалваното решение е недопустимо, като постановено в производство по недопустима, поради просрочие жалба. Счита, че жалбата до АССГ, която е депозирана на 09.05.2012 г. е просрочена, тъй като на 23.11.2011 г. е изтекъл срокът за обжалвания мълчалив отказ, формиран от министъра на земеделието и храните, след като не се произнесъл по жалбата на Паргов. Приема също така, че последвалият изричен отказ на по-горестоящия административен орган - заповед № РД 09-491/21.04.2012 г. на министъра на земеделието и храните не валидира нов срок за оспорване на административния акт, предвид изрично уредената от законодателя хипотеза като процесната с разпоредбата на чл. 149, ал. 3 от АПК. Сроковете по чл. 149 от АПК са преклузивни. Предлага на съда да обезсили решението. Върховният административен съд, в настоящия състав, намира касационните жалби за допустими, като подадена от легитимирано лице в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и срещу акт подлежащ на съдебен контрол. Разгледани по същество, настоящият състав, приема за неоснователни и двете касационни жалби. Производството пред първоинстанционния съд е образувано по жалба подадена от Емил Петров Паргов, гр. София, срещу Уведомително писмо изх. № 02-220-6500/1284 от 02.10.2011 г. за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схемите и мерките за директни плащания за 2010 г., издадено от изпълнителен директор на ДФ "Земеделие", с което административният орган е отказал финансово подпомагане по СЕПП в размер на 495,78 лв., по СНДП - 271,21 лв. и по НР1 - 583,02 лв., които суми представляват целите поискани от земеделския стопанин субсидии. Също така на осн. чл. 58 от Регламент 1122/2009 г. и предвид изчисления процента на несъответствие в размер на 61,31% и за трите мерки, административният орган е наложил санкции за бъдещ период общо в размер на 513,10 лв., съответно по СЕПП - 188,43 лв., по НДП - 103,08 лв. и по НР1 - 221,59 лв. За изясняване на фактическата обстановка съдът е допуснал съдебно-техническа експертиза (СТЕ). Заключението на СТЕ не е оспорено от страните и е кредитирано от съда като обективно и логично. С обжалваното решение съдът е счел, че оспореното уведомително писмо е издадено от компетентен орган - Изпълнителен директор на ДФ "Земеделие", в рамките на предоставените му правомощия. Приел е, че не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, но при издаването на административния акт, органът неправилно е приложил материалния закон, в частност нормата на чл. 43, ал. 3, т. 4 от Закона за подпомагане на земеделските производители (ЗПЗП), във вр. чл. 58, § 3 от Регламент № 1122/2009 г. Предвид изложените мотиви, изградени изцяло върху приетата и неоспорена СТЕ, първоинстанционният съд е отменил процесното уведомително писмо и е упражнил правомощието си по чл. 173, ал. 2 от АПК, като е върнал преписката на административния орган за ново произнасяне при спазване на указанията по приложението на материалния закон, дадени с решението. Така постановеното решение е валидно, допустимо и правилно. По наведените, с касационната жалба на изпълнителния директор на ДФ "Земеделие", доводи за недопустимост на обжалваното решение, настоящият съдебен състав намира същите за неоснователни. Съгласно чл. 149, ал. 1 от АПК, административните актове могат да се оспорят в 14-дневен от съобщаването им. Съгласно ал. 3 от цитираната разпоредба, когато актът, мълчаливият отказ или мълчаливото съгласие са били оспорени по административен ред, срокът по ал. 1 започва да тече от съобщението, че по-горестоящият административен орган се е произнесъл с решение, а ако органът не се е произнесъл - от крайната дата, на която е следвало да се произнесе. Настоящият съдебен състав счита, че срокът за оспорване на първоначалния административен акт по съдебен ред, в случай на късно произнасяне на горестоящия административен орган по жалбата против акта, с което последният е потвърден, тече от съобщението за произнасянето на горестоящия орган, а не от момента, в който е изтекъл срокът, в който органът е следвало да се произнесе. Това е така, предвид обстоятелството, че процесуалният закон не предвижда ред за съобщаване на жалбоподателя момента на постъпване на преписката при по-горестоящия административен орган, което е началният момент на срока за произнасяне по жалбата по административен ред. След като срокът за произнасяне по жалбата започва да тече от неизвестен за жалбоподателя момент, за него не е приложим чл. 97, ал. 5 от АПК, тъй като не може да изтече срок, чието начало не е известно на лицето. Този факт лишава адресата на акта от правото на жалба до съда, което не е целта на закона. Ето защо настоящият състав споделя извода на решаващия съд, че първоинстанционната жалба като подадена в срок и от надлежна страна е допустима и съдът дължи произнасяне по същество. Безспорно по делото е установено, че Емил Петров Паргов, гр. София е земеделски стопанин по смисъла на § 1, т. 23 от ДР на ЗПЗП (с УРН 373221), който е подала общо заявление с № УИН 22/160610/33533 за плащане на площ за 2010 г. за подпомагане по Схема за единно плащане на площ (СЕПП), По схемите за национални доплащания на площ (СНДП) и Плащания за природни ограничения на земеделски стопани в планински райони (НР1). По подаденото от жалбоподателя общо заявление са извършените административни проверки въз основа на които е издаден оспорения административен акт. Неоснователно е твърдението в касационната жалба на ДФ "Земеделие" за неправилно приложение на материалния закон и необоснованост на съдебното решение. Обосновано и въз основа на прието експертно заключение, неоспорено от страните, правилно съдът е приел, че размерът и процентът на недопустимите за подпомагане площи и по трите мерки са неправилно определени от административния орган. Административният орган е този, който следва преди издаването на своя акт, да изясни всички факти и обстоятелства от значение за случая и обсъди наличните обяснения и възраженията на заинтересованите граждани и организации (чл. 35 от АПК). Видът, характерът и интензивността на проверките, които следва да бъдат извършени, преди издаването на акта, е въпрос, чийто отговор е зависим от особеността на всеки отделно разглеждан случай. Процесуалната норма изрично предвижда, че доказателствената тежест в административното правораздаване се носи от административния орган. В случая в хода на производството пред съда не са представени доказателства, които да установяват състоянието на заявените за подпомагане БЗС за релевантния период - 2010 г. С приетата по делото СТЕ вещото лице е установило допуснато несъответствие в определяне на допустимите площи по отношение на БЗС 69167-81-4-1, от което една преобладаваща част от 0,7 ха няма предпоставки за премахването й от определения допустим слой, а едва 0,08 ха от БЗС-то е недопустима. Предвид констатираното несъответствие вещото лице е преизчислило стойностите и е определило, че допустимата площ е 2,38 ха, а процентът наддеклариране е 13,87%, а не както е определил административният орган - 61,31%. Тези изчисления съществено променят крайния резултат на процесното уведомително писмо. Съгласно разпоредбата на чл. 58 от Регламент ЕО № 1122/2009 г. (чл. 16 от Регламент № 65/2011 на Комисията) на земеделския производител е следвало да се изплати частично плащане, тъй като при процентно отношение на недопустимата част към установената площ в рамките от 3% или 2 ха до 20%, то санкционната част е равна на удвоения размер на наддекларираната площ, а не както административният орган е санкционирал цялата установена част, че дори е и наложил санкции за бъдещи периоди. Предвид изложеното, като е съобразил наличието на данни за съществени разлики между отразеното в уведомителното писмо и действителния размер на недопустимите за подпомагане площи по трите мерки, заявени за подпомагане, което е от значение за определяне на конкретно приложимата хипотеза от чл. 58 от Регламент ЕО № 1122/2009 г. и постановяването на частичен или пълен отказ на подпомагане, съдът правилно е отменил процесното писмо и е върнал на преписката със задължителни указания по тълкуване и прилагане на закона. Като е стигнал до този правен извод, решаващият съд е постановил правилно решение. Неоснователни са и релевираните в касационната жалба на Емил Паргов доводи за неправилност на решението в частта, с която съдът връща делото на административния орган за ново произнасяне при спазване на указанията по приложението на материалния закон, дадени с решението. Съгласно чл. 11, ал. 2, т. 1 и т. 4 от ЗПЗП специално създадената институция - Държавен фонд "Земеделие" подпомага финансово регистрираните земеделски производители, като за целта изпълнява функциите на Разплащателна агенция и то от датата на издаване на акта за акредитация. Съгласно разпоредбата на чл. 43 от същия закон, разплащателната агенция проверява заявленията за подпомагане по СЕПП; извършва директните плащания по подадените заявления и намалява размера на плащането или го отказва при наличие на някоя от хипотезите по ал. 3 от закона. Така посочената национална уредба, ведно с необходимостта от нарочна акредитация, изключват правото на съда сам да извършва тези дейности, като определя недопустими за подпомагане площи, признава годни за подпомагане такива и директно определя размера на дължимото подпомагане. На него единствено е поверен контролът за законосъобразност на административните актове, издавани в производството по подпомагане. При установяване на незаконосъобразност, той не би могъл да приложи разпоредбата на чл. 173, ал. 1 от АПК и да реши въпроса по същество. В подобна хипотеза, единствената правна възможност е тази по чл. 173, ал. 2 от АПК - да върне преписката на ДФЗ, като компетентен орган и акредитирана разплащателна агенция със задължителни указания по тълкуване и прилагане на закона. Ето защо настоящият състав счита, че и касационната жалба на Емил Паргов е неоснователна. С оглед изложеното настоящият състав приема, че обжалваното решение не страда от пороците релевирани с касационните жалби, поради което следва да бъде оставено в сила. Предвид изхода на делото и на двете страни разноски не следва да се присъждат. Водим от горното, Върховният административен съд