Решение № 3123 от 13.03.2018 г. на ВАС по адм. д. № 7257/2017 г.

Решение № 3123 от 13.03.2018 г. на ВАС по адм. д. № 7257/2017 г., VIII о., докладчик съдията Емилия Иванова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс. Образувано е по касационна жалба от Зам. Директора на ТД на НАП- С., чрез процесуален представител юрисконсулт Раева, срещу решение № 2184/03.04.2017 г., постановено по адм. дело № 651/2017 г. по описа на Административен съд - С. град. С атакуваното решение е отменена заповед № F244797/26.10.2016 г., издадена от Зам. Директора на ТД на НАП - С. за наложена на "Д. Е. Р." ЕООД, принудителна административна мярка (ПАМ) - запечатване на обект - ресторант, находящи се в гр. С., ул. "С." ..№..., както и забрана за достъп до обекта за срок от 15 дни. В касационната жалба се твърди неправилност на решението, поради нарушение на материалния закон - касационно основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Възразява се срещу изводите на първоинстанционния съд, че заповедта за налагане на ПАМ е издадена при съществено нарушени на процесуалните правила, което е довело и до материална незаконосъобразност на същата. Според касатора в акта са посочени фактическите и правни основания за издаването му. Към установеното от фактическа страна правилно са приложени относимите правни норми. Контролните органи са действали при "обвързана компетентност"- констатирали са извършено нарушение и са наложили предвидената в закона принудителна административна мярка. Срокът на запечатването на обекта е определен съразмерно на извършеното нарушение. Претендира се отмяна на решението и решаване на спора по същество, като се потвърди издадената Заповед № F244797/26.10.2016 г. на Зам. директора на ТД на НАП - С. В касационната жалба се възразява и срещу размера на присъдените в полза на търговското дружество разноски. Жалбата в тази част, е приета от решаващият състав на АССГ, като искане за изменение на решението по чл. 248, ал. 1 от ГПК. По това искане е постановено определение № 3271/19.05.2017 г., с което искането е отхвърлено като неоснователно. Решаващият състав е намерил, че разноските са предмет на уговорка между страните по договора за правна защита и съдействие, налице са доказателства за заплащане на уговорената сума, поради което, с оглед изхода на делото се дължи възстановяване на разноските на страната която го е спечелила. Освен това в хода на съдебното производство не е направено възражение по чл. 78, ал. 5 от ГПК. Срещу определението е подадена частна жалба, като се излагат доводи за прекомерност на договореното възнаграждение и злоупотреба с процесуални права. Иска се отмяната му. Ответната страна - "Д. Е. Р." ЕООД - гр. С., в съдебно заседание чрез адв. Чакова изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Намира, че постановеното решение е правилно и законосъобразно и моли да бъде оставено в сила. Върховната административна прокуратура, чрез своя представител, дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба. Постановеното решение е неправилно и са налице сочените касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК, обосноваващи неговата отмяна. Фактът, че към момента на издаване на ПАМ обекта е ползван от друго юридическо лице е неотносим към административно наказателното производство и е ирелевантен за правния спор. Нарушението е извършено от "Д. Е. Р." ЕООД и правилно актът е изваден на него. Върховен административен съд, състав на Осмо отделение преценявайки допустимостта на жалбите и правилността на постановените съдебни актове на релевираните основания и след осъществена служебна проверка по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК, прие за установено следното: Касационната и частната жалби са подадени в законовоустановения срок, от надлежна страна, поради което са и процесуално допустими, а разгледани по същество са неоснователни. По касационната жалба: За да отмени оспорената заповед, първоинстанционния съд е приел, че същата е издадена при съществено нарушение на административно-производствените правила, което е довело до нарушение на материалния закон. В хода на административно наказателното производство от контролните органи не са събрани доказателства за това кой и на какво основание стопанисва обекта и срещу кого следва да бъде насочена принудителната административна мярка. Според мотивите на съда, не е установено, че издадената клиентска сметка от името на ресторант "Г. М.", находящ се в гр. С., ул. С., ..№... в 18.28 ч. има връзка с осъществяваната в същия обект търговска дейност от жалбоподателя. Изложени са мотиви, че не са съобразени всички факти и обстоятелства, настъпили след проверката, но преди издаването на заповедта. Първоинстанционният съд е приел, че е установено извършването на административно нарушение по чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "а" ЗДДС във връзка с чл. 118, ал. 1 ЗДДС - неиздаване на фискална касова бележка в ресторант, находящ се на ул. "С." ....., стопанисван към датата на проверката - 22.08.2016 г. от "Д. Е. Р." ЕООД. Но е съобразил и представения по делото анекс от 20.09.2016 г., с който договорът за наем на посочения търговски обект, сключен между "Блок инвест" ЕООД и "Джи ЕМ Рест" ЕООД е прекратен. Посочено е, че към датата на издаване на заповедта за ПАМ - 26.10.2016 г. ползвател на обекта е друго юридическо лице, като е приел неизясняването на това обстоятелство от административния орган за съществено процесуално нарушение, което е довело до неправилно приложение на материалния закон. Решението е валидно, допустимо и правилно. Налагането на ПАМ се осъществява с цел да бъдат предотвратено или преустановено извършването на административни нарушения. В хода на проверката е установено извършване на нарушение - не издаване на фискален бон за покупка на обща стойност 9.59 лв., но не е доказано, че към момента на издаване на порцесната клиентска смекта, "Д. Е. рест" ЕООД единствено е упражнявало търговска дейност в обекта. Правилно са съобразени и данните от фискалното устройство и приложените фискални бонове към датата на проверката, като е направен извод, че не е установен безспорно на кой от субектите в проверявания обект следва да се наложи ПАМ. Съответна на доказателствата по делото е и преценката на съда, че заповедтта е издадена и в противоречие с целта на закона. Разпоредбата на чл. 22 от ЗАНН цели предотвратяването на нарушението. ПАМ се налага, за да се предотврати или преустанови извършването му, а в конкретния случай от датата на проверката до налагане на ПАМ със заповед № F244797/26.10.2016 г. на Зам. директора на ТД на НАП - С. е изтекъл период от два месеца. Бездействието на на приходната администрация в този период е обезмислило налагането на ПАМ, с цел предотвратяване на извършване на нарушението. Към момента на издаване на атакуваната заповед обекта по отношение на който е разпоредено затваряне е стопанисван от друг субект. С оглед изложеното решението, като правилно следва да бъде оставено в сила. По частната жалба: Като законосъобразно се преценява от настоящата инстанция, постановеното по реда на чл. 248, ал. 3 от ГПК определение № 3271/19.05.2017 г. Правилно е прието от съда, че размерът на възнагражданието по договора за правна помощ и съдействие е договорен между страните и са налице доказателства, че е извършено плащане. При липса на оспорване относно размерът на договореното възнаграждание в хода на първоинстанционното производство не е в правомощията на съда да намали същото, поради прекомерност. Пред настоящата инстанция от "Д. Е. Р." ЕООД е направено искане, за присъждане на разноски в размер на 300 лв., за които са представени доказателства че са заплатени. С оглед изхода на спора, направените разноски следва да бъдат присъдени в полза на ответника.