Решение № 4180 от 17.4.2025 г. на ВАС по адм. д. № 9932/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от А. А. У., гражданин на Сирия, непридружен непълнолетен, гражданин на Сирия, чрез адвокат Б. Костова, против решение 12576/22.07.2024 г., постановено по адм. дело 3429/2024 г. по описа на Административен съд София-град. Излагат се доводи за неправилност на обжалваното решение поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Поддържа се становище, че фактическите и правните изводи на съда не съответстват на събраните по делото доказателства и актуалната обстановка в Сирия. Поради изложеното се иска отмяна на обжалваното съдебно решение, както и отмяна на административния акт и уважаване на жалбата на А. А. У.. Ответната страна - Председателят на Държавна агенция за бежанците, чрез юрисконсулт Хичовски, в съдебно заседание оспорва касационната жалба и моли обжалваният съдебен акт да бъде оставен в сила. Представителят на Върховна касационна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на трето отделение, като взе предвид становищата на страните и извърши проверка на обжалваното решение на наведените касационни основания съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1, приема следното: Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена от надлежна страна, за която обжалваното решение е неблагоприятно и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество, е неоснователна. С обжалваното решение АССГ е отхвърлил жалбата на А. А. У., гражданин на Сирия, непридружен непълнолетен, против Решение 4380/18.03.2024 г. на председателя на ДАБ при МС, с което на основание чл. 75, ал. 1, т. 2 във вр. с чл. 8 и чл. 75, ал. 1, т. 4 във вр. с чл. 9 ЗУБ му е отказано предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут. За да постанови обжалвания резултат съдът е приел, че решението е издадено от компетентен орган, при спазване на предвидената от закона писмена форма и правилно тълкуване и прилагане на материалния закон. При постановяването му не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Установено е, че с молба вх. ОК-13-2446/17.11.2023 г. на РПЦ София А. А. У., непридружен малолетен по смисъла на §1,т. 4 от ДР на ЗУБ, гражданин на Сирия, [заличен текст] по народност, вероизповедание: [заличен текст], семейно положение - неженен, поискал предоставяне на международна закрила от Република България. Поради това, че чужденецът е непридружен непълнолетен, на основание чл. 25, ал. 1 ЗУБ му е назначен особен представител адвокат Б. Костова, като също така е определен и социален работник на основание чл. 15, ал. 4 и ал. 6 ЗЗДет. С чуждия гражданин е проведено интервю на 05.12.2023 г., отразено в Протокол Рег. 15274/05.12.2023 г., и в присъствието на назначения му процесуален представител и преводача от/на арабски език. Като причина за напускане на Сирия чужденецът посочил войната там и страхът да не го мобилизират. Посочил е още, че всъщност е роден и живял в Ливан, на по-късен етап е отишъл в Сирия, но не може да каже нищо за престоя си там, защото не е излизал. Разказал е, че баща му е женен за леля му и живеят в Германия заедно с децата им, а майка му живее в Ливан. Посочил е, че желае да се събере с майка си на територията на Германия, евентуално, на територията на България. От представените докладни записки е установено, че А. А. У. самоволно е напуснал общежитието на [заличен текст], [улица] и от 05.01.2024 г. е в неизвестност, като е обявен за общодържавно издирване. Към момента на произнасяне на административния орган с оспорваното решение, както и към датата на последното съдебно заседание по делото на АССГ, А. У. не е установен. За изясняване на обстоятелствата, административният орган е използвал и данните, отнасящи се за актуалната политическа и икономическа обстановка в Ливан и Сирия, като също така по делото е представена и информация от ДАНС, в която е посочено, че не възразяват да се предостави закрила на чужденеца. С оспореното в съдебното производство Решение 4380/18.03.2024 г. на председателя на Държавна агенция за бежанците при Министерски съвет, по отношение на А. А. У., непридружен непълнолетен, е отказано предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут. Административният орган посочил, че от така събраните данни не може да се изведе извод, че има основание за предоставяне на бежански или хуманитарен статут на чужденеца. Посочено е, че в хода на административното производство не са установени факти, които да обуславят необходимостта от предоставяне на бежански или хуманитарен статут на чужденеца. Той не е посочил причини, обосноваващи опасения от преследване, като също така спрямо него не е установена и реална опасност от тежко посегателства като смъртно наказание или екзекуция. От представените доказателства не е установено влошаване на обстановката в Ливан или Сирия, достигаща границите на безогледно насилие, породено от въоръжен вътрешен или международен конфликт. Отделно от това, във връзка със самоволното напускане на лагера от страна на чужденеца органът приел, че това представлява своеобразен отказ от молбата за закрила, подадена до Република България, както и израз на пренебрежение към законодателството на държавата, незаинтересованост и бездействие. Също така е посочено, че чужденецът представя противоречива и непълна лична история, като е заявил гражданство Сирия, но не са му известни общоизвестни за страната факти. Съдът е намерил за обоснован извода на административния орган за липсата на материалноправните предпоставки за приложение на чл. 8, ал. 1 ЗУБ. Посочил е, че според изложената бежанска история не е налице преследване, представляващо нарушаване на основните права на човека или съвкупност от действия, които водят до нарушаването им. Прието е, че А. А. У. е напуснал родината си с намерение да се събере с баща си в Германия, не е имал лични заплахи или религиозни проблеми в страната си на произход от страна на групировка или други субекти, поради и което не може да се приеме, че в конкретния случай се касае за бежанец, а за икономически мигрант. По отношение на извода за липсата на основания за прилагане на хуманитарен статут по чл. 9 ЗУБ спрямо чужденеца съдът е приел, че решението на административния орган е законосъобразно и в тази част. Посочил е, че не се доказва никаква реална опасност от тежки посегателства спрямо жалбоподателя, нито на лично основание, нито поради ситуацията в страната по произход. Съдът е счел, че предвид доказателствата по делото не може да се направи извод, че за търсещия закрила е налице реален риск от посегателства по смисъла на чл. 9, ал. 1 ЗУБ. Посочено е, че за А. А. У. не съществува риск за сигурността му на територията на Ливан, където е пребивавал през целия си живот и връщайки се в Ливан, той няма да бъде лишен от неговата идентичност и ще може да поддържа взаимоотношения с майка си, която по негови данни все още живее там. Предвид изложеното, първоинстанционният съд приел, че оспореното Решение 4380/18.03.2024 г. на председателя на ДАБ при МС е законосъобразно и правилно, поради което отхвърлил оспорването като неоснователно и недоказано. Решението е валидно, допустимо и правилно. Първоинстанционният съд е формирал обосновани изводи, които се споделят напълно от настоящия съдебен състав. При постановяването на обжалваното решение не са допуснати нарушения на съдопроизводствените правила. Въз основа на формираните обосновани изводи административният съд е приложил правилно материалния закон. Задълбочено са изследвани обстоятелствата, касаещи основателността на претенцията на касационния жалбоподател и са изложени обосновани и законосъобразни правни изводи. Не са налице релевираните касационни основания за неговата отмяна. Съгласно чл. 8, ал. 1 ЗУБ, статут на бежанец в Република България се предоставя на чужденец, който основателно се страхува от преследване поради своята раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група или поради политическо мнение и/или убеждение, намира се извън държавата си по произход и поради тези причини не може или не желае да се ползва от закрилата на тази държава или да се завърне в нея. Съгласно разпоредбата на чл. 8, ал. 4 от ЗУБ при анализ на понятието "преследване" следва да се разбира нарушаване на основните права на човека или съвкупност от действия, които водят до нарушаване на основните права на човека, достатъчно тежки по своето естество и повторяемост. В настоящият случай обоснован и в съответствие с материалния закон е изводът на съда, че в конкретната бежанска история, не се откриват предпоставки за прилагане разпоредбата на чл. 8 ЗУБ за предоставяне на бежански статут. Видно от бежанската история на търсещия закрила, А. А. У. не е доказал по отношение на него да има наличие на основателни причини, пораждащи страх от преследване поради неговата религия, раса, националност, принадлежност към определена социална група, политическа партия или поради политически убеждения. В проведеното интервю чужденецът заявил, че напуснал Сирия поради страх от войната, но реално не е заявил конкретна причина или страх от преследване, поради които да е бил принуден да напусне родината си на произход. Отделно от това, реално А. А. У. е роден в Ливан, където е прекарал и по-голямата част от живота си, като по негово твърдение той е отишъл по късно в Сирия. В следващия момент обаче той не може да посочи нищо за Сирия, защото не бил напускал мястото, където бил отседнал. Поради това, правилно е прието, че така представената история е недостоверна. Реално причината за напускането на А. А. У. на Ливан и Сирия е желанието му да стигне до Западна Европа. Не е без значение и фактът, че той два пъти е напускал самоволно настанителния център, без да посочи адрес, поради и което от дълъг период той е в неизвестност, което показва незаинтересоваността му към провеждането на производството по молбата му за закрила, подадена до България. Следователно, настоящият състав счита, че в процесния случай не се касае за лице, нуждаещо се от международна закрила, а за икономически мигрант, търсещ по добри условия за живот и реализация на себе си и семейството си. Правилно АССГ приел, че така представената бежанска история на А. А. У. не разкрива необходимост от предоставянето на статут на бежанец. От представената по делото административна преписка, както и от приложените доказателства, не може да се направи извод, че чужденецът е бил обект на преследване. По тези съображения крайният извод на първоинстанционния съд за отсъствие на материалноправните предпоставки за предоставяне на бежански статут на чужденеца по смисъла на чл. 8 ЗУБ е обоснован и правилен. Неоснователно са и възраженията на А. А. У., че са налице предпоставките за предоставяне на хуманитарен статут по чл. 9 ЗУБ, поради неправилното анализиране на ситуацията в страната на произход. По отношение на извода за липсата на основания за прилагане на хуманитарен статут спрямо чужденеца по смисъла на чл. 9 ЗУБ, правилно първоинстанционният съд е приел, че решението на административния орган е законосъобразно и в тази му част. В случая касаторът не е бил принуден да напусне нито Ливан, нито Сирия поради реална опасност от изтезание, нечовешко или унизително отношение, смъртно наказание или екзекуция или други тежки посегателства по чл. 9, ал. 1 ЗУБ, нито е бил застрашен от такива посегателства при завръщането му в страната по произход. При издаването на оспорения административен акт административният орган подробно е обсъдил ситуацията в страната по произход на А. А. У. и е достигнал до правилния извод, че не са налице предпоставки по смисъла на чл. 9, ал. 1, т. 3 ЗУБ. Първоинстанционният съд е изследвал обстановката както в Ливан, така и в Сирия, съпоставена с личната бежанска история на А. А. У.. От съдържащите се по делото справки на Дирекция "Международна дейност" на ДАБ, относно актуалното положение в Ливан и Сирия следва да се приеме, че не е налице заплаха за търсещия закрила поради ситуация на безогледно насилие в съответните държави. От тях се установява, че в Ливан и Сирия не е налице въоръжен конфликт и степента на безогледно насилие, както към датата на произнасяне на административния орган, така и при произнасянето на първоинстанционния съд, не е на такова високо ниво, поради което не може да се приеме, че цивилно лице поради самия факт на пребиваване там е изложено на реална опасност да претърпи тежки и лични заплахи. С оглед гореизложеното не може да се приеме, че са налице "тежки и лични заплахи срещу живота или личността на цивилно лице поради безогледно насилие в случай на въоръжен вътрешен или международен конфликт" по смисъла на тълкуванието, дадено в посоченото по-горе решение на СЕС. Във връзка със самоволното напускане на [заличен текст] от страна на А. А. У. след проведеното с него интервю, правилно е прието, че тези действия показват незаинтересованост и бездействие от страна на чужденеца. Следва да се посочи, че независимо, че административният орган е разполагал с процесуалната възможност да приложи нормата на чл. 15, ал. 1, т. 3 ЗУБ и да прекрати производството по предоставяне на международна закрила, органът не се е възползвал от предоставената му възможност, визирана в нормата на чл. 15, ал. 2 ЗУБ - в случаите по, ал. 1, т. 1 - 5, при наличие на достатъчно доказателства за неоснователност на молбата за международна закрила, същата се разглежда по реда на чл. 75 ЗУБ. Въз основа на изложеното, като е приел Решение 4380/12.03.2024 г. на председателя на Държавна агенция за бежанците при Министерски съвет за законосъобразно и е отхвърлил подадената срещу него жалба като неоснователна, административният съд е постановил правилно решение, което следва да се остави в сила. Не са налице сочените в касационната жалба отменителни основания. Водим от горното, и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, трето отделение,