Решение № 11066 от 13.08.2020 г. на ВАС по адм. д. № 3545/2020 г.

Решение № 11066 от 13.08.2020 г. на ВАС по адм. д. № 3545/2020 г., III о., докладчик съдията Светлана Борисова Производството е по реда на чл. 208 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди /ЗОДОВ/. Образувано е по касационна жалба на Национална агенция за приходите чрез юрисконсулт Д. Анкова против решение № 128 от 08.01.2020 г., по адм. д. № 10302/2019 г. по описа на Административен съд - София-град, с което Национална агенция за приходите е осъдена да заплати на "Коколина" ООД обезщетение за претърпени имуществени вреди в размер на 500 лева, представляващи заплатено адвокатско възнаграждение за защита по КНАХД № 2535/2019 г. по описа на Административен съд - София–град. Касаторът - Национална агенция за приходите твърди, че решението е неправилно и необосновано. Поради това касаторът иска отмяната на обжалваното решение, като постановено в противоречие с чл. 209, т. 3 АПК – нарушение на материалния закон. Ответната страна – "Коколина" ООД, редовно призовано, се представлява от адвокат Сираков. Оспорва касационната жалба и моли да се остави в сила решението. Представя писмено становище и претендира за заплащане на разноски. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. От доказателствата по делото се установява, че в производството пред съда дружеството е представлявано от адвокат. Видно от мотивите на Тълкувателно решение № 1/15.03.2017 г., постановено по т. д. № 2/2016 г. на ОСС на I и II колегии на ВАС, разходите по ангажиране на адвокатска защита в производството по обжалване на наказателно постановление във всичките му фази, се явява имуществена вреда за адресата на НП и съставлява пряка и непосредствена последица от отмененото наказателно постановление. Върховният административен съд, трето отделение, като взе предвид становището на страните и извърши проверка на обжалваното решение на посочените касационни основания, съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 АПК, и след служебна проверка за допустимостта, валидността и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба е подадена в срок от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е основателна. С посоченото решение в производство по чл. 203 и сл. от АПК във вр. с чл. 1 от ЗОДОВ е осъдена Национална агенция за приходите да заплати на дружеството-ищец имуществени вреди в размер на адвокатско възнаграждение заплатено в съдебно производство по обжалване на издадено от орган на агенцията наказателно постановление. Съдът е установил от фактическа страна, че с Наказателно постановление № F280025/25.04.2017 г. на заместник-директора на ТД на НАП гр. София, на "Коколина" ООД е наложена имуществена санкция в размер на 3000 лева на основание чл. 185, ал. 2 ЗДДС. С Решение от 22.01.2019 г. по АНД № 20370/2017 г. на Софийски Районен съд определената имуществена санкция е намалена до 500 лв., като съдът е приел че се прилага закон за по-леко наказуемо административно нарушение в хипотезата на чл. 185, ал. 2, изр. 2 вр. ал. 1 от ЗДДС. При касационното обжалване Административен съд - София-град е оставил в сила решението на районния съд. В развилото се съдебно производство пред АССГ "Коколина" ООД е било представлявано от адвокат, за което е представено пълномощно и договор за правна помощ и съдействие. При така установените факти, съдът е счел, че размерът на наложената с наказателното постановление имуществена санкция е пряко свързан със законосъобразността на същото и именно поради това, че незаконосъобразно извършеното нарушение е било квалифицирано като по-леко наказуемо административно нарушение в хипотезата на чл. 185, ал. 2, изр. 2 вр. ал. 1 от ЗДДС и затова, наказателното постановление е изменено, като е намален размерът на наложената с него санкция. Решението е неправилно, поради нарушение на материалния закон. Задължението на държавата и общините за обезщетяване на вредите, причинени на граждани и юридически лица възниква при незаконосъобразни актове, действия или бездействия осъществени при или по повод изпълнение на административна дейност. В случая не е налице незаконосъобразен акт по смисъла на чл. 1 ЗОДОВ и чл. 203 АПК, който да е отменен по предвидения в закона ред. Наказателното постановление не е отменено, административно нарушение е извършено, следователно налице е незаконосъобразно поведение на ответника по касация и административно-наказателната му отговорност е реализирана. По тези съображения решението следва да бъде отменено, а искът с правно основание чл. 1 ЗОДОВ – отхвърлен, като неоснователен. С оглед изхода на делото в полза на касационния жалбоподател следва да се присъдят разноски в размер на 200 лева за двете съдебни инстанции. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, АПК, Върховният административен съд, трето отделение,