Решение № 6538 от 3.06.2015 г. на ВАС по адм. д. № 204/2015 г.

Решение № 6538 от 3.06.2015 г. на ВАС по адм. д. № 204/2015 г., V о., докладчик председателят Марина Михайлова Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на директора на Регионална дирекция "Гранична полиция" - Драгоман против решение № 940/24.10.2014 г., постановено по адм. дело № 743/2014 г. по описа на Административен съд София-област. Жалбоподателят навежда доводи за неправилност на обжалваното решение като постановено в нарушение на материалния закон и необоснованост - отменителни основания съгласно чл. 209, т. 3 от АПК. Моли за отмяната му и постановяване на ново решение по съществото на спора, с което жалбата срещу оспорената заповед бъде отхвърлена. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответникът - Антон Кирилов Стефанов от град Кюстендил, чрез пълномощника си оспорва касационната жалба и иска обжалваното решение да бъде оставено в сила. Прокурорът от Върховната административна прокуратура е дал заключение за основателност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срок и е допустима, а разгледана по същество е ОСНОВАТЕЛНА, като съображенията за това са следните: С обжалваното решение първоинстанционният съд е отменил заповед № 1617/21.06.2013 г. на директора на Регионална дирекция "Гранична полиция" - Драгоман, с която на Антон Кирилов Стефанов е наложено дисциплинарно наказание "порицание" за срок от осем месеца, на основание чл. 224, ал. 2, т. 1 от ЗМВР и чл. 227, ал. 1, т. 11 от ППЗМВР. За да постанови този резултат Административен съд София-област е приел, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган, в предписаната от закона форма, но при постановяването са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, налице е нарушение на чл. 229, ал. 2 от Закона за министерството на вътрешните работи (ЗМВР отм.) и нарушение на материалния закон. По тези съображения съдът е направил извод за незаконосъобразност на обжалвания административен акт. Касационната инстанция намира, че оспореното решение е постановено в нарушение на материалния закон и е необосновано. Правилно съдът е приел, че заповедта е издадена от компетентен орган съобразно нормите на чл. 228, т. 3 вр. чл. 186, ал. 1 от ЗМВР (отм.). Незаконосъобразен е изводът на съда, че дисциплинарното производство е проведено при съществено нарушение на административнопроизводствените правила. Дисциплинарното производство е образувано със заповед на дисциплинарно наказващият орган, с която същият е разпоредил да се извърши проверка и е назначил комисия за това. В резултат на извършената служебна проверка са изготвени справки, като със справка 5011/13.06.2013 г., на която се е позовал и дисциплинарно наказващият орган в оспорената заповед, служителят е запознат, което е удостоверено с подписа му. Държавният служител е дал писмени обяснения, които са приети от дисциплинарно наказващия орган. Дисциплинарното нарушение е установено на 21.06.2013 г., видно от поставената резолюция на справка № 5011/13.06.2013 г. съобразно правилата на чл. 223, ал. 1 и 2 от ППЗМВР (отм.). Заповедта е издадена на 21.06.2013 г., поради което дисциплинарното наказание е наложено в срока по чл. 225, ал. 1 от ЗМВР (отм.). От изложеното следва, че при постановяване на оспорената заповед са спазени изискванията на чл. 225 - чл. 231 от ЗМВР (отм.) и чл. 223 - чл. 246 от ППЗМВР (отм.). Необосновани са изводите на първоинстанционния съд за липсата на доказателства за дадени писмени обяснения от Стефанов, които се опровергават от приложените към преписката обяснения от 8.04.2013 г. и възражение от 20.06.2013 г. Необосновани са и правните изводи на съда за допуснати нарушения на материалния закон от административния орган. От събраните по делото доказателства по несъмнен начин е установено, че служителят е осъществил описаните в заповедта дисциплинарни нарушения, а именно на посочените в административния акт дати и часове, по време на дежурство, жалбоподателят е позволил на друг служител - Емил Иванов Янков да работи с паролата му за достъп в АИС - Граничен контрол, с което е нарушил чл. 16, ал. 1, т. 2 от Инструкция № I-187/27.11.1998 г., съгласно който паспортния контрольор не разкрива и не позволява на други длъжностни лица да използват индивидуалната му парола за работа с АИС "Граничен контрол", както и чл. 19, ал. 3 от "Организационно-технологичните правила за работа с АИС "Граничен контрол", утвърдени със заповед № Iз-2489/22.10.2010 г. на министъра на вътрешните работи, съгласно който всеки потребител е длъжен да опазва в тайна и да не позволява на други лица да ползват индивидуалната му парола за достъп до АИС "Граничен контрол". С тези нарушения служителят е осъществил състава на чл. 227, ал. 1, т. 11 от ППЗМВР (отм.) - неизпълнение на служебни задължения. Това нарушение правилно е квалифицирано като такова по чл. 227, ал. 1, т. 11 от ППЗМВР (отм.) Жалбоподателят не е ангажирал доказателства, опровергаващи установената в административното производство фактическа обстановка. От изложеното следва, че същият е извършил описаното в заповедта дисциплинарно нарушение, като не изпълнил служебните си задължения. Незаконосъобразен е и изводът на съда, че при постановяване на заповедта за налагане на дисциплинарно наказание е нарушен чл. 229, ал. 2 от ЗМВР (отм.), съгласно който при определяне вида и размера на дисциплинарните наказания се вземат предвид тежестта на нарушението и настъпилите от него последици, обстоятелствата, при които е извършено, формата на вината и цялостното поведение на държавния служител по време на службата. В случая, след като служителя е извършил описаните в административния акт дисциплинарни нарушения, за които законодателят с императивна норма е предвидил налагане на дисциплинарно наказание "порицание", то е спазена и нормата на чл. 229, ал. 2 от ЗМВР. От изложеното следва, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган, в предписаната от закона форма, при постановяването й не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и същата е в съответствие с материалноправните норми на ЗМВР и ППЗМВР. Обжалваното решение е неправилно като постановено в нарушение на материалния закон и необоснованост, поради което същото следва да бъде отменено, като на основание чл. 221, ал. 2 вр. чл. 222, ал. 1 от АПК следва жалбата срещу оспорената заповед да се отхвърли. Предвид изхода на делото и на основание чл. чл. 143, ал. 4 от АПК вр. чл. 8, ал. 2, т. 3 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения следва да се осъди Антон Кирилов Стефанов да заплати на Главна дирекция "Гранична полиция" сумата 400 лв., представляваща юрисконсултско възнаграждение. Воден от горното и на основание чл. 222, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, пето отделение,