Решение № 4675 от 30.03.2012 г. на ВАС по адм. д. № 6977/2011 г.

Решение № 4675 от 30.03.2012 г. на ВАС по адм. д. № 6977/2011 г., V о., докладчик съдията Илиана Славовска Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 40 от Закона за достъп до обществена информация (ЗДОИ). Образувано е по жалба на Изпълнителния директор на Агенция за социално подпомагане (АСП) против решение № 871 от 25.02.2011 г. по адм. дело № 8486/2010 г. на Административен съд София-град, с което е обявено за нищожно негово решение изх. № 94Ч199 от 26.10.2010 г. Иска се отмяна на решението, като постановено в нарушение на материалния закон и необоснованост - касационни основания по чл. 209, ал. 3 АПК и постановяване на ново, с което жалбата срещу административния акт да бъде отхвърлена. Ответникът Драгослав Дойчинов моли съда да остави в сила решението на първоинстанционния съд. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на жалбата. Върховният административен съд - Пето отделение при извършената служебно проверка на атакуваното решение по реда на чл. 218, ал. 2 АПК и предвид наведените касационни основания приема за установено следното: Касационната жалба е подадена от активно легитимирана страна в срока по чл. 211 АПК и е процесуално допустима, а разгледана по същество основателна, поради следните съображения: Административното производство е започнало по заявление за достъп до обществена информация № ЗД-94ДД/26/29.09.2010 г. подадено от Драгослав Генчев Дойчинов от гр. София до директора на Дирекция "Социално подпомагане" - Красно село, с което е поискано следното: да му се предостави заверено копие от писмо изх. № ЗД-121/01 от 15.01.2010 г., заверено копие от социален доклад изх. № ЗД1106/10/12.09.2008 г., списък с материалите (вид на документа, датата, брой страници, входящ, изходящ номер или друга идентифицираща документа информация) по преписката в Дирекцията по случая с малолетната му дъщеря Габриела Драгославова Дойчинова с ЕГН хххххххххх, както и да му бъде осигурен достъп за да прегледа преписката. С Решение изх. № 94 ДД-199 от 26.10.2010 г. заместник-изпълнителният директор на АСП, комуто Изпълнителният директор на АСП със заповед № РД01-1137 от 21.10.2010 г. на основание чл. 4, ал. 5 от Устройствения правилник (УП) на АСП е възложил да изпълнява функциите му за периода от 25 до 27.10.2010 г. е отказал да предостави исканата информация. Отказът е обоснован с това, че исканата информация по т. 1 е служебна и е свързана с оперативната подготовка на актовете на органите и няма самостоятелно значение, изготвения социален доклад е по разпореждане на Административен съд София във връзка с административно дело № 3005/2007, а документите в досието на дъщеря му представляват служебна оперативна информация, засягат интереси на трети лица и няма изрично писмена тяхно съгласие за предоставянето им. С обжалваното съдебно решение съдът е обявил решението за нищожно, като е приел, че е постановено от некомпетентен орган, тъй като исканата информация била създадена и се съхранявала от длъжностни лица в Дирекция "Социално подпомагане" Красно село и следователно задължен субект по чл. 3, ал. 1 ЗДОИ е директорът на тази дирекция, а не Изпълнителния директор на АСП. Решението е неправилно. Съгласно разпоредбата на чл. 3, ал. 1 ЗДОИ законът се прилага за достъп до обществена информация, която се създава или съхранява от държавните органи, техните териториални звена и органите на местно самоуправление в Република България. Съгласно чл. 5 от Закона за социално подпомагане (ЗСП) Агенцията за социално подпомагане е изпълнителна агенция - второстепенен разпоредител с бюджетни кредити към министъра на труда и социалната политика, и е юридическо лице със седалище София. Същата се представлява и ръководи от изпълнителен директор, като са предвидени и териториалните поделения на същата, които са регионални дирекции за социално подпомагане в областните административни центрове и дирекции "Социално подпомагане". Същите обаче са част от администрацията на АСП, тъй като не са от категорията на териториалната администрация на изпълнителната власт по смисъла на чл. 38, ал. 2, т. 3 от Закона за администрацията, тъй като не са създадени като юридически лица с нормативен акт. В случая органът на изпълнителната власт е именно Изпълнителният директор на АСП, който съгласно чл. 5, ал. 1 от УП на АСП ръководи, координира и контролира осъществяването на цялостната дейност на агенцията (т. 1), представлява агенцията (т. 2), издава индивидуални административни актове в рамките на своята компетентност (т. 6) и изпълнява и други функции, възложени му със закон или с друг нормативен акт (т. 23). Съгласно ал. 3 на чл. 5 от УП изпълнителният директор определя и организира осъществяването на информационната политика, като осигурява публичност и прозрачност на дейността на агенцията. Аргумент в тази насока е и разпоредбата на чл. 7, ал. 2 УП на АСП, съгласно който дирекциите "СП" са териториални поделения на АСП, а не самостоятелни администрации. Директорът на тази дирекция не е орган на изпълнителната власт, а следователно и задължен субект по смисъла на чл. 3 ЗДОИ. Ето защо като приема, че последният е компетентен да се произнесе по заявлението за достъп до информация, съдът е постановил решението си в противоречие със закона. Освен това при постановяването му е допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила, тъй като в нарушение на задълженията си по чл. 168, ал. 1 АПК съдът не е произнесъл по всички, визирани в нормата на чл. 146 АПК основания за законосъобразност на административния акт и не е изложил мотиви. С оглед на изложеното обжалваното решение следва да бъде отменено, като делото бъде върнато на същия съд за ново разглеждане от друг състав, който следва да провери законосъобразността на административния акт на всички посочени в чл. 146 АПК основания. Водим от горното, Върховният административен съд - Пето отделение, на основание чл. 221, ал. 2 предл. 2 във вр. с чл. 222, ал. 2, т. 1 АПК