Решение № 3906 от 18.03.2019 г. на ВАС по адм. д. № 5682/2018 г.

Решение № 3906 от 18.03.2019 г. на ВАС по адм. д. № 5682/2018 г., II о., докладчик съдията Мартин Аврамов Производството е по реда на чл. 208-228 АПК.

Полицейски инспектор в група "АНД, ОПТП, профилактика и ПОВ в сектор "Пътна полиция" при ОДМВР - Б. обжалва Решение № 645/04.04.2018 г. по адм. дело № 389/2018 г. на Административен съд – Б., с което е отменена негова Заповед № 17-0769-003550/15.12.2017 г. за прилагане на принудителна административна мярка.

Ответникът Г. Ц. е на позиция за неоснователност на оспорването.

Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за неправилност на атакуваното решение поради противоречието му с материалния закон.

Касационната жалба е допустима и основателна. Решението е постановено при неправилно приложение на материалния закон – касационно основание по чл. 209, т. 3, предл. 1 АПК.

1. Предмет на заповедта е прилагането на ПАМ – прекратяване на регистрацията на пътно превозно средство за срок от 6 месеца, на основание чл. 171, т. 2 а ЗДвП. Мярката е мотивирана с установявания, че на 14.12.2017 г. Г. Ц. е управлявал собствения си автомобил с изтекъл срок на валидност – до 27.03.2017 г., на свидетелството за управление. Въз основа на тях е направен изводът, че водачът управлява МПС, без да притежава свидетелство, валидно за категорията, към която спада превозното средство, в нарушение на чл. 150 а, ал. 1 ЗДвП.

1. Не е налице спор между страните относно принадлежността на правото на собственост върху МПС и факта на изтеклия срок на валидност на СУМПС към момента на проверката от контролните органи. Противоречие поражда само въпросът дали изтеклия срок на валидност на свидетелството на Цачев се субсумира в хипотезата на чл. 171, т. 2 а ЗДвП (в релевантната редакция – ДВ, бр. 77 от 2017 г.). При положителен отговор материалноправните предпоставки за прилагането на ПАМ биха били осъществени.

1. При тълкуването на нормата съдът е стеснил съдържанието на понятието за управление от водача на МПС "без да притежава съответното свидетелство за управление", ограничавайки го по същество до отсъствието на правоспособност (изначална или с отнето право на управление).

а. Условие за правомерното управление на МПС според чл. 150 а, ал. 1 ЗДвП (в редакцията преди изменението на разпоредбата през 2018 г.) е притежанието на СУ, валидно за категорията, към която спада превозното средство. Свидетелството е индивидуален удостоверителен документ за правоспособност за управление на МПС – чл. 50, ал. 1 ЗБЛД. Освен данни за категорията на МПС, свидетелството съдържа и датата на изтичане на валидността му – чл. 53, ал. 1, т. 9 и т. 10 ЗБЛД, т. е. удостовереното с документа право на управление е срочно. Изискването за валидност на СУМПС по чл. 150 а, ал. 1 ЗДвП обхваща едновременно категорията и срока на удостоверителното действие на СУМПС.

б. Действително, изтичането на срока на валидност на СУМПС няма за последица загуба на правоспособност, а е предпоставка да се иска подмяната му – чл. 15, ал. 1, т. 1 от Наредба № I-157 от 01.10.2002 г. за условията и реда за издаване на свидетелство за управление на моторни превозни средства, отчета на водачите и тяхната дисциплина. Подмяната обаче не става автоматично, а е възможна при установяване с доказателствено средство на физическата годност на водача – чл. 15, ал. 2 вр. чл. 13, ал. 1, т. 3 от наредбата. Валидното свидетелство е средството за доказване на правото да се управлява МПС и затова в периода от изтичането на срока на действието му до неговото подновяване за следващия, определен от закона, период водачът не притежава "съответното свидетелство" по смисъла на чл. 171, т. 2 а ЗДвП, независимо от придобитата и удостоверена със СУ правоспособност. Притежанието на СУ се свързва с възможността титулярят му да се легитимира като носител на правото да управлява МПС в срока на действие (валидност) на документа. Включването на случая на управление на МПС със свидетелство, чийто срок на валидност е изтекъл, в хипотезата на нормата съответства и на актуалната практика на Върховния административен съд по въпроса.

1. С налагането на конкретната ПАМ не е нарушен принципът за съразмерност по чл. 6 АПК, както е приел съдът.

а. ПАМ с предписаното от закона съдържание е допустимо ограничение в правната сфера на адресата й както с оглед на вида, така и на продължителността на предизвиканата с нея промяна. Пропорционалността на мярката следва да се преценява въз основа на съотнасянето на приложената форма на принуда към противоправното поведение, обусловило намесата.

б. Прекратяването на регистрацията на ППС е разпоредено за предвидения от 171, т. 2 а ЗДвП минимален срок, т. е. правата на Цачев са засегнати с най-ниския възможен интензитет според критериите на нормата. Още повече, че към момента на констатиране на управлението на МПС срокът на валидност на свидетелството е бил изтекъл преди почти 9 месеца, поради което ПАМ не е несъразмерна на нарушението.

в. Законосъобразността на заповедта се проверява към датата на издаването й – чл. 142, ал. 1 АПК. Последващото подновяване на СУМПС не е нов факт, с чието настъпване отпада основанието за ПАМ. Напротив, доколкото мярката притежава превантивно и преустановително действие, тя е постигнала целта си, а връзката между преследваните от чл. 171 ЗДвП резултати – осигуряване на безопасността на движението по пътищата и преустановяване на административните нарушения, и вида на административната принуда е обективно припозната от закона.

Изложеното мотивира отмяната на оспореното решение и произнасянето по същество с отхвърлянето на жалбата против заповедта за налагането на ПАМ – чл. 221, ал. 2 и чл. 222, ал. 1 АПК.

Воден от горното, Върховният административен съд, състав на II отделение