Решение № 15231 от 10.12.2018 г. на ВАС по адм. д. № 3579/2018 г.

Решение № 15231 от 10.12.2018 г. на ВАС по адм. д. № 3579/2018 г., I о., докладчик председателят Мариника Чернева Производство по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба подадена от С. Д., [населено място], срещу съдебно решение № 32 от 18.01.2018 г., постановено по адм. дело № 956 по описа за 2017 г. на Административен съд - Плевен. Касационният жалбоподател счита, че обжалваното решение е неправилно. Сочи, че при издаване на заповедта за налагане на принудителна административна мярка (ПАМ) не е спазена разпоредбата на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК. Първоинстанционният съд не е взел предвид, че обжалваната заповед не е мотивирана. Излага подробни съображения. Прави искане към съда решението да бъде отменено. Претендира разноски за двете съдебни инстанции. Ответникът – Началник – група в Районно управление (РУ) - Белене при Областна дирекция (ОД) на Министерство на вътрешните работи (МВР) - Плевен не изразява становище по касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, първо отделение, като се запозна с обжалваното съдебно решение, съобрази доводите и възраженията на страните и обсъди наведените касационни основания и тези по чл. 218, ал. 2 от АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211 от АПК, от надлежна страна, имаща право и интерес от оспорването и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество касационната жалба се явява неоснователна. Видно от наличната по преписката документация, с АУАН № 845320/14.09.2017 г. е установено, че на 14.09.2017 г. около 22: 00 ч. в [населено място], ул. "България" до ЕСМ "Инженеринг" П. Иванов управлявал лек автомобил "ДЕУ – Нексия" с Рег. [рег. номер на МПС], собственост на жалбоподателката в посока центъра на града, след като е било установено, че СУМПС №[номер] на водача е с изтекла валидност от 20.01.2014 г., с което виновно е нарушил чл. 150 от ЗДВП – управлява МПС без да е правоспособен водач. Отнети са били СУМПС, СРМПС и регистрационните табели на автомобила. Водачът е подписал акта без възражения. С обжалваното решение съдът е отхвърлил жалбата на С. Д., [населено място] срещу Заповед № 17-0241-000116/14.09.2017 г. на Началник Група РУ - Белене при ОД на МВР – Плевен за прилагане на ПАМ по чл. 171, т. 2а от ЗДвП – прекратяване на регистрацията на ППС за срок от 8 месеца. СУМПС представлява удостоверителен български документ за самоличност съгласно чл. 13, ал. 1, т. 3 от Закона за българските лични документи. Съгласно § 1, т. 2, б. "ж" документ с изтекъл срок на валидност по смисъла на закона представлява "нередовен български личен документ". Жалбоподателката не оспорва установените с акта факти. Според разпоредбата на чл. 150 от ЗДвП всяко пътно превозно средство, което участва в движението по пътищата, отворени за обществено ползване, трябва да се управлява от правоспособен водач. Съгласно чл. 150а от ЗДвП, за да управлява моторно превозно средство, водачът трябва да притежава свидетелство за управление, валидно за категорията, към която спада управляваното от него превозно средство. Първоинстанционният съд е приел, че атакувания акт е редовен от външна страна и доказва установените с него факти, тъй като предвид разпоредбата на чл. 189, ал. 2 от ЗДвП редовно съставените актове по този закон имат доказателствена сила до доказване на противното. Безспорно установено е, че към момента на проверката, водачът на автомобила не е притежавал валидно СУМПС, удостоверяващо правоспособността му да управлява лек автомобил и не е имал право да управлява МПС. Следователно, той е бил неправоспособен водач, заради което му е съставен АУАН за извършено нарушение по чл. 150 от ЗДвП. Безпорно се установява от справката за регистрация на автомобила, че той е собственост на жалбоподателката. Процесната заповед за ПАМ е издадена въз основа на съставения АУАН с правно основание чл. 171, т. 2а от ЗДвП – прекратяване на регистрацията на ППС за срок от 8 месеца чрез отнемане на регистрационните табели и свидетелството за регистрация на автомобила. Съгласно чл. 171, т. 2а от ЗДвП (в приложимата към момента на издаване на заповедта редакция ДВ-бр. 54/2017 г.) – за осигуряване безопасността на движението по пътищата и преустановяване на административните нарушения се прилага принудителна административна мярка – прекратяване на регистрацията на пътно превозно средство на собственик, който управлява моторно превозно средство, без да притежава съответното свидетелство за управление, както и на собственик, чието моторно превозно средство е управлявано от лице, непритежаващо съответното свидетелство за управление – за срок от 6 м. до 1 година. В случая, безспорно установено е, че са налице материално-правните предпоставки за прилагането на принудителната административна мярка в последната хипотеза, а именно - жалбоподателката е собственик на МПС, което е управлявано от лице, непритежаващо съответното свидетелство за управление. Водачът на автомобила е неправоспособен, тъй като към момента на проверката не притежава валидно свидетелство за управление, тъй като срокът на валидността на издаденото му СУМПС е бил изтекъл още на 20.01.2014 г. и той не е имал право да управлява автомобила. Наложената мярка е временна, с превантивен и преустановителен характер и се прилага с цел осигуряване безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения, за определен срок от 6 м. до 1 г. Както съдът е обсъдил, определения със заповедта срок от 8 м. е в рамките на предвидения в закона срок, съобразен е с целите на мярката за постигане на търсения дисциплиниращ по отношение на собственика ефект – да не предоставя на неправоспособни лица автомобила си, както и преустановителен ефект – да препятства реално възможността това да се случи. Валидността на свидетелството на водача е изтекла преди повече от 3 години и половина и в този срок то не е било подновено. Видно от издадената на основание чл. 171, т. 4 от ЗДвП ПАМ по отношение на водача, са му били отнети всички контролни точки и е следвало на основание чл. 157, ал. 4 от ЗДвП да върне СУМПС. Предвид на изложеното, определения в заповедта срок от 8 м. е съобразен с необходимото време на водача за придобиване на правоспособност, през което реално да се препятства възможността автомобила да се управлява от неправоспособен водач, поради което съдът е преценил, че този срок в конкретния случай е законосъобразно определен спрямо целите на мярката. Съгласно чл. 172, ал. 1 от ЗДвП, принудителните административни мерки по чл. 171, т. 2а се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по този закон съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица. По силата на ал. 2, т. 3 от същата разпоредба, налагането на ПАМ се извършва чрез отнемането на документите по чл. 165, ал. 2, т. 2 от ЗДвП, свързани с управлението на МПС и чрез отнемането на табелите с регистрационния номер. Съгласно чл. 172, ал. 4 от ЗДвП, в случаите на чл. 171, т. 2а от ЗДвП със съставянето на акта за административно нарушение се изземва СРМПС и табелите с регистрационния номер, както е процедирано в случая. Заповедта е издадена от Началника на Група в РУ - Белене при ОД на МВР – Плевен, който има правомощия по силата на закона и е определен от ръководителя на службата за контрол съгласно Заповед № 316 з-1612/19.05.2017 г. т. 1. 4 на Директора на ОД на МВР – Плевен, да издава мотивирани заповеди за прилагане на принудителни административни мерки по чл. 171, т. 2а от ЗДвП. Заповедта е мотивирана със съставения на 14.09.2017 г. срещу водача АУАН, чието съдържание е изведено в мотивите на заповедта като фактическо основание, а именно на 14.09.2017 г. като собственик на автомобила е допуснала неправоспособен водач да го управлява. Последното обосновава издаването на заповедта с правно основание по чл. 171, т. 2а от ЗДвП за прекратяване на регистрацията на МПС за срок от 8 месеца на собственик, чието МПС е управлявано от лице, непритежаващо съответното свидетелство за управление на МПС. Съдържанието на заповедта позволява да се разбере правното и фактическо основание за прилагане на принудителната административна мярка, вида и срока на действието й и в този смисъл е мотивирана, а обосноваващите я факти и обстоятелства са доказани с приложените по делото доказателства. Налице са правните и фактически основания за прилагане на ПАМ – прекратяване на регистрацията на МПС на собственик, чието МПС е управлявано от лице, непритежаващо съответното свидетелство за управление, налице е преследваната от закона цел - преустановяване на нарушението. Мярката е временна, за определен срок. Срокът на прекратяване регистрацията на МПС е 8 месеца и той е законосъобразно определен от административния орган. Неоснователни са доводите на жалбоподателката за нищожност, алтернативно за незаконосъобразност на оспорената заповед. Издадената Заповед за ПАМ № 17-0241-000105 от 14.09.2017 г. е с посочено различно правно основание - чл. 171, т. 2, б. "и" от ЗДвП – временно спиране от движение на МПС за срок от 1 месец, която се отнася за собственик който допуска или предоставя управлението на МПС на лице, употребило алкохол и/или наркотични вещества. Заповедта е издадена въз основа на същите фактически констатации, произтичащи от съставения срещу водача акт, но е приложен друг вид принудителна административна мярка, която няма отношение към прекратяването на регистрацията на автомобила. Тази заповед не е била обжалвана и не е предмет на настоящото производство, поради което, след като е влязла в сила, нейната законосъобразност не може да бъде обсъждана. Датата на връчване на заповедта има значение единствено за възможността за обжалването й, но не се отразява на датата на издаването й, посочена в самата заповед. Освен това, свидетелството за регистрация на МПС и регистрационните номера на автомобила са отнети още със съставения акт на 14.09.2017 г., поради което и действието на издадената Заповед за ПАМ № 17-0241-000116 от същата дата - 14.09.2017 г. по чл. 171, т. 2а от ЗДвП, която подлежи на предварително изпълнение на основание чл. 172, ал. 6 от ЗДвП, възниква от деня на съставянето на акта, откогато е започнал да тече 8-месечния срок на прекратяване регистрацията на автомобила. Затова не може да се приеме тезата на жалбоподателката, че съдържанието на предходната заповед е било променено с издаване на последваща. Налице са две заповеди за различни ПАМ по отношение на жалбоподателката, от една и съща дата и с еднакво фактическо основание въз основа на съставения акт, но издадени на различно правно основание и връчени на различни дати. Първата връчена заповед не е обжалвана и е влязла в сила, но тя се отнася за прилагането на друга принудителна административна мярка - спиране от движение на автомобила и не се отразява на законосъобразността на процесната ПАМ. Оспорената заповед, с която се прекратява регистрацията на автомобила, е издадена от компетентен орган, в рамките на правомощията му, в необходимата писмена форма, съдържаща правните и фактически основания за издаването й, при липса на съществени процесуални нарушения, в съответствие с материалния закон и целта му, поради което е законосъобразна. Решението е правилно. При правилно установена фактическа обстановка съдът е достигнал до законосъобразен извод, че са изпълнени предпоставките по чл. 171, т. 2а от ЗДвП и по чл. 172, ал. 4 от ЗДвП са прилагане на оспорените принудителни административни мерки. Неоснователни са изложените в касационната жалба доводи за липса на фактически основания в заповедта за прилагането на ПАМ. Заповедта е мотивирана, включително и чрез препращане в съдържанието й към съставения АУАН. Практиката мотивите да съществуват в документ, съставен от друг орган преди издаването на обжалвания индивидуален административен акт се прилага постоянно, не противоречи на закона и е в съответствие с ТР № 16/1975 г. на ОСГК на ВС. С позоваването на предхождащи акта други актове и документи те се приобщават към административната преписка, а изложените в тях мотиви, приети от издателя, стават мотиви и на самия акт. Поради това съдът правилно е приел, че изложените в АУАН съображения са такива и за издаването на самия акт. В качеството си на официален свидетелстващ документ актът за установяване на административно нарушение се ползва с обвързваща съда материална доказателствена сила по отношение на неговата истинност. Тъй като установените в акта факти и обстоятелства не са оборени от жалбоподателя в хода на първоинстанционното производство по надлежния процесуален ред, съдът правилно е кредитирал материалната му доказателствена сила и обосновано е приел за доказана фактическата обстановка, установена с него. Касае се за административна принуда, предвидена в специалния закон, с оглед спецификата на регулираните от него обществени отношения, която се прилага при изрично предвидени условия. След като те са налице, правилно административният орган е приложил мярката. При липса на пороците сочени като касационни основания за отмяна, постановеното от първоинстанционния съд решение, като валидно допустимо и правилно следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, пр. 1 от АПК, Върховният административен съд, първо отделение,