Решение № 11805 от 9.11.2015 г. на ВАС по адм. д. № 1077/2015 г.

Решение № 11805 от 9.11.2015 г. на ВАС по адм. д. № 1077/2015 г., V о., докладчик съдията Еманоил Митев Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационни жалби на Министъра на финансите и Национална агенция за приходите /НАП/ - София, против решение № 6706/10.11.2014 г., постановено по адм. дело № 4041/2013 г. по описа на Административен съд София-град. Чрез процесуалния му представител - гл. юрисконсулт Георгиева в жалбата си министъра на финансите оспорва съдебния акт в частта му, с която е прекратено производството по отношение на него, като са изложени съображения за неправилност на обжалвания съдебен акт поради допуснати нарушения на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяната му и постановяването на друго решение с което оспореният административен акт бъде отменен като незаконосъобразен, респективно делото да бъде върнато за ново разглеждане. Моли за присъждане на направените по делото разноски. Другия касатор - НАП, също излага съображения за неправилност на първоинстанционното решение, поради допуснати нарушения на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. Желае изцяло отмяна на съдебния акт и постановяване на решение по съществото на спора, с което административния акт бъде изцяло отменен като незаконосъобразен. В касационната жалба на НАП се съдържа и искане за спиране на предварителното изпълнение на принудителните административни мерки- отправени с административния акт задължителни предписания и препоръки спрямо изпълнителния директор на НАП. Ответникът - Комисия за защита от дискриминация, чрез процесуалния си представител юрк. Бешков изразява становище за неоснователност на касационните жалби и счита, че решението на първоинстанционния съд като правилно следва да бъде оставено в сила. Моли да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение в полза на Комисията за защита от дискриминация. Ответникът - Катя Тонева Найденова, редовно уведомена, не е представлявана и не изразява становище по касационните жалби. Представителят на Върховната административна прокуратура е изразил становище за неоснователност на касационните жалби. След като прецени доказателствата по делото, във връзка с доводите и съображенията на страните, Върховният административен съд, състав на пето отделение приема следното: Касационните жалби са подадени в законоустановения срок, от надлежна страна, с оглед на което са процесуално допустими. Разгледани по същество са неоснователни по следните съображения: С обжалваното решение Административен съд София-град е прекратил производството по адм. дело № 4041/2013 г. по отношение на министъра на финансите, както и в частта с която НАП е оспорила дадената с Решение 68/20.03.2013 г. по преписка № 135/2011 г. на Комисията за защита от дискриминация /КЗД/, препоръка на основание чл. 47, т. 6 от Закона за защита от дискриминация /ЗЗДискр./. Жалбата на НАП в останалата й част - срещу Решение 68/20.03.2013 г. по преписка № 135/2011 г . на КЗД, в частта с която установена извършена от НАП дискриминация по признак "семейно положение", с въвеждането на изисквания за предоставяне на "свидетелство за сключен граждански брак" - като условие за ползване на данъчно облекчение по смисъла на чл. 22а ЗДДФЛ и са наложени принудителни административни мерки, на основание чл. 47, т. 2 и т. 4 от ЗЗДискр, е отхвърлена като неоснователна. С административния акт КЗД установява по жалба на Катя Тончева Найденова, че с въвеждането на изисквания за предоставяне на "свидетелство за сключен граждански брак", направено с указание № 91-00-41/29.01.2010 г. на изпълнителния й директор на НАП, като условие за ползване на данъчно облекчение по смисъла на чл. 22о от Закона за данъците върху доходите на физическите лица /ЗДДФЛ/ - е извършена от страна на Националната агенция по приходите - пряка дискриминация на всички лица, които нямат съпруг или съпруга но представляват "семейство" със своите деца, което е нарушение на забраната за дискриминация по чл. 4, ал. 2 от ЗЗДискр., по признак "семейно положение". Със същото решение КЗД е постановила преустановяване на нарушението; предписала, на основание чл. 47, т. 4 ЗЗДискр. на НАП да предприеме необходимите действия за преустановяване на дискриминационната практика; както и препоръчала на министъра на финансите, на основание чл. 47, т. 6 от ЗЗДискр., да предприеме действия в рамките на законовите си правомощия за създаване на легална дифиниция на понятието "младо семейство", по смисъла на чл. 22а от ЗДДФЛ, недопускаща установяване на дискриминация. Решението на административния орган е оспорено изцяло, както от министъра на финансите, така и от НАП. За да прекрати производството по делото по отношение на министъра на финансите - е прието, че не е налице правен интерес от оспорване на решението, както в цялост, така и по отношение на дадената на министъра препоръка. Прието е от първоинстанционния съд, че извън дадената препоръка, решението не засяга пряко правомощия или действия на министъра на финансите, доколкото субект на нарушението и на наложените принудителни мерки е единствено НАП. Самата препоръка, отправена до министъра на финансите, е израз на функция на КЗД по чл. 47, т. 6 от ЗЗДискр., която няма правно обвързващ ефект и неизпълнението й не е скрепено със санкция, поради което не подлижи на самостоятелен съдебен контрол. За да отхвърли жалбата на НАП, по съществото на спора, АССГ е приел, че указанието на изпълнителния директор на НАП - за изискване и прилагане на "свидетелство за сключен граждански брак", противоречи на закона - чл. 23, т. 5 ЗДДФЛ, в редакцията му изменена с ДВ, бр. 95/2009 г., в сила от 1.10.2010 г., където от приложенията към годишната данъчна декларация по чл. 50 от закона, за ползване на данъчно облекчение по чл. 22а ЗДДФЛ, е отпаднало изискването за прилагане на изискваното до тогава "удостоверение за сключен граждански брак". Решението е правилно. Законът за защита от дискриминация цели установяване и санкциониране на всяко поставяне в неравностойно положение според признаците, изброени в разпоредбата на чл. 4, ал. 1 ЗЗДискр. или на всякакви други признаци, установени със закон или международен договор, по който Република България е страна. По смисъла на чл. 4, ал. 2 от ЗЗДискр пряка дискриминация е всяко по-неблагоприятно третиране на лице на основа на признаците по ал. 1 от същата разпоредба, отколкото се третира, било е третирано или би било третирано друго лице при сравними сходни обстоятелства. Специалният закон цели установяване и отстраняване на всяко неравностойно третиране според признаците, изброени в чл. 4, ал. 1 от ЗЗДискр, какъвто е и признакът "семейно положение". Безспорно е, че в чл. 22а от ЗДДФЛ - за местните физически лица е предвидена възможност да ползват облекчение за "млади семейства", при едновременно наличие на законовите изисквания за това. В чл. 23 от ЗДДФЛ, са изчерпателно посочени необходимите приложения към годишната данъчна декларация, като след соченото по-горе изменение на т. 5, в сила от 1.01.2010 г., сам законодателят е изключил необходимост от прилагане на "удостоверение за сключен граждански брак". Въпреки това, в указанието си по прилагане на закона, изпълнителния директор на НАП, изрично е задължил служителите си да изискват прилагане на "удостоверение за сключен граждански брак". Правилен, обоснован и законосъобразен е извода на първоинстанционния съд, че при липса на легално понятие "младо семейство", то с оглед социалната и обществена значимост на предвиденото в закона данъчно облекчение - под "младо семейство" следва да се разбира общност от лица, свързани помежду си и на различно, припознато нормативно, от брака основание - например семейни двойки, родили/осиновили деца, съвместно отглеждайки ги, макар и без сключен помежду им граждански брак, които също следва да бъдат равно поставено третирани именно като "младо семейство". Обоснован също така е и извода на съда, че дадената препоръка на министъра на финансите- да предприеме действия, в рамките на законовите си правомощия, за създаване на легална дефиниция "младо семейство" - не е индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21, ал. 1 - 4 от АПК. Волеизявлението на Комисията има препоръчителен характер, с него не се създават права или задължения, нито се засягат права, свободи или законни интереси на адресата, като дали и доколко последният ще се съобрази с препоръката зависи само от неговата воля. За разлика от задължителните предписания, които представляват принудителни административни мерки, препоръките по чл. 47, т. 6 от Закона за защита от дискриминация нямат правно обвързващ ефект и изпълнението им не е скрепено с държавна принуда. Изпълнявайки сигнално-охранителна функция, насочена към превенция, в изпълнение на контролната си функция по прилагането и спазването на Закона за защита от дискриминация или други закони, уреждащи равенство в третирането, Комисията е сезирала друг държавен орган, в случая министъра на финансите, за предприемане на превантивни мерки в рамките на неговата компетентност. Искането на касационния жалбоподател - НАП - за спиране предварителното изпълнение на наложените й с административния акт принудителните административни мерки /ПАМ/, е недопустимо и следва да бъде оставено без разглеждане. С влязло в сила определение № 5330/31.07.2013 г., постановено по адм. дело № 4041/2013 г., по искане именно на Националната агенция по приходите съда е спрял предварителното изпълнение на ПАМ, наложени на агенцията с Решение № 68/20.03.2013 г. на КЗД. По изложените съображения Върховният административен съд намира, че не са налице посочените в касационната жалба отменителни основания. Обжалваното решение на Административен съд - София град съответства на материалния закон и при постановяването му не са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, поради което следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на спора Министерство на финансите и Национална агенция за приходите - следва да бъдат осъдени да заплатят на КЗД, сумата 450 лева - възнаграждение за юрисконсулт. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 - во от АПК, Върховният административен съд, пето отделение