Решение № 11946 от 23.11.2021 г. на ВАС по адм. д. № 9356/2021 г.

Производството пред Върховния административен съд е по реда на чл. 208 - 228 във връзка с чл. 132, ал. 2, т. 5 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационната жалба на А. Шинуарай,гражданин на Афганистан, подадена чрез процесуалния представител адв. Т.Илиев,против решение 3224/18.05.2021 г. постановено по адм. дело 4445/2021 г. на Административен съд - София град, с което е отхвърлена неговата жалба срещу заповед УРИ 5392 ПАМ-485 от 15.04.2021 г. на Началник Сектор "Незаконна миграция" към отдел "Миграция" при СДВР, с която оспорващият е принудително настанен в Специален дом за временно настаняване /СДВНЧ/ в София към дирекция "Миграция", за срок не повече от 6 месеца. Касационният жалбоподател намира обжалваното решение за неправилно, като постановено в нарушение на материалния закон и за необосновано - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Твърди, че съдът не изложил мотиви по всички негови възражения, а тези,които развил,са необосновани, че не обсъдил в съвкупност доказателствата по делото и не съобразил чл. 3, т. 7 от Директива 2008/115/ЕО- имиграционното задържане да бъде последна мярка, като достигнал до неправилния извод, че е изпълнено основанието по чл. 44, ал. 6 от Закона за чужденците в Република България (ЗЧРБ) . На следващо място счита, че съдът е тълкувал погрешно доказателствата по делото, с което е допуснал нарушение на правото на придвижване на чужденеца. Моли за отмяна на решението и отмяна на административния акт. Ответникът - Началникът на сектор "Незаконна миграция" към отдел "Миграция" - СДВР, в писмен отговор и в писмена защита чрез процесуалния си представител юрк.Д.Иванова, изразява становище за неоснователност на касационната жалба.Претендира юрисконсултско възнаграждение за настоящата инстанция. Участвалият по делото прокурор от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба.Излага доводи, че съдът е обсъдил подробно фактическата обстановка по делото и становищата на страните и обосновано счел,че основанието за налагане на мярката е наличието на опасност чужденецът да се укрие и мотивите за това са изложени в самата заповед, както и в докладна записка от 15.04.2021г. отдел Миграция" СДВР- че е налице опасност от укриване с цел организиране на връщането. Счита, че първоинстнционното решение е правилно, поради което следва да бъде оставено в сила. Касационната жалба е подадена в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 от АПК и от надлежна страна, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, е неоснователна. С обжалваното решение АССГ отхвърлил жалбата на А. Шинуарай,гражданин на Афганистан,срещу заповед УРИ 5392 ПАМ - 485/15.04.2021г на Началник сектор Незаконна миграция" към отдел "Миграция" при СДВР, с която чужденецът е настанен принудително в СДВНЧ в София към дирекция "Миграция", с цел организиране на връщането му, за срок не повече от 6 месеца. След анализ на относимите разпоредби на ЗЧРБ и на Директива 2008/115/ЕО, съдът приел, че заповедта е издадена от компетентен орган, при спазване на изискуемата от закона форма, а при издаването й са спазени административнопроизводствените правила. Приел , че са налице предвидените в чл. 44, ал. 6 от ЗЧРБ материалноправни основания за издаване на заповедта,с оглед представените доказателства за наличието на опасност чужденецът да се укрие ,в която връзка съобразил влязлото в сила на решение 2342 от 08.04.2021 г. на АССГ, с което е отхвърлена молбата за закрила на чужденеца ,респ. влязлото в сила решение за отказ 115 т 10.03.2021 г. на ДАБ, поради което е и издадена заповед УРИ 5392 ПАМ -484 от 15.04.2021 г., с наложена ПАМ"Връщане до страната по произход-Афганистан и докладна записка от 15.04.2021г. ,че с лицето е проведено интервю и му е разяснено, че е незаконно пребиваващ, че може да му се съдейства за закупуване на билет, но същият е отказал ,като посочил, че има намерение да се установи в Германия.С оглед на това приел, че са изпълнени изискванията на чл. 44, ал. 10 от ЗЧРБ .Обосновал извод, че условията на чл. 44, ал. 6 от ЗЧРБ са налице в конкретния случай-спрямо чуждия гражданин е наложена принудителна административна мярка по чл. 44 , чл. 1 и чл. 41,т.4 от ЗЧРБ и е налице опасност лицето да се укрие.Достигнал и до извод, че съвкупната преценка на тези данни обосновава извод, че е изпълнено отрицателното условие по чл. 15, пар. 1 от Директива 2008/115/ЕО - спрямо него да не могат да се приложат ефективно други достатъчни, но по-леки принудителни мерки. Посочил и, че оспорената заповед е издадена и в съответствие с целта на закона - да се обезпечи изпълнението на наложената по отношение на чужденеца ПАМ. Решението е правилно. При установената по делото фактическа обстановка, първоинстанционният съд е достигнал до правилен извод, че заповедта е постановена в съответствие с изискванията за законосъобразност. 3аповедта е издадена от компетентен по смисъла на чл. 44, ал. 1 от ЗЧРБ орган и съдържа предвидените в чл. 59, ал. 2 от АПК реквизити, включително фактическите основания за издаването й. Оспорената пред АССГ заповед е издадена на основание чл. 44, ал. 6 от ЗЧРБ. Съгласно посочената разпоредба, в случаите, когато чужденецът, на който е наложена ПАМ по чл. 39а, ал. 1, т. 2 и 3 с. з., е с неустановена самоличност, възпрепятства изпълнението на заповедта или е налице опасност от укриване, органът, издал заповедта, може да издаде заповед за принудителното му настаняване в специален дом за временно настаняване на чужденци с цел организиране на принудително отвеждане до границата на Република България или експулсирането. С разпоредбата на чл. 15, § 1 от Директива 2008/115/ЕО са регламентирани две хипотези, в които е допустимо задържане и то освен ако в конкретния случай не могат да се приложат ефективно други достатъчни, но по-леки принудителни мерки, а именно: когато е налице опасност от укриване, или когато засегнатият гражданин на трета страна избягва или възпрепятства подготовката на връщането или процеса по извеждането. Мярката по чл. 44, ал. 6 от ЗЧРБ има обезпечителен характер. Същата следва да обезпечи изпълнението на предходната мярка по чл. 39а, ал. 1, т. 2 и 3 от ЗЧРБ. В настоящия случай е безспорно установено, че по отношение на чужденеца е приложена принудителна административна мярка Връщане до страна на произход Афганистан. Налице е и докладна записка на отдел Миграция" - СДВР. че е налице опасност от укриване с цел организиране на връщането. Касаторът не доказва,даже не твърди, че е законно пребиваващ в страната ,а и вече е бил настаняван в СДВНЧ. Относно подадената молба за международна закрила е налице отказ, потвърден с Решение 2342/08.04.2021 г. на АССГ. Налице са останалите регламентирани в закона предпоставки. Фактическите констатации, направени от органа, обосновават извод, че към момента на издаване на заповедта е била налице реална опасност чужденецът да се укрие (по смисъла на § 4, т. 4в от ЗЧРБ) и по този начин да бъде осуетено изпълнението на приложената по отношение на него ПАМ. Посоченото, както правилно е приел първоинстанционният съд, мотивира извод за вероятна основателност от укриване на чужденеца, съответно до затрудняване или осуетяване изпълнението на приложената по отношение на него ПАМ. Към датата на издаване на заповедта е липсвала възможност по отношение на оспорващия да бъдат приложени по-леки мерки за административна принуда. Не е установено същият да има средства за издръжка или лица, които да му предоставят адрес за пребиваване. Липсата на адрес, на който чужденецът да е установен (или да би могъл да се установи), води до горния извод. Налице и посоченото в чл. 15, § 1 от Директива 2008/115/ЕО изискване за законосъобразност на заповедта. Неоснователни са доводите за необоснованост, поддържани като касационни основания за отмяна на решението. При постановяването му съдът е обсъдил фактическите обстоятелства, свързани с правния извод за законосъобразност на обжалвания акт. Приетите изводи съответстват на установената по делото фактическата обстановка. Противно на твърдяното в настоящата жалба, решаващите изводи за постановяване на съдебния акт не почиват върху противоречиви, неясни или липсващи фактически констатации. Предвид изложеното настоящият състав намира, че първоинстанционният съд обосновано е приел, че са налице елементите на фактическия състав на чл. 44, ал. 6 от ЗЧРБ и чл. 15, § 1 Директива 2008/115/ЕО. Правомощията на административния орган при преценката му за необходимостта от принудителното настаняване на чуждия гражданин в СДВНЧ за постигането на легитимна цел - връщане на чужденеца до страната му на произход, са упражнени законосъобразно. В този смисъл и решения 1480 от 05.02.2019 г. по адм. д. 12044/2018 г 17123 от 13.12.2019 г. по адм. д. 10495/2019 г., двете- на VІІ отд. на ВАС По изложените съображения настоящият състав на ВАС намира, че обжалваното съдебно решение е съобразено материалния закон, обосновано е и не страда от инвокираните с касационната жалба пороци, поради което следва да бъде оставено в сила. На основание чл. 143, ал. 3 АПК, вр. с чл. 228 АПК касационният жалбоподател следва да заплати на ответника по касационната жалба, своевременно претендираните разноски за настоящата съдебна инстанция-за юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв, определен на основание чл. 78, ал. 5 ГПК във вр. с чл. 24 от Наредбата за заплащане на правната помощ във вр. с чл. 144 АПК. Водим от горното, и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение