Решение № 8098 от 14.06.2018 г. на ВАС по адм. д. № 6596/2017 г.

Решение № 8098 от 14.06.2018 г. на ВАС по адм. д. № 6596/2017 г., VI о., докладчик съдията Любомир Гайдов Производство по чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на Дирекция "Инспекция по труда" - Б. срещу Решение № 409/21.03.2017 г. по адм. д. № 727/2016 г. по описа на Административен съд Б., с което е отменено Постановление за обявяване на съществуващо трудово правоотношение с изх. № 16226724/14.11.2016 г., издадено от М. К. Ц. - старши инспектор в Д "ИТ" Б., с което на основание чл. 405а, ал. 1 от Кодекса на труда /КТ/ е обявено съществуването на трудово правоотношение между ЕТ "Иванна-2001-И. Н." - работодател и Р. И. Ш. - изпълняваща длъжността "продавач на закуски", считано от 08.11.2016 г. Оплакванията в жалбата са за неправилност и незаконосъобразност на решението поради допуснати противоречия с материалноправните норми и необоснованост и се иска отмяната му и потвърждаване на постановлението на Д "ИТ" Б. за обявяване съществуването на трудово правоотношение. Процесното постановление за обявяване на съществуването на трудово правоотношение между едноличния търговец и Р. Ш. е издадено от оправомощен орган, който на 08.11.2016 г. в експлоатирания от търговеца обект лично е възприел престирането на работна сила от Шаркова, което се потвърждава и от саморъчно попълнена от нея декларация. Наистина впоследствие в хода на административното дело същата е декларирала, че не желае да сключи трудов договор, но съгласието или несъгласието на страните не може да санира нарушението по чл. 1, ал. 2 от КТ, а именно, че отношенията по предоставяне на работна сила, каквито са между нея и ЕТ следва да бъдат облечени в изискуемата от закона форма на писмен трудов договор. Ответникът - ЕТ "Иванна-2001-И. Н.", чрез процесуален представител адв. Сланчев оспорва жалбата като неоснователна. Претендира разноски за адвокатско възнаграждение. Представителят на Върховна административна прокуратура изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, като взе предвид наведените доводи в жалбата и доказателствата по делото, намира следното. Касационната жалба е подадена в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, спрямо която първоинстанционното решение е неблагоприятно. Разгледана по същество е основателна. Производството по издаване на оспореното постановление е образувано във връзка с извършена проверка на 08.11.2016 г. около 12.10 ч. в обект - цех за закуски, в гр. Р., ул. "Я. С." .№..., експлоатиран от ЕТ "Иванна-2001-И. Н.", при която е заварено лицето Р. И. Ш. да работи - да продава закуски. Описаната констатация се потвърждава и от попълнена в хода на проверката декларация от Р. Ш., в която същата удостоверява извършване на трудова дейност от нея, с работно място - Цех за закуски, при установено работно време - от 10.00 ч. до 13.00 ч. и изпълнява длъжността "продавач на закуски". Като начална дата на започване на работа в предприятието е отразена 08.11.2016 г., Посочила е че се обучава. При извършена на 14.11.2016 г. справка в регистъра на трудовите правоотношения на Изпълнителна агенция "Главна инспекция по труда" е установено, че ЕТ не е подал уведомление по реда на чл. 62, ал. 3 от КТ за регистриране на сключен трудов договор с Р. Ш., нито за периода от 08.11.2016 г. до 14.11.2016 г. са налице данни за съществуващо трудово правоотношение на ЕТ с лицето. Въз основа на това, Д "ИТ" като е констатирал, че е налице уговорено работно време, работно място, почивни дни и почивки в работния ден и трудът се полага на работна площадка, осигурена от ЕТ, в определеното от търговеца работно време, съобразно създадена от него организация на работа, под негов контрол, с негови средства и материали, като риска е за търговеца, на основание чл. 405а, ал. 1 от КТ, Д "ИТ" е обявил съществуването на трудово правоотношение между ЕТ и Р. Ш.. На ЕТ е било издадено и предписание изх. № 16226724/14.11.2016 г. от Д "ИТ" Б., на основание чл. 405а, ал. 4 от КТ да предложи сключване на трудов договор на лицето Р. Ш. Първоинстанционният съд е отменил постановлението за обявяване съществуването на трудово правоотношение, с мотива, че директорът на Д "ИТ" при издаването му не е изследвал волята на Р. Ш., а именно дали тя иска да сключи трудов договор с ЕТ или не. Пред първоинстанционния съд е била представена декларация на Р. Ш. от 18.11.2016 г. /след издаване на постановлението от 14.11.2016 г./, с която същата заявява, че не желае да сключи трудов договор с ЕТ. Решението на Административен съд Б. е неправилно. Съгласно разпоредбата на чл. 405а, ал. 1 от КТ, на основание на която е издадено постановлението, когато се установи, че работна сила се предоставя в нарушение на чл. 1, ал. 2, съществуването на трудовото правоотношение се обявява с постановление, издадено от контролните органи на инспекцията по труда. В тези случаи съществуването на трудовото правоотношение може да се установява с всички доказателствени средства. В постановлението се определя началната дата на възникването на трудовото правоотношение. В горецитираната разпоредба не е налице императивно вменено задължение на Д "ИТ" при издаване на постановлението по чл. 405а, ал. 1 от КТ да изследва волята на работника/служителя дали иска или не иска да сключи трудов договор. Издаването на постановлението е вменено императивно на директора на Д "ИТ" по аргумент и от чл. 1, ал. 2 от КТ, в който императивно е предвидено, че отношенията по предоставяне на работна сила са трудови и се оформят с трудов договор. Според, чл. 1, ал. 2 КТ (Нова - ДВ, бр. 2 от 1996 г.) - отношенията при предоставянето на работна сила се уреждат само като трудови правоотношения. Аналогично, съгласно чл. 405а, ал. 2 КТ, постановление по ал. 1 се издава и при смърт на работника или служителя, настъпила до установяване на нарушението на чл. 1, ал. 2. Следователно, волята и съгласието на работника да сключи трудов договор, в случая не представлява задължително условие за издаване на постановлението по чл. 405а, ал. 1 КТ. Същото се издава по силата на закона /КТ/, когато се установят при проверката от Д "ИТ" елементите по трудовото правоотношение - а именно предоставяне на работна сила от лицето с определено работно място, работно време, почивки, възнаграждение. Не може да се възприеме доводът на ответника по касация и първоинстанционния съд, че тъй като Шаркова е изразила несъгласие /и то впоследствие в хода на съдебното производство/, то не са били налице предпоставки за издаването на постановлението от Д "ИТ". Наистина съгласно чл. 405а, ал. 4 от КТ, въз основа на постановлението по ал. 1 контролните органи на инспекцията по труда дават предписание на работодателя да предложи на работника или служителя сключване на трудов договор. В случаите по ал. 1, изречение трето трудовият договор се сключва от датата на възникването на трудовото правоотношение, определена в постановлението. Ако такава дата не е определена, трудовият договор се сключва от датата на издаване на постановлението. Но предписанието по ал. 4 на чл. 405а от КТ не е предпоставка за издаването на постановлението по чл. 405а, ал. 1 от КТ. В подобен смисъл е и съдебната практика: напр. решение № 12850 от 28.11.2016 по адм. дело № 102/2016 г. на ВАС, VI отделение. Предвид установените по делото факти и обстоятелства, обоснован е изводът на Д ИТ, че осъществяваната от лицето дейност е в изпълнение на трудови функции и безспорно представлява предоставяне на работна сила, по смисъла на чл. 1, ал. 2 КТ, според който отношенията при предоставянето на работна сила се уреждат само като трудови правоотношения. От събраните по делото доказателства е установено наличието на елементите на трудово правоотношение - престиране на работна сила за извършване на еднородна дейност през определен период от време срещу уговорено възнаграждение, което е определено като месечно възнаграждение, а не за извършване на дейност, определена по обем. Установено е също наличие на работно време, почивка в рамките на работния ден и седмична почивка, наличие на работно място, както и отношения на контрол от страна на едноличния търговец по отношение на извършваната работа. От съществено значение за преценката дали дейността е изпълнявана по трудово правоотношение, е обстоятелството, че възложената работа не е била определена по обем и като краен резултат, нито е била налице самостоятелност при изпълнението, след като изпълнителят е действал под ръководството и контрола на възложителя. Относно преценката за характера на съществуващото правоотношение важно значение има и обстоятелството, че работата е била организирана от едноличния търговец и е осъществявана под негово ръководството. Дейността, която е изпълнявало лицето се изразява в осъществяване на еднородни повтарящи се действия, която по отношение на други лица е уредена като трудово правоотношение. Лицето е осъществявало определени трудови функции, което по своето естество представлява престиране на работна сила. Определящо значение за характера на правоотношението имат съществените елементи на договора, а не наименованието на договора, с който е оформено това правоотношение. Без значение за преценката относно характера на правоотношението е продължителността, през която се осъществява дейността, тъй като работна сила може да се престира за определен период от време, съответно трудовия договор може да е срочен и/или за непълно работно време. Недоказано е и твърдението, че Р. Ш. само се е обучавала, тъй като липсват данни за сключен с лицето договор за обучение - напр. трудов договор с обучение по време на работа по чл. 230 от КТ. По делото са налице достатъчно доказателства, събрани по установения от закона ред, които да установяват релевантните за спора факти и обстоятелства. Констатациите при извършената проверка са удостоверени в съставения протокол за проверка, който представлява официален свидетелстващ документ и се ползва с материална доказателствена сила, освен това е налице писмена декларация от лицето, чиято истинност не е опровергана по убедителен начин в съдебното производство. Предвид изложеното настоящият касационен състав намира, че следва да отмени първоинстанционното решение и вместо него да отхвърли жалбата срещу постановлението за обявяване съществуването на трудово правоотношение издадено от директора на Д "ИТ" Б.. Воден от горното, Върховният административен съд, състав на шесто отделение