Решение № 7936 от 10.06.2013 г. на ВАС по адм. д. № 13294/2012 г.

Решение № 7936 от 10.06.2013 г. на ВАС по адм. д. № 13294/2012 г., VIII о., докладчик съдията Свилена Проданова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. С решение № 4560/6.08.2012 г., постановено по адм. дело № 513/11 г. по описа на Административен съд София - град /АССГ/ е отхвърлена жалбата на "Каса де ла Коста" ЕООД гр. София, представлявано от управителя Димитър Иванов Костадинов, против ревизионен акт /РА/ № 2001005882/19.10.2010 г. на орган по приходите при ТД на НАП - София, потвърден с решение № 1957 от 20.12.2010 г. на директора на Дирекция "ОУИ" София. Срещу така постановеното решение е подадена касационна жалба от "Каса де ла Коста" ЕООД - гр. София, чрез пълномощника адв. Стоян Жеков. В същата се прави оплакване, че решението на АССГ е неправилно поради необоснованост и допуснато нарушение на материалния закон - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. В жалбата се излагат подробни съображения в тази насока. Моли Върховния административен съд да постанови решение, с което да отмени решението на АССГ и вместо него да постанови друго такова по същество на спора, с която да отмени обжалвания РА. Претендира се присъждане на разноски. Ответният по касационната жалба директор на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" София /с предходно наименование ДД "ОУИ"/ не е взел становище. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение, че касационната жалба е процесуално допустима, а по същество е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение. Върховният административен съд, като прецени допустимостта на жалбата и наведените в нея касационни основания, съгласно разпоредбата на чл. 218 АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна и е процесуално допустима. По същество е неоснователна. С решението си АССГ е отхвърлил жалбата на "Каса де ла Коста" ЕООД, против РА № 2001005882/19.10.2010 г. на орган по приходите при ТД на НАП - София, потвърден с решение № 1957/20.12.2010 г. на директора на дирекция "ОУИ" София, с който на дружеството за данъчен период м. 04/2009 г. е определен нулев резултат при деклариран от дружеството ДДС за възстановяване в размер на 71 276 лв. За да отхвърли жалбата срещу РА, съдът е приел за правилни изводите на приходните органи, че по три фактури - № № 19 от 15.04.2009 г., 22/25.04.2009 г. и 23/25.04.2009 г., издадени от "Тони Консулт енд пропърти" ЕООД, с предмет - канцеларски материали - не е доказано реално осъществяване на доставки, а е налице само фактуриране и счетоводно оформяне на такива. Касаторът намира за необосновани и незаконосъобразни изводите на съда като счита, че от събраните доказателства и съдебно-счетоводна експертиза се установява настъпването на данъчно събитие, тъй като освен фактурирането на стоките по възмездните и разплатени доставки, е налице и реално предаване на стоките, които имат произход при доставчика по силата на облагаема сделка в България и предвид вътреобщностно придобиване от дружество в Гърция, както и последващо извършване на облагаеми вътреобщностни доставки със същите стоки към дружество в Румъния, в същия данъчен период. Касационните оплаквания са неоснователни. Съдът правилно е разпределил доказателствената тежест в процеса като е счел, че в тежест на ревизираното лице, което твърди, че в негова полза е възникнало субективното материално право на приспадане на данъчен кредит, е да установи и докаже, при условията на пълно доказване, предпоставките и условията за това. Съдът е отчел безспорните факти и обстоятелства като е отделил в предмета на доказване основният спорен въпрос относно наличието на настъпило данъчно събитие - реално извършени доставки на стоки по трите процесни фактури. Относно надлежното счетоводно оформяне на доставките при РЛ и неговия доставчик във връзка с фактуриране, осчетоводяване и деклариране, не са сочени основания от приходните органи като предпоставки за отказ на правото на приспадане. В тази връзка са налице и данните от приетата счетоводна експертиза, според която осчетоводяването на фактурите, счетоводното отписване на стоките при доставчика, както и съответното заприходяване на същите при получателя, е извършено редовно, при съвпадащи си наличности от счетоводна гледна точка. Спорен по делото е въпросът за реалното получаване на фактурираните доставки от РЛ. В тази връзка относими обстоятелства, подлежащи на доказване, са наличността на стоките при доставчика, приемо-предаване и индивидуализация на същите, прехвърляне на право на собственост, транспорт, разтоварване, съхранение, извършване на последващи облагаеми доставки със същите стоки. От писмените доказателства по делото се установява наличие на приемо-предаване между РЛ и прекия му доставчик по изготвени спецификации към фактурите. Не е доказано обаче прекият доставчик да е доставил стоките, прехвърляйки право на собственост върху тях, тъй като не е доказано този пряк доставчик да е имал права на собственост върху същите стоки. Приложим е общият принцип, че никое лице не може да прехвърли повече права върху вещ, отколкото самото то притежава. Установено е, че както РЛ, така и прекият доставчик, нямат материални и технически възможности за извършване на превоз /собствени или наети транспортни средства/, за съхранение на стоките /складови помещения/, за разтоварване на същите /наети лица/. Твърдението е, че доставките към прекия доставчик на РЛ са извършени от дружество в България - "Фиди инвест" и от дружество в Гърция - "IBC Group ЕРЕ", което освен това се явява и доставчик по ВОП на "Фиди инвест". Именно извършването на тези доставки, за които се представят товарителници с превозвач "Универс транс" ЕООД, е останало недоказано. Всички представени товарителници не съдържат описание на превозените стоки, каквото не се съдържа и във инвойс-фактурите като посочени придружаващи документи. Към последните не са представени спецификации или доказателства за приемо-предаване на стоките. Ето защо не може да се приеме, че намира приложение чл. 9 от Конвенция CMR, установяващ презумптивна доказателствена сила на товарителниците относно получаването на стоки от превозвача. Също така е видно, че в товарителниците е вписано, че същите са изготвени в гр. София, РБ, което е в противоречие с вписаното относно мястото на натоварване - в Гърция. Поради непредставяне на доказателства - тахо-шайби - е осуетена възможността за проверка на данните в товарителниците. Изводът е, че не е доказано прехвърлянето на право на собственост чрез индивидуализация на родовоопределени вещи между доставчика "IBC Group ЕРЕ" Гърция и последващите получатели - "Фиди инвест" и "Тони Консулт енд пропърти" ЕООД. Оттам последните двама доставчика не биха могли да прехвърлят повече права, отколкото те самите имат. Не е налице реалност на процесните доставки. В подкрепа на този извод са и множество събрани по делото доказателства за наличие на верига за префактуриране на стоки, по която не са осъществени реални доставки. В тази връзка са относими данните за липса на договори между страните за липса на разплащания, както между доставчиците /с изключение на процесните между РЛ и прекия му доставчик/, така и по транспортните услуги. Относими са данните, получени по линия на международното сътрудничество - SCАC 2004 г. - според които гръцкото дружество - доставчик не е извършвало дейност, не е декларирало ВОД или отношенията си с получателите, както и започналата процедура по дерегистрация по ДДС на същото дружество. Относими са и събраните данни, че гръцкото дружество е фактурирало получаване на същите стоки от румънско дружество - "Home for you". Противоречи на икономическата и житейска логика едни и същи стоки, в рамките на месечен период, да са транспортирани и доставяни от Румъния до Гърция, до България и отново до Румъния, което обстоятелство е в подкрепа на тезата за извършено префактуриране на стоки, без реално движение и предаване на такива, с цел ползване на данъчен кредит. Касаторът твърди също, че съдът необосновано не е отчел доказателствата за последващи облагаеми вътреобщностни доставки /ВОД/ със същите стоки към дружество в Република Румъния - "Dinamik Trade Import Export S. R. L." Оплакването е неоснователно. Приети са писмени доказателства, от които е видно, че към румънското дружество - получател са издадени от РЛ три инвойс фактури № 1/25.04.2009 г., № 2/26.04.2009 г. и № 3/27.04.2009 г., в които е вписана продажба на канцеларски материали по опис. Липсват данни за наличие на такъв опис или спецификации, т. е. не се установява индивидуализацията на родовоопределените вещи и прехвърляне на право на собственост. От друга страна не се установява също фактурираните към румънското дружество стоки да са превозени и получени на територията на Република Румъния. В товарителниците от 25,26 и 28.04.2009 г., в които като придружаващи документи са посочени трите цитирани по-горе инвойс фактури, не са описани вида и количеството на стоките или други техни индивидуализиращи белези. Писменото потвърждение не съдържа конкретизация на стоките, нито удостоверява получаване на стоките на територията на Република Румъния. При липса и на спецификации към придружаващите документи - инвойс фактури - не може да се направи ползващия касатора извод, че стоки, идентични по вид и количество с тези, фактурирани като получени от "Тони консулт енд пропърти" ЕООД са били предмет на ВОД като последваща облагаема сделка. Не се твърди съхраняване на стоки на територията на РБ, предвид на което и предвид установените обстоятелства, че РЛ няма наети складови помещения, активи, транспортни средства или лица на трудови договори, е налице невъзможност за съхраняване от РЛ на стоки във фактурираните вид и количества на територията на РБ, което от своя страна е в подкрепа на извода, че липсват реални доставки на тези стоки, същите не са получени реално от РЛ на територията на РБ. В подкрепа на този извод са и данните от SCAC 2004, въз основа на счетоводни данни и декларация на управителя, според които румънското дружество "Dinamik Trade Import Export S. R. L." не е извършвало дейност до м. 10.2009 г., не е имало бизнес отношения с РЛ. Предвид на гореизложеното следва да бъде прието, че решението на АССГ не страда от пороците, твърдяни в касационната жалба и при условията на чл. 221, ал. 2 от АПК следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на осн. чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на осмо отделение,