Решение № 7955 от 22.06.2017 г. на ВАС по адм. д. № 2101/2016 г.

Решение № 7955 от 22.06.2017 г. на ВАС по адм. д. № 2101/2016 г., V о., докладчик председателят Здравка Шуменска Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административно процесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на кмета на О. Д. И. Т. Д. против решение № 345 от 28.12.2015 г., постановено по адм. дело № 510/2015 г. по описа на Административен съд - Х. (АС - Х.). В касационната жалба са изложени съображения за неправилност на обжалваното решение поради нарушение на материалния закон, съставляващо касационно основание за отмяна по чл. 209, т. 3 АПК. Иска се отмяната му и постановяване на ново решение по същество, с което да бъде отхвърлено оспорването на административния акт ведно с всички законни последици. Ответната страна по касационната жалба - П. Т. З., чрез пълномощник по делото адв. Б. Б., оспорва същата като неоснователна по съображения, изложени в писмена защита. Моли обжалваното решение да бъде оставено в сила. Претендира сторените в настоящото производство разноски съгласно представен списък. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, пето отделение, след като прецени допустимостта на касационната жалба и наведеното отменително основание, и с оглед на чл. 218 АПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211 АПК и от надлежна страна по чл. 210 АПК, а разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното решение № 345/28.12.2015 г., постановено по адм. дело № 510/2015 г. по описа на АС - Х. е отменен мълчалив отказ на кмета на О. Д. по заявление за предоставяне на достъп до обществена информация Рег. индекс ОК-07-22/18.09.2015 г., подадено от П. Т. З., преписката е върната на административния орган за произнасяне съобразно дадените от съда указания и в определения от него срок, като са присъдени и разноски. За да постанови този резултат, съдебният състав е съобразил, че единствената призната от закона правна възможност за процедиране по надлежно подадено заявление по Закона за достъп до обществена информация (ЗДОИ) е постановяването на изричен и мотивиран писмен акт в определените от закона срокове, независимо дали решението на административния орган е за предоставяне или за отказ от предоставяне на достъп до поисканата информация (арг. в чл. 28, ал. 2 вр. ал. 1 ЗДОИ). След като е бил надлежно сезиран от заинтересовано лице със заявление, съдържащо изискуемите по чл. 25 ЗДОИ реквизити, кметът на О. Д. - ответник пред първата инстанция и касатор в настоящото производство, или определено от него лице, е бил длъжен в законоустановения срок да се произнесе с мотивиран акт и да уведоми писмено заявителя за неговото съдържание. Като не е направил това, административният орган е формирал мълчалив отказ, който подлежи на отмяна. Настоящата касационна инстанция намира така постановеното решение на АС - Х. за правилно. По делото няма спор, че по заявление Рег. индекс ОК-07-22/18.09.2015 г., подадено от П. Т. З., липсва произнасяне от кмета на О. Д., до когото то е адресирано. Правилна е преценката на първоинстанционния съд, че поисканата информация има характера на "обществена информация" по смисъла на чл. 2, ал. 1 ЗДОИ, както и че кметът на община Д. попада в кръга "задължени субекти" по чл. 3, ал. 1 ЗДОИ, за които е установено задължението да разгледат подадените до тях заявления за достъп до обществена информация във възможно най-кратък срок, но не по-късно от четиринадесет дни след датата на регистриране на заявлението (чл. 28, ал. 1 ЗДОИ); да прецени дали търсената информация е създадена или се съхранява при него (чл. 3, ал. 1 вр. чл. 28, ал. 2 ЗДОИ); има ли засегнати интереси на трети лица във връзка със заявената информация и да поиска тяхното съгласие (чл. 37, ал. 1, т. 2 ЗДОИ), като го подложи на преценката по чл. 31, ал. 5 ЗДОИ. Обосновано и съответно на приложимата нормативна уредба е заключението на АС - Х., че като не е изпълнил посоченото задължение и не е обективирал решение в изричен и мотивиран акт по постъпилото заявление от П. Т. З., кметът на община Д. е постановил незаконосъобразен мълчалив отказ, който подлежи на отмяна. Въведените в касационната жалба възражения по същество на заявлението е възможно да бъдат преценявани едва при наличие на подлежащ на съдебен контрол изричен акт, какъвто в случая не се установи, че е издаден. По тези съображения, като е отменил оспорения акт - мълчалив отказ на кмета на О. Д. по заявление по ЗДОИ, и е върнал преписката на административния орган за произнасяне съобразно указанията на съда, първоинстанционният съдебен състав е постановил решение при правилно тълкуване и прилагане на закона. Предвид гореизложеното, Върховният административен съд намира, че не е налице соченото касационно основание за отмяна на обжалваното решение и същото като правилно следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора и съгласно чл. 143, ал. 4 АПК, основателна е претенцията на ответната страна в настоящото производство за присъждане на сторените в касационната инстанция разноски в размер на 600.00 (шестстотин) лева - заплатено адвокатско възнаграждение, платими от касационния жалбоподател. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, състав на пето отделение