Решение № 10884 от 18.07.2013 г. на ВАС по адм. д. № 5199/2013 г.

Решение № 10884 от 18.07.2013 г. на ВАС по адм. д. № 5199/2013 г., II о., докладчик съдията Севдалина Червенкова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на Благо Ангелов Ваклинов, от с. Хаджиево, Пазарджишка област, против Решение № 118/12.03.2013 по адм. д. № 32/2013 г. по описа на Административен съд гр. Пазарджик, с което е отхвърлена като неоснователна жалбата на Ваклинов срещу Заповед № ДК-02-ЮЦР-289/19.10.2012 г. на началника на РДНСК - ЮЦР гр. Пловдив, с която е разпоредено премахването на незаконен строеж "едноетажна масивна постройка" в УПИ I-9, кв. 2 по плана на с. Хаджиево, общ. Пазарджик. Писмени възражения по касационната жалба не са депозирани в законовия срок. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата и оставяне на решението в сила. Върховният административен съд, Второ отделение, в настоящия състав, намира жалбата за процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения. Първоинстанционният съд е бил сезиран с жалба от Благо Ангелов Ваклинов против Заповед № ДК-02-ЮЦР-289/19.10.2012 г. на началника на РДНСК ЮЦР Пловдив, с която е разпоредено премахването на незаконен строеж "Едноетажна масивна постройка", намиращ се УПИ I-9, кв. 2 по плана на с. Хаджиево, общ. Пазарджик. Съдът е отхвърлил оспорването като неоснователно. Решението е валидно, правилно и законосъобразно. За да постанови акта си решаващият съд, след цялостна и задълбочена преценка на доказателствата по делото, вкл. заключението на вещото лице по назначената и приета, неоспорена СТЕ и вземайки предвид доводите и възраженията на страните, както и релевантните за съда факти и обстоятелства е достигнал до верни правни изводи. Процесният строеж, чието премахване като незаконен е разпоредено с оспорената заповед, е едноетажна масивна постройка от шеста категория, което е установено както от административния орган, така и от първата съдебна инстанция. Постройката се състои от две помещения, които се ползват за складови нужди, незахранени с ток и вода, като същата попада в обхвата на чл. 147, ал. 1, т. 1 вр. чл. 46 ЗУТ и съгласно чл. 137, ал. 1, т. 6 ЗУТ строежът не е от шеста категория, а от пета категория - т. 5 на цитираната законова норма. Не се спори, че строежът е изпълнен без изискуемите за целта строителни книжа и одобрени проекти. Обосновано е прието, че процесният строеж е в размери 114.35 кв. м. и е осъществен без разрешение за строеж, съгласно чл. 148, ал. 1 ЗУТ и се явява незаконен по смисъла на чл. 225, ал. 2, т. 2 ЗУТ. Видно от констативния акт строежът е осъществен през 2012 г., а по твърдение във възражението през 2011 г., което изключва приложението на § 16 ПР на ЗУТ. При съпоставка между размерите на паянтовата жилищна сграда - 80 кв. м. и размерите на процесната постройка 114.35 кв. м., е очевидно, че дори да са използвани части от основите на старата постройка, новата се явява с по-голяма застроена площ от нея и се явява нов строеж, осъществен без строителни книжа. В частта му относно размерите на паянтовата сграда, включващи стълбища, преддверия и др., с което СТЕ е увеличила размера й от 80 на 110 кв. метра, заключението на СТЕ е явно необосновано предвид неубедителните и голословни съображения за "незаснемането" в плана и съществените противоречия с нотариалния акт и скицата, които не позволяват кредитирането му в тази му част. Дори да можеше да се приеме същото и в тази му част, новият строеж също се явява в по-големи размери, в сравнение с "разширения обем" на старата паянтова сграда 110 кв. м. и посочените по-горе изводи не се променят. В тази връзка основателно АС е посочил, че дори да се приеме, че е осъществен основен ремонт по смисъла на § 5, т. 42 ДР на ЗУТ за него, с оглед на характера му (подмяна на конструктивни елементи, премахване на съществуващи стени от кирпич с бетонни блокчета, стоманено-бетонни колони и пояси и т. н.) очевидно не попада в хипотезите на чл. 151 ЗУТ и също е необходимо разрешение за строеж, съгласно чл. 148, ал. 1 ЗУТ, каквото няма, и не се опровергава тезата на адм. орган за основанията по чл. 225, ал. 2, т. 2 ЗУТ. Крайният извод за това, че за процесният строеж са налице основанията по чл. 225, ал. 1 ЗУТ, както и че не се явява търпим по смисъла на § 16 ПР на ЗУТ намира опора в наличните по делото доказателства. Налага се извод, че обжалваното решение не страда от пороци по чл. 209, т. 3 АПК налагащи отмяната му, следва да се остави в сила, а касационната жалба се остави без уважение, като неоснователна. Воден от изложените съображения и на осн. чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд, Второ отделение, в настоящия състав