Решение № 5951 от 15.5.2024 г. на ВАС по адм. д. № 1577/2024 г.

Производството е по чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на ЕТ "И. 2005-И. И.", чрез адв. Д. Димитров против решение 1955/6.11.2023 г., постановено по административно дело 451/2023 г. по описа на Благоевградския административен съд, с което e отхвърлена като неоснователна жалбата на търговеца срещу решение 01/311/00929/3/01/04/02, изх. 01-6500/8504#20 от 22.02.2023 г. на изпълнителния директор на Държавен фонд Земеделие (ДФЗ) за определяне на финансова корекция в размер на 375 142,93 лева. Касационният жалбоподател твърди, че обжалваното решение е неправилно като постановено при наличието на всички касационни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК- нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Развива подробни съображения в тази насока и претендира за отмяна на обжалваното решение и разрешаване на спора по същество с отмяната на решението за налагане на финансова корекция, както и за присъждане на направените в производството разноски. Ответната страна- изпълнителният директор на Държавен фонд "Земеделие", оспорва касационната жалба. Моли за оставяне в сила на обжалваното решение и за присъждане на разноски съобразно представения списък. Прокурорът от Върховната прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост, но неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на четвърто отделение, след като прецени направените в жалбата оплаквания във връзка със становищата на страните и доказателствата по делото, констатира следното: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна страна по чл. 210, ал. 1 от АПК, в срока по чл. 211 от АПК и срещу решение, което подлежи на касационен контрол. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна. Предмет на контрол за законосъобразност в първоинстанционното производство е решение с изх. 01-6500/8504#20 от 22.02.2023 г. на изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие" за определяне на окончателна финансова корекция в размер на 375 142,93 лева на основание чл. 46, ал. 1 и 2 от Наредба 30 от 11.08.2008 г. за условията и реда за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по мярка 311 "Разнообразяване към неземеделски дейности" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2007-2013 г. (по-нататък само Наредба 30/2008 г.); т. 18 и т. 30 от Приложение към Правила за определяне на размера на подлежащата на възстановяване безвъзмездна финансова помощ при установени нарушения по чл. 27, ал. 6 и 7 от Закона за подпомагане на земеделските производители по мерките от програмата за развитие на селските райони 2007-2013 г. (наричани по-нататък само Правилата), както и чл. 70, ал. 1, т.7 от ЗУСЕФСУ във връзка с чл. 73, ал. 1 от ЗУСЕФСУ във връзка с договор 01/311/00929 от 06.11.2014 г. за отпускане на финансова помощ по мярка 311. С обжалваното решение административният съд е отхвърлил оспорването против решението за определяне на финансова корекция с мотиви, че то не страда от някой от пороците по чл. 146 от АПК. Съдът е приел, че решението е постановено от компетентен административен орган- изпълнителен директор на ДФЗ, при спазване на процедурата за администриране на нередности и извършване на финансови корекции, предвидена в раздел ІІІ от глава V на ЗУСЕФСУ, приложима в конкретната хипотеза на основание чл. 27, ал. 6 от ЗПЗП. Съдът е приел, че административният орган е приложил правилно материалния закон, тъй като безспорно е установено наличието на основанието на чл. 70, ал. 1 от ЗУСЕФСУ за извършване на финансова корекция. Съдът е приел за доказано, че жалбоподателят не е постигнал нивата на предвидените в бизнес-плана приходи за три цели финансови години (2016г., 2017г., 2018г.) и не е изпълнил заложените в плана параметри на 9 работни места за първите три прогнозни години по отношение на устойчива заетост. Изложени са и мотиви за правилното определяне на размера на финансовата корекция по отношение на всяко едно от нарушенията съобразно Приложението към Правилата. Постановеното решение е валидно, допустимо и правилно. Изложените от първоинстанционния съд мотиви относно законосъобразността на решението за определяне на финансова корекция се споделят изцяло от касационната инстанция и на основание чл. 221, ал. 2, предл. последно от АПК Върховният административен съд препраща към тях. Съобразно установената от административния съд фактическа обстановка, жалбоподателят е сключил с Държавен фонд "Земеделие" договор 01/311/00929 от 06.11.2014 г. за отпускане на финансова помощ по мярка 311 "Разнообразяване към неземеделски дейности" от ПРСР 2007 - 2013 г. с предмет изграждането на семеен хотел и заведение за хранене, по който е изплатена финансова помощ в размер на 375 142,93лв. Едноличният търговец се е задължил да изпълни одобрената инвестиция изцяло и в срока на договора, в съответствие с одобрения бизнес план чл. 4.12, който следва да изпълнява за срок от 5 години от сключването на договора т. 4.18. Бизнес планът е част от одобрения проект съобразно т. 9.1., б. г от договора. Аналогични са нормативните задължения на ползвателя на помощта, установени в чл. 16, ал. 1 и чл. 43, ал. 1, т. 1 от Наредба 30/11.08.2008 г. След окончателното плащане по проекта, в периода 25.06.2019 г. 27.06.2019 г., е извършена на извънредна проверка на място, при която е констатирано неизпълнение на договора по няколко направления. Установено е неизпълнение на финансовите показатели, залегнали в одобрения с договора за подпомагане бизнес план, на базата на които проектът е определен като допустим, сключен е договор за подпомагане и е изплатена субсидията по него. Според направените констатации, изпълнението на бизнес-плана средноаритметично за три пълни финансови години (2016, 2017 и 2018) е в размер на 5,96 % от заложените приходи. Съобразно констатациите, за 2016 година са реализирани приходи от нощувки в размер на 4 300,81лв., което съставлява 1,45% изпълнение на одобрения бизнес план. За 2017 година приходите възлизат на 16 800,69 лева или 5,29 % от заложените в бизнес-плана. За 2018 година приходите от нощувки са 35 734,72 лева, което се равнява на 10,55 % изпълнение на одобрения бизнес план. Заключението на вещото лице, изслушано и прието от съда, посочва същите стойности на заложени/реализирани приходи за посочените години, както и на процентното изпълнение относно приходите от дейността. Относно показателите за заетост е установено, че е предвидено разкриване и поддържане на 9 работни места. За 2016г. и 2017г бенефициентът е поддържал 6,58 бр., средно годишно заети лица, а за 2018г. са поддържани 9, 58 броя средно годишно заети лица. Средно за трите пълни финансови години поддържаната заетост е в размер на 85,19% спрямо заложената в бизнес плана. В рамките на съдебното производство е изслушано и прието заключението на съдебни-счетоводна експертиза, която установява идентични проценти на изпълнение на бизнес плана и по отношение на двата показателя за трите процесни години. Единствено по отношение на осреднения процент на изпълнение на бизнесплана по показателя устойчива заетост, вещото лице сочи изпълнение в размер на 84,22% средно за трите процесни години. Съдът е установил, че констатираното съществено неизпълнение на договора е било предмет и на производство, приключило с издаването на акт за установяване на публично държавно вземане (АУПДВ) с 01/311/00929/3/01/04/01 от 03.09.2020 г. за сумата от 375 142,93 лв. С решение 5975/16.06.2022 г. по адм.д. 7722/2021 г. на ВАС, след отмяната на решение 443/11.03.2021 г., постановено от АС- Благоевград по адм.д. 845/2020 г., издаденият АУПДВ е отменен. Според решаващите мотиви на съда, при констатирането на нередност по определението на чл. 2, т. 36 от Регламент (ЕС) 1303/2013, на основание чл. 27, ал. 6 от ЗПЗП, дължимостта на подлежаща на възстановяване безвъзмездна финансова помощ е следвало да се установи с издаването на решение за налагане на финансова корекция по реда на чл. 73 от ЗУСЕФСУ, тъй като е налице основанието по чл. 70, ал. 1, т. 7 от закона. След отмяната на издадения АУПДВ, с писмо от 22.07.2022 г. ДФЗ е уведомил жалбоподателя, че започва производство по налагане на финансова корекция, което е приключило с издаване на решението, предмет на настоящото производство. Въз основа на установените факти административният съд е обосновал извод, че неизпълнението на заложени в бизнес плана показатели следва да се счита за неизпълнение на одобрени индикатори по смисъла на чл. 70, ал. 1, т. 7 от ЗУСЕФСУ и представлява нередност, която е основание за определяне на финансова корекция. Противно на изложеното в жалбата, съдът е разгледал наведените в жалбата на търговеца оплаквания във връзка с твърдяната незаконосъобразност на акта и е изложил подробни мотиви по всяко едно от основанията за оспорване по чл.146 от АПК. Касационната инстанция намира за неоснователни оплакванията на жалбоподателя за неправилност на изводите на съда, касаещи валидността на издаденото решение за налагане на финансова корекция. Възраженията на жалбоподателя в тази насока са били наведени и в производството пред административния съд и са получили своя отговор в мотивите на постановеното решение, които се споделят изцяло и от касационната инстанция. Както правилно е приел първоинстанционния съд, с постановеното от Върховния административен съд решение, с което е отменен актът за установяване на публично държавно вземане, не са разрешени със сила на пресъдено нещо въпросите относно наличието на материалноправните предпоставки, обуславящи дължимостта на подлежаща на възстановяване безвъзмездна финансова помощ. Обективните и субективни предели на силата на пресъдено нещо се определят съобразно чл. 177, ал. 1 АПК във връзка с чл. 298, ал. 1 ГПК. Индивидуализиращите признаци, които очертават границите на силата на пресъдено нещо са страните, основанието и предмета. Поради това влязлото в сила съдебно решение за отмяна на издадения АУПДВ се ползва със сила на пресъдено нещо, но обективните предели на тази сила се определят от предмета на спора и се свързват само със законосъобразността на отменения акт с оглед критериите по чл. 146 АПК, тъй като след като е отменил акта, съдът не е решил правния спор по същество. Само при решенията, при които, след като е отменил акта, съдът е разрешил спора по същество, в обективните предели на силата на пресъдено нещо се включват не само законосъобразността на акта, но и самите субективни права предмет на акта, които съдебното решение създава или изменя. Ето защо е правилен и изводът на първоинстанционния съд, че силата на пресъдено нещо на цитираното решение на ВАС не препятства възможността на административния орган да издаде нов законосъобразен административен акт. Този извод не се променя и от факта, че в посоченото решение на ВАС липсва диспозитив по чл. 173, ал. 2 АПК за връщане на преписката на административния орган със задължителни указания по тълкуване и прилагане на закона, тъй като в конкретната хипотеза административното производство не е започнало по заявление на заинтересовано лице, а по служебен почин, тоест административният орган може да се произнесе отново по случая. Неоснователни са и поддържаните в касационната жалба оплаквания, че съдът не е съобразил допуснатите от административния орган нарушения на административнопроизводствените правила, тъй като след връчването на уведомлението за откриване на производството по ЗУСЕФСУ в нарушение на чл.35-52 от АПК не е извършил други действия по изясняване на фактите и е постановил решението си извън срока по чл.73, ал.3 от ЗУСЕФСУ. Както правилно е отбелязал административния съд, решението е издадено въз основа на резултатите от извършената на 25/27.06.2019 г. проверка на място и административна проверка. В тази връзка касационната инстанция намира за необходимо да отбележи, че доказателствата, които са събрани в производството по издаване на АУПДВ, впоследствие отменен от съда, могат да се ползват в производството по издаване на решение за финансова корекция. При извършената в рамките на периода на мониторинг проверка на място е констатирано неизпълнение на поети по договора задължения. Самата проверка е израз на контролните правомощия на управляващия орган и не е обусловена от вече образувано административно производство по налагане на финансова корекция. Първоинстанционният съд е направил и правилна преценка относно повдигнатото в жалбата възражение за погасяване правомощието на органа за възстановяване на получената финансова помощ чрез финансова корекция. В настоящия случай договорът е сключен на 06.11.2014 г., поради което петгодишният период на мониторинг е изтекъл на 06.11.2019 г. Проверката, на чиито фактическо констатации се основава издаденото решение за финансова корекция, е извършена в рамките на този период от 25. 06. до 27.06.2019 г. Самото нарушение, което е установено, също е извършено в срока на мониторинг. Обстоятелството, че административното производство по ЗУСЕФСУ е образувано след изтичане на периода на мониторинг, е без значение, тъй като единствената предпоставка, относима към възможността на органа да потърси възстановяване на недължимо платената финансова помощ, е въведеният в чл. 3, § 1 от Регламент /Е0/ 2988/95 на Съвета от 18.12.1995 г. относно защитата на финансовите интереси на Европейските общности, четиригодишен срок на давност, който в настоящия случай не е изтекъл. По отношение на оплакването за нарушение на чл. 73, ал. 3 от ЗУСЕФСУ следва да се отбележи, че установеният от разпоредбата срок за произнасяне е инструктивен, а не преклузивен, поради което в случая нарушаването му не води до незаконосъобразност на постановения акт. Неоснователни са и поддържаните в касационната жалба оплаквания, че съдебното решение е неправилно поради необоснованост и нарушение на материалния закон. Фактическото основание за издаване на акта е неизпълнение на заложените в одобрения бизнес план на търговеца приходи и показатели за устойчива заетост за периода 2016 г. 2018 г. В мотивите на административния акт установеното нарушение е квалифицирано като неизпълнение на заложените в одобрения бизнес-план индикатори по смисъла на чл. 70, ал. 1, т. 7 от ЗУСЕФСУ. Направените както от органа, така и от съда изводи за икономическата нежизнеспособност на проекта по смисъла на чл. 16, ал. 2 във вр. с § 1, т. 6 от ДР на Наредба 30/2008 г. се обосновават изцяло от доказателствата по делото, включително и от заключението на вещото лице, съобразно които изпълнението на заложените в бизнес-плана приходи е 5,96 %, а изпълнението на заложените в бизнес-плана параметри за устойчива заетост за посочения по-горе период, съставляваща основна цел на мярка 311 по Програмата е едва 85,19 %. При тези данни административният орган законосъобразно е квалифицирал посочените нарушения като такива по т. 4. 12 и 4. 18 от договора. След като получателят на помощта не е изпълнил свои нормативни и договорни задължения след изплащане на финансовата помощ, съобразно нормата на чл. 46, ал. 1 от Наредба 30/2008 г., РА може да поиска връщане на вече изплатени суми заедно със законната лихва върху тях и/или да прекрати всички договори, сключени с ползвателя на помощта. Съдът е извършил подробна преценка относно приложимите в случая норми за определяне на размера на финансовата корекция и е приел, че финансовата корекция следва да бъде определена съобразно Правилата за определяне размера на подлежащата на възстановяване безвъзмездна финансова помощ при установени нарушения по чл. 27, ал. 6 и 7 от Закона за подпомагане на земеделските производители по мерките от Програмата за развитие на селските райони 2007 2013 г. Неизпълнението на показателите на бизнес-плана относно предвидените приходи от дейността законосъобразно е квалифицирано като нарушение по т. 30 от Приложението към Правилата, тъй като за трите пълни финансови години изчислените приходи са по-малко от 20 % от предвидените; нарушението е продължило повече от една година и засяга цялата дейност. За това нарушение цитираната норма от Правилата, предвижда финансова корекция в размер на 100 % от изплатената субсидия. Неизпълнението на показателите за устойчива заетост правилно е квалифицирано като нарушение по т. 18 от Правилата и за него е определена корекция в размер на 5 % от платената субсидия или равняваща се на 18 757,15 лв. В тази връзка касационната инстанция намира за неоснователно възражението на жалбоподателя, че административният орган не е отчел изпълнението на залегналите в бизнес-плана показатели за 2019, 2020 и 2021 години. В случая е установено, че за три последователни години от периода на действие на договора, които попадат в периода на мониторинг, получателят на помощта не е изпълнил заложените в бизнес плана параметри. Съобразно уговореното в чл.8.1 от договора, ползвателят на помощта носи отговорност при неизпълнение на договорни или нормативни задължения след изплащане на финансовата помощ, като изрично е посочено, че се прилагат санкциите, предвидени в чл. 46 и 47 от Наредба 30 от 11.08.2008г. Цитираните норми предвиждат, че при неизпълнение на нормативни или договорни задължения от страна на ползвателя след изплащане на финансовата помощ, Разплащателната агенция може да поиска връщане на вече изплатени суми заедно със законната лихва върху тях и/или да прекрати всички договори, сключени с тях. Констатираните нарушения, представляващи неизпълнение на нормативни и договорни задължения на бенефициера, касаят един и същи договор. След определяне на размера на финансовата корекция за всяко едно от тях, административният орган е спазил правилото за некумулиране и е определил корекцията в размера на най-голямата сума, определена за възстановяване, а именно 100 % от изплатената субсидия, възлизащи на 375 142,93лв. Поради липсата на наведените касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК, решението на първоинстанционния съд следва да бъде оставено в сила. Изходът на спора обуславя основателността на заявената от ответната страна претенция за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. На основание чл. 143, ал. 3 от АПК във връзка с чл. 24 от НЗПП съдът определи юрисконсултското възнаграждение в размер на 150 лева. Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, състав на четвърто отделение,