Решение № 7642 от 8.8.2022 г. на ВАС, III о.

Производството е по чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.

Образувано е по касационна жалба от Вентус България ЕООД, [ЕИК] - гр. Варна срещу решение 514 от 01.02.2021 г., постановено по адм. д.

10373/2020 г. по описа на Административен съд София град.

Касаторът, Вентус България ЕООД, чрез пълномощника си адв. Д. Желязкова твърди неправилност на обжалваното решение поради постановяването му при съществени нарушения на съдопроизводствените правила, в противоречие с материалния закон и необоснованост- касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Моли същото да бъде отменено и, вместо него, ВАС да постанови друго по съществото на спора, с което да прогласи нищожност на обжалваното решение на КЕВР в частта по т. 2, а при условията на евентуалност, да отмени същото на останалите основания за незаконосъобразност, съответно да отмени решението в частта по т.1,като изложи мотиви за недопустимостта на ретроактивно действие на административен акт по отношение нетното специфично производство.

Редовно призован за съдебно заседание, касационният жалбоподател,

Вентус България ЕООД - гр. Варна, се представлява от адв. Д. Желязкова, която поддържа касационната жалба, а по същество твърди неправилност на съдебното решение по съображения, подробно развити устно в хода по същество и в писмени бележки. Претендира разноски.

Редовно призован за съдебно заседание, ответникът, Комисия за енергийно и водно регулиране, се представлява от юрк. Василева, която оспорва касационната жалба и изразява становище за правилност на съдебното решение по съображения, подробно изложени устно- в хода по същество и в депозирани по делото писмени бележки.Претендира юрисконсултско възнаграждение. Прави възражение за прекомерност на претендираното от касатора адвокатско възнаграждение.

Ответникът, "Национална електрическа компания" ЕАД- гр. София, редовно призован, се представлява от ст. юрк. Е. Маринкова, която оспорва касационната жалба, а по същество твърди неоснователност на същата, съответно правилност на атакуваното с нея съдебно решение по съображения, развити устно в съдебно заседание. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Прави възражение за прекомерност.

Редовно призован за съдебно заседание, ответникът, "Енерго-про продажби" АД гр. Варна, не се представлява и не депозира писмено становище по съществото на спора.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за частична основателност на касационната жалба.

Върховният административен съд, трето отделение, намира касационната жалба за частично недопустима, а в допустимата част за основателна по следните съображения :

АССГ е бил сезиран с жалба от Вентус България ЕООД гр. Варна, насочена срещу Решение на КЕВР Ц-29 от 16.11.2017г., с което на основание чл.32, ал.1, т.1 от Закона за енергията от възобновяеми източници/ЗЕВИ/ и чл.173, ал.2 от АПК във връзка с изпълнение на задължителните указания по тълкуването и прилагането на закона, дадени в мотивите на Решение 16672 от 12.12.2013г. на ВАС по адм.д. 473/2013г., оставено в сила с Решение 7669 от 05.06.2014г., постановено по адм.дв. 4210/2014г. по описа на ВАС, петчленен състав, считано от 01.07.2012г. са определени преференциални цени, без ДДС, за изкупуване на електрическа енергия, произведена от вятърни електрически централи, както следва :

1. За вятърни електрически централи, работещи до 2 250 часа -148,71 лв /MWh при нетно специфично производство в размер на 1860 кWh/кW

1. За вятърни електрически централи, работещи над 2 250 часа -132,71 лв /MWh при нетно специфично производство в размер на 2139 кWh/кW

По тази жалба е образувано адм.д. 13360/2017г. по описа на АССГ, приключило с Решение 71/07.01.2019г., с което производството по жалбата срещу т.2 от Решение Ц-29/16.11.2017г. на КЕВР е прекратено, а решението по т.1 е отменено и административната преписка в тази част е върната на КЕВР за ново произнасяне. Цитираното по-горе решение по адм.д. 13771/2017г. по описа на АССГ е обжалвано и от двете страни, по повод което е образувано адм.д. 4146/2019г. по описа на ВАС, трето отделение, приключило с Решение 9209/09.07.2020г., с което Решение 71/07.01.2019г. по адм.д. 13771/2017г. е отменено изцяло / както в прекратителната, така и в отменителната му част/ и делото е върнато за ново разглеждане на друг състав на АССГ за ново произнасяне, като жалбата на Вентус България ЕООД срещу решението на АССГ е оставена без разглеждане в частта й, в която съдът е отменил, а не е прогласил нищожност на обжалвания административен акт по отношение на придаденото от административния орган обратно действие на административния акт относно определеното нетно специфично производство /количество енергия , която се изкупува по преференциални цени/ и е прекратил касационното производство в тази част. Съдебното решение в в прекратителния му диспозитив е оставено в сила с окончателно определение 11982 / 28.09.2020г.по адм.д. 9172/2020 г. по описа на ВАС, петчленен състав на Първа колегия.

Предмет на обжалване по настоящото дело е Решение 514 /01.02.2021 г. по адм.д. 10373/2020 г. по описа на АССГ, постановено след връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на АССГ съгласно мотивите на Решение 9209/09.07.2020г. по адм.д. 4146/2019 г. по описа на ВАС, трето отделение.

С обжалваното в настоящото касационно производство съдебно решение съдът е оставил без разглеждане жалбата на Вентус България ЕООД срещу Решение

Ц-29 от 16.11.2017 г. на КЕВР в частта му по т.1, с което са определени, считано от 01.07.2012 г. преференциални цени, без ДДС, за изкупуване на електрическа енергия, произведена от вятърни електрически централи, работещи до 2250 часа - 148.71лв/MWh, при нетно специфично производство в размер на 1860 KWh/kW, като процесуално недопустима на основание чл. 159, т. 6 от АПК и е прекратил производството по делото в тази част. Със същото решение съдът е отхвърлил жалбата на Вентус България ЕООД срещу Решение

Ц-29 от 16.11.2017 г. на КЕВР в частта му по т.2, с което са определени, считано от 01.07.2012 г., преференциални цени, без ДДС, за изкупуване на електрическа енергия, произведена от вятърни електрически централи, работещи над 2250 часа - 132.71лв/ MWh, при нетно специфично производство в размер на 2139 KWh/kW, като неоснователна и е осъдил дружеството да заплати на КЕВР разноски по делото.

За да постанови този резултат, административният съд е приел от фактическа и правна страна следното:

Решение Ц-29 от 16.11.2017 г. на КЕВР е постановено след отмяната на Решение Ц-018 от 28.06.2012 г. на Държавната комисия за енергийно и водно регулиране (ДКЕВР), в частта му по раздел I, т. 7 и т. 8 , в които са определени преференциални цени за изкупуване на електрическа енергия, произведена от ВтЕЦ, работещи до 2 250 ч. и за ВтЕЦ, работещи над 2 250 ч.

По отношение на т.1 от обжалваното Решение на КЕВР Ц-29/16.11.2017г. съдът е констатирал, че с влязло в сила Решение

2539 от 18.02.2019 г., постановено по адм. дело 13280/2018 г. по описа на ВАС, тази точка от решението е отменена с окончателен съдебен акт, поради което във вр. с чл.177, ал.1 от АПК и на основание чл. 159, т. 6 от АПК съдът е приел жалбата за недопустима в частта, с която се оспорва т. 1 от решението на КЕВР, поради което е прекратил производството в тази му част.

Водим от горното съдът е приел, че предмет на съдебен контрол за законосъобразност в производството пред него следва да бъде извършен единствено в частта по т.2 от Решение Ц-29 от 16.11.2017 г. на КЕВР . Съдът е заключил, че развитите в жалбата доводи за нищожност, евентуално незаконосъобразност на административния акт на посочените в чл.146 от АПК основания, са изцяло неоснователни.

Според АССГ с разпоредбата на § 17 от Преходните и заключителни разпоредби на Закона за изменение и допълнение на Закона за енергетиката (ПЗР на ЗИД на ЗЕ, обн. ДВ, бр. 56 от 2015 г., в сила от 24.07.2015 г.) законодателят е задължил КЕВР в срок до 31.07.2015 г. да приеме решение, с което да установи нетно специфично производство на електрическа енергия, въз основа на което са определени преференциалните цени в съответните решения на КЕВР, приети до влизане в сила на този закон - 24.07.2015 г. В тази връзка , тълкувайки разпоредбата на чл. 31, ал. 5, т. 1, във връзка с § 1, т. 29 от ДР на ЗЕВИ, съдът е направил извод, че КЕВР е имала задължението да установи НСП, съгласно начина/методиката, посочен/а в цитираната разпоредба на ЗЕВИ. В изпълнение на това свое задължение КЕВР е приела свое решение СП-1 от 31.07.2015г. Доколкото обаче при приемането му не са съществували цени за посочената група производители / тъй като са били отменени от ВАС и върнати на административния орган за ново произнасяне/, според съда липсва законова пречка НСП по отношение вятърните електроцентрали, работещи до 2 500 ч. и над 2500 часа годишно, да бъде определено едновременно с преференциалните цени за конкретния регулаторен период, което КЕВР е сторила с процесното решение. АССГ е развил доводи,че КЕВР в случая не само е била компетентна да определи НСП, но, ако не го беше определила, би постановила акта си в нарушение на материалния закон, доколкото разпоредбата на §17 от ПЗР на ЗИДЗЕ /ДВ бр.56 от 2015 г. / императивно я задължава да определи НСП за минал период.

АССГ е обсъдил доводите за нищожност на обжалвания индивидуален административен акт, като е приел, че никъде в действащата нормативна уредба не се съдържа забрана за придаване на обратно действие на ИАА. Според първостепенния съд в случая е налице несъщинска ретроактивност (когато възникнали в миналото правоотношения продължават да се осъществяват), като същата излиза извън границите на конституционно допустимото само тогава, когато този избор на законодателя е неподходящ или не е необходим за постигането на целите на промяната, или ако интересът на засегнатите субекти има тежест, по-голяма от тази на основанията на законодателя да извърши промените, като е направил извод, че в случая това не е налице. В тази връзка е счел, че Решение Ц-29 от 16.11.2017 г. на КЕВР не е нищожно, тъй като КЕВР е спазила задължителните указания по тълкуването и прилагането на закона, дадени с Решение 9209 от 09.07.2020 г. постановено по адм. дело 4146/2019 г. по описа на ВАС , а, отделно от това, в съответствие с материалната си компетентност е определила НСП за двете групи вятърни централи.

Съдът , анализирайки същността на понятията нетно специфично производство , енергия за собствени нужди и енергия за собствено потребление според тяхната законова регламентация, е приел, че КЕВР правилно и в съответствие с целта на закона е определила НСП по т.2 от обжалваното решение на КЕВР . Решаващият съд е установил, че в своята практика КЕВР е определяла преференциалните цени (т.е. цени, по-високи от пазарните), по които крайните снабдители и общественият доставчик да изкупуват произведената електрическа енергия от ВИ, именно въз основа на средногодишното производство на електрическа енергия от една инсталирана мощност (средногодишна производителност на централите). В тази връзка е приел, че при изчисляването на всички преференциални цени на електрическата енергия, произведена от възобновяеми източници, регулаторната практика на Комисията през годините е била да отчита наличния ресурс на първичния енергиен източник и съответно специфичното производство на електрическа енергия от 1 кВт мощност на обекта, което обуславя определянето на средногодишната продължителност на работа в решенията за преференциални цени на електрическата енергия от възобновяеми източници въз основа на данни за пълните ефективни часове на работа на инсталацията,т.е. часовете на работа при съответната гарантирана мощност на инсталацията за отделните години на експлоатация. НСП е средногодишното производство на електрическа енергия от 1 к\W инсталирана мощност съгласно решението на КЕВР за определяне на преференциални цени след приспадане на собствените нужди. В тази връзка съдът е направил извод, че е налице разлика между понятията енергия за собствени нужди и енергия за собствено потребление , като съгласно § 1, т. 6 от ДР на ЗЕВИ енергия за собствени нужди е количеството енергия, потребявана при работата на съоръженията и инсталациите, чрез които се осъществява производството на енергия от възобновяеми източници. В този смисъл според съда това основно е енергията, произвеждана при работен режим на тези съоръжения и инсталации, като принципът е, че производителите на електрическа енергия от ВИ използват за захранване на съоръженията и инсталациите си произведената от тях електрическа енергия, която следва да бъде приспадната от количествата, които подлежат на изкупуване по преференциална цена. Заключил е, че именно това е и целта на ЗЕВИ - по преференциална цена да бъде изкупувано нетното количество електрическа енергия, което постъпва в електроенергийната система на България, като въвеждането на задължението за изкупуване на електрическата енергия от ВИ до размера на НСП, т.е. след приспадане на собствените нужди, е в синхрон с целта на законодателя да създаде нарочен механизъм, чрез който НСП да бъде изрично установено по стойност, което е възложено на КЕВР като регулаторен орган.

Съдът е приел за неоснователни и развитите от жалбоподателя доводи за материална незаконосъобразност на т.2 от решението на КЕВР .

Изхождайки от закона изискванията на чл.32, ал.2 от ЗЕВИ и приложимите в случая разпоредби на чл.10, чл.19а и 19б от Наредбата за регулиране на цените на електрическата енергия /отм./ /НРЦЕЕ/, съгласно които при определянето на преференциални цени на електроенергията за съответната група производители, КЕВР е длъжна да вземе предвид императивно определени брой и вид ценообразуващи елементи,без да разполага с правомощието да включва при ценообразуването допълнителни такива,непредвидени в закона, съдът е приел, че доколкото при определяне на преференциалните цени са включени , надлежно обсъдени и обосновани всички елементи - инвестиционните разходи,. нормата на възвращаемост, структурата на капитала и на инвестицията, производителността на инсталацията според вида технология и използваните ресурси, разходите, свързани с по-висока степен на опазване на околната среда, разходите за суровини за производство на енергия, разходите за горива за транспорта, разходите за труд и работна заплата и другите експлоатационни разходи, то определената от КЕВР преференциална цена по т.2 от решението съответства на изискванията на материалния закон.По отношение на твърденията за нарушение на НРЦЕЕ (отм.), АССГ е приел, че е налице достатъчно информация по обжалваното решение, че КЕВР е изследвала всички посочени в Наредбата ценообразуващи фактори и критерии и е достигнала до правилен и обоснован размер на преференциалните цени, които следва да се прилагат по отношение на тази група производители. Съдът е приел за неоснователни оплакванията на жалбоподателя за непрозрачност при определяне размера на ценообразуващите елементи, за необоснованост на нормата на възвращаемост и неправилното й определяне в размер на 7%, както и оплакванията за невключване на разходите за балансиран достъп и 5 % вноска към фонд Сигурност на енергийната система .

АССГ е приел, че определяните преференциални цени по чл. 32 от ЗЕВИ не отразяват индивидуалните разходи на конкретен производител, а следва да бъдат определяни като цени, приложими за група производители на електрическа енергия от съответния вид възобновяем източник чрез съответната технология, като по своята същност, определяните преференциални цени, съответно техните ценообразуващи елементи, са част от предварително известните регулаторни условия, въз основа на които инвеститорите преценяват своите бъдещи инвестиционни решения, поемайки както негативите на инвестиционния риск, така и позитивите на инвестиционната среда - задължителното изкупуване на електрическата енергия за дълъг период от време. В тази връзка съдът е заключил, че след като преференциалните цени имат постоянна стойност за целия законово определен срок на задължително изкупуване на електрическата енергия, то тя се явява средна цена за този период, като определящите преференциалната цена ценови елементи - инвестиционни разходи, експлоатационни разходи, финансови разходи, представляват референтни средни стойности за целия период на изкупуване на енергията. Съдът е стигнал до извода, че е възможно в конкретен момент, произволно избран ценови елемент да не съвпада с актуалната стойност на същия, съгласно публикуваните стойности от официалните източници на информация към съответния момент, което не обосновава неправилност и/или неточност на този ценови елемент, тъй като за неговото изчисляване са използвани осреднени стойности за целия нормативно определен срок за изкупуване на енергията.

Съдът е отхвърлил като неоснователни доводите на жалбоподателя за постановяване на решението на КЕВР в неговата т.2 при съществени нарушения на административнопроизводствените правила, в противоречие с чл. 13, ал. 3, т. 2 и чл. 14 от ЗЕ в нарушение на основни принципи по АПК и несъответствие с целта на закона По горните съображения съдът е заключил, че Решение Ц-29 от 16.11.2017 г. на КЕВР в частта му по т. 2 не е нищожно или незаконосъобразно на останалите основания по чл.146 от АПК.

1.По отношение Решение 514/01.02.2021г. по адм.д. 10373/2020г. по описа на АССГ в прекратителния му диспозитив

Касационната жалба срещу тази част от съдебното решение е недопустима по следните съображения :

Вентус България ЕООД гр. Варна няма правен интерес от обжалване. Производството по жалбата му срещу т.1 от Решение Ц -29 /16.11.2017г. на КЕВР е прекратено, тъй като с влязло в сила съдебно решение тази точка от акта на КЕВР вече е отменена, а съобразно чл.177, ал.1 от АПК отмяната й има действие по отношение на всички- т.е. с влязлото в сила съдебно решение по другото съдебно дело Вентус България ЕООД- гр. Варна е постигнал същия ефект, както ако Решение Ц-29 /16.11.2017г. на КЕВР в неговата т.1 беше отменено като незаконосъобразно по жалба на дружеството в рамките на това съдебно производство. Предвид императивната разпоредба на чл.177, ал.1 от АПК правилно АССГ е прекратил производството по жалбата на Вентус България ЕООД срещу т.1 от административния акт на КЕВР, базирайки се на чл.159, т.6 от АПК към момента на произнасяне на АССГ вече има влязъл в сила съдебен акт, с който оспорената част от административния акт е отменена.

Развитите в касационната жалба доводи за неправилност на съдебното решение в прекратителния му диспозитив целят поправка и ревизия на мотивите на Решение 2539/18.02.2020г. по адм.д. 13280/2018г. по описа на ВАС, трето отделение, с което са оставени в сила Решение 5209/09.08.2018 г. по адм.д. 13565/2017г. по описа на АССГ и Решение 5503/27.09.2018г. по адм.д. 13565/2017г. по същото дело, отменящи т.1 от Решение Ц-29/16.11.2017г. на КЕВР. Подобна процесуална възможност не съществува за Вентус България ЕООД, още повече че това дружество не е било страна по цитираните по-горе съдебни дела, а само се ползва от ефекта на силата на пресъдено нещо на решенията по същите дела на основание чл.177, ал.1 от АПК.

С оглед гореизложеното касационната жалба срещу прекратителната част на съдебното решение следва да бъде оставена без разглеждане с произтичащите от това правни последици.

2.По отношение Решение 514/01.02.2021г. по адм.д. 10373/2020г. по описа на АССГ в в частта му, в която жалбата на Вентус България ЕООД- гр.Варна срещу т.2 от Решение Ц-29/16.11.2017г. на КЕВР е отхвърлена като неоснователна

Касационната жалба в тази част е основателна. Макар съдебното решение да е валидно и допустимо, същото е неправилно по следните съображения :

На първо място въпросът за валидността на решението / както по т.1, така и по т.2 от същото, доколкото мотивите и към двете точки на решението са общи / по отношение твърдяната от жалбоподателя нищожност на същото в частта за определяне на нетното специфично производство, вече е решена с окончателно решение 9209/09.07.2020г. по адм.д. 4146/2019г. по описа на ВАС в прекратителния му диспозитив, оставено в сила в тази част с Определение 11982/28.09.2020г. по адм.д. 9172/2020г. по описа на ВАС, петчленен състав на Първа колегия.

Настоящият касационен състав споделя изцяло развитите от АССГ мотиви за неоснователност на жалбата срещу т.2 от Решение Ц-29/16.11.2017г. на КЕВР по отношение твърдяното принципно незаконосъобразно определяне на НСП, както и по отношение на това, че неправилно в ценообразуващите елементи не били включени разходите за балансиран достъп и 5 % вноска към фонд Сигурност на електроенергийната система . Правилен е и решаващият извод на АССГ за липса на твърдените съществени нарушения на административнопроизводствените правила, изразяващи се в твърдяното неспазване на чл.14 от ЗЕ.

Неправилно обаче АССГ е приел, че при постановяване на административния акт в обжалваната му част ,КЕВР е спазила всички указания на съда след връщане на преписката за ново произнасяне след предходна отмяна на административния акт със същия предмет и за същия регулаторен период ,както и че, макар да е определил преференциалните цени на база императивно посочените в ЗЕВИ ценообразуващи елементи, при формирането им административният орган е спазил основните принципи за това, залегнали в законодателството ни.

Основателно е оплакването на жалбоподателя за постановяване на административния акт в нарушение на чл.31, ал.1,т.1 от ЗЕ цените да са недискриминационни, основани на обективни критерии и определени по прозрачен начин. Видно от приетата и кредитирана от АССГ съдебно-икономическа експертиза при определяне инвестиционните разходи, нормата на възвращаемост, производителността на инсталацията според вида технология и използваните ресурси /ценообразуващи елементи по чл.32, ал.2 от ЗЕВИ и чл.19а, ал.1 от НРЦЕЕ /отм.//, както и при определяне само в диспозитива на оспореното решение на КЕВР нетно специфично производство" , в преписката не се съдържа и не се препраща към икономически обоснован анализ на официални източници и международен опит / за централи в Европейския съюз/ за начина на определяне на тези ценообразуващи елементи / т.3, т.4 и т.5 от експертизата /. Не е спазена и приложимата за регулаторния период разпоредба на чл.19 а от НРЦЕЕ /отм/, съгласно която при определяне на преференциалните цени на електрическата енергия, произведена от възобновяеми източници, се използват стойности на ценообразуващите фактори, които комисията определя на основата на оициални източници и на международния опит, коригирани в съответствие със специфичните за Република България обстоятелства.Обосновка на подобна корекция на преференциалните цени с оглед особеностите на българския пазар отново липсва в решението на КЕВР.

Недоумение буди нежеланието на административния орган, въпреки даваните му от съда указания / вкл. и в мотивите на Решение 16672/12.12.2013г. по адм.д. 473/2013г.описа на ВАС, потвърдено с решение по адм.д. 4210/2014г. по описа на ВАС, петчленен състав,/ да извърши анализ на официалните източници и европейския международен опит, съотнесени към спецификите на националния пазар и да посочи същите в решенията, с които определя размера на формиращите преференциалните цени за електроенергия ценообразуващи фактори, , както изискват разпоредбите на чл.31, ал.1, т.1 от ЗЕ и чл.19а и 19б от приложимата НРЦЕЕ /отм./.

Безспорно по силата на чл.21, ал.1, т.8 от Закона за енергетиката /ЗЕ/ КЕВР разполага с дискрецията - правото в рамките на закона и за целите, определени в закона, свободно да осъществява регулиране на цените в случаите, предвидени в този закон.

Тази свобода, предоставена на КЕВР, е в рамките на оперативната й самостоятелност, която съгласно разпоредбата на чл.169 от АПК също подлежи на съдебен контрол както по отношение на това, дали КЕВР разполага с оперативна самостоятелност, така и по отношение на това ,ако разполага с такава оперативна самостоятелност дали административният орган не е упражнил превратно така предоставеното му право на оперативна самостоятелност и съответства ли взетото решение на целта на закона.

В случая, с необосноваване на определените от комисията ценови компоненти, определящи преференциалната цена по т.2 от оспореното решение, КЕВР е нарушила основни принципи в енергетиката като този за основаване на цените на обективни критерии и определянето им по прозрачен начин по см. на чл.31, ал.1, т.1 от ЗЕ, съответстващ на по-общия принцип за съразмерност, публичност и прозрачност, прогласени в чл.6 и чл.12 от АПК.

По горните съображения съдебното решение, с което жалбата на Вентус България ЕООД гр. Варна срещу т.2 от решение Ц-29/16.11.2017г. на КЕВР е отхвърлена, е неправилно като постановено в противоречие с материалноправните разпоредби и целта на закона . Същото в тази част следва да бъде отменено и, вместо него, ВАС следва да постанови друго по същество, с което да отмени т.2 от решение Ц-29/16.11.2017г. на КЕВР като незаконосъобразна и да върне делото на административния орган за ново произнасяне съгласно указанията по тълкуването и прилагането на закона, съдържащи се в мотивите на настоящия съдебен акт.

С оглед изхода от спора и своевременно направеното от ответника възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение по чл.78, ал.5 от ГПК КЕВР следва да бъде осъдена да заплати на Вентус България ЕООД гр. Варна, [ЕИК] сумата от 800 лв съдебни разноски в касационната инстанция, от които :200 лв за държавна такса и 600 лв адвокатско възнаграждение с ДДС

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение второ от АПК, Върховният административен съд, трето отделение