Решение № 14895 от 12.11.2013 г. на ВАС по адм. д. № 4519/2013 г.

Решение № 14895 от 12.11.2013 г. на ВАС по адм. д. № 4519/2013 г., I о., докладчик съдията Бисер Цветков Производството е по гл. ХII от АПК във вр. с чл. 160, ал. 6 от ДОПК. Образувано е по касационна жалба на директора на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" гр. Велико Търново срещу решение № 7/29.01.2013 г. на Административен съд Велико Търново /АСВТ/ по адм. д. № 864/2012 г., с което е отменен ревизионен акт № 041200877/31.05.2012 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП - Велико Търново, в частта относно отказаното на "Пропъртис инвестмънт" ЕООД право на приспадане на данъчен кредит за данъчни периоди месеци 10.2007 г., 042008 г., 05.2008 г., 06.2009 г., 10.2009 г. 09.2010 г., 03.2011 г., 08.2011 г. и 09.2011 г. в общ размер на 1 554,76 лв., както и в частта, в която по ЗКПО за отчетните периоди 2007 г., 2008 г. 2009 г. и 2010 г. е извършено увеличение на финансовия резултат на дружеството общо със сумата 6 996,24 лв. Инвокират се оплаквания за опущения на съда при преценката на доказателствата и за противоречие на постановеното от него решение с материалния закон. Иска се отмяна на решението, включително в частта му за разноските и за отхвърляне на оспорването срещу РА. Претендират се деловодни разноски. Ответникът по касация "Пропъртис инвестмънт" ЕООД, чрез повереника си адв. Ангел Ганев, отрича основателността на касационната жалба. Иска присъждане на разноските по поризводството. Заключението на прокурора е за основателност на касационната жалба. Като обсъди доводите на страните и в обхвата на проверката по чл. 218 от АПК, съдът прие следното: С оспорения пред АСВТ ревизионен акт е отречено правото на приспадане на данъчен кредит общо в размер на 1 554.76 лева на "Пропъртис инвестмънт" ЕООД, упражнено в данъчни периоди м. м. 10.2007 г., 042008 г., 05.2008 г., 06.2009 г., 10.2009 г. 09.2010 г., 03.2011 г., 08.2011 г. и 09.2011 г. по 9 бр. фактури за доставка на стоки - телевизори, перална машина, прахосмукачка, сокоизтисквачка, мултимедийна система, озвучителна система и офис оборудване. Според органите по приходите получените стоки не са използвани за дейността на ДЗЛ, поради което са отказали право на приспадане на данъчен кредит на основание чл. 70, ал. 1, т. 2 от ЗДДС. С платеното по фактурите е извършено увеличение на ФР - за 2007 г. със сумата 2 036,33 лв. по 1 фактура за доставка на телевизор; за 2008 г. със 790,75 лв. за доставка на телевизор и 675 лв. за доставка на офис обзавеждане; за 2009 г. - 485 лв. за доставка на сокоизтисквачка и прахосмукачка и 990,83 лв. за доставка на пералня; за 2010 г. увеличението е в размер на 2 018,33 лв. за доставка на мултимедийна система. Корекцията на ФР е обоснована с извод за липса на връзка на разходите по фактурите с дейността на дружеството и с позоваване на разпоредбата на чл. 26, т. 1 от ЗКПО. Първоинстанционният съд е приел, че ревизионното производство е протекло при спазване на административнопроизводствените правила, заключителният му акт е издаден от компетентен орган по приходите и в дължимата форма. Съдът е изключил от обхвата на доказване като безспорно придобиването на процесните стоки от жалбоподателя. Пред него спорът по фактите е концентриран върху предназначението на стоките за икономическата дейност на ДЗЛ. Функция на установяванията по фактите е решаването на правния спор за съществуването на право на приспадане на данъчен кредит при тезата на приходната администрация за наличие на отрицателните материални предпоставки по чл. 70, ал. 1, т. 2 от ЗДДС, както и спорът за корекцията на ФР по чл. 26, т. 1 от ЗКПО. Фактическите установявания на съда са за наличност на процесните вещи в притежаван от дружеството имот в с. Панчарево, като този имот е предмет на договор за наем от 27.12.2010 г. По договора за наем ревизираното лице е издало фактура № 23/31.12.2010 г., която е платена по банков път. Във връзка с имота в с. Панчарево е сключен и договор от 15.04.2011 г. между жалбоподателя като възложител и "703 СД Дизайн" ООД като изпълнител за извършване на СМР на обект "мезонет" в блок "С", местност "Детски град" в землището на с. Панчарево. С кредитиране на приета по делото ССЕ е обоснован извод за счетоводна отразяване у ревизираното лице на разходите за СМР и за закупуване на стоките по спорните фактури. Цитирана е практика на СЕС относно значението на включването на тези разходи в общите разходи формиращи цената на стоките/услугите доставяни от ДЗЛ, като така е обоснована пряката връзка с цялостната икономическа дейност на стопанския субект. Прието е, че придобитите активи са предназначени за независимата икономическа дейност на ДЗЛ, което препятства прилагането на изключението от правото на данъчен кредит по чл. 70, ал. 1, т. 2 от ЗДДС и увеличаването на ФР с разходите по доставките на основание чл. 26, т. 1 от ЗКПО. Решението е правилно. Неоснователни са упреците на приходната администрация към процесуалната дейност на съда по преценката на доказателствата. Ясно е кои факти съдът е приел за установени и въз основа на кои доказателствени източници. Изводите му по правото са съобразени с правилата за разпределение на доказателствената тежест. Ограниченията в правото на приспадане на данъчен кредит по чл. 70, ал. 1 от ЗДДС предполагат да са осъществени предпоставките за възникване на правото по чл. 69, респ. по чл. 74 от ЗДДС. Ако, както основателно сочи ответника по касация, тежестта да докаже предпоставките за възникване на правото е за ДЗЛ с арг. от чл. 154, ал. 1 от ГПК във вр. с § 2 от ДР на ДОПК, то предпоставките за издаването на РА като утежняващ административен акт следва да се установят от приходната администрация - чл. 170, ал. 1 от АПК във вр. с § 2 от ДР на ДОПК. Визираното от органите по приходите основание за ограничаване на данъчното предимство предполага съотнасянето на предназначението на получените процесни стоки с икономическата дейност на ДЗЛ и изключването на пряката и непосредствената връзка между тях. С арг. от т. 43 от решението по дело С-118/11 на СЕС тази връзка следва да бъде дисквалифицирана по отношение на всички икономически дейности на стопанския субект, които подлежат на облагане с ДДС. Съществуването на тази връзка не може да бъде отречено заради това, че придобитите стоки не са използвани веднага за икономическите дейности на ДЗЛ - вж. т. 44 от решението на СЕС по дело С-153/11. Страните не спорят, че ответникът по касация е придобил правото на собственост върху имота в с. Панчарево с НА № 61, том 1, рег. № 1304, дело № 53 от 14.06.2010 г. По представено с отговора на касационната жалба писмено доказателствено средство строежът, в който се намира своеният от ответника по касация самостоятелен обект в сграда, е въведен в експлоатация на 25.02.2013 г. В същото време с имота са извършени последващи облагаеми доставки по договор за наем от 27.12.2010 г. с уговорка възмездното му предоставяне за ползване да започне от датата на въвеждане на строежа в експлоатация. При възможностите за последващо във времето използване на придобитото по облагаеми доставки за икономическата дейност на ДЗЛ темпоралното разминаване на придобиването и използването в обхвата на икономическата дейност не изключва правото на приспадане. В тази хипотеза при отричане на данъчното предимство на данъчнозадълженото лице по получени доставки за облагаеми впоследствие професионални дейности, независимо от неговото първоначално желание да включи дълготрайния актив изцяло в предприятието си с оглед на бъдещи доставки, лицето не би било освободено изцяло от тежестта на данъка върху имуществото, което то използва за нуждите на своята икономическа дейност, а облагането на неговите икономически дейности би довело до двойно данъчно облагане, което противоречи на принципа за данъчен неутралитет, присъщ на общата система на ДДС - т. 42 от решението на СЕС по дело С-153/11. Предмет на изследване в спора за правото на приспадане е предназначението за последващи професионални дейности на придобитото от дружеството. Естеството и потребителските свойства на стоките не изключват последващото им предоставяне като обзавеждане по договора за наем от 27.12.2010 г. Дали са свързани с професионалната дейност на наемателя като адвокат е ирелевантно. Само с индиции, каквито са видът на стоките и времето на придобиването им, не е извършено установяване с убедителността на пълно доказване на предпоставките на чл. 70, ал. 1, т. 2 от ЗДДС, поради което отричането на данъчно предимство с РА е противоправен, а съдебният акт за отмяната му - правилен. При недоказаното отсъствие на връзка на получените стоки с дейността на ДЗЛ квалифицирането на платеното за придобиването им като данъчни постоянни разлики е неоснователно, а увеличаването на ФР с непризнатите за данъчни цели разходи с арг. от чл. 26, т. 1 от ЗКПО - неправомерно. Изложеното е основание за оставяне в сила на решението на АСВТ. На ответника по касация се следват деловодни разноски в размер на 600 лева. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК във вр. с чл. 160, ал. 6 от ДОПК, Върховният административен съд, Първо отделение,