Решение № 2330 от 13.02.2020 г. на ВАС по адм. д. № 11013/2019 г.

Решение № 2330 от 13.02.2020 г. на ВАС по адм. д. № 11013/2019 г., I о., докладчик съдията Петя Желева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуален кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на "Агро Афтентик" ЕООД, със седалище в гр. Лясковец, подадена чрез пълномощник адв. Чокойски срещу Решение № 349/24.07.2019 г. постановено по адм. дело № 305/2019 г. по описа на Административния съд – Велико Търново, с което е отхвърлена жалбата на дружеството срещу Заповед за налагане на принудителна административна мярка № 10286 от 01.10.2018 г., издадена от Началник отдел "Оперативни дейности" – Велико Търново в дирекция "Оперативни дейности" при Главна дирекция "Фискален контрол" в ЦУ на НАП. В касационната жалба се твърди, че решението е неправилно, като са изложени доводи за нарушение на материалния закон и необоснованост. Твърди се, че неправилно съдът приел законосъобразност на издадената заповед, без да съобрази нарушението на липсата на форма и по-конкретно липсата на мотиви за продължителността на срока на наложената ПАМ. Счита, че неправилно съдът приема, че е ирелевантно обстоятелството, че в случая не е съставен АУАН и не е издадено НП. Моли съдът да постанови решение, с което да отмени обжалваното решение и реши спора по същество, като отмени издадената заповед. Ответникът по касационната жалба - Началник отдел "Оперативни дейности" – Велико Търново в дирекция "Оперативни дейности" при Главна дирекция "Фискален контрол" в ЦУ на НАП, не взема становище по делото. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба в подробно становище по съществото на делото. Върховният административен съд, състав на първо отделение, намира жалбата процесуално допустима, а разгледана по съществото за неоснователна. Предмет на съдебен контрол за законосъобразност пред Административния съд – Велико Търново (АСВТ) е била Заповед за налагане на принудителна административна мярка (ПАМ) № 10286 от 01.10.2018 г., издадена от Началник отдел "Оперативни дейности" – Велико Търново в дирекция "Оперативни дейности" при Главна дирекция "Фискален контрол" в ЦУ на НАП, с която на "Агро Афтентик" ЕООД на основание чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "а" ЗДДС е наложена принудителна административна мярка - "запечатване на търговски обект" – магазин за плодове и зеленчуци, находящ се в гр. Горна Оряховица, ул. "Панайот Цвикев" № 12, стопанисван от "Агро Афтентик" ЕООД и забрана за достъпа до него за срок от 14 дни на основание чл. 187, ал. 1 ЗДДС. С обжалваното решение на Административния съд – Велико Търново е отхвърлил жалбата на "Агро Афтентик" ЕООД, срещу заповедта за налагане на ПАМ и осъдил ЕТ да заплати на НАП разноски в размер на 100 лева. За до постанови този резултат, АСВТ е приел, че заповедта е издадена от компетентен орган, при надлежно упълномощаване, в предписаната от закона форма и при липса на допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила. При преценка за съответствието на заповедта с материалния закон, въз основа на протокол за извършена проверка от 22.09.2018 г., АСВТ е приел за установено, че при извършена проверка от органи по приходите на посочения обект - магазин за плодове и зеленчуци е установено, че при направена контролна покупка от проверяващите инспектори по приходите на 1, 04 кг червени чушки на стойност 2, 30 лева, заплатени в брой не е издадена фискална касова бележка от въведеното в експлоатация и работещо в обекта фискално устройство. При тези факти, съдът е приел, че административният орган, действащ при обвързана компетентност, на основание чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "а" от ЗДДС, след съставянето на акт за установяване на нарушението, е трябвало на наложи процесната ПАМ и последната е наложена законосъобразно. Решението валидно, допустимо и правилно. Съгласно чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "а" ЗДДС принудителната административна мярка запечатване на обект за срок до един месец, независимо от предвидените глоби или имуществени санкции, се прилага на лице, което не спази реда или начина за издаване на съответен документ за продажба, издаден по установения ред за доставка/продажба. В нормата на чл. 118, ал. 1 ЗДДС е предвидено задължение за лицата да регистрират и отчитат извършените от тях доставки/продажби в търговски обект, чрез издаване на фискална касова бележка от фискално устройство (фискален бон) или чрез издаване на касова бележка от интегрирана автоматизирана система за управление на търговската дейност (системен бон), независимо от това дали е поискан друг данъчен документ. По силата на чл. 3, ал. 1 от Наредба № Н-18/2006 г. всяко лице е длъжно да регистрира и отчита извършваните от него продажби на стоки или услуги във или от търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка от ФУ или касова бележка от ИАСУТД, освен когато плащането се извършва чрез внасяне на пари в наличност по платежна сметка, кредитен превод, директен дебит или наличен паричен превод, извършен чрез доставчик на платежна услуга по смисъла на Закона за платежните услуги и платежните системи, или чрез пощенски паричен превод, извършен чрез лицензиран пощенски оператор за извършване на пощенски парични преводи по смисъла на Закона за пощенските услуги. Съгласно чл. 187, ал. 1 ЗДДС при прилагане на принудителната административна мярка по чл. 186, ал. 1 ЗДДС се забранява и достъпът до обекта. При установените, неопровергани в хода на оспорването пред първоинстанционния съд факти, обосновано първоинстанционния съд е преценил оспорения административен акт като законосъобразен. Дружеството не е опровергало установената при проверката фактическа обстановка, че при направена контролна покупка от проверяващите инспектори по приходите на 1, 04 кг червени чушки на стойност 2, 30 лева, заплатени в брой не е издадена фискална касова бележка от въведеното в експлоатация и работещо в обекта фискално устройство. Правилно съдът е приел, че тези факти се подкрепят от събраните по делото доказателства - протокол за извършена проверка, дневен финансов отчет, съкратен финансов отчет на ФУ и опис на парични средства. Неоснователно е оплакването за липса на фактически и правни основания за издаване на заповедта и за срока на мярката. Заповедта съдържа фактически основания, които съответстват на материално - правното основание за издаването и. При съобразяване на принципа на съразмерност е определен 14-дневен срок на мярката, при 30-дневен максимален срок, което съответства на обстоятелството, че нарушението е за първи път и дружеството няма неплатени публични задължения. Неоснователно е и оплакването за недоказаност на нарушението при липса на съставен АУАН и издадено НП. Прилагането на принудителна административна мярка по чл. 186, ал. 1 ЗДДС не изисква съставянето на акт. В случая, извършването на нарушението е документирано с протокол за проверка, изготвен от двама инспектори по приходите и подписан от работещо в търговския обект лице. Същият е официален документ по смисъла на чл. 179, ал. 1 ГПК вр. чл. 144 АПК и съдържанието му не е оспорено, съответно – опровергано. Напротив, констатациите в него се подкрепят от приложените писмени доказателства. Правилно съдът е приел, че в случая са налице предвидените от закона предпоставки за налагане на принудителна административна мярка по чл. 186, ал. 1 ЗДДС и приложението на чл. 187 ЗДДС. Наложената принудителна административна мярка съответства на чл. 22 ЗАНН - за предотвратяване и преустановяване на административните нарушения, както и за предотвратяване и отстраняване на вредните последици от тях. При налагането на ПАМ по чл. 186, ал. 1 ЗДДС органът по приходите действа при обвързана компетентност. Предвид изложеното, съдебното решение не е постановено при пороците, обосновани в касационната жалба и следва да бъде оставено в сила. Водим от горното, Върховният административен съд, състав на първо отделение,