Решение № 15797 от 20.11.2019 г. на ВАС по адм. д. № 14481/2018 г.

Решение № 15797 от 20.11.2019 г. на ВАС по адм. д. № 14481/2018 г., VI о., докладчик съдията Николай Гунчев Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 119 от Кодекса за социално осигуряване (КСО). С решение № 1997 от 9.10.2018 г. по административно дело № 2591/2017 г. Административен съд – Пловдив е: 1) е отменил решение № 2153–15-172 от 25.08.2017 г. на директора на ТП на НОИ - Пловдив, в частта, с която е изменено разпореждане № [ЕГН]/протокол № 2141-15-23 от 28.06.2017 г. на ръководителя на пенсионното осигуряване в ТП на НОИ - Пловдив, както и самото разпореждане № [ЕГН]/протокол № 2141-15-23 от 28.06.2017 г. на ръководителя на пенсионното осигуряване в ТП на НОИ - Пловдив в тази част; 2) изпратил преписката на длъжностното лице по чл. 98, ал. 1, т. 1 от КСО при ТП на НОИ - Пловдив, за ново произнасяне относно правото на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст на В. Петкова, при съблюдаване на дадените със съдебното решение указания по тълкуването и прилагането на закона; 3) отхвърлил жалбата в останалата й част; 4) осъдил Териториално поделение на Националния осигурителен институт гр. Пловдив, да заплати на В. Петкова от [населено място], сума в размер на 290 лв., представляваща сторените от последната разноски по производството за адвокатско възнаграждение и депозити за вещо лице, съразмерно на уважената част от жалбата; 5) осъдил В. Петкова от [населено място] да заплати на ТП на НОИ - Пловдив, сума в размер на 150 лв., съставляваща равностойността на осъществената юрисконсултска защита и депозит за вещо лице, съразмерно на отхвърлената част от жалбата. Решението на първоинстанционния съд е атакувано с касационна жалба от директора на ТП на НОИ - Пловдив в частите му, с които: 1) е отменено решение № 2153–15-172 от 25.08.2017 г. на директора на ТП на НОИ - Пловдив, в частта, с която е изменено разпореждане № [ЕГН]/протокол № 2141-15-23 от 28.06.2017 г. на ръководителя на пенсионното осигуряване в ТП на НОИ - Пловдив, както и самото разпореждане № [ЕГН]/протокол № 2141-15-23 от 28.06.2017 г. на ръководителя на пенсионното осигуряване в ТП на НОИ - Пловдив; 2) е изпратена преписката на длъжностното лице по чл. 98, ал. 1, т. 1 от КСО при ТП на НОИ - Пловдив, за ново произнасяне относно правото на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст на В. Петкова, при съблюдаване на дадените със съдебното решение указания по тълкуването и прилагането на закона. По съображения за неправилност, относими към касационните основания по чл. 209, т. 3 от АПК - нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост, се иска отмяна на съдебния акт в обжалваната му част и постановяване на ново решение, с което да се отхвърли първоначалната жалба на В. Петкова и в тази й част. Претендира и присъждане на направените по делото разноски, включително юрисконсултско възнаграждение. Съдебното решение е оспорено и от В. Петкова от [населено място], действащ чрез пълномощника си адвокат Костов, в частта, с която е отхвърлена жалбата срещу решение № 2153-15-172 от 25.08.2017 г. на директора на ТП на НОИ – Пловдив, с искане за отмяната му в тази част като неправилно поради нарушение на материалния закон и необоснованост (чл. 209, т. 3, предл. 1 и 3 от АПК) и постановяване на ново, с което да се уважи първоначалната жалба на Петкова и в тази й част. Претендира и присъждане на деловодните разноски. Всеки от касаторите оспорва касационната жалба на другата страна. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационните жалби и предлага решението на административния съд да се остави в сила като правилно. Върховният административен съд, шесто отделение, счита касационните жалби за процесуално допустими като подадени в срок от надлежни страни, за които оспореният с тях съдебен акт е неблагоприятен в атакуваните му части. Разгледани по същество, жалбите са неоснователни. Предмет на съдебен контрол в производството пред Административен съд – Пловдив е решение № 2153-15-172 от 25.08.2017 г. на директора на ТП на НОИ - Пловдив, с което е потвърдено разпореждане № [ЕГН]/протокол № 2141-15-23 от 28.06.2017 г. на ръководителя на пенсионното осигуряване при ТП на НОИ - Пловдив в частта, с която е отменено разпореждане № [номер]/протокол № N01077/09.09.2003 г. на ръководителя на пенсионното осигуряване при ТП на НОИ - Пловдив и всички последващи го, и с което е изменено разпореждане № [ЕГН]/протокол № 2141-15-23 от 28.06.2017 г. на ръководителя на пенсионното осигуряване в ТП на НОИ - Пловдив, в частта с която на В. Петкова е отпусната лична пенсия за осигурителен стаж и възраст, като е изменена от 23.11.2016 г. пожизнено личната й пенсия за осигурителен стаж и възраст. Първоинстанционният съд правилно е установил фактическата обстановка по случая. С разпореждане № [ЕГН]/Протокол № N01077/09.09.2003 г. на ръководителя на пенсионното осигуряване при ТП на НОИ - Пловдив на Петкова е отпусната лична пенсия за осигурителен стаж и възраст на основание § 4, ал. 1 от ПЗР на КСО, считано от 23.01.2003 г., определена за 17 години, 6 месеца и 14 дни осигурителен стаж от втора категория труд, 16 години, 10 месеца и 25 дни осигурителен стаж от трета категория труд, общ осигурителен стаж по чл. 104 от КСО, превърнат към трета категория труд - 38 години, 9 месеца и 28 дни. Индивидуалният коефициент 1. 368 е изчислен от доход за периодите 1.01.1991 г. - 31.12.1993 г. с доход 205 854, 00 лв. и 15.03.1998 г. - 31.12.2002 г. с доход 6 379. 89 лв., а пенсията е била отпусната в размер на 137. 69 лв. С разпореждане № [ЕГН]/протокол № 2141-15-23/28.06.2017 г. на ръководителя на пенсионното осигуряване при ТП на НОИ - Пловдив, на основание чл. 99, ал. 1, т. 2, б. "г" от КСО и чл. 68, ал. 3 от КСО е отменено горецитираното разпореждане от 9.09.2003 г. и всички последващи го и е отпусната от 23.11.2016 г. пожизнено по чл. 68, ал. 3 от КСО за навършени 65 години и 10 месеца лична пенсия за ОСВ съгласно чл. 70, ал. 10 от КСО в минимален размер от 137. 17 лв. за общ осигурителен стаж към трета категория труд от 15 години, 2 месеца и 21 дни. Петкова е обжалвала по административен ред разпореждането от 28.06.2017 г., вследствие на което ръководителят на ТП на НОИ - Пловдив е постановил процесното решение № 2153-15-172 от 25.08.2017 г. Въз основа на представените с жалбата допълнителни доказателства за осигурителен стаж и доход отпуснатата с разпореждането от 28.06.2017 г. лична пенсия за ОСВ е изменена и е определена в действителен размер на 280, 92 лв. съгласно чл. 70, ал. 1 от КСО, а на основание чл. 104 от КСО за общ осигурителен стаж, превърнат към трета категория труд, са приети 29 години, 8 месеца и 5 дни, като индивидуалният коефициент е определен при базисен период преди 1.01.1997 г. с осигурителния доход от 1.01.1991 г. до 31.12.1993 г., тъй като е по-благоприятен от представения с жалбата осигурителен доход за базисен период от 1.11.1993 г. до 31.10.1996 г. По отношение на представените удостоверение № 121 от 5.09.2006 г. - кметство с. Брестовица, удостоверение № 122 от 5.09.2006 г. - кметство с. Брестовица, решаващият орган е посочил, че не се зачита за осигурителен стаж при условията на чл. 76, б. "е" от ППЗП (отм.); на Петкова, тъй като в представените документи липсват данни за лично отработени дни и пенсионни вноски. Решението на Административен съд – Пловдив, с което жалбата до него е частично уважена като основателна, е постановено при правилно прилагане на закона. Първоинстанционният съд е събрал и коментирал относимите за правилното решаване на спора доказателства, надлежно и аргументирано е обсъдил и анализирал всички факти от значение за спорното право, и е извел правилни изводи, съображенията за които се възприемат изцяло от настоящата инстанция и не следва да бъдат дословно преповтаряни. Атакуваният съдебен акт се основава на правилна преценка на събраните доказателства и компетентните заключения на вещото лице, издаден е в съответствие с приложимите за казуса материалноправни разпоредби, като е постановен при спазване на съдопроизводствените правила. При изготвянето на същия са взети предвид релевантните за спора обстоятелства и факти и изразените от страните становища по тях, и е отговорено на всички относими инвокирани възражения. Въз основа на надлежно събрания доказателствен материал в хода на съдебно-административното производство пред първата инстанция (т. е. инстанцията по същество на спора, пред която е могло да се установяват юридически и доказателствени факти от значение за законосъобразността на оспорените актове на администрацията) решаващият съдебен състав въз основа на компетентно изготвеното заключение, включително и допълнителна съдебно-счетоводна експертиза от назначеното по делото вещо лице е извел обоснован извод, че В. Петкова не е имала право на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст към посочената дата и е налице хипотезата на чл. 99, ал. 1, т. 2, б. "г" от КСО за отмяна на разпореждането за отпускане на пенсия от 9.09.2003 г. Осигурителният стаж на Петкова за втора и трета категория е правилно изчислен и категоризиран, а по отношение на данни относно положен труд в ТКЗС - Брестовица, съответно отчетени отработени трудодни, не се установяват данни за заплатено и начислено трудово възнаграждение. Съдът е приел становището на вещото лице, че общият размер от полагащия се на жалбоподателката като член на домакинството на родителите й трудов /осигурителен стаж в ТКЗС "Нов живот" с. Брестовица, е за периода след навършване на [възраст] на 23.01.1967 г. до началото на трудовата й дейност - 19.09.1971 г., и възлиза общо на 4 години, 7 месеца и 26 дни от трета категория. При признаване на този трудов/осигурителен стаж общият осигурителен стаж, превърнат към трета категория труд, възлиза на 36 години, 6 месеца и 6 дни. Петкова е придобила право на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст по условията на чл. 68, ал. 1 и 2 от КСО - възраст [възраст] и 34 години трудов/осигурителен стаж, считано от 23.01.2011 г. - датата на навършване на [възраст], но не отговаря на условията на § 4, ал. 1 от ПЗР на КСО. Към 23.01.2011 г. размерът на полагащата се пенсия се определя в размер на 252, 35 лв. месечно. Съдът е кредитирал крайния извод на вещото лице, че ако Петкова не ползва посочения трудов стаж като работещ член от домакинството на член-кооператора Семенов, и се ползват само представените копия на трудова книжка и удостоверение обр. УП-З, и се вземе предвид издаденото от НСИ удостоверение обр. УП-13 № 5506-15-333/#1/24.10.2017 г., то общият осигурителен стаж се изчислява на 31 години, 10 месеца и 24 дни и размерът на пенсията към датата на отпускане 23.11.2016 г. следва да се изчисли за сумата от 294, 55 лв. месечно, което се явява и по-благоприятно за жалбоподателката. В случая правилно Административен съд – Пловдив е стигнал до извода, че административният орган е издал оспореното решение в противоречие с императивното изискване по чл. 35 от АПК за изясняване на фактите и обстоятелствата от значение по казуса. Съответно е нарушил и чл. 36, ал. 1 от АПК за служебно събиране на относимите доказателства. По същността си представляват съществено нарушение на административнопроизводствените правила и основание за отмяна на процесното решение на директора на ТП на НОИ – Пловдив в посочената част. Първоинстанционният съд е преценил всички доказателства по делото и доводите на страните, като е приложил правилно цитираната по-горе нормативна уредба. На вещото лице са задавани допълнителни въпроси от процесуалните представители на страните и то е изготвило и допълнително заключение във връзка с първоначалното заключение, като и жалбоподателят и ответникът не са го оспорили. Вещото лице е дало пълен и ясен отговор на поставените му въпроси, като изводите му кореспондират със събрания доказателствен материал по делото. С оглед на това правилно съдът е постановил оспореното пред настоящата инстанция решение. От горното явства, че тезите, които се силаеха да докажат касаторите, не могат да бъдат кредитирани. Като е уважил частично подадената до него жалба като основателна, първоинстанционният съд е постановил правилен съдебен акт, който при липсата на касационни основания, водещи до неговата отмяна, следва да бъде оставен в сила. При този изход на спора, тъй като и двете касационни жалби са неоснователни, неприложимо е правилото за присъждане на разноски по съразмерност и такива не се дължат на нито една от страните. Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК (редакция преди изменението в ДВ, бр. 77/2018 г.), Върховният административен съд в тричленен състав на шесто отделение,