Решение № 14839 от 4.11.2019 г. на ВАС по адм. д. № 3595/2019 г.

Решение № 14839 от 4.11.2019 г. на ВАС по адм. д. № 3595/2019 г., II о., докладчик съдията Илияна Дойчева Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) Образувано е по касационна жалба на Р. Петрова, В. Петров и Т. Петрова против решение № 7840 от 21.12.2018 г., постановено по адм. д. № 2073/2018 г. по описа на Административен съд София - град. Касаторите твърдят, че обжалваното решение е неправилно като постановено в нарушение на материалния закон и необоснованост. Молят за отмяната му. Ответникът – началникът на службата по геодезия картография и кадастър не изразява становище по касационната жалба. Ответникът – Столична община – район "Витоша", чрез процесуалния си представител, оспорва касационната жалба. Моли обжалваното решение да бъде оставено в сила и претендира присъждане на юрисконсулско възнаграждение. Ответникът – Р. Шишков не изразява становище по касационната жалба. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срок и е допустима, а разгледана по същество е неоснователна, като съображенията за това са следните: С обжалваното решение Административен съд София – град отменя заповед № 18-7330/3.10.2017 г. на началника на СГКК гр. София, с която е одобрено изменение на кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. София по отношение на ПИ с идентификатор 68134.1932.2138 – публична общинска собственост. За да постанови този резултат съдът констатира, че оспорената заповед е издадена на основание чл. 51, ал. 1, т. 2 ЗКИР - непълнота или грешка. Приема, че е налице спор за материално право, поради което прави извод, че административният акт е издаден в нарушение на чл. 52, ал. ЗКИР, тъй като изменението на кадастралната карта е допуснато преди спора да е разрешен по съдебен ред. Обжалваното решение е правилно по своя краен резултат, но не по изложените в него съображения. От събраните по делото доказателства в т. ч. и от заключението на назначената по делото съдебно-техническа експертиза по несъмнен начин е установено, че ПИ с идентификатор 68134.1932.2048 при одобряване на кадастралната карта и кадастралните регистри е заснет съобразно съществуващите на място материализирани огради на имота в т. ч. и източната и южната част, които съвпадат, както с регулационните граници, така и със съществуващата на място ограда. Ирелевантен е фактът дали одобрения със заповед от 10.02.1999 г. ЗРКП е приложен, тъй като кадастралната карта отразява действителното състояние на имота, а именно неговото местоположение, граници и размери. В случая имотът е заснет по неговите материализирани граници към момента на одобряване на кадастралната карата, поради което и фактът, че същият е бил с по-голяма квадратура по предходен кадастрален план не е основание за изменение на кадастралната карта и не сочи на наличие на непълнота или грешка при одобряването на същата. Законосъобразен е изводът на съда, че административният акт е издаден в нарушение на материалния закон. От събраните по делото доказателства по несъмнен начин е установено, че с изменението на кадастралната карта относно процесния имот се засяга ПИ с идентификатор 68134.1932.2138 – второстепенна улица, като е налице застъпване между имоти и квадратурата на последния се намалява. По делото е безспорно, че допуснатото с процесната заповед изменение на кадастралната карта и кадастралните регистри е на основание чл. 54, ал. 4 във връзка с чл. 51, ал. 1, т. 2 от ЗКИР. Разпоредбата на чл. 54, ал. 2 ЗКИР задължава органа при констатирано застъпване на площта и границите на новонанасяния имот с фигуриращите такива в КК да се изготви комбинирана скица с отразяване на спорните части от имота, а претендираната непълнота и грешка "се отстранява в кадастралната карта и кадастралните регистри на недвижимите имоти въз основа на скица-проект след решаване на спора по съдебен ред", т. е. след приключване на отделно исково производство с влязло в сила решение между страните, имащо сила на пресъдено нещо за тях. Ето защо като прави извод за наличие на спор за материално право, първоинстанционният съд постановява решение в съответствие с материалния закон, а направените от съда изводи се подкрепят от събраните по делото доказателства. Доводите в касационната жалба не следва да се обсъждат, тъй като същите са относими към законосъобразността на оспорения административен акт, а не към правилността на обжалваното съдебно решение, което е предмет на настоящия съдебен контрол. С оглед на изложеното обжалваното решение е правилно. При направената служебна проверка по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК настоящата инстанция констатира, че същото е валидно и допустимо, поради което и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК следва да бъде оставено в сила. Предвид изхода на делото, направеното своевременно искане за присъждане на разноски и на основание чл. 78, ал. 8 ГПК вр. чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ, вр. чл. 24 от Наредба за заплащане на правната помощ следва да се осъдят Р. Петрова, В. Петров и Т. Петрова да заплатят на Столична община сумата 100 лв., представляваща юрисконсулско възнаграждение. По изложените съображения Върховният административен съд, второ отделение,