Решение № 7256 от 30.6.2025 г. на ВАС по адм. д. № 1964/2025 г.

Производството е по реда на чл.208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на А. А. А., гражданин на Сирийска арабска република, подадена чрез адвокат Златкова, срещу решение 26348/07.12.2024 г., по адм. дело 9982 по описа за 2024 г. на Административен съд София - град, с което е отхвърлена жалбата му срещу решение 10137/26.09.2024 г. на председателя на Държавната агенция за бежанците /ДАБ/ при МС. Твърди се, че решението е постановено при нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост касационни основания по чл. 209 т. 3 от АПК. За предоставяне на хуманитарен статут не било необходимо чужденеца да е бил обект на тежко посегателство, а да е изложен на реална опасност от такова. Съдът не съобразил наличната в медийното пространство информация за ситуацията в Сирия. Иска се отмяна на оспорения съдебен акт, отмяна на административния акт и връщане на преписката за ново произнасяне. Ответникът - Председателят на Държавната агенция за бежанците към Министерски съвет на Република България, чрез редовно упълномощен процесуален представител оспорва касационната жалба, счита решението за правилно и моли да бъде оставено в сила. Представя актуални справки обществено-политическа обстановка в Сирия към 14.03.2025г. и за Р Турция към 31.03.2025 г. Представителят на Върховна касационна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е допустима като подадена в срок и от надлежна страна, разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: Производството пред първоинстанционният съд е образувано по жалба на А. А. А., гражданин на Сирия, против Решение 10137/26.09.2024 г. на председателя на Държавната агенция за бежанците при Министерски съвет, с което на основание чл. 75, ал.1, т.2 и т.4 от ЗУБ е отказано да му се предостави статут на бежанец и хуманитарен статут. С оспореното решение, съдът е приел жалбата за неоснователна. За да се произнесе е приел за установено, че производството пред административния орган е образувано по молба на А. от 10.05.2024 г. за предоставяне на международна закрила. От проведено на 17.05.2024 г. с лицето интервю е установено, че е напуснал страната си по произход на 01.01.2015 г. нелегално за Р Турция, заедно със съпругата си. Там живял до 2024 г., без през периода да се е завръщал в Сирия. В Турция той и семейството му са имали предоставена временна закрила, както и че е работил там. Влязъл незаконно на територията на РБългария на 02.05.2024 г. Като мотиви за напускане на Сирия е посочил войната и липсата на сигурност и спокойствие. Съпругата и петте им деца живеят в гр. Чорам, Турция. Децата посещавали училище, но там били тормозени. Твърдял е наличието на дискриминация към сирийските граждани в Турция. Баща му загинал при бомбардировка над града, а големият му брат бил убит от официалната сирийска власт. Не е имал проблеми с властите в страната си по произход заради етническа принадлежности или изповядваната от него религия. Не е членувал в политически партии или организации, не е бил арестуван, съден или осъждан от официалните власти в държавата си по произход. С Решение 10137/26.09.2024 г., председателят на ДАБ, на основание чл. 75, ал.1, т.2 и 4, вр. с чл.8 и чл.9 от ЗУБ е отказал да предостави статут на бежанец и хуманитарен статут на А.. При така установеното от фактическа страна, съдът е приел, че липсват доказателства, които да обосновават наличие на притеснения относно дискриминационно и опасно отношение към лицето по повод негова политическа, религиозна, полова принадлежност или други причини, които създават у него основателен страх от преследване. Взето е предвид обстоятелството, че лицето доброволно е напуснало територията на Сирия и прекарал продължително време в Република Турция ведно със семейството си. При съвкупната преценка на събраните доказателства е формулиран извод за липса на основания за приложение на разпоредбите на чл.8 и 9 от Закона за убежището и бежанците. Обосновал е от фактическа и правна страна липсата на предпоставки и за предоставяне на хуманитарен статут, много подробно и в детайли е разгледал обстановката политическа и военна в Сирия и е извел извод за правилност на преценките на административния орган. Обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно, по изложените в него подробни и законосъобразни мотиви, които изцяло се възприемат от настоящата касационната инстанция при условията на чл. 221, ал. 2, изречение второ АПК. Не са налице сочените в касационната жалба пороци на оспорения съдебен акт, съставляващи отменителни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. При вярно установени по делото факти, в това число относно личната бежанска история на чужденеца и ситуацията в държавата му на произход, напълно кореспондиращи с данните от представената пред касационната инстанция справка относно Сирия вх. МД-02-159/14.03.2025 г., административният съд е обосновал законосъобразни изводи за липса на основанията по чл. 8 и чл. 9 ЗУБ, обуславящи предоставянето на търсената от сирийския гражданин международна закрила. Касационният съдебен състав споделя изводите на първоинстанционния съд за липсата на основание да се приеме, че спрямо чужденеца в държавата му на произход е осъществено преследване по смисъла на чл. 8, ал. 1 ЗУБ, обуславящо предоставянето на статут на бежанец. Правилни са и изводите на административния съд за отсъствие на материалноправните предпоставки за предоставяне в случая на хуманитарен статут, включително предвидени в чл. 9, ал. 1, т. 3 ЗУБ, в това число при изследване на критериите, застъпени в решения на Съда на Европейския съюз /СЕС/ от 17 февруари 2009 г. по дело C-465/07 и от 30 януари 2014 г. по дело С-285/12, относими към тълкуването и прилагането на чл. 15, буква в/ от Директива 2004/83/ЕО на Съвета от 29.04.2004 г. относно минималните стандарти за признаването и правното положение на гражданите на трети страни или лицата без гражданство като бежанци или като лица, които по други причини се нуждаят от международна закрила, както и относно съдържанието на предоставената закрила. Обстановката на територията на Сирия действително може да бъде определена като несигурна и усложнена, но съвкупната преценка на данните от приобщените по делото справки относно ситуацията в тази държава, не налага извод за съществен за производството риск от безогледно насилие по смисъла на чл. 9, ал. 1, т. 3 ЗУБ в държавата на произход на търсещото закрила лице, което би го поставило в реална опасност от възникване на тежка заплаха срещу живота или личността му единствено поради факта на присъствието си на територията на тази държава, без значение от личното му положение. В подкрепа на това становище е и обстоятелството, че според данните от описаната по-горе актуална справка от 19.05.2025 г., след свалянето от власт на президента Б. ал А. на 08.12.2024 г., над 480000 сирийци са преминали обратно в Сирия от съседни държави, а считано от 08.12.2024 г. до 08.05.2025г. около 1,2 милиона вътрешно разселени лица са се завърнали по домовете си. При съобразяване със събраните в хода на производството данни за пребиваване на лицето в Р Турция заедно със съпругата и децата си за период от около 9 години, съдът правилно и обосновано е приел, че Турция се явява трета сигурна държава въз основа на анализ на установеното там законодателство по отношение на сирийските бежанци, в това число и въз основа на Решение 247/03 април 2024г. на МС на РБ, според което Турция е трета сигурна страна. Съобразно легалната дефиниция на понятието трета сигурна държава, въведена в §1,т.9 от ДР ЗУБ, това е държава, различна от държавата по произход, в която чужденецът, подал молба за международна закрила, е пребивавал и: а/ няма основания да се опасява за живота или свободата си поради раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група или политическо мнение; б/ е защитен от връщане до територията на държава, в която съществуват условия за преследване и застрашаване на правата му; в/ не е изложен на опасност от преследване или тежко посегателство, като изтезание, нечовешко или унизително отнасяне, или наказание; г/ съществува възможност да поиска статут на бежанец и при предоставянето му да се ползва от международна закрила като бежанец; и д/ са налице достатъчно основания да се смята, че ще бъде допуснат до територията на тази държава. От данните по делото не се установява по безспорен начин, че молителят, пребивавайки в Турция, може да се опасява за живота или свободата си. В случая не е налице транзитно преминаване, за да се смята, че не е налице трета сигурна държава по смисъла на § 1, т. 9 от Допълнителните разпоредби на ЗУБ. По посочените съображения и споделените мотиви на първоинстанционния съд, към които препраща, настоящият съдебен състав счита, че касационната жалба е неоснователна, а оспореното решение, като правилно и при липсата на установени други негови пороци от кръга на предвидените в чл. 209 АПК, следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение,