Решение № 14936 от 16.11.2011 г. на ВАС по адм. д. № 2329/2011 г.

Решение № 14936 от 16.11.2011 г. на ВАС по адм. д. № 2329/2011 г., VIII о., докладчик съдията Бисерка Цанева Производство по реда на чл. 208 и сл. АПК вр. чл. 160, ал. 6 ДОПК. Образувано по касационна жалба на "Делта С. А. " ЕООД, подадена чрез адв. Борислав Захариев, против Решение № 1668 от 02.12.2010 г. на Пловдивския административен съд, 10 състав по адм. дело № 1392 по описа за 2010 г., с което е отхвърлена жалбата на касатора против Ревизионен акт № 261000134/26.03.2010 г., издаден от ТД на НАП - гр. Пловдив, потвърден с Решение № 339/17.05.2010 г. на Директора на Дирекция "ОУИ" при ЦУ на НАП - гр. Пловдив, с който акт на дружеството е отказано право на данъчен кредит в размер на 58 020,94 лв. и лихви за забава в размер на 2 179,56 лева. В касационната жалба се твърди, че съдебното решение е неправилно като постановено при съществени нарушения на процесуални правила и в противоречие с материалния закон и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Иска се отмяна на съдебното решение и на РА, както и присъждане на направените по делото разноски. Ответникът по касационната жалба - Директорът на Дирекция "ОУИ" гр. Пловдив при ЦУ на НАП не изразява становище по касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба в подробно становище по съществото на делото. Върховният административен съд, състав на VIII отделение, като обсъди допустимостта на касационната жалба и направените в нея оплаквания, при спазване на разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 АПК, намира, че жалбата е допустима, а по съществото й съобрази следното: За да отхвърли жалбата на дружеството, първоинстанционният съд е установил, че с процесния РА не е признато на жалбоподателя право на приспадане на данъчен кредит в размер на 6 020 лв. по фактура № 1000/05.11.2008 г., издадена от "Софстрой БГ" ЕООД с предмет доставка на метални подпори и хигрофобен шперплат, по фактура № 163/25.08.2009 г., издадена от "Маркес Строй" ЕООД в размер на 48 000 лв. с предмет на доставка бетонови дейности по Договор от 20.05.2009 г. и в размер на 4 000,94 лв. по данъчни фактури за месеците 08, 10, 11, 12.2008 г. и за м. 02, 05.2009 г., издадени от "БЛИК ТРЕЙД" ЕООД. По фактурата, издадена от "Софстрой" БГ" ЕООД съдът е приел, че ревизираното дружество не е доказало необходимата ресурсна обезпеченост за извършване на транспорта на фактурираните метални подпори и хигрофобен шперплат. Същевременно по безспорен начин е установено, че по счетоводни данни същите са налични към 31.08.09 г., но при извършената проверка същите не са открити. Неподкрепени от доказателствата по делото е останало и твърдението на управителя на дружеството жалбоподател, че въпросните стоки са отдадени под наем за срок от 6 месеца на "ГАМА - ТРЕЙД" ЕООД. Установено е, че управителя на въпросното дружество е декларирал, че няма подобен договор между "ГАМА - ТРЕЙД" ЕООД и жалбоподателя, като освен това от "ДЕЛТА С. А. " ЕООД не са представени данни за счетоводното отразяване на договора за отдаване под наем. По делото е представено и копие от въпросния договор за наем. С оглед обстоятелството, че една от страните по него - управителя "ГАМА - ТРЕЙД" ЕООД твърди, че такъв договор не е сключван и жалбоподателя не е ангажирал допълнителни доказателства относно автентичността на същия (например представяне на оригинали му и извършване на графологична експертиза) и във връзка с обстоятелството, че се касае за частен документ, от който жалбоподателя черпи изгодни за себе си факти, то съдът е счел, че същият не следва да се кредитира. Не на последно място е установено, че доставчикът няма регистриран ЕКАФП, което означава, че приложеният към фактурата касов бон не доказва плащане по нея. По отношение на отказания данъчен кредит по фактура № 163/25.08.2009 г., издадена от "Маркес Строй" ЕООД с предмет на доставка бетонови дейности по Договор от 20.05.2009 г. съдът е приел за недоказано реалното извършване на СМР. Констатирано е, че доставчика разполага единствено с петима работника на непълен работен ден, като видно от представените ведомости на същите не са изплатени и договорените работни заплати. Не са представени доказателства относно транспортирането на работниците до обекта, а освен това няма данни за счетоводното отчитане на вложените материали, необходими за реалното извършване на фактурираните СМР. Във връзка с отказания данъчен кредит на обща стойност 4 000,94 лв. по фактури издадени от "БЛИК ТЕЙД" ЕООД за закупени материали за м. 08, 10, 11, 12.2008 г. и м. 02., 05.2009 г. съдът е приел, че в случая не е доказано, че закупените материали са вложени във извършени от ревизираното лице облагаеми доставки. Според съда не отговарящи на събраните по делото доказателства са и твърденията на управителя на ревизираното дружество, че въпросните материали са вложени в обект на фирма "РЕЙКИ" ЕООД. Материалите са закупени по фактури издадени след преустановяването на СМР на въпросния обект, във връзка с издадената заповед на началника на РДНСК гр. Хасково. Както от ревизираното лице, така и от възложителя не са представени приемно-предавателни протоколи, количествено-стойностни сметки или други документи доказващи влагането на въпросните материали, същевременно се доказва, че същите не са налични. Относно приобщените към делото три броя АПВ, констатирано е, че единствено АПВ № 806992/10.12.2008 г. обхваща част от ревизирания период и е относим към делото. Същевременно, както заповедта за възлагане на ревизията, така и посочения АПВ са издадени след влизане в сила на изменението на чл. 129, ал. 3 от ДОПК от 2007 г., с оглед на което е допустимо установяването на задължения за данъци и задължителни осигурителни вноски с РА и за периоди, за които е извършено прихващане или възстановяване със съответния АПВ. В тази връзка съдът е приел, че ЗВР е издадена от компетентен орган и е разгледал спора по същество. Така постановеното решение е правилно. Жалбата е бланкетна. В нея не са наведени конкретни доводи за неправилност на решението. ВАС намира, че административният съд е изяснил напълно спора от фактическа страна и въз основа на съвкупната преценка на доказателствата по делото е направил законосъобразни изводи, които се споделят изцяло от настоящия състав. Неоснователни са възраженията в касационната жалба за допуснати процесуални нарушения от съда при разглеждане и решаване на делото. Следва да се отбележи, че съдът предвид разпоредбата на чл. 171, ал. 4 от АПК вр. с § 2 от ДОПК с разпореждането за насрочване на делото от 02.08.2010 г., е указал на жалбоподателя, че носи доказателствената тежест за установяване съществуването на фактите и обстоятелствата посочени в жалбата, от които черпи благоприятни за себе си правни последици. Законосъобразно решаващият състав е приел, че не е доказана реалност на доставките по процесните фактури, предвид непредставяне на доказателства за реални стокови наличности и прехвърлянето на право на собственост /приемане, предаване, транспортиране и т. н./, за материална, техническа и кадрова обезпеченост на доставчиците. Съдът подробно е анализирал различията и противоречията в обясненията на представителите на дружествата- жалбоподател и доставчиците, относно счетоводните записвания, наличните активи и стоки, времето и начина на извършване на услугите, начините на заплащане и правилно е приел за неоснователни възраженията изложени в жалбата. По изложените съображения следва да бъде прието, че решението на административния съд не страда от пороците, изложени в касационната жалба и следва да бъде оставено в сила. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК Върховният административен съд, VIII отделение