Решение № 2233 от 18.02.2010 г. на ВАС по адм. д. № 15798/2009 г.

Решение № 2233 от 18.02.2010 г. на ВАС по адм. д. № 15798/2009 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Илиана Славовска Производството е по реда на чл. 208 - 228 от АПК. Образувано е по касационни жалби от Началника на Столична регионална дирекция национален строителен контрол (СРДНСК) и от Ивета Кирилова Горнишка срещу решение № 11283 от 2.10.2009 г., постановено по адм. дело № 6541 от 2009 г. от тричленен състав на Седмо отделение при Върховния административен съд, с което са отхвърлени жалбите им против решение № 44 от 1.04.2009 г., постановено по преписка № 183/2008 г. от Комисията за защита от дискриминация (КЗД). Касационният жалбодател - Началникът на СРДНСК обжалва решението в частта му, в която е отхвърлена жалбата му против решението на КЗД, с която е потвърдена наложената му глоба за нарушение разпоредбите на чл. 55, ал. 2 и чл. 78, ал. 2 от Закона за защита от дискриминация (ЗЗДискр.) Моли съда да постанови решение, с което да отмени решението на тричленния състав като неправилно - постановено в нарушение на материалния закон. Касационния жалбодател Ивет Горнишка също счита, че решението е неправилно като постановено в нарушение на материалния закон и необосновано и моли съда да го отмени. Ответникът - Комисия за защита от дискриминация чрез процесуалния си представител моли съда да отхвърли жалбите. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на двете жалби. Върховният административен съд, Петчленен състав при Втора колегия при извършената служебно проверка на атакуваното решение по реда на чл. 218, ал. 2 АПК и предвид наведените касационни основания приема за установено следното: Касационните жалби са подадени от активно легитимирани страни, в срока по чл. 211 АПК и са процесуално допустими. Тричленният състав на Върховния административен съд, след извършена служебна проверка намерил, че оспореният пред него административен акт е издаден в съответствие с административно процесуалните правила, от компетентен орган и в съответствие с материалния закони и неговата цел. Пред касационната инстанция не са ангажирани нови писмени доказателства по смисъла на чл. 219, ал. 1 АПК, поради което и на основание чл. 220 АПК настоящият състав приема за доказани фактите така, както са установени в обжалваното решение. Обжалваното решение е валидно и допустимо, като постановено от компетентния съд след надлежно сезиране с жалби против постановен административен акт. По жалбата на Ангел Стоилов - началник на Столична РДНСК. С обжалваното решение на тричленния състав на ВАС е отхвърлена жалбата на Стоилов против решението на КЗД в частта му, с която на основание чл. 78, ал. 1 и чл. 80, ал. 3 ЗЗДискр. на същия е наложена глоба в размер на 500 лв. за установено нарушение на чл. 10 ЗЗДискр. В мотивите на обжалваното решение е прието, че отговорността на Стоилов е реализирана в съответствие с материалния закон, тъй като същият не е изпълнил задължение си по чл. 10 ЗЗДискр. за предприемане на всички възможни и необходими мерки за постигане на целта на закона, тъй като издадената от него заповед, би имала за последица премахването на съоръжението, необходимо за придвижването на Александра Георгиева до дома сочи на неравно третиране на детето с увреждания. Тричленният състав е приел, че последвалата отмяна от висшестоящия административен орган на тази заповед не води до извод за липса на нарушение. В обжалваното решение е прието, че в случая е налице и неизпълнение на задължението по чл. 55, ал. 2 ЗЗДискр. за оказване на съдействие на КЗД в хода на образувано пред нея административно производство, като въпреки неточното посочване на правните основания при налагане на глобата от страна на ответника, тричленния състав е приел, че този недостатък не е основание за отмяната й. Заключението на административния орган и това на тричленния състав на Върховния административен съд, че при осъществяване дейността на Столична РДНСК е допуснато неравно третиране, с което е нарушено задължението по чл. 10 от ЗЗДискр. за постигане целите на същия закон, е незаконосъобразно и не се възприема от настоящия съдебен състав. Равенството като нравствена и етична категория означава равнопоставяне, поставяне в еднаква обвързаност, при едно положение, при равни изходни начала спрямо някакъв значим обществен критерий или явление. В юридическия смисъл равенството се свързва с признаването на естествените и неотменими права на всеки пред правото (закона в широк смисъл) като най-значим обществен регулатор. В чл. 6, ал. 2 от Конституцията на Република България равенството на гражданите пред закона е прогласено като конституционен принцип, който стои в основата на гражданското общество и на държавата. Според Конституционния съд юридическото равенство представлява равнопоставеност на всички граждани пред закона (позитивно право) и задължение за еднаквото им третиране от държавната власт (решение № 14/1992 г. на Конституционния съд на Република България по конст. дело № 14/1992 г.). Това означава, че "към едни същи лица, равни от правна гледна точка на действащото право, с оглед целите на правното регулиране законът се обръща еднакво" (решение № 2/2007 г. на КС на РБ по конст. дело № 12/2006 г.). Конституционният принцип на равенство пред закона се проявява в две насоки: забрана за произволно неравнопоставяне и задължение за равно третиране. Първата забранява третиране в отклонение от установените обективни критерии, а втората - не допуска въвеждането на ограничения в правата на гражданите, нито създаване на привилегии, основани на изчерпателно изброените в чл. 6, ал. 2, изр. 2 от Конституцията признаци, включващи пол, раса, религия, лично и обществено положение и др. (В този смисъл решение № 1/2005 г. на КС на РБ по конст. дело 8/2004 г.). Изложеното налага извода, че за да се приеме, че при дейността на Столична РДНСК е допуснато неравно третиране, с което е нарушен принципа на равенство пред закона следва да се установи, че това е направено на основание на изброените в чл. 6, ал. 2 от Конституцията, съответно в чл. 4, ал. 1 ЗЗДискр. признаци, т. е. да се установи, че правата на някои лица са ограничени или за други са създадени привилегии само и единствено поради наличието на някои от изброените критерии. В случая касатора, в качеството му на контролиращ административен орган - Началник на Столична РДНСК е бил сезиран с жалба против административен акт и в рамките на правомощията си е извършил преценка за законосъобразност на същия. Обстоятелството, че постановеният от него административен акт е бил отменен от по-висшестоящия административен орган не води до извод за извършени от същия дискриминационни действия. Това разкрива неправилно разбиране и прилагане на закона от страна на същия, спрямо което засегнатите лица могат да се защитят, (което са и сторили) като оспорят актовете по съответния ред, но не може да обоснове извод за допуснато неравенство в третирането и съответно нарушение на принципа на равенство пред закона. Поради това, като приема обратното и установява нарушение в този смисъл, прилага принудителни административни мерки и санкционира Началника на Столична РДНСК на това основание, Комисията за защита от дискриминация е постановила решение в противоречие със закона, като това нарушение на материалния закон е допуснато и от тричленния състав при постановяване на обжалваното решение. От приложената към делото административна преписка се установява, че Началника на Столична РДНСК е предоставил и то нееднократно всички документи, намиращи се в СРДНСК относно конкретния случая, при което не може да бъде споделен и изводът на тричленния състав и това на административния орган, че същият не е изпълнил задълженията си по чл. 55, ал. 2 ЗЗДискр. да окаже съдействие на комисията в хода на проучването и да предостави исканите сведения и документи. Обстоятелството, че не се е явил лично на проведените открити заседания не води до извод, че същият не е изпълнил тези си задължения. Не на последно място следва да бъде посочен и факта, че този касатор е с неизяснен статут по преписката на КЗД. В приложения доклад - заключение от докладчика по преписката същият е посочен като надлежна страна № 3 - заинтересована страна. Същият е призован в това му качество и за заседанието на 26.11.2008 г., като видно от съставения стенографски протокол от същото не се установява същият да е придобил друго качество. Въпреки това в протокола от проведеното заседание на 19.12.2008 г. същият вече е посочен в протокола като ответна страна в производството. Въпреки, че не е бил надлежно конституиран като ответник по преписката административният орган в решението си е установил, че Стоилов е извършил нарушение по чл. 10 ЗЗДискр. и му е наложил наказание. На следващо място следва да бъде отбелязан и фактът, че Стоилов е призован като ответника за заседанието на 13.01.2009 г., като с призовката е задължен да се яви лично на основание чл. 60, ал. 2 ЗЗДискр. и глава шеста ГПК, но цитираните разпоредби уреждат единствено начина на призоваване на участниците в производството, без да предвиждат санкции при неявяване. Действително разпоредбата на чл. 176, ал. 1 ГПК, която би могла да се приложи в производството, доколкото в ЗЗДискр. и АПК липсва изрична уредба на правилата, при които се провеждат откритите заседания на КЗД, предвижда възможност да бъде задължена страна да се яви лично за да даде обяснения, но за целта следва да й бъдат съобщени предварително въпросите, на които трябва да отговори, както и да бъде предупредена за последиците от неявяването й. Същите обаче са свързани единствено с това, че при неявяване или недаване на отговор на поставените въпроси могат да се приемат за доказани обстоятелствата, за чието изясняване страната е създала пречки. Следователно неявяването лично пред административния орган не е свързано с налагането на друга санкция и така наложената глоба на Началника на Столична РДНСК е незаконосъобразна. От така установеното следва, че изводът в решението на тричленния състав, че в случая отговорността на Стоилов е реализирана в съответствие с материалния закон е неправилен. При така установеното настоящият състав намира, че решението на тричленния състав в частта му, в която е отхвърлена жалбата на Стоилов против решението на КЗД, в частта му, в която е установено нарушение от страна Ангел Стоилов, в качеството му на Началник на Столична РДНСК нарушение по чл. 10 ЗЗДискр и на основание чл. 78, ал. 1 и чл. 80, ал. 3 ЗЗДискр. му е наложена глоба в размер на 500 лв. е неправилно, като постановено в нарушение на материалния закон и следва да бъде отменено. Вместо това следва да бъде постановено ново, с което решението на административния орган в тази му част следва да бъде отменено. По касационната жалба на Ивета Кирилова Горнишка. Правилно, въз основа на събраните доказателства в обжалваното решение е прието, че Горнишка, с действията си е обективирала по отношение на Александра Георгиева и Маруся Георгиева пряка дискриминация по признак "увреждане" и тормоз, като е нарушила забраната за дискриминация по смисъла на чл. 4, ал. 2 ЗЗДискр. и е осъществила тормоз по смисъла на чл. 5 във вр. с § 1, т. 1 от ДР на ЗЗДискр. Твърденията на Горнишка в касационната жалба, че тя и семейството й са живели в чужбина през периода 23.03.2003 до 24.03.2009 г. на първо място не са подкрепени с доказателства, а на второ този факт е неотносим към предмета на делото. По делото по безспорен начин е установено, че през периодите, посочени в административния акт същата е осъществила дискриминационните действия приети за установени, както от административния орган, така и от тричленния състав на Върховния административен съд. Самата касаторка не оспорва по същество така установените факти и не сочи доказателства, които да ги опровергават. Събраните доказателства установяват, че касаторката не просто е сезирала компетентните органи - в случая Столична РДНСК за монтираната платформа, каквито са твърденията в касационната й жалба, но е имала агресивно и неуважително поведение към детето с увреждане - Александра Георгиева и полагащата грижи за него Маруся Георгиева, което е довело до накърняване на достойнството и създаване на враждебна, обидна и застрашителна среда по отношение на лицето Александра Георгиева. С обжалваното решение е прието, че правилно административният орган е установил, че дискриминационните действия от страна на Ивета Горнишка са извършени съответно през 2006 г. относно препятстване поставянето на велтър по стълбите до втория етаж на сградата, през 2007 г. с предприемане на действия за отстраняване на поставения на площадката на стълбите на втория етаж стол и през 2008 г. с предприетите действия за осуетяване на придвижването на Александра Георгиева. Тези изводи се споделят напълно от настоящата инстанция като базирани на събраните по делото доказателства. Правилно е прието, че с оглед така установените периоди на извършване на отделните действия, изпълващи посочените състави на дискриминация не е налице изтекла давност, тъй съгласно чл. 52, ал. 1 ЗЗДискр, такава е изтекла в случай че са изтекли три години от извършване на деянието. В случая производството пред административния орган е образувано с подаването на жалбата - на 5.08.2008 г. и доколкото най-ранният период касае 2006 г. правилно в обжалваното решение е прието, че не са налице предпоставките на посочения законов текст. Неоснователен е и доводът, че неправилно в обжалваното решение е прието, че не следва да се доказва родствената връзка между Маруся Георгиева и Александра Георгиева. В обжалваното решение правилно тричленният състав е приел, че това обстоятелство не е било спорно в административното производство, а и от друга понятието "свързани лица" според § 1, т. 9 ДР на ЗЗДискр. е с широк обхват, в който безспорно се включва и лицето, полагащо грижи за Александра Георгиева - в случая нейната майка Маруся Георгиева Предвид изложеното, настоящият съдебен състав приема, че обжалваното решение, по отношение жалбата на Горнишка следва да бъде оставено в сила решението, като постановено при отсъствие на касационни основания за отмяна. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, Петчленен състав,