Решение № 4779 от 21.04.2016 г. на ВАС по адм. д. № 8168/2015 г.

Решение № 4779 от 21.04.2016 г. на ВАС по адм. д. № 8168/2015 г., II о., докладчик председателят Георги Чолаков Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Л. П. С., Й. П. С., Л. Г. С., Р. М. В., Г. М. Г. и И. Г. С., всички от [населено място] срещу решение № 3202 от 11 май 2015 г., постановено по адм. дело № 9046 от 2014 г., описа на Административен съд С. – град, с което е отменено изменението на данни в кадастралния регистър на недвижимите имоти, извършени съгласно писмо с изх. № 20-41911 от 15 август 2014 г. на началника на Службата по геодезия, картография и кадастър (СГКК) – [населено място], делото е изпратена като преписка на началника на Службата по геодезия, картография и кадастър – [населено място] със задължителни указания по тълкуването и прилагането на закона съобразно изложеното в мотивите и е осъдена Агенцията по геодезия, картография и кадастър да заплати на А. И. А. сумата от 10,00 лв. (десет лева) и на И. Г. Г. сумата от 10, 00 лв. (десет лева), представляващи разноски по делото. Релевират се оплаквания за неправилност поради нарушение на материалния закон и необоснованост – отменителни основания по чл. 209, т. 3, предл. първо и трето от АПК. Прави се искане за отмяната му и вместо него съдът да се произнесе по същество на спора, а при условията на алтернативност – да се върне делото на първоинстанционния съд за ново разглеждане от друг съдебен състав. Началникът на Служба по геодезия, картография и кадастър [населено място] не изразява становище по основателността на касационната жалба. Ответниците - А. И. А. и И. Г. Г. в представен по делото отговор намират решението за правилно и правят искане за оставянето му в сила. Претендират се разноски. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение, че оспореното решение е правилно. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежни страни и е процесуално допустима. При произнасяне по съществото на оспорването съдът установи следното: Производството пред Административен съд С. – град е образувано по жалба на А. И. А. и И. Г. Г. против изменението на данни в кадастралния регистър на недвижимите имоти, извършено съгласно писмо изх. № 20 – 41911 от 15 август 2014 г. на началника на Службата по геодезия, картография и кадастър (СГКК) - [населено място], в което е посочено, че изменението в кадастралния регистър на недвижимите имоти за поземлен имот с идентификатор: 12084.2701.1185, [населено място], район "В. ", Столична община, е извършено на осн. чл. 53, ал. 1, т. 3 от ЗКИР. Трансформацията се състои в записване на данни за собственик наследници на П. С. Д., с документ удостоверяващ правото на собственост – решение № 2 от 09 септември 1999 г., издадено от Общинска служба по земеделие "Н. И.". Съдът е приел, че оспореното пред него писмо е издадено в установената форма и изхожда от компетентен административен орган, но са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, в резултат на които административният акт не е в съответствие с материалноправните разпоредби и целта на закона, поради което е отменил извършеното изменение на данни в кадастралния регистър на недвижими имоти, обективирано в писмото на началника на Служба по геодезия, картография и кадастър [населено място] и е изпратил делото като преписка на компетентния орган със задължителни указания по тълкуването и прилагането на закона, с оглед изложените в решението мотиви. Решението, в обжалваната му отменителна част е правилно. От данните по делото е установено, че процедурата по изменение на кадастралната карта и кадастралните регистри на [населено място], район "В. ", Столична община, по отношение на поземлен имот с идентификатор: 12084.2701.1185 е започнало по искане на Л. П. С. на 19 февруари 2014 г. С него са представени удостоверение за наследници на П. С. Д., скица на имот с номер 162047 и решение № 2 от 09 септември 1999 г., издадено от Общинска служба по земеделие "Н. И." за възстановяване правото на собственост на земи в съществуващи или възстановими стари реални граници в землището на [населено място]. По делото няма спор, че имот с планоснимачен номер № 1185 съответства на имот с идентификатор 12084.2701.1185. Оспореното, пред инстанцията по същество, писмо е издадено след изменението на чл. 53, ал. 1, т. 3 от ЗКИР, обнародвано в "Д. вестник", бр. 49/13 юни 2014 г. като процесната разпоредба следва да бъде съобразена с материалния закон към момента на издаването на административния акт (по арг. на чл. 142, ал. 1 от АПК). Следва да се отбележи, че предвид този факт е отпаднало законовото изискване по чл. 53, ал. 3 от ЗКИР (отм.); за съставяне на акт за непълноти и грешки, поради което на осн. чл. 13, ал. 1 от ЗНА следва да се приемат за изгубили сила разпоредбите на чл. 58 и сл. от Наредба № 3/2005 г. за съдържанието, създаването и поддържането на КК и КР, приети по прилагането на вече отменените разпоредби на чл. 51 – чл. 54 от ЗКИР. По новата процедура не е необходимо съставянето, респ. подписването, на акт за непълноти и грешки. Поради това началникът на Службата по геодезия, картография и кадастър (СГКК) – [населено място] е издал оспореното, пред Административен съд С. град, писмо. Съгласно правната норма на чл. 54, ал. 1 от ЗКИР (в приложимата й редакция изм. с ДВ, бр. 49 от 2014 г.) непълнотата или грешката се допълва или поправя от службите по геодезия, картография и кадастър въз основа на писмени доказателства и проект за изменение на кадастралната карта и кадастралния регистър на недвижимите имоти. С ал. 2 на същата разпоредба законодателят е предвидил, че когато непълнотата или грешката е свързана със спор за материално право, тя се отразява в комбинирана скица и се отстраняват в кадастралната карта и кадастралните регистри на недвижимите имоти въз основа на скица – проект след решаване на спора по съдебен ред. Наличието на спор за материално право трябва да бъде преценявано от СГКК за всеки отделен случай и е основание, въз основа на което да се откаже одобряването на проекта за изменение на кадастралната карта. В разглеждания случай Л. П. С. е поискала въз основа на решение на ОбщСЗ да бъде нанесен възстановения имот в границите на заснет поземлен имот. В същото време по делото е представена справка за имот, състоящ се от два листа (находящи се на л. 85 и л. 86 от първоинстанционното дело), от съдържанието, на която се установява, че собственик на процесния имот е записан И. Н. А., въз основа на нотариален акт за покупко – продажба на нива № 71, том XXI, рег. № 3971 от 1943 г. (л. 7 от първоинстанционното дело). Ответниците в настоящото производство А. И. А. и И. Г. Г. се легитимират като правоприемници на И. Н. А., въз основа на удостоверение за наследници (л. 46 и л. 47 от адм. дело № 9046/2014 г., по описа на АССГ). Налице е противопоставяне на собственически права, което е индиция за спор за материално право, който следва да се реши по общия исков ред. Недопустимо е в това производство да се решават спорове за материално право. Развилото се производство е административно и предполага отразяване на правно установено, а не спорно правно положение на поземлен имот с 12084.2701.1185, находящ се в землището на [населено място]. Следователно в съответствие с нормата на чл. 53, ал. 2 от ЗКИР първоинстанционният съд правилно е отменил изменението на данни в кадастралния регистър на недвижимите имоти, обективирани в писмото на началника на СГКК – [населено място]. Предвид изложеното, като е приел материална и процесуална незаконосъобразност на оспорения административен акт и е отменил същия, съдът е постановил правилно решение, което следва да се остави в сила в тази му част. Решението, в частта с която делото се изпраща като преписка на административния орган е неправилно и следва да се отмени. Както по-горе бе посочено е налице пречка за издаването на заповед за изменение на кадастралната карта и кадастралните регистри, както сочи разпоредбата на чл. 54, ал. 4 от ЗКИР. Налице е спор за материално право, което не е от компетентността на началника на СГКК – [населено място], поради което не се налага връщане на преписката за ново произнасяне от административния орган. Предвид изхода на спора, разноски на касационните жалбоподатели не следва да се присъждат. Претенцията на ответниците А. И. А. и И. Г. Г. е основателна но липсват доказателства за сторени разноски за тази инстанция, поради което и на тях такива не седва да се присъждат. Воден от горното, Върховният административен съд, второ отделение,