Решение № 12471 от 16.10.2018 г. на ВАС по адм. д. № 12952/2017 г.

Решение № 12471 от 16.10.2018 г. на ВАС по адм. д. № 12952/2017 г., IV о., докладчик председателят Татяна Хинова Производството е по чл. 208 – чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от Г. Данаилов, от [населено място], срещу решение № 103 от 11.10.2017 г., постановено по адм. д. № 192/2017 г. на Административен съд – Габрово. С касационната жалба са развити доводи за неправилност на обжалваното решение, като постановено в нарушение на материалния закон, при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необосновано – касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Касационният жалбоподател заявява искане за отмяна на обжалваното решение. Ответникът - изпълнителен директор на Държавен фонд "Земеделие", с представен по делото писмен отговор, чрез процесуален представител излага съображения за неоснователност на касационната жалба, поради което заявява искане обжалваното решение като правилно да бъде оставено в сила. Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба, поради което предлага обжалваното решение, като неправилно, да бъде отменено. Касационната жалба е подадена в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 от АПК и от легитимирана страна, за която оспореното решение е неблагоприятно, поради което разглеждането на жалбата е процесуално допустимо. Разгледана по същество касационната жалба е основателна. Производството пред административния съд е образувано във връзка с оспорване на уведомително писмо за прекратяване на ангажимент по мярка 214 "Агроекологични плащания" от ПРСР 2007-2013 г. за кампания 2012 с изх. № 01-6500/13.06.2017 г. на изпълнителния директор на ДФЗ. Оспорения административен акт е издаден след като с решение № 2651/09.03.2016 г. по адм. д. № 2104/2015 г. тричленен състав на Върховния административен съд отменил решение № 76/25.11.2014 г. по адм. д. № 42/2014 г. по описа на Административен съд - Габрово и е обявил за нищожен акта по уведомително писмо № 01-6500/8643#4/10.02.2014 г. на заместник-изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие", с който е отказана финансова помощ и е постановено прекратяване на поетия от Г. Данаилов агроекологичен ангажимент по направление "Биологично растениевъдство" и преписката е изпратена за ново разглеждане на подаденото от Г. Данаилов заявление за подпомагане с уникален идентификационен номер УИН 07/280512/33032 от 12.04.2012 г. За да отхвърли оспорването съдът е приел от правна страна, че при издаването на уведомителното писмо не са били налице отменителни основания по чл. 146 от АПК. Прието е, че съгласно чл. 24, ал. 1 от Наредба № 11/06.04.2009 г. агроекологичните дейности или направления, вкл. процесното по чл. 2, ал. 1, т. 1 - биологично растениевъдство, се извършват върху едни и същи площи за едни и същи блокове на земеделското стопанство в петгодишен период от поемане на агроекологичното задължение, а ал. 2 допуска одобрената площ за извършване на агроекологични дейности или направления да може да бъде намалена с не повече от 10 %, като всяка година поне 90 % от площта по съответното направление се припокрива географски с площта, за която има поет агроекологичен ангажимент. Редакцията на чл. 24, ал. 2 от Наредбата от ДВ, бр. 23 от 2012 година, в сила от 20.03.2012 г., предхожда подаването от Данаилов на заявление за кампания 2012 г. В чл. 18 от Наредба 11/2009 г. са посочени изчерпателно основанията за прекратяване на агроекологичните ангажименти от страна на фонда, като в ал. 3, т. 3 като основание е посочено неспазване от подпомаганите лица на изискванията на чл. 24, ал. 2 от Наредбата. Прието е, че Данаилов не е ангажирал доказателства, с които да опровергае фактическите констатации на административния орган, обуславящи приложението на разпоредбата на чл. 18, ал. 3, т. 3 от Наредбата. По тези решаващи мотиви съдът е отхвърлил оспорването. Решението е неправилно. С решение № 2651/09.03.2016 г., постановено от тричленен състав на Върховния административен съд – трето отделение по адм. д. № 2104/2015 г. е отменено решение № 76/25.11.2014 г. постановено адм. д. № 42/2014 г. по описа на Административен съд – Габрово и е постановено решение по същество на спора, с което е обявен за нищожен административен акт – уведомително писмо № 01-6500/8643#4 от 10.02.2014 г., издаден от зам. изпълнителния директор на ДФЗ-РА. Съдът е изложил съображения, че административният акт е издаден от некомпетентен орган, поради което е стигнал до правен извод за нищожност. В мотивите на това решение са изложени и доводи, касаещи материалната законосъобразност на оспореното уведомително писмо, които не са решаващи по отношение на постановения диспозитив, с който е обявена нищожност на оспорения административен акт, като постановен от некомпетентен орган. В производството, по което е постановено обжалваното решение са релевирани доводи за нищожност на оспореното уведомително писмо на основание чл. 177, ал. 2 от АПК – поради неспазване указанията на касационната инстанция. По тези доводи съдът не се е произнесъл с обжалваното решение, тъй като не е разгледал наведеното основание за нищожност на обжалвания акт. Съгласно разпоредбата на чл. 208 от АПК на касационно оспорване изцяло или в отделни негови части подлежи първоинстанционното съдебно решение. С оглед предмета на касационната проверка недопустимо е разглеждане от касационната инстанция на доводи, които не са били предмет на обсъждане и произнасяне в оспорения съдебен акт. Непроизнасяне по наведено в производство основание за обявяване на нищожност на оспореното уведомително писмо, съставлява съществено нарушение на процесуалните правила – чл. 168, ал. 1 от АПК. На следващо място настоящата инстанция констатира, че първоинстанционният съд не е разпределил доказателствената тежест на страните предвид правилото на чл. 171, ал. 4 от АПК, съобразно което съдът е длъжен да съдейства на страните за отстраняване на формални грешки и неясноти в изявленията им и да им указва, че за някои обстоятелства от значение за делото не сочат доказателства. С процесуалното си бездействие съдът е нарушил и принципа за служебно начало, предвиден в чл. 9, ал. 3 и ал. 4 от АПК. При липса на указания, че оспорващата страна не сочи доказателства за установяване на възражения и твърдения в жалбата, съдът не е установил релевантните за спора факти и е постановил решение при неизяснена фактическа обстановка. В хода на касационното производство се излагат доводи, че при решаване на спора съдът е следвало да съобрази заключение на съдебно-техническа експертиза, прието по адм. д. № 42/2014 г. по описа на Административен съд Габрово. Принципът на непосредственост, регламентиран в чл. 11 ГПК, приложим в съдебното производство по оспорване на уведомителното писмо, изисква изслушване и приемане на експертиза, изготвена от вещо лице, назначено от съда, който разглежда конкретното дело, който я е възложил според приложимите процесуалните правила. В конкретния случай административният съд не е възложил изготвянето на техническа експертиза по конкретното дело, с оглед установяване на релевантните факти за причината за несъответствието в границите на одобрените референтни парцели, въпреки, че в жалбата са изложени съображения, че очертаването на контурите на парцелите по заявлението за 2010 г. е направено по данни от извършени измервания с GPS измервателно устройство, директно внесено в системата, което жалбоподателят счита за погрешно, предвид наличие на разлика в трасираните граници след дешифрация на цифрова ортофото карта след самолетно заснемане за релевантната 2012 г. За изясняване на тези възражения, релевирани с подадената жалба, са необходими специални знания, което налагало назначаване на съдебно-техническа експертиза. Формално и само на основание констатациите на административния орган, съдът е стигнал до правен извод за законосъобразност на оспореното уведомително писмо без да разгледа и се произнесе по възражението, че грешката в трасирането се дължи на неправилно заснемане на границите при одобряване на парцелите за подпомагане. Въпреки, че съдът акцентира на факта, че един от одобрените парцели не е заявен за плащане през 2012 г., този факт не води до безспорен извод, че е налице основание за прекратяване на поетия ангажимент, тъй като само при изключване на този парцел разликата е в допустимия толеранс от 10%. С оглед на изложените съображения, настоящият състав намира, че решението е постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила и при неизясняване на релевантни факти, за установяването на които събирането на писмени доказателства не е достатъчно. Обжалваното решение следва да бъде отменено и делото върнато за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд при спазване на дадените указания относно установяване на релевантните за спора факти и разглеждане на наведения довод за нищожност на оспорения административен акт. По заявените искания за заплащане на сторени за касационното производство разноски на основание чл. 226, ал. 3 от АПК ще се произнесе първоинстанционния съд. Воден от горното и на основание чл. 222, ал. 2, т. 1 и т. 2, във връзка с чл. 221, ал. 2, предложение второ от АПК Върховният административен съд, тричленен състав на IV отделение