Решение № 6945 от 9.05.2019 г. на ВАС по адм. д. № 14506/2018 г.

Решение № 6945 от 9.05.2019 г. на ВАС по адм. д. № 14506/2018 г., VI о., докладчик съдията Сибила Симеонова Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 119 от Кодекса за социално осигуряване (КСО). Образувано е по касационна жалба на директора на Териториално поделение на Националния осигурителен институт – Смолян (ТП на НОИ - Смолян) срещу решение № 416/17.10.2018 г., постановено по адм. дело № 190/2018 г. по описа на Административен съд – Смолян, с което е отменено решение № 1012-20-51#2 от 29.06.2018 г. на директора на ТП на НОИ – Смолян, потвърждаващо разпореждане за спиране на производството по изплащане на парично обезщетение за безработица № 203-01-201-4 от 9.05.2018 г. на ръководителя на осигуряването за безработица към ТП на НОИ - Смолян, като е отхвърлена жалбата на Н. Делчев. Делото е върнато като преписка на административния орган за ново произнасяне в 14-дневен срок от влизане на съдебното решение в сила при спазване указанията досежно приложимото право. Развитите съображения от жалбоподателя за необоснованост, неправилно прилагане на чл. 54а и чл. 54г, ал. 4 от КСО във вр. с чл. 10 от КСО и § 1, т. 3 от ДР на КСО, са относими към касационните основания за отмяна по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяна на процесното съдебно решение и вместо него постановяване на друго, с което да се отхвърли оспорването срещу издадения административен акт. Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Прави се възражение за прекомерност на заплатеното от ответника адвокатско възнаграждение на основание чл. 78, ал. 5 ГПК във вр. чл. 144 АПК. Ответникът - Н. Делчев, чрез процесуален представител адв. Велков от АК - Смолян, оспорва касационната жалба, като неоснователна и недоказана. Намира първоинстанционното решение за валидно, допустимо, правилно и законосъобразно, поради което иска оставането му в сила. Претендира се присъждане на съдебни разноски - адвокатски хонорар в размер на 450 лева (четиристотин и петдесет лева). Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за допустимост и основателност на касационната жалба. Намира първоинстанционното решение за неправилно поради нарушение на материалния закон, като счита, че следва да бъде отменено. Върховният административен съд - шесто отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 АПК от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК, касационната жалба е неоснователна. Предмет на съдебен контрол в производството пред Административен съд – Смолян е решение № 1012-20-51#2 от 29.06.2018 г. на директора на ТП на НОИ – Смолян, с което е оставено в сила разпореждане № 203-01-201-4 от 9.05.2018 г., издадено от ръководителя на осигуряването за безработица към ТП на НОИ – Смолян, на основание чл. 54г, ал. 4 КСО за спиране на производството по изплащане на парично обезщетение за безработица на лицето Н. Делчев, считано от 1.04.2018 г. След анализ на съвкупния доказателствен материал първоинстанционният съд намира за установено, че Делчев подава заявление на 9.10.2017 г. за отпускане на парично обезщетение за безработица, като прилага към него и документ за удостоверяване на осигурителни периоди от друга държава-членка със СЕД U002. В него е декларирано трудово правоотношение с дружеството "SERVСIOS AGRICOLAS LYUBO, SLU", прекратено от 4.10.2017 г. В резултат на изпратено, в хода на административното производство, писмо до Дирекция "ЕРМД" към ЦУ на НОИ за удостоверяване на осигурителните периоди и доходи със СЕД U002 и U004, по преписката е приобщен преносим документ U1, издаден от компетентната институция на Кралство Испания, удостоверяващ период на осигурена заетост по законодателството на държавата-членка за времето от 9.09.2017 г. - 3.10.2017 г. и осигурителен доход за периода на заетостта - 925. 90 евро. По запитване към ГД "Национална полиция" в МВР за периодите на напускане страната от Делчев е установено, че на 7.10.2017 г. е влязъл на територията на РБ през ГКПП-Златоград, като няма данни за напускане на страната. С оглед изясняване на фактическата обстановка, в хода на съдебното производство са събрани гласни доказателства, от които се установява, че Делчев е пътувал за Кралство Испания на 6.09.2017 г., където е бил нает по срочен трудов договор за кампания по гроздобер. След приключване на кампанията на 6.10.2017 г. се прибрал обратно в РБ. В съответствие с писмо на авиокомпания WIZZ AIR Hungary Ltd., неоспорено от органа по реда на чл. 193 ГПК, е прието за установено, че Н. Делчев се е качил на борда на полет W6-4401 с дестинация София – Мадрид на 6.10.2017 г. и номер на резервация TGJRXH, както и на полет W6-4402 с дестинация Мадрид – София на 6.10.2017 г. и номер на резервация F9 K7 FJ. Съотнасяйки установената фактическа обстановка към релевантната правна уредба на чл. 54г, ал. 4 КСО, първоинстанционният съд обосновава липсата на данни, които могат да доведат до издаване на разпореждане за отказ или прекратяване изплащането на обезщетението и/или е необходимо изясняване на осигурителен стаж и/или осигурителен доход при прилагане на разпоредбите на международен договор, по който Република България е страна, или на европейските регламенти за координация на системите за социална сигурност. По изложените съображения, първоинстанционният съд отменя обжалвания индивидуален административен акт. Върховният административен съд - шесто отделение споделя изводите на първоинстанционния съд и намира постановеното от него решение за валидно, допустимо и правилно. Процесното решение е постановено при наличие на положителните и при липса на отрицателни процесуални предпоставки за разглеждане на жалбата, по отношение на акт, който подлежи на съдебен контрол, като произнасянето е извършено от надлежно сезиран компетентен съд. Решението на Административен съд – Смолян е постановено след извършена проверка на законосъобразността на оспорения административен акт, съобразно очертаните предели на предмета на съдебния контрол по чл. 168 АПК на всички основания по чл. 146 АПК. Атакуваният съдебен акт се основава на правилна преценка на събраните доказателства, издаден е в съответствие с приложимите за казуса материалноправни разпоредби, като е постановен при спазване на съдопроизводствените правила. При изготвянето на същия са взети предвид релевантните за спора обстоятелства и факти и изразените от страните становища по тях, като е отговорено на всички относими инвокирани възражения. Наведените от касатора аргументи за противното не могат да бъдат споделени. В касационната жалба не се сочи наличието на конкретна хипотеза от фактическия състав на чл. 54г, ал. 4 КСО. Предпоставките за спиране на производството са две, като могат да съществуват кумулативно или при условията на евентуалност: основания, които могат да доведат до издаване на разпореждане за отказ или прекратяване изплащането на обезщетението и/или е необходимо изясняване на осигурителен стаж и/или осигурителен доход. Неоснователни са оплакванията на касатора за допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила от първоинстанционния съд при преценката на доказателствата. Тежестта на доказване в процеса е разпределена съобразно доводите и възраженията на страните, като им е дадена възможност да ангажират доказателства в подкрепа на представените становища. Решението е постановено след обсъждане на всички доводи и възражения, направени в хода на съдебния процес, както и на събраните доказателства, като са изложени аргументи, мотивиращи изводите на съдебния състав относно приложимия закон. По делото са приобщени две категории доказателства - писмени и гласни, чрез които се оборват констатациите в издадения индивидуален административен акт. От представените писмени доказателства - документ за удостоверяване на осигурителни периоди от друга държава-членка със СЕД U002, вкл. повторно изискани такива от административния орган за удостоверяване на осигурителните периоди и доходи със СЕД U002 и U004, и приобщеният преносим документ U1, издаден от компетентната институция на Кралство Испания, се удостоверява период на осигурена заетост по законодателството на държавата-членка за времето от 9.09.2017 г. -3.10.2017 г. и осигурителен доход за периода на заетостта - 925. 90 евро. Пътуванията на лицето на съответните дати, съвпадащи с периода на заетост, се потвърждават от представеното писмо, издадено от самолетната компания WIZZ AIR Hungary Ltd., неоспорено от органа по реда на чл. 193 ГПК. Събрани са гласни доказателства, чрез разпита на свидетели, показанията на които кореспондират с приетите и неоспорени от страните писмени доказателства, въз основа на които обосновано е прието за установено, че конкретното лице Делчев е пребивавало на територията на Кралство Испания за сочения период и е извършвало трудова дейност в селското стопанство. Основателни са възраженията на касатора досежно представена от оспорващия бордна карта към жалба вх. № 1012/2051/29.05.2018 г. пред директора на ТП на НОИ, а не преди постановяване на разпореждането за спиране, като горното не променя крайните изводи на първоинстанционния съд и не води до друг правен резултат. Обосновани са изводите на първоинстанционния съд досежно различията във фактическата обстановка на настоящия казус от останалите случаи на спрени производства по изплащане на парично обезщетение за безработица на работници, сключили договори със същия работодател, служебно известни на съда. В конкретния казус не е извършван т. нар. трансфер на работници/командироване и са ангажирани доказателства за реално положен труд от лицето на територията на Кралство Испания. В хода на съдебно-административното производство пред първоинстанционния съд (т. е. инстанцията по същество на спора, пред която се установяват юридически и доказателствени факти от значение за законосъобразността на оспорения акт и обуславящите го такива) е опровергана материалната доказателствена сила на констатациите на пенсионния орган, обективирани в разпореждането за спиране на производството по изплащане на парично обезщетение за безработица и потвърждаващото го решение. Относно направеното възражение за необоснованост на съдебния акт, следва да се подчертае, че необосноваността като касационно основание опорочава формирането на вътрешното убеждение на съда в насоките, които не са нормирани от закона. Такива са грешките при прилагане на правилата на логическото мислене, на опитните правила, на каузалните връзки между явленията и др. Грешки от такова естество не са били допуснати от решаващия съд. Фактическата обстановка е точно установена и подведена под вярната правна квалификация, като формираните изводи се основават на събраните доказателства. С оглед на горното настоящият състав намира, че решението е правилно, като не са налице сочените касационни основания за неговата отмяна. При направената служебна проверка по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК касационната инстанция констатира, че същото е валидно и допустимо, поради което следва да бъде оставено в сила. Предвид изхода на спора, своевременно направеното искане за присъждане на разноски от страна на ответника и представените доказателства за реалното им извършване на основание чл. 143, ал. 1 АПК, същите следва да се възстановяват от бюджета на органа, издал отменения акт. С оглед еднотипния брой дела, по които е ангажиран конкретния адвокат, фактическата и правна сложност на спора, основателно се явява наведеното от касационния жалбоподател възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение съгласно чл. 78, ал. 5 ГПК във вр. чл. 144 АПК. По изложените съображения претендираните разноски за адвокатски хонорар от ответника в размер от 450 лева (четиристотин и петдесет) следва да бъдат намалени на основание чл. 8, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения на 350 лева (триста и петдесет лева). По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 1 и 2 от АПК Върховният административен съд - шесто отделение,