Решение № 6823 от 23.6.2025 г. на ВАС по адм. д. № 955/2025 г.

Производството e по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на кмета на община Каварна, чрез адвокат Монева, срещу решение 2218 от 21.11.2024 г., постановено по адм. дело 130/2024 г. по описа на Административен съд Добрич. С доводи за неговата неправилност като постановено в нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила, касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК се иска отмяната му и постановяване на друго по съществото на спора, с което се отхвърли жалбата против оспорения пред съда отказ за издаване на удостоверение за наследници. Иска присъждане на направените пред двете инстанции разноски. Ответниците Т. В. Р. и Н. В. Р., чрез адвокат Стаменова в писмен отговор и съдебно заседание вземат становище за неоснователност на касационната жалба и правилност на обжалваното решение. Искат присъждане на направените разноски за адвокатско възнаграждение пред настоящата инстанция. Представителят на Върховна касационна прокуратура дава мотивирано становище за неоснователност на касационната жалба и правилност на обжалваното решение. Касационната жалба е подадена в срок, от надлежна страна, поради което е допустима. Производството пред административния съд се е развило по оспорването от Т. В. Р. и Н. В. Р. на писмен отказ на кмета на община Каварна за издаване на удостоверение за наследници на Л. В., германска гражданка, починала на 05.12.2022 г. в гр. Добрич, по подадено от Т. Р. искане. С обжалваното решение съдът е приел, че обжалваният отказ е постановен от компетентен орган, в изискуемата се форма но в нарушение на административнопроизводствените правила и неправилно приложение на материалния закон. Решението е валидно, допустимо и правилно. Неоснователно е твърдяното в касационната жалба, че при постановяване на обжалваното решение са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Правото на участие на страната в развилото се съдебно производство не е препятствано по никакъв начин, в мотивите си административният съд е дал отговор на важните и съществени въпроси, относими към решаване на делото. Неоснователни са доводите в касационната жалба за неправилност на обжалваното решение, като постановено в противоречие с материалния закон. Съдът е осъществил дължимата преценка на относимите към спора доказателства, събрани в хода на административното и съдебно производство. Въз основа на установените по делото факти е извел правни изводи, които надлежно е мотивирал. Настоящата инстанция споделя същите, не намира за необходимо да ги преповтаря и препраща към тях при приложението на чл. 221, ал. 2 изр. последно АПК. Съгласно разпоредбата на чл. 24, ал. 1 от Закона за гражданската регистрация (ЗГР), общинската администрация издава удостоверения въз основа на регистъра на населението. Според чл. 24, ал. 2 ЗГР редът за издаване и образците на удостоверенията по ал. 1 се утвърждават с наредба на министъра на регионалното развитие и благоустройството съвместно с министъра на правосъдието - Наредба РД-02-20-6 от 24 април 2012 г. за издаване на удостоверения въз основа на регистъра на населението (Наредбата). Кметът на общината е длъжностно лице по гражданското състояние на територията на общината, а съгласно чл. 2, ал. 1 от Наредбата удостоверения въз основа на регистъра на населението се издават от кмета на общината, на района или на кметството или от определени от тях длъжностни лица от общинската администрация. Според разпоредбата на чл. 10, ал. 1 от Наредбата удостоверение за наследници се издава само за лица, които към датата на смъртта си са подлежали на вписване в регистъра на населението и за които има съставен акт за смърт. 3а наследодателката на жалбоподателките е издаден акт за смърт и извлечение от него е приложен по делото, като спорът е дали тя е подлежала на вписване в регистъра на населението. Редът за вписване в регистъра на населението е уреден в Закона за гражданската регистрация (ЗГР) и съгласно чл. 22, ал. 1 ЗГР, регистърът на населението се подържа в електронен вид, формира Национална база данни Население и се състои от електронните лични регистрационни картони на всички физически лица по чл. 3, ал. 2 от ЗГР. Следователно, на вписване в регистъра на населението подлежат и лицата по чл. 3, ал. 2, т. 2, б. а от ЗГР, а именно - чужденците, които са получили разрешение за дългосрочно или постоянно пребиваване в Република България. Установено е по делото, прието е и в оспорения отказ, че Л. В. е била със статут на постоянно пребиваване в Република България по Закона за влизането, пребиваването и напускането на Република България на гражданите на Европейския съюз и членовете на техните семейства (ЗВНРБГЕСЧТС). Следователно тя се явява чужденец с постоянно пребиваване по смисъла чл. 3, ал. 2, б. а ЗГР. Несъстоятелни са доводите в касационната жалба, че посочената разпоредба е относима само към чужденците, получили разрешение за дългосрочно или продължително пребиваване по реда на Закона за чужденците в Република България. Посочената разпоредба не изключва правото на постоянно пребиваване по ЗВНРБГЕСЧТС. Соченото от касатора стеснително тълкуване не намира опора в закона. Гражданите на Европейския съюз, само на това основание, имат право на пребиваване за срок до три месеца чл. 6, ал. 1 ЗВНРБГЕСЧТС. За да пребивава постоянно на територията на Република България гражданинът на ЕС, следва да отговаря на предпоставките на чл. 16, ал. 1 ЗВНРБГЕСЧТС, които се заявяват пред и установяват от дирекция "Миграция" - МВР, СДВР или областните дирекции на МВР. При наличието им се издава удостоверение за постоянно пребиваване. За чужденеца произтичат както правата, така и задълженията по българските закони. Незаявяването на постоянен адрес от починалото лице не може да е основание за отказ, както е приел касационния жалбоподател. Установяването на фактите и обстоятелствата, обуславящи издаването на исканото удостоверение, е задължение на органа по чл. 34 и чл. 35 АПК, както правилно е прието в обжалваното решение, който следва да съобрази и изискванията на Наредба РД-02-20-6 от 24 април 2012 г. за издаване на удостоверения въз основа на регистъра на населението. Във връзка с възражението, че е издадено Европейско удостоверение за наследство по чл. 627е ГПК, следва да се посочи, че това е различен по правната си природа документ, с който наследниците на едно лице доказват полагащото им се наследство в друга държава- членка на ЕС, когато починалото лице е живяло в чужбина и е придобило там имущество. Същото не заменя удостоверението за наследници, което се издава в Република България за удостоверяване на качеството на наследник на едно лице в границите на държавата чл. 62, §3 от Регламент (ЕС) 650/2012. С оглед гореизложените съображения обжалваното решение е правилно, не са налице касационни основания за отмяната му и следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора искането на касатора за присъждане на разноски по делото е неоснователно. Такива следва да се присъдят на ответниците съгласно разпоредбата на чл. 143, ал. 1 АПК в размер на 633.68 лева, заплатено адвокатско възнаграждение. Воден от горното и на основание чл. 221 ал. 2, изр. първо, предл. първо АПК, Върховният административен съд, трето отделение,