Решение № 4326 от 13.04.2016 г. на ВАС по адм. д. № 798/2016 г.

Решение № 4326 от 13.04.2016 г. на ВАС по адм. д. № 798/2016 г., VI о., докладчик съдията Румяна Папазова Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) Образувано е по касационна жалба на Директора на Дирекция "Социално подпомагане" - Горна Оряховица против решение № 502 от 7.12.2015 г. по адм. д. № 786/2015 г. на Административен съд - Велико Търново, с което е отменена издадената от касатора заповед № ДСПСП11-162 от 30.09.2015 г. за временното настаняване на детето Д. В. Г., род. на 26.01.2013 г., в професионално приемно семейство, до произнасяне на съда с решение по чл. 28 от ЗЗД. Изложените съображения за пороци на съдебното решение се свеждат до необоснованост като касационно основание за отмяна по чл. 209, т. 3 от АПК. Ответниците Р. М. Д. и В. Р. Г., и двамата от гр. Лясковец, са оспорили касационната жалба в писмен отговор. Представителят на Върховната административна прокуратура е дал заключение за неоснователност на касационното оспорване. Касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна. Разгледана по същество, е неоснователна по следните съображения: Предмет на съдебен контрол в производството пред Административен съд - Велико Търново е заповед № ДСПСП11-162 от 30.09.2015 г. на Директора на Дирекция "Социално подпомагане" - Горна Оряховица, издадена на основание чл. 27, ал. 1 във вр. с чл. 25, ал. 1, т. 4 от ЗЗДет и § 1, т. 11, б. "б" и "в" от ДР на ЗЗДет, с която е разпоредено настаняване на детето Даниел Венциславов Георгиев, родено на 26.01.2013 г., в професионалното приемно семейство на Илиянка Веселинова Христова до произнасяне на съда с решение по чл. 28 от ЗЗД. За да отмени оспорената заповед, Административен съд - Велико Търново обосновано е приел, че при издаването й са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила на чл. 26 и чл. 35 от АПК, в резултат от които редица съществени факти и обстоятелства са останали неустановени и недоказани. Не е ясно въз основа на какви конкретни факти и доказателства административният орган е приел, че в случая следва да бъде предприета мярка за защита на детето - извеждането му извън семейната среда и временно настаняване в професионално приемно семейство. Съгласно писмо - отговор на посещаваното от детето детско заведение майката и бабата упражняват върху него физическо и психическо насилие, но не се посочва в какво се изразява насилието и не се описват отделни проявления на насилническото поведение. Съобщава се, че върху двете по-големи деца има следи от физическо насилие - синини, но липсват категорични твърдения и доказателства, че те са причинени именно от майката или бабата. В противоречие с писмото-отговор в социалния доклад е установено, че нуждите на детето Даниел от жилище, храна, напитки, облекло и обувки са адекватно задоволени и родителите заявяват силно желание да се грижат и за трите си деца. Детето изпитва емоционална привързаност към родителите и баба си, която оказва изключителна подкрепа в отглеждането им. Въз основа на подробния анализ на събраните доказателства съдът е стигнал до правилния извод, че законовите предпоставки за извеждане на детето Даниел от семейството не са доказани. Изложените в касационната жалба съображения за необоснованост на съдебното решение и произтичащи от нея материалноправни нарушения са неоснователни. Съгласно чл. 27, ал. 1 от Закона за закрила на детето (ЗЗДет) настаняването на дете в семейство на роднини или близки, в приемно семейство, социална услуга - резидентен тип или в специализирана институция се извършва със заповед на директора на дирекция "Социално подпомагане" при наличие на основанията по чл. 25, ал. 1. С т. 4 на чл. 25, ал. 1 е предвидено настаняване извън семейството на дете, което е жертва на насилие в семейството и съществува сериозна опасност от увреждане на неговото физическо, психическо, нравствено, интелектуално и социално развитие. Понятието "насилие" за целите на закрилата на детето, така както е дефинирано в чл. 11 от ЗЗДет, обхваща случаи на въвличане на детето в дейности, неблагоприятни за неговото физическо, психическо, нравствено и образователно развитие; нарушаване на достойнството му чрез методи на възпитание, физическо, психическо или друго насилие и форми на въздействие, противоречащи на неговите интереси; използване на детото за просия, проституция, разпространяване на порнографски материали и получаване на неправомерни материални доходи, както и сексуално насилие; въвличане в политически, религиозни и синдикални дейности. Във всеки конкретен случай следва да се съобразява правилото на чл. 25, ал. 2 от ЗЗДет, че настаняването на дете извън семейството се налага като крайна мярка за закрила след изчерпване на всички възможности за закрила в семейството освен в случаите, когато се налага спешното му извеждане. Заповедта, предмет на съдебен контрол, е издадена на правното основание по чл. 25, ал. 1, т. 4 от ЗЗДет, но не е обоснована с факти и обстоятелства за реално упражнено под конкретна форма физическо и психическо насилие върху детето Д. от страна на майка му и баба му. Налице са само впечатления и предположения, неподкрепени от доказателства. В социалния доклад е отразено, че детето изпитва трайна емоционална привързаност към родителите и баба си, "гушка" се в тях, а те от своя страна са изразили категорично желание да гледат и трите си деца. Бащата работи, а майката отглежда най-малкото дете. Слабите финансови възможности на родителите за материално задоволяване на децата извън основните им потребности за жилище, храна и облекло не дават основание да се счита, че те са с намален родителски капацитет. Сведенията във връзка с поведението на двете момчета, баща им и баба им, съобщени в писмото на директора на Детска ясла "Мир", която посещават, не са били подложени на проверка. Застоялият въздух в жилищните помещения, мокрите чорапки, недостатъчните памперси или големият апетит на детето не са проява на насилие по смисъла на закона, обосноваваща основанието по чл. 25, ал. 1, т. 4 от ЗЗДет за извеждане на детето извън биологичното му семейство. Не са обсъдени и изчерпани всички възможности за закрила в семейството. На основание чл. 170, ал. 1 от АПК в доказателствена тежест на административния орган е да установи съществуването на фактическите основания за издаването на акта. В разглеждания случай не е доказано, че детето е жертва на насилие в семейството и съществува сериозна опасност от увреждане на неговото физическо, психическо, нравствено, интелектуално и социално развитие. Като е приел, че оспорената заповед е незаконосъобразна и я е отменил, Административен съд - Велико Търново е постановил правилно решение. Не се установяват касационни основания за отмяна, поради което обжалваното съдебно решение следва да бъде оставено в сила. На ответниците по касация се присъждат направените разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 200 лв. за касационната инстанция По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 1 и 2 от АПК Върховният административен съд, шесто отделение,