Решение № 16049 от 28.12.2009 г. на ВАС по адм. д. № 6663/2009 г.

Решение № 16049 от 28.12.2009 г. на ВАС по адм. д. № 6663/2009 г., III о., докладчик председателят Пенка Иванова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационната жалба на "Сдружение за оптимизиране на правосъдието и администрацията", представлявано от Юлиян Чолаков, против Решение № 25 от 12.03.2009 г., постановено по административно дело № 599 по описа за 2008 г. на Административния съд - Добрич. Релевира оплакване за неправилност - касационно основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Желае отмяна на решението и постановяване на друго решение, с което да бъде отменено решение № 11 от 30.09.2008 г. на председателя на Административния съд - Варна, с което е оказано предоставянето на информация по заявление на касатора с вх. № П-0025 от 29.09.2008 г. за предоставяне на достъп до обществена информация. Претендират се и разноски за двете инстанции. Ответникът по касационната жалба - председателят на Административния съд - Варна, не изразява становище и не се представлява. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е редовно подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е допустима за разглеждане. Разгледана по същество, същата е неоснователна. Производството пред Административния съд - Добрич, е било образувано по жалбата на "Сдружение за оптимизиране на правосъдието и администрацията" против решение № 11 от 30.09.2008 г., с което на основание чл. 28 от Закона за достъп до обществена информация (ЗДОИ) е постановен отказ по всички пунктове, включени в заявление вх. № П-0025 от 29.09.208 година. Оспорваният отказ от своя страна е мотивиран с приетото за установено от органа обстоятелство, че предмет на искането, от една страна, не е обществена информация по смисъла на чл. 2, ал. 1 и чл. 10 и 11 от ЗДОИ, тъй като по своето естество се търси тълкуване на чл. 44 във вр. със Закона за административните нарушения и наказания, а на второ - че е свързана с разкриването на лични данни на длъжностни лица. Първоинстанционният съд, за да отхвърли жалбата на касатора, е приел, че оспорваният отказ е законосъобразно постановен, като напълно е кредитирал изводите на административния орган. Приел е също така, че търсената информация касае законово уредени въпроси, поради което не е обществена, както и че касаторът не е доказал право на достъп до търсената информация, надделяващо над правото на защита на личните данни на физическите лица, които биха били разкрити. Решението като краен резултат е правилно. Настоящата инстанция напълно споделя изложените от първоинстанционния съд мотиви, касаещи законосъобразността на оспорения административен акт, в частта относно характера на търсената информация, като счита същите за обосновани, подкрепени от събраните по делото доказателства и логически издържани. Що се касае до изводите за правото на касатора на достъп до информация, представляваща лични данни на физическите лица, изпълняващи служебни функции, съдът счита тези изводи за неправилни. Видно от заявлението за достъп до информация, процесното сдружение цели да узнае "кои са органите, овластени да издават НП за нарушения на ЗДОИ, и кого да сезират "при установяване на нарушения". Следователно се търси наименование на органа, а не имената на лицето, изпълняващо съответните функции. Действително, от буквалния прочит на поставените от сдружението въпроси: "Кои са длъжностните лица?", се създава убеждение, че се търси информираност за техните имена, респ. идентифицирането им, но с оглед изложените мотиви за целта и интереса от получаването на информацията следва да се предпочете направеният по-горе извод за обхвата на търсената информация. В тази връзка развитите от административния орган мотиви за неоснователност на заявлението за достъп от 29.09.2008 г. поради засягане на правно защитим интерес на трети лица от разкриването и предоставянето на техни лични данни се явява неотносимо към предмета на търсената информация. Това обаче не е от значение за законосъобразността на акта с оглед наличието на друго годно правно основание за отказ - търсената информация не е обществена. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд - състав на III отделение,