Решение № 5043 от 28.04.2020 г. на ВАС по адм. д. № 12125/2019 г.

Решение № 5043 от 28.04.2020 г. на ВАС по адм. д. № 12125/2019 г., VI о., докладчик председателят Росен Василев Производството е по реда на чл. 145 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 193, ал. 3, във връзка с чл. 187, ал. 3 от Закона за съдебната власт (ЗСВ). Образувано е по жалба на Т. Борисова, следовател в Следствения отдел в Софийска градска прокуратура, срещу решения по т. 12/12. 1, 12. 2, 12. 3, 12. 4, 12. 5 и 12. 6 по протокол № 28 от заседание на Прокурорската колегия на Висшия съдебен съвет /ПК на ВСС/, проведено на 18.09.2019 г., с които: 12. 1- Повишава на основание чл. 160 и чл. 193, ал. 3 от ЗСВ Я. Тодоров-следовател в Следствения отдел в Софийска градска прокуратура, на длъжност "следовател" в Национална следствена служба, с ранг "следовател в НСлС", с основно месечно трудово възнаграждение, съгласно Таблица1 на ВСС, считано от датата на встъпване в длъжност; 12. 2- Повишава на основание чл. 160 и чл. 193, ал. 3 от ЗСВ Ч. Ангелов-прокурор в Софийска градска прокуратура, на длъжност "следовател" в Национална следствена служба, с ранг "следовател в НСлС", с основно месечно трудово възнаграждение, съгласно Таблица1 на ВСС, считано от датата на встъпване в длъжност; 12. 3- Повишава на основание чл. 160 и чл. 193, ал. 3 от ЗСВ В. Андреев-следовател в Следствения отдел в Софийска градска прокуратура, на длъжност "следовател" в Национална следствена служба, с ранг "следовател в НСлС", с основно месечно трудово възнаграждение, съгласно Таблица1 на ВСС, считано от датата на встъпване в длъжност; 12. 4- Повишава на основание чл. 160 и чл. 193, ал. 3 от ЗСВ Е. Динева-следовател в Следствения отдел в Софийска градска прокуратура, на длъжност "следовател" в Национална следствена служба, с ранг "следовател в НСлС", с основно месечно трудово възнаграждение, съгласно Таблица1 на ВСС, считано от датата на встъпване в длъжност; 12. 5- Повишава на основание чл. 160 и чл. 193, ал. 3 от ЗСВ А. Стоилова- следовател в Окръжен следствен отдел в Окръжна прокуратура -София, на длъжност "следовател" в Национална следствена служба, с ранг "следовател в НСлС", с основно месечно трудово възнаграждение, съгласно Таблица1 на ВСС, считано от датата на встъпване в длъжност; 12. 6- Поради попълване на местата прекратява гласуването за останалите кандидати, участвали в конкурса за повишаване в длъжност "следовател" в Национална следствена служба. Срещу същите решения на Прокурорската колегия на ВСС е постъпила и жалба от К. Милева- следовател в Следствения отдел в Софийска градска прокуратура, от гр. София, бул. "Монтевидео" № 21. По тази жалба е образувано адм. дело № 12232/2019 г. по описа на ВАС, което с определение № 15039 от 06.11.2019 г. на тричленен състав на Върховния административен съд, шесто отделение, е присъединено към производството по адм. дело № 12125/2019 г. Срещу решенията по т. 12. 2; 12. 3; 12. 4; 12. 5; 12. 6 от протокол № 28 от заседанието на Прокурорската колегия на Висшия съдебен съвет, проведено на 18.09.2019 г., е постъпила и жалба от Л. Георгиев, съдебен адрес гр. София ул. "Христо Белчев" № 2, ет. 6, офис 20, чрез адвокат С. Георгиева. По тази жалба е образувано адм. дело № 12126/2019 г., което с определение № 15178 от 11.11.2019 г. на тричленен състав на Върховния административен съд, шесто отделение, е присъединено към производството по адм. дело № 12125/2019 г. В жалбата си и допълнението към жалба пред настоящата инстанция Т. Борисова излага доводи за незаконосъобразност на оспорените от нея решения поради приемането им в нарушение на административнопроцесуалното правило за мотивиране, материалноправни нарушения и противоречие с основните принципи на административния процес, посочени в чл. 6, чл. 8 и чл. 13 от АПК. Изложени са подробни съображения за липса на мотиви в "Мотивирано предложение" на Комисията по атестирането и конкурсите /КАК/ до ПК на ВСС относно гласуването по поредността на класирането, както и нарушения при оценяването на кандидатите. Претендира отмяна на обжалваните решения и присъждане на направените разноски. Жалбоподателят К. Милева твърди в жалбата си и допълнението към нея, че при постановяване на оспорените решения по т. 12 от решението са били допуснати нарушения по чл. 146, т. 3 и т. 4 от АПК, както и на изискването на чл. 59 от АПК, навеждат се аргументи за нарушение на основните принципи на административния процес, сред които: за съразмерност, равенство, достъпност, публичност и прозрачност. Иска се отмяна на обжалваните решения, както и присъждане на направените разноски. Жалбоподателят Л. Георгиев е оттеглил първоначалната си жалба срещу решение по т. 12. 1 относно класирания на първо място Я. Тодоров, като с определение № 15178/11.11.2019 г. производството по т. 12. 1 е прекратено. Георгиев оспорва само решенията, по т. 12. 2, 12. 3, 12. 4, 12. 5 и 12. 6 в подадената жалба, като излага твърдения, че решенията по посочените точки са неправилни, постановени в нарушение на материалноправните разпоредби на Закона за съдебната власт /ЗСВ/, основните принципи на АПК, както и че не отговарят на изискванията на чл. 59, ал. 1 от АПК. Претендира разноски. Ответникът – Прокурорска колегия на Висш съдебен съвет чрез процесуалните си представители оспорва жалбата в съдебно заседание като неоснователна и недоказана. Счита постановените решения за правилни и законосъобразни. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Заинтересованите страни - Я. Тодоров, Ч. Ангелов, В. Андреев, Е. Динева и А. Стоилова оспорват жалбите срещу решенията. Подробни съображения за правилност на оспорените решения на ПКК на ВСС се излагат в съдебно заседание и в представените писмени отговори, бележки и становища от пълномощниците им. Претендират присъждане на направените разноски в настоящото производство. Върховният административен съд, шесто отделение, като взе предвид доводите на страните и доказателствата по делото и извърши цялостна проверка за законосъобразност на оспорените актове на ВСС, приема следното: Жалбите са подадени в преклузивния срок по чл. 187, ал. 1 ЗСВ от надлежни страни и при наличие на правен интерес, поради което са допустими. Разгледани по същество са неоснователни. От фактическа страна по делото е безспорно, че съгласно чл. 189, ал. 2 във вр. с чл. 179 ЗСВ, в ДВ, бр. 19 от 02.03.2018 г. е обнародвано Решение на ПК на ВСС по протокол по № 06/21.02.2018 г., с което е обявен конкурс за повишаване и заемане на 5 /пет/ свободни длъжности "следовател" в Национална следствена служба. Жалбоподателите Т. Борисова, К. Милева и Л. Георгиев, както и заинтересованите лица по настоящото дело – като следователи в Следствения отдел на Софийска градска прокуратура, с изкл. на А. Стоилова, която е следовател в Окръжна прокуратура - София, са подали документи за участие в обявения конкурс за повишаване. След извършването на проверка на документите им по реда на чл. 191, ал. 3 ЗСВ, Комисията по атестирането и конкурсите към ПК на ВСС с решение по протокол № 15/08.05.2018 г., ги е включила в списъка на допуснатите до участие кандидати. С решение по протокол № 27/24.10.2018 г. Прокурорската колегия на Висшия съдебен съвет е определила чрез жребий поименния състав на конкурсната комисия, провела процедурата. За председател на комисията, с решение по протокол от 14.11.2018 г., единодушно е избран следовател Г. Терзиев. Съгласно изискването на чл. 192, ал. 1 от ЗСВ, конкурсната комисия е изготвила класирането на кандидатите в конкурса - според общата им оценка, формирана въз основа на резултатите от двата цифрови компонента, получени след извършената преценка по реда на чл. 40, ал. 1 и ал. 2 от Наредба за конкурсите за магистрати и за избор на административни ръководители в органите на съдебната власт, приета от Пленума на ВСС по протокол № 05/9.2.17 г. (Наредба № 1/09.02.2017 г.). Конкурсната комисия е поставила на жалбоподателката Т. Борисова средноаритметична оценка 4. 88, като е посочено, че са взети предвид юридическият й стаж, стажът в съответната система на органите на съдебната власт, оценката от атестацията, допълнителните квалификации и специализации, уменията й за работа в екип, проверени са досъдебни производства, по които е работила, посочено е, че в актовете жалбоподателката ползва непрецизна правна терминология и няма пълно съответствие на актовете с тези на прокурора. Жалбоподателката К. Милева е била оценена със средноаритметична оценка 4. 50, като респ. и при нея също е взет предвид стажът й, оценката от атестацията, проверка от Инспектората на ВСС /ИВСС/, допълнителни квалификации и семинари, обсъдена е работата й по досъдебни производства, посочено е, че има съответствие с актовете на прокурора, като е отбелязано, че ползва непрецизна правна терминология. Л. Георгиев е получил комплексна оценка от 5. 00, като е посочено, че са взети предвид и извършените проверки и ревизии на работата му от ИВСС, отличията, с които е бил поощряван, последните му две атестации, посочено е, че са му възлагани ДП с правна и фактическа сложност, посочени са подробно и други факти, които са послужили като основание за определяне на поставената му от Комисията средноаритметична оценка. Конкурсната комисия е поставила най-високи комплексни /средноаритметични/ оценки на петима от кандидатите в конкурса, както следва: на Я. Тодоров – 6. 00; на Ч. Ангелов – 5. 82; на Е. Динева– 5. 63; на В. Андреев – 5. 63; на А. Стоилова – 5. 50; В мотивираното становище, изготвено на основание чл. 192, ал. 2 от ЗСВ, конкурсната комисия е посочила, че единодушно е взела решение и предлага на ВСС да упражни правата си по ЗСВ, като приеме необходимите решения за назначаване на кандидатите, получили най-високи резултати. В съответствие с чл. 192, ал. 5 от ЗСВ, Комисията "Професионална етика" към ПК на ВСС, в свой протокол № 14/10.09.2019 г., е извършила преценка за притежаваните нравствени качества на петимата, посочени по-горе кандидати, получили най-високи оценки и е изготвила становище за всеки един от тях, приемайки, че всички кандидати притежават необходимите нравствени качества за заемане на длъжността Резултатите от класирането на кандидатите по чл. 192, ал. 1 от ЗСВ, заедно с цялата конкурсна документация по проведения конкурс, мотивираното становище на конкурсната комисия по чл. 192, ал. 3 от ЗСВ, протоколите за работата на комисията и за избор на дела, становищата на Комисия по професионална етика към Прокурорската колегия на ВСС, са били предоставени на Комисията по атестиране и конкурси към ПК на ВСС. С решение Р-2 от протокол № 29 за проведено заседание на 16.09.2019 г., КАК, в изпълнение на правомощието й по чл. 193, ал. 2 от ЗСВ, е внесла до ПК на ВСС мотивирано предложение за провеждане на гласуване по поредността на класирането, като на свободните 5 (пет) длъжности "следовател" в Национална следствена служба повиши класираните кандидати, до попълване на свободните места. С решения, взети на 18.09.2019 г., на основание чл. 160 и чл. 193, ал. 3 от ЗСВ, Прокурорска колегия на Висшият съдебен съвет е повишила кандидатите за заемане на длъжността "прокурор" в окръжните прокуратури по поредността на класирането им до попълване на местата, както следва: 12. 1- Повишава на основание чл. 160 и чл. 193, ал. 3 от ЗСВ Я. Тодоров-следовател в Следствения отдел в Софийска градска прокуратура, на длъжност "следовател" в Национална следствена служба, с ранг "следовател в НСлС", с основно месечно трудово възнаграждение, съгласно Таблица1 на ВСС, считано от датата на встъпване в длъжност; 12. 2- Повишава на основание чл. 160 и чл. 193, ал. 3 от ЗСВ Ч. Ангелов-прокурор в Софийска градска прокуратура, на длъжност "следовател" в Национална следствена служба, с ранг "следовател в НСлС", с основно месечно трудово възнаграждение, съгласно Таблица1 на ВСС, считано от датата на встъпване в длъжност; 12. 3- Повишава на основание чл. 160 и чл. 193, ал. 3 от ЗСВ В. Андреев-следовател в Следствения отдел в Софийска градска прокуратура, на длъжност "следовател" в Национална следствена служба, с ранг "следовател в НСлС", с основно месечно трудово възнаграждение, съгласно Таблица1 на ВСС, считано от датата на встъпване в длъжност; 12. 4- Повишава на основание чл. 160 и чл. 193, ал. 3 от ЗСВ Е. Динева-следовател в Следствения отдел в Софийска градска прокуратура, на длъжност "следовател" в Национална следствена служба, с ранг "следовател в НСлС", с основно месечно трудово възнаграждение, съгласно Таблица1 на ВСС, считано от датата на встъпване в длъжност; 12. 5- Повишава на основание чл. 160 и чл. 193, ал. 3 от ЗСВ А. Стоилова- следовател в Окръжен следствен отдел в Окръжна прокуратура -София, на длъжност "следовател" в Национална следствена служба, с ранг "следовател в НСлС", с основно месечно трудово възнаграждение, съгласно Таблица1 на ВСС, считано от датата на встъпване в длъжност. След като 5-те свободни места в Национална следствена служба са били заети от кандидатите по поредността на класирането им ПК на ВСС с решение 12. 6 е прекратила гласуването за останалите кандидати, участвали в конкурса за повишаване в длъжност "следовател" в Национална следствена служба. При извършената проверка за законосъобразност на всички основания по чл. 146 от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение - тричленен състав, установи, че оспорените решения са издадени от Прокурорската колегия на Висшия съдебен съвет в обхвата на предоставената му от закона компетентност, при спазване на административнопроизводствените правила и в съответствие с приложимите материалноправни разпоредби. В депозираната жалба от Т. Борисова необосновано се твърди нарушение на чл. 149 АПК, която разпоредба касае сроковете за оспорване на административните актове, като не се сочат конкретни аргументи за кои срокове се претендира неспазването. Неоснователно е оплакването в жалбата и за несъответствие на приетите решения с изискванията на чл. 146, т. 3, 4 и 5 АПК – нарушение на административнопроизводствените правила и материалноправните разпоредби и несъответствие с целта на закона – Борисова не излага подробно по какъв точно начин са нарушени правилата и разпоредбите, а бланкетно и декларативно, без да е подкрепено със съответни доказателства, заявява, че е налице нарушение на посочената норма от АПК. Единствените конкретни оплаквания в първоначалната и в допълнителната жалба на Т. Борисова са относно неизлагане на мотиви към постановените решения, засягане на основни принципи на административния процес, уредени в чл. 6, ал. 8 и чл. 13 АПК, както и нарушение на правото й на достъп до информация, изразяващо се в непредставяне на предварителен достъп от страна на КАК към ПК на ВСС до изготвения от Конкурсната комисия и протокол за класиране със становище към него. Тези аргументи на жалбоподателя не се доказват. От събраните по делото доказателства не се установяват нарушения на общите принципи на административния процес, установени в чл. 6, чл. 8 и чл. 13 от АПК. Конкурсното производство е проведено при спазване на специалните правила за откритост, достоверност и пълнота на информацията. Кадровият орган /ПК на ВСС/ е спазил всички процесуални изисквания за обявяване и провеждане на конкурса и е приел решенията за повишаване в рамките на правомощията си по чл. 193, ал. 3 от ЗСВ: по поредността на класирането на кандидатите, отговарящи на условията за стаж, професионални и нравствени качества. КАК /като помощен орган/ от своя страна не може да се отклонява от предписаното й поведение в чл. 193, ал. 2 от ЗСВ и да внася предложения за повишаване или за преместване на отговарящите на изискванията на закона кандидати по ред, различен от поредността на класирането, направено от Конкурсната комисия. Висшият съдебен съвет не може да пренарежда класирането на кандидатите, изпълняващи условията по чл. 193, ал. 4 от ЗСВ. При приемането на решението по ал. 3, Висшият съдебен съвет проверява дали класираният на първо място кандидат отговаря на изискванията за стаж по чл. 164, както и дали притежава необходимите професионални и нравствени качества. Не е спорно, че класиралите се повишени кандидати в конкретния казус отговарят на изискванията за стаж и притежават необходимите професионални и нравствени качества. Само в хипотезата на чл. 193, ал. 5 от ЗСВ, когато класираният кандидат не отговаря на изискванията по чл. 162 и 164, Висшият съдебен съвет с решение отказва неговото назначаване и пристъпва към вземане на решение за назначаване на следващия класиран кандидат, който отговаря на изискванията. Конкретният случай не е такъв. Материалноправният спор в настоящия казус е съсредоточен върху законосъобразността на оценките от проведения конкурс, поставени от Конкурсната комисия на тримата жалбоподатели и на кандидатите /конституирани като заинтересовани страни в настоящото производство/, които са от значение за определяне на общата оценка и зависимото от нея класиране. Видно от протокола на Конкурсната комисия, жалбоподателката Т. Борисова е получила средноаритметична /обща/ оценка от 4. 88, а лицата, чието класиране и повишаване Борисова оспорва, са получили следните оценки: Я. Тодоров – 6. 00, В. Андреев – 5. 63; Ч. Ангелов – 5. 82; Е. Иванова – 5. 63; А. Стоилова – 5. 50. Неоснователно е оплакването на Т. Борисова, че не става ясно по какъв начин и въз основа на какви критерии и правила Конкурсната комисия е оформила гореспоменатите оценки – нейната и на останалите кандидати, както и, че Комисията е ползвала "най-различни показатели", което е довело до опорочаване на оценяването на Борисова, както и до нарушение на принципа за класиране по еднакъв, предвидим и справедлив за всички кандидати начин. По делото не се установяват допуснати формални нарушения на установените правила за формиране на състава на конкурсната комисия и провеждане на конкурса, които могат да породят основателно съмнение в безпристрастността на конкурсната комисия или в равното третиране на кандидатите. В работата си във връзка с провеждането на процесния конкурс, всички органи – Конкурсна и други помощни комисии /органи/, както и ПК на ВСС са се ръководели от разпоредбите на Наредба № 1/09.02.2017 г. за конкурсите за магистрати и за избор на адм. ръководители в органите на съдебната власт, което изпълнява изискването за предвидимост в работата на органите и следва да се разглежда като базирана на посочената Наредба и получените резултати от оценка на кандидатите. Жалбоподателката Борисова е оценена от Конкурсната комисия при използването и прилагането на едни и същи постоянни критерии за оценка на участниците, съдържащи се в Наредбата, поради което не са налице твърдените от нея нарушения на принципите на равенство и съразмерност по смисъла на чл. 6 и чл. 8 АПК. Конкурсната комисия е поставила на Т. Борисова комплексна оценка от много добър 4. 88, като освен това са взети предвид общият й юридически стаж и продължителността на стажа й в съответната система на органите на съдебната власт. В Мотивираното си становище към Протокола за оценките на кандидатите, Комисията подробно е изложила съображенията си и мотивите за поставената на Борисова оценка, въз основа и в съответствие с чл. 40, ал. 1 и ал. 2 от Наредба № 1/09.02.2017 г. Неоснователно е и оплакването й, че въпреки желанието й, по отношение на нея не е открита процедура за извънредно атестиране. Видно от находящото се на лист 237 по делото Извлечение от протокол № 23/19.6.2018 г. от заседание на КАК към ПК на ВСС, такава извънредна атестация по отношение на Борисова не е била нужна, с оглед разпоредбата на чл. 197, ал. 1, т. 5 от ЗСВ, в сила от 16.6.2018 г., която предвижда, че извънредно атестиране се извършва след приключване на периодичното, ако от последното периодично атестиране са изминали 5 години и магистратът участва в конкурс за повишаване или преместване в длъжност. Борисова не е в тази хипотеза, тъй като, както Борисова сочи, последната й периодична атестация е била за периода до 20.05.2014 г. Неоснователно е и оплакването й, че при оценката на професионалната й квалификация при изготвянето на част от актовете, обсъдени от Комисията, са взети предвид и са обсъдени досъдебни производства, в които Т. Борисова не е участвала /разследвала, по-конкретно посоченото ДП № 363/2016 г. и ДП 65/2015 г. Видно от приетите по делото в последното съдебно заседание документи, Т. Борисова временно е била част от екипа следователи, участвали в работата по ДП № 65/2015 г., а другото производство – ДП № 363/2016 г. не фигурира в Мотивираното становище на Конкурсната комисия по отношение на Т. Борисова и не е взето предвид от Комисията при формиране на оценката й, а вместо него е проверено ДП № 186/2016 г. Изразеното в жалбата на Т. Борисова неодобрение на оценката, поставена й от Конкурсната комисия, е неотносимо във връзка със законосъобразността на постановените и оспорени от нея решения в процесната конкурсна процедура. Оплакванията на жалбоподателката от начина на оценяването й и това на другите пет /заинтересовани/ лица представляват по естеството си несъгласие с преценката на професионалните им качества. Поставената от Комисията оценка, обаче, не подлежи на съдебен контрол, тъй като не представлява административна дейност. Оценяването на кандидатите представлява част от производството по провеждане на конкурса за повишаване в длъжност и преместване на следователи. В закона не е предвидена изрична възможност при преценката за законосъобразност на решенията на ВСС, взети в резултат на проведеното конкурсно производство, да бъде извършвана и проверка на правилността на оценката, поставена на кандидатите. Такова правомощие на съда не може и да бъде изведено от приложимите разпоредби на ЗСВ. Оценяването е експертна дейност на конкурсната комисия, която по правило не подлежи на съдебен контрол. Доколкото обаче при оценяване от подобен вид винаги е възможно да се допусне субективна преценка, то това, по общо правило, се отнася в еднаква степен за всички оценявани лица, тоест в случая субективният елемент е възможен, както за жалбоподателката Т. Борисова, така и за заинтересованите лица - Я. Тодоров, Ч. Ангелов, В. Андреев, Е. Динева и А. Стоилова. Предвид изложените съображения, не може да се направи обоснован извод за твърдяното от Борисова нарушение на принципите по чл. 6 и чл. 8, АПК за съразмерност и за равнопоставеност на жалбоподателката и посочените по-горе петима кандидати при провеждане на процесния конкурс. Относно изложените от Т. Борисова оплаквания, че Комисията по атестирането и конкурсите не е изложила мотиви в своето "Мотивирано предложение" до ПК на ВСС по т. 12 от дневния ред за заседанието, проведено на 18.09.2019 г., следва да се има предвид, че становището на КАК не е индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21 от АПК, пораждащ преки и непосредствени неблагоприятни правни последици за жалбоподателя. Комисията по атестирането и конкурсите към съответната колегия, в изпълнение на правомощието й по чл. 193, ал. 2 от ЗСВ, внася в съответната колегия на Висшия съдебен съвет мотивирано предложение за повишаване или за преместване на кандидатите, класирани на първо място за длъжностите в съответните органи на съдебната власт. Единствено в компетенциите на съответната колегия на ВСС /като кадрови орган/ е да приеме решение по чл. 193, ал. 3 от ЗСВ за повишаване или за преместване на съдия, прокурор или следовател, респективно – решение по чл. 193, ал. 5 от ЗСВ, с което отказва назначаване на кандидат. Становищата на помощните комисии, дадени в хода на конкурсното производство, приключващо с решение на компетентния орган по чл. 193, ал. 3 от ЗСВ, по своето правно естество са актове по чл. 21, ал. 5 от АПК, които изрично са изключени от кръга на индивидуалните административни актове. Въз основа на изложените в съставените от Конкурсната комисия, Комисия по професионален етика и КАК документи от редовно проведения конкурс за повишаване и класирането на кандидатите, обстоятелства и съображения, при спазване на изискването по чл. 193, ал. 3 от ЗСВ, Прокурорската колегия към Висшият съдебен съвет, с оспореното в настоящото производства решение по т. 12 от Протокол за проведено на 18.09.2019 г. заседание, е повишил петимата следователи по поредността на класирането до попълване на местата. Настоящата инстанция не споделя оплакванията на Т. Борисова, че решенията на ПК към ВСС от 18.09.2019 г. по т. 12 са немотивирани. Оспореното решение по т. 12 (от 12. 1 до 12. 6 вкл.) е взето от ПК на ВСС с проведено гласуване и съгласно общата разпоредба на чл. 34, ал. 3 ЗСВ, който във второто изречение предвижда, че за мотиви на решение на ВСС, с което се приема направено предложение, се смятат съображенията на вносителя на предложението. В конкретния случай, с решението по т. 12 от протокол № 28 от 18.09.2019 г. на ВСС е прието предложението по чл. 193, ал. 2 ЗСВ на вносителя - Комисията по предложенията и атестиране, за гласуване на кандидатите по поредността на класирането, затова за мотиви на решението на ВСС се считат мотивите на вносителя. Предвиденото в ал. 4 на чл. 193 ЗСВ изискване, според което при приемането на решението по ал. 3 Висшият съдебен съвет проверява дали класираният на първо място кандидат отговаря на изискванията за стаж по чл. 164, както и дали притежава необходимите професионални и нравствени качества, не налага изискване за излагане на допълнителни мотиви от ПК на ВСС при гласуване на решението. Съгласно чл. 169 АПК, при проверката за законосъобразност на актове, издадени при оперативна самостоятелност съдът проверява дали административният орган е разполагал с оперативна самостоятелност и спазил ли е изискването за законосъобразност на административните актове. В случая ПК към ВСС е действал при условията на оперативна самостоятелност, с каквато разполага при взимането на решения за назначаване, повишаване и преместване на магистрати. Това право Висшият съдебен съвет е упражнил в съответствие с целта на закона. Целта на конкурса за повишаване и преместване в длъжност на съдии, прокурори, следователи е на съответната свободна длъжност да бъде назначен магистрат, който отговаря на всички изисквания за заемане на тази длъжност и за който, след съвкупната преценка на относимите факти и обстоятелства, е направен извод, че отговаря в най-голяма степен на изискванията за професионални и нравствени качества в сравнение с останалите кандидати, участващи в конкурса за същата длъжност. Съвкупният анализ на осъществените процесуални действия от ПК към ВСС, както и от съответните помощни органи - конкурсна комисия, КАК и Комисия по професионална етика, налага извода в настоящия случай, че са насочени към постигането именно на тази цел на закона, а установените в резултат на тези действия релевантни факти и обстоятелства обосновават извода, че решението на ПК на ВСС за повишаване на класираните петима кандидати /заинтересованите страни/ съответства на целта на закона. Гласуването от ВСС е проведено при спазване на изискването по чл. 193, ал. 3 ЗСВ - по поредността на класирането на кандидатите, според което, заинтересованите лица са класирани преди жалбоподателката Т. Борисова, както и преди другите двама жалбоподатели – К. Милева и Л. Георгиев. Като колективен орган Висшият съдебен съвет взема решенията при формирано мнозинство от гласовете на неговите членове, а такова в случая е постигнато, тъй като "за" повишаване петимата кандидати са гласували с явно гласуване 9 члена на ВСС. Поради това и след като в рамките на предоставената му оперативна самостоятелност Висшият съдебен съвет е приел, че петимата кандидати /заинтересовани страни в настоящото производство/ притежават необходимите професионални и нравствени качества за повишаване в длъжност, не може да се направи обоснован извод за постановяване на решението по т. 12. 1, 12. 2, 12. 3, 12. 4 и 12. 5 в нарушение на изискванията за законосъбразност. Решението по т. 12. 6, с което поради попълване на местата е прекратено гласуването по отношение на останалите кандидати, сред които са и жалбоподателите Борисова, Милева и Георгиев, също е законосъобразно. Същото е постановено в рамките на конкурсната процедура, при която след извършените повишавания в длъжност по поредността на класирането, обявените свободни места за длъжността "следовател в Национална следствена служба", са попълнени. По отношение на изложените от втория жалбоподател – К. Милева оплаквания в подадената от нея жалба, настоящата инстанция счита същите за неоснователни. Без позоваване на конкретни факти и представяне на съответните доказателства К. Милева твърди нарушение на чл. 59 АПК, като сочи единствено, че ПК на ВСС не е мотивирала оспореното в настоящото производство решение, като определя като немотивирано и становището на КАК – вносител на предложението за постановяване на решението на ПК на ВСС. По делото липсват данни, насочващи към извод за допуснати очевидни грешки в преценката на конкурсната комисия на качествата на кандидата Милева или извършено оценяване в нарушение на критериите по чл. 40, ал. 1 и ал. 2, т. 4 от Наредба № 1/09.02.2017 г. Жалбоподателката Милева е участвала в процесната конкурсна процедура като е била оценена с оценка "много добър" 4. 50, като са взети предвид и са посочени в Протокола за класиране продължителността на стажа й в органите на съдебната власт и общият й юридически стаж. В мотивираното си становище към Протокола за класиране, Комисията е изложила мотивите си за поставената на кандидата оценка, основаващи се и отговарящи на изискванията по чл. 40, ал. 1 и ал. 2 от Наредба № 1/09.02.2017 г., което не разкрива в конкретния случай субективизъм в отношението към К. Милева и останалите кандидати – заинтересованите страни в настоящото производство. Както подробно бе посочено по-горе по отношение на жалбоподателя Т. Борисова, оценяването на кандидата с точност до 0. 25 е функция на възложената експертна дейност на членовете на Конкурсната комисия, което не подлежи на съдебен контрол по същество. Поставените индивидуални оценки са резултат от непосредствените впечатления, които всеки член на конкурсната комисия е придобил и които са формирали личното му становище относно знанията и професионалните умения на кандидата. Гаранция за безпристрастността на всеки член на Конкурсната комисия е фактът, че съставът й се определя чрез жребий и случаен избор. Необосновано е и твърдението на Милева за "пълно погазване на чл. 192, ал. 1 ЗСВ", като жалбоподателката се оплаква, че "лица с много по-малък стаж, в т. ч. такива, които са били в продължителни отпуски по болест и майчинство или командировани за по-дълъг период на други места са оценени по-високо". Видно от Протокола за класиране, публикуван на 01.07.2019 г., значението на продължителността на стажа на всеки кандидат в съответната система на съдебна власт е надлежно посочено. Разпоредбата на чл. 41, ал. 2 от Наредба № 1/09.02.2017 г. предвижда, че при еднакви оценки се класира съдията, прокурорът или следователят с по-дълъг стаж в съответната система на органите на съдебната власт, а при равен стаж в съответната система на органите на съдебната власт – този с по-дълъг юридически стаж. Видно от Протокола за класиране, публикуван на 01.07.2019 г., в настоящия случай, при равни оценки с тези на жалбоподателката К. Милева, други двама кандидати /Стъпова и Джунов/ са класирани след Милева, в съответствие с прилагане на критерия за продължителността на стажа им. Това доказва използването от Конкурсната комисия на едни и същи постоянни критерии на оценка на всички кандидати, участвали в конкурса, визирани в Наредба № 1/09.02.2017 г., поради което липсва твърдяното от Милева нарушение на принципа на равенство и съразмерност а административното производство. Публикуването на оценките и класирането на кандидатите удовлетворява изцяло и изискването на чл. 12 АПК за достъпност и публичност на работата на органа в административното производство, за липсата на които Милева на следващо място необосновано се оплаква в жалбата си. Не е относимо и оплакването на К. Милева, че ПК на ВСС не й е предоставил заверени копия от основанията за формиране на оценката й и становищата на Конкурсната комисия, с оглед обжалването й. Както бе посочено вече, оценяването е дейност, извършена в условията на оперативна самостоятелност от органа, като в случая съображенията на Комисията, са изложени в становището й, съдържащо подробни мотиви, което становище е приложено към Протокола за класиране. Настоящата инстанция не споделя доводите на К. Милева, че решенията на ПК към ВСС, взети в т. 12 от Протокол № 28/18.09.2019 г., са немотивирани. Както бе обсъдено по-горе, съгл. чл. 34, ал. 3 ЗСВ, за мотиви на решението се считат изказванията на членовете на ВСС и мотивите на вносителя. В конкретния случай, вносител е Комисията по атестиране и конкурси, като видно от страница 33 от Протокола от 18.09.2019 г., на заседанието на ПК на ВСС, от името на КАК се е изказал нейният член - О. Дамянов, който посочва, че КАК предлага, на основание чл. 160 и чл. 193, ал. 3 ЗСВ, да бъдат повишени по "поредността на класирането...", която поредност на класиране е обективното правно и фактическо основание за изготвяне на предложението на КАК и вземането на оспорените решения по т. 12 (от 12. 1 до 12. 6 вкл.) от административния орган – ПК на ВСС. По отношение на жалбата на Л. Георгиев – в нея също се излагат оплаквания за нарушение на чл. 59 АПК, изразяващо се липса на мотиви при постановяване на оспореното в настоящото производство решение на ПК към ВСС. Аргументите на Л. Георгиев в тази връзка са неоснователни. В случаите, когато оспореният акт е издаден при наличието на подготвителни документи, изложените в тях съображения се приемат за мотиви на самия акт (в този смисъл е трайната съдебна практика на Върховния административен съд, сред която Решение № 16081/28.12.2017 г. по адм. дело № 8758/17 г. по описа на ВАС, VI отд.). Няма пречка административния орган да възприеме мотивите на помощен орган в конкурсната процедура и с това да ги приеме за свои мотиви, без това да е нарушение на административнопроизводствените правила, както се е случило в обжалваното решение на ПК към ВСС. За да е налице липса на мотиви като съществен порок във формата следва такива мотиви да не се съдържат никъде в процедурата по издаване на акта. Не е задължително тези мотиви да се съдържат технически само в решението, а те могат да се намират отразени в актовете на различните помощни органи на ВСС, които имат отношение към преценката в различните етапи на процедурата. В настоящия казус такива мотиви се съдържат в приложените решения на Конкурсната комисия, КАК и Комисията по професионална етика. Когато тези мотиви на помощните органи се възприемат от колективният орган при вземане на решението му не е нужно технически да бъдат възпроизвеждани отново и всички констатации от помощните му органи и това не представлява нарушение на административно производствения процес. В настоящият случай възраженията на жалбоподателя Георгиев, че следва да бъде оценен по-добре от другите кандидати и предпочетен пред тях, е по същество оспорване на оперативната самостоятелност на колективния орган, който е спазил всички изисквания за законосъобразност за издаване на акта. На следващо място в жалбата си Л. Георгиев излага оплакване, че тъй като заема длъжността "инспектор" към Инспектората на ВСС, по свой избор е предоставил на Конкурсната комисия изготвени от него актове, свързани с дейността му при ИВСС, които не били оценени /всеки един поотделно/ при съставяне на комплексната му оценка. Това оплакване е неоснователно, тъй като тези документи могат да се разглеждат като такива, представени по реда на чл. 33, ал. 3, т. 4 от Наредба № 1/09.02.2019 г., а именно – "други документи по негово желание, свързани с притежаваните професионални и нравствени качества". Видно от посоченото в т. 14 от Мотивираното становище на Конкурсната комисия, при формирането на оценката на жалбоподателя са взети предвид посочените от него актове, /вкл. изготвените в рамките на дейността му като инспектор при ИВСС/, както и съставените от него актове по дела, избрани от Конкурсната комисия на случаен принцип за предходната му длъжност като следовател – ДП 12420/2013 г.; ДП 72/2012 г.; и ДП 374/16 г. Конкурсната комисия правилно не е поставила отделна оценка за всеки един обсъден акт, тъй като това би нарушило разпоредбата на чл. 40, ал. 4 от Наредба № 1/09.02.2017 г., уреждаща формирането на общата оценка като средноаритметична от двете цифрови оценки по чл. 40, ал. 1 и ал. 2. Неотносими са и оплакванията на Л. Георгиев, че поставената при последната му атестация оценка от Главния инспектор на Инспектората към ВСС неоснователно е била намалена от членовете на Конкурсната комисия в настоящия казус, което е довело до грубо нарушаване на конкурсните правила –доказателства за такова "занижаване" не са налични по преписката. Неоснователно е позоваването на "Правила за провеждане на конкурси за младши съдии и младши прокурори, за повишаване в длъжност и преместване на съдии, прокурори и следователи" приети с Решение на ВСС по Протокол № 9/07.03.2013 г., изм. и доп. с Протокол № 3/10.06.2015 г. Конкурсът е проведен съобразно НАРЕДБА № 1 от 9.02.2017 г. за конкурсите за магистрати и за избор на административни ръководители в органите на съдебната власт, като конкурсната комисия е спазила изискванията на глава трета. Освен това следва да се държи сметка, че оценката от атестацията на кандидата не участва като самостоятелна оценка, а подлежи на преценка заедно с другите компоненти по чл. 40, ал. 1 от Наредба № 1/09.02.2017 г. Жалбоподателят Георгиев излага изцяло противоречиви доводи относно правото работата му, във връзка с изготвените от него актове като инспектор, изобщо да бъде оценявана от членовете на Конкурсната комисия. От една страна заявява, че понеже заема длъжността "инспектор" в ИВСС, работата му по изготвяне на предоставените на Комисията от него актове следвало да се оценява само от Главния инспектор при ИВСС, а от друга страна се оплаква, че тази му дейност не е оценена с отличен 6 и от Конкурсната комисия. Неотносими към спора са изложените от жалбоподателя аргументи, че поради неясните критерии за оценяването, на Л. Георгиев се е наложило да разговаря с двама от членовете на Конкурсната комисия за изясняване на начина на формиране на оценката му, като съдържанието на тези разговори и твърдението, че другите членове на Комисията не са участвали в постановяване на оценката му, е ирелевантно за спора и неподкрепено от приетите доказателства по делото. Неоснователни са и общите оплаквания на Л. Георгиев за нарушение на основните принципи в административното производство по см. на чл. 6, чл. 8, чл. 12 и чл. 13 АПК - поради изложените по-горе във връзка с жалбите на Милева и Борисова мотиви, анализът на които не следва да бъде преповтарян отново. Не се споделя и оплакването на Георгиев, че поради факта, че е инспектор при ИВСС е поставен в неравностойно положение спрямо други участници в конкурсни процедури, което е наложило, според Георгиев, законодателят да преодолее тази неравностойност, като приеме в чл. 50 ЗСВ, че след изтичане на мандата на инспекторите, подали молба пред съответната колегия към ВСС, същите могат да бъдат възстановени на длъжност с една степен по-висока от заеманата преди избора. Затруднението на магистрата след приключването на мандата не е неравностойно третиране, а последица от съзнателен избор на лицето. Следва да се има предвид и практиката на ВАС в този смисъл, която приема, че изборът за инспектор при ИВСС е станал само след личното съгласие на лицето, т. е. и при избирането, и при възстановяването законодателят неотклонно съблюдава конституционно гарантираното право на всеки гражданин на професионална реализация. Няма избор за инспектор против съгласието на лицето, няма и възстановяване на заеманата длъжност против желанието му – Решение № 7885/29.6.2016 г. на ВАС по адм. дело № 4359/2016 г. Следователно Л. Георгиев необосновано твърди неравностойно третиране спрямо другите кандидати. С оглед на изложените фактически и правни съображения настоящият състав на Върховния административен съд намира, че оспорените решения по т. 12 от Протокол № 28/28.09.2019 г. са взети от Прокурорската колегия на Висшия съдебен съвет при спазване на процесуалноправните и материалноправни предпоставки за законосъобразност. Поради това, подадените жалби от Т. Борисова, К. Милева и Л. Георгиев са неоснователни и следва да бъдат отхвърлени. С оглед изхода на спора исканията на жалбоподателите Т. Борисова, К. Милева и Л. Георгиев за присъждане на направените от тях разноски следва да се оставят без уважение. С оглед изхода на спора искането на ответника - Прокурорска колегия на ВСС за присъждане на юриконсултско възнаграждение по делото е основателно. На основание чл. 143, ал. 4 от АПК във вр. с чл. 144 ГПК такива разноски се дължат в размерите от 100 до 200 лева, съгласно чл. 78, ал. 8 ГПК във вр. с чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ, за един юрисконсулт. При отчитане на фактическата и правна сложност на делото съдът определя разноските в размер на 180, 00 лева, които тримата жалбоподатели следва да бъдат осъдени да заплатят съразмерно -в размер на 60, 00 лева всеки един от тях. Разноски следва да се присъдят и в полза на част от заинтересованите страни, с оглед направените претенции в тази връзка и представените доказателства за това, както следва: Претенцията на адвокат А. Икономов, като пълномощник на заинтересованата страна Я. Тодоров, за заплащането на разноски е основателна. Такива се дължат на основание чл. 38, ал. 2 във връзка с чл. 38, ал. 1, т. 3, предл. 3 от Закона за адвокатурата, но само от жалбоподателите Т. Борисова и К. Милева. Жалбоподателят Л. Георгиев е оттеглил жалбата си срещу решението на ПК на ВСС по т. 12. 1, по протокол № 28 от заседанието на ПК на ВСС от 18.09.2019 г. Адвокат Икономов е изготвил писмено становище и се е явил в съдебните заседания, проведени пред Върховния административен съд, като изрично е посочил, че е осъществил безплатна помощ на друг юрист, за което претендира определяне на адвокатско възнаграждение. В този случай списък за разноски по реда на чл. 80 ГПК не следва да бъде изискван. Искането следва да се уважи и на адв. Икономов следва да се присъди адвокатско възнаграждение в размер на 500 лева в съответствие с разпоредбата на чл. 8, ал. 3 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, което се дължи съразмерно от двете жалбоподателки- Т. Борисова и К. Милева, по 250, 00/двеста и петдесет/ лева от всяка една от тях. Заинтересованата страна Ч. Ангелов чрез пълномощника си адвокат Тренев не претендира разноски за настоящето производство, поради което съдът не присъжда такива. На заинтересованите страни В. Андреев и Е. Динева се дължат разноски с оглед изхода на спора. Претенцията им, направена чрез пълномощника адвокат П. Митрева, е за по 1000, 00/хиляда/ лева за всеки един от тях. По делото са представени 2 броя Договори за правна помощ, от които е видно, че сумите от по 1000 лв. са изплатени от Е. Динева и В. Андреев. В последното съдебно заседание жалбоподателите Борисова, Милева и пълномощника на Л. Георгиев – адв. Николова са направили възражения за прекомерност на размера на претендираните от заинтересованите страни чрез адв. Митрева разноски за адвокатско възнаграждение. Съдът счита, че възражението е основателно, тъй като действителната правна и фактическа сложност на делото не е съобразена с размера на претендираното възнаграждение, независимо, че в случая се касае за три жалби. На основание чл. 36, ал. 2, изр. 2 от Закона за адвокатурата, договореното адвокатско възнаграждение трябва да бъде в размер, който е справедлив и обоснован, и не може да бъде по-нисък от предвидения в наредба на Висшия адвокатски съвет размер за съответния вид работа. Съгласно чл. 8, ал. 3 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения за процесуално представителство, защита и съдействие по административни дела без определен материален интерес, извън случаите по ал. 2, минималният размер на възнаграждението е 500 лв. Настоящето дело е извън случаите по чл. 8, ал. 2 от Наредбата, а претендираното адвокатско възнаграждение от по 1000 лв. за всеки един от представляваните лица по делото е прекомерно по отношение на нормативно установения минимален размер и обема на осъществената по делото адвокатска защита, състояща се в явяване в две съдебни заседания и изготвяне на един общ писмен отговор от името на двете страни – Е. Динева и В. Андреев. Съгласно чл. 78, ал. 5 от ГПК във връзка с чл. 144 от АПК, адвокатското възнаграждение за представляването на двете заинтересовани страни от адв. Митрева следва да бъде намалено от 2000, 00 /две хиляди/лева на 1200, 00/хиляда/лева, или по 600, 00 /петстотин/лева за всяка една от заинтересованите страни. За тези суми всеки един от тримата жалбоподатели- Т. Борисова, К. Милева и Л. Георгиев следва да бъде осъден да заплати по 200, 00 лева на В. Андреев и Е. Динева. Претенцията на адвокат В. Разпопова, като пълномощник на заинтересованата страна А. Стоилова за заплащането на разноси е неоснователна. Адвокат Разпопова е заявила в последното съдебно заседание претенция за присъждане на разноски, но по делото не са представени доказателства за сторени такива. Не е посочен уговорен размер на адвокатско възнаграждение, както и документ за изплащането му. Не е посочено и на какво основание е осъществено процесуалното представителство. С оглед на изложеното претенцията е неоснователна. Воден от горното и на основание чл. 172, ал. 1 от АПК, чл. 187, ал. 3 във вр. с чл. 193, ал. 6 от ЗСВ Върховният административен съд, шесто отделение,