Решение № 8853 от 21.06.2011 г. на ВАС по адм. д. № 14566/2010 г.

Решение № 8853 от 21.06.2011 г. на ВАС по адм. д. № 14566/2010 г., III о., докладчик съдията Йовка Дражева Производството е по чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационната жалба на Марушка Василева Топалова, Недялка Василева Лапатова и Веселина Василева Къркеланова против решение № 3/13.12.2009 г. по адм. д. № 63/2001 г. по описа на Старозагорски окръжен съд. Иска отмяна на решението и обезщетяване с пари, вместо с компенсаторни записи, защото те вече не можели да послужат за нищо. Ответната страна областният управител на Старозагорска област и община Чирпан не изразяват становище. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за недопустимост на касационната жалба на Марушка Топалова и неоснователност на останалите две касационни жалби. Върховният административен съд, III отделение, като взе предвид, че касационните жалби са подадени по пощата, намира същите за допустими. Разгледани по същество са неоснователни по следните съображения: С решение № 418/11.11.2002 г. по адм. д. № 63/2001 г. по описа на ОС Стара Загора, в първата фаза по ЗОСОИ е отменен мълчаливия отказ на областния управител на област Стара Загора да се произнесе по искане по чл. 6, ал. 1 от ЗОСОИ и е признато е право на обезщетение за отчужден недвижим имот в гр. Чирпан. Определен е начин на обезщетяване с компенсаторни записи. Обжалваното пред настоящата съдебна инстанция решение № 3 от 14.12.2009 г. по адм. д. № 63/2001 г. по описа на ОС Стара Загора е постановено във втората фаза на ЗОСОИ, като съобразно определения начин на обезщетение е изслушана съдебна експертиза относно оценката на обезщетение и същата е определена от съда при съобразяване с експертното заключение и спазване на наследствените права на жалбоподателите, предвид представените от тях декларации. Решението е законосъобразно. Във втората фаза на ЗОСОИ не може да бъде променян определеният вече начин на обезщетяване с влязло в сила решение на съда, защото съдът е обвързан с обективните предели на неговата сила на пресъдено нещо. Жалбоподателките не са обжалвали решение № 418/11.11.2002 г. на окръжния съд, с което е определен кръга на правоимащите, обема на правата и начина на обезщетяване. Правомощието на съда във втората фаза е само за определяне на оценката на обезщетението, съгласно чл. 6, ал. 4 от ЗОСОИ. Предвид изложеното Върховният административен съд, III отделение, на основание чл. 221, ал. 2 от АПК