Решение № 6315 от 9.05.2013 г. на ВАС по адм. д. № 10089/2012 г.
ВАСI отделение09.05.2013 г.докладчик Милена Златкова
Диспозитив
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 1593/5.07.2012 г. на Административен съд - гр. Пловдив, постановено по адм. д. № 3366/2011 г. Решението не подлежи на обжалване.
Мотиви
Решение № 6315 от 9.05.2013 г. на ВАС по адм. д. № 10089/2012 г., I о., докладчик съдията Милена Златкова Производството е по реда на чл. 208 - чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във вр. с чл. 160, ал. 6 от Данъчно - осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/. Образувано е по касационната жалба на директора на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. Пловдив при ЦУ на НАП /сега Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика/ срещу решение № 1593/5.07.2012 г. на Административен съд - гр. Пловдив, постановено по адм. д. № 3366/2011 г., с което е отменен Ревизионен акт /РА/ № 211102738/31.08.2011 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП - гр. Пловдив, ИРМ - Смолян, потвърден с решение № 1128/21.11.2011 г. на зам. директора на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. Пловдив при ЦУ на НАП, относно отказано право на приспадане на данъчен кредит на ЕТ "Ясмин-96-Росен Русев" в общ размер 6347.52 лв. за данъчните периоди м. февруари, м. март и м. април 2009 г. по фактури, издадени от "Милена-97" ЕООД. В касационната жалба се излагат доводи за незаконосъобразност на решението, поради неправилно приложение на материалния закон, съставляващо отменително касационно основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Твърди се, че не е доказано транспортирането на стоката, тъй като не са представени пътни листове, товарителници, фактури, издадени от транспортни фирми. Според дадените обяснения от доставчика в хода на ревизията, транспортът е осъществен от ЕТ "Ясмин-96-Росен Русев". Това твърдение противоречи на вписаното в приемо-предавателните протоколи, че транспортът е за сметка на кооперация "Симид 1000". Неправилна е и преценката на съда по отношение на доказателствата, установяващи наличие на складови площи за съхранение на пшеница при доставчика. Поради така изложените съображения, касаторът счита, че в обжалваното решение е направен незаконосъобразен извод за доказана реалност на доставките. Претендира се отмяна на решението и постановяване на друго по съществото на спора, с което да се отхвърли жалбата срещу РА и да се присъдят направените разноски за двете съдебни инстанции, представляващи юрисконсултско възнаграждение. Ответникът по касационната жалба - Росен Русев Янков, осъществяващ търговска дейност като ЕТ "Ясмин 96-Росен Русев" със седалище и адрес на управление: гр. Стара Загора, кв. "Железник", ул. "Старозагорско въстание" № 26, вх. А, ет. 1, ап. 25 оспорва същата по съображения, изложени в писмено възражение. Представителят на Върховната административна прокуратура изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, първо отделение, след като прецени наведените в касационната жалба доводи, валидността, допустимостта, съответствието на решението с материалния закон в изпълнение изискването на чл. 218 от АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба като подадена в срок и от надлежна страна е допустима, а разгледана по същество - неоснователна. Предмет на съдебен контрол в производството пред Пловдивския административен съд е бил 211102738/31.08.2011 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП - гр. Пловдив, ИРМ - Смолян, потвърден с решение № 1128/21.11.2011 г. на зам. директора на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. Пловдив при ЦУ на НАП, с който е отказано право на приспадане на данъчен кредит на ЕТ "Ясмин-96-Росен Русев" в общ размер 6347.52 лв. за данъчните периоди м. февруари, м. март и м. април 2009 г. по фактури, издадени от "Милена-97" ЕООД за доставки на пшеница на основание чл. 70, ал. 5 вр. чл. 6 от ЗДДС с мотиви за недоказана реалност на доставките. За да отмени РА като незаконосъобразен, Пловдивският административен съд е приел следното: Представените в хода на ревизионното производство и допълнително представените в хода на съдебното производство доказателства, вкл. от трето неучастващо в процеса лице Кооперация "Симид", са подробно обсъдени от вещото лице в даденото от него заключение. Вещото лице е извършило проверка в счетоводството на ЕТ "Ясмин-96-Росен Русев" и на място при получателя на пшеницата Кооперация "Симид 1000" в гр. Пловдив. Установило е, че закупеното от ЕТ "Ясмин-96-Росен Русев" количество пшеница по процесните фактури е получено от Кооперация "Симид 1000" по фактури, издадени на кооперацията от ЕТ "Ясмин-96-Росен Русев", придружени с кантарни бележки и товарителници. Счетоводно и при жалбоподателя и при доставчика придобиването на пшеницата е отразено по сметка 304 "Стоки" с подробна разбивка и по сметка 401 "Доставчици" със съответните аналитични записвания. Няма спор по въпроса, че доставчикът "Милена 97" ЕООД е земеделски производител и доставената пшеница е от собствено производство. Пшеницата е съхранявана в склад в с. Жельо войвода, собственост на "Милена 90" ООД, видно от представения Нотариален акт № 39, том III, нотариално дело № 169 от 2004 г., ползван под наем по силата на договор от 3.01.08 г., представен по делото на л. 68. Независимо от това, че от страна на органа по приходите, издал РА и от страна на ответника по делото не се оспорва, че пшеницата е от собствено производство на доставчика, съдът е обсъдил подробно представените от последния в хода на ревизията документи, установяващи регистрацията му като земеделски производител, регистрационна карта, анкетна карта, доказателства за обработваемите земи, ползвани под аренда, според които се отглежда пшеница върху площ 162.416 хектара в землището на с. Желю войвода. Жалбоподателят е регистриран като търговец на зърно, видно от представените удостоверения от Национална служба по зърното и фуражите. Разпитани са шофьорите на товарните автомобили, които са потвърдили, че са работили при жалбоподателя и са осъществявали превоз на пшеница от с. Жельо войвода до Кооперация "Симид 1000" в Пловдив. Там се е извършвало претегляне на кантар, издавани са кантарни бележки и са попълвани товарителниците. Същите обстоятелства се установяват и от показанията на Димитрия Величкова, която е водила партидите на клиентите в кооперацията и е прилагала кантарните бележки към фактурите. В обжалваното решение е направен извод за доказано предаване на стоката по процесните фактури от доставчика на жалбоподателя и от него на крайния получател - товарителници, в които е посочен превозвач, транспортно средство и количество на стоката, място на натоварване и складова база на получателя, рег. номера на транспортните средства, за които е установено, че са собственост на жалбоподателя, кантарни бележки за доставеното количество. Така постановеното решение е правилно. Неоснователно е твърдението на касатора, че по делото не е установено къде е съхранявана пшеницата от доставчика "Милена-97" ЕООД. Представени са нотариален акт за собственост и договор за наем, които съдът е обсъдил в мотивите на своето решение и изводът му за доказаност на този спорен факт е законосъобразен. Допълнителен аргумент за това са констатациите на органа по приходите, издал РА № 200900485/8.03.2010 г. на "Милена-97" ЕООД, който е представен в съдебното производство и приложен по делото заедно с Ревизионен доклад /РД/ № 900485/21.01.2010 г. В РД на стр. 3 се съдържа констатация за това, че ревизираното дружество разполага със склад в с. Жельо войвода, находящ се на ул. "Георги Калчев" № 4. Освен това е извършена инвентаризация и е установено, че към м. февруари 2009 г. дружеството разполага с налични в склада 289.20, т. пшеница собствено производство от реколта 2007/2008, а по документи би трябвало да са налични 316.24. /стр. 17 от РД/. Правилно и законосъобразно след преценка на събраните по делото доказателства и заключението на ССЕ съдът е приел, че е доказано предаването на пшеницата в с. Жельо войвода от доставчика по процесните фактури, приемо-предавателните протоколи и кантарните бележки, в които са вписани регистрационните номера на автомобилите и имената на шофьорите, както количеството пшеница и превозването и предаването на същата на Кооперация "Симид 1000" в Пловдив. В товарителниците като превозвач е посочен ЕТ "Ясмин-96-Росен Русев". От страна на жалбоподателя е представен Лиценз № 04412 за извършване на превоз на товари на територията на страната, издаден на 16.01.2006 г. и валиден до 15.01.2011 г., договори за лизинг на товарни автомобили, годишен амортизационен план за 2009 г., в който фигурират двата товарни автомобила. Не е налице твърдяното противоречие между обясненията на доставчика, според които превозът е осъществен от ЕТ "Ясмин-96-Росен Русев" и вписаното в приемо-предавателните протоколи, че е за сметка на Кооперация "Симид 1000", тъй като за осъществения транспорт от ЕТ "Ясмин-96-Росен Русев" са издадени фактури на Кооперация "Симид 1000", които са приложени по делото и са представени както от жалбоподателя, така и от Кооперация "Симид 1000". Поради така изложените съображения, обжалваното решение на Пловдивския административен съд като правилно и законосъобразно и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора неоснователна е претенцията на касатора за присъждане на разноски, а от страна на ответника не е заявено искане за присъждане на разноски, нито се установяват направени такива за касационното производство. Водим от горното, Върховният административен съд, първо отделение