Решение № 10551 от 12.10.2015 г. на ВАС по адм. д. № 5246/2015 г.

Решение № 10551 от 12.10.2015 г. на ВАС по адм. д. № 5246/2015 г., II о., докладчик председателят Светлана Йонкова С решение от 4.02.2015 г. по адм. д. № 11203/2013 г. Административен съд София-град е отменил Акт за прихващане и възстановяване № 1203989/26.06.2013 г. на органите по приходите при ТД на НАП София, потвърден с решение № 1576/16.09.2013 г. на директора на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" при ЦУ на НАП. Решението се обжалва с касационна жалба от директора на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" при ЦУ на НАП. Жалбата е подадена в срок. Жалбоподателят моли решението да бъде отменено като постановено при допуснато нарушение на материалния закон и необоснованост. Ответникът по касационната жалба ЗК "Уника" АД я оспорва. Представителят на Върховната административна прокуратура предлага решението да бъде отменено като незаконосъобразно. Върховният административен съд обсъди касационните основания и установи следното: ЗК "Уника" АД е направила искане за прихващане и възстановяване с вх. № 26-3-20211/14.12.2011 г. до директора на ТД НАП София за сумата 482 360.39 лв. на основание чл. 129, ал. 1 ДОПК. Поради непроизнасяне на компетентния орган, ЗК "Уника" АД е подала второ искане с дата 27.12.2012 г. С акт за прихващане и възстановяване № 1300036 от 23.01.2013 г. е отказано на ответника по касационната жалба възстановяване на исканата сума. Органът по приходите е приел, че вземането е погасено по давност съгласно Закона за задълженията и договорите. Посоченият акт за прихващане и възстановяване е отменен с решение от 22.03.2013 г. на директора на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" София, който е върнал преписката с указание да се довърши производството по първоначалното заявление от 2011 г. В това решение изрично е прието, че вземането не е погасено по давност. В изпълнение на указанията органите по приходите издават АПВ1203989/26.06.2013 г. В него е прието, че вземането е погасено по давност съгласно ЗЗД. Този АПВ е потвърден с решение на директора на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" София № 1576/16.09.2013 г. В него органът е приел, че вземането е погасено по давност. С обжалваното решение Административен съд София - град е приел, че погасителната давност е 5 годиш на съгласно чл. 129 ДОПК, който е приложим, тъй като е специален спрямо ЗЗД. Този срок не е изтекъл към момента на подаване на искането на ЗК "Уника "АД, като то е направено съгласно посочения в разпоредата срок. Съдът е приел също, че е основателно искането за възстановяване на сумата 482 360,39 лв. авансово внесен корпоративен данък, който не се дължи, тъй като данъчният резултат на дружеството е загуба за посочения период. При постановяване на решението Административен съд София - град не е допуснал нарушение на закона. Съгласно чл. 129, ал. 1 прихващането или възстановяването може да се извърши по инициатива на органа по приходите или по писмено искане на лицето. Искането за прихващане и възстановяване се разглежда, ако е подадено до изтичане на 5 годишен срок, считано от 1 януари на годината, следваща годината на възникване на основанието за възстановяване, освен ако в закон не е предвидено друго. Това е специална норма в ДОПК, установяваща давностен срок, който е различен от този по ЗЗД относно по-кратък срок за погасявания на вземанията. Специалната норма дерогира прилагането на общата норма за погасителната давност. За събирането на публичните държавни вземания е установен същият петгодишен срок. Тълкуването на разпоредбата на чл. 129, ал. 1 ДОПК за приложимост на същата и по отношение на частните вземания, произтичащи от данъчното правоотношение по събирането на публичните вземания е в съотвествие с конституционния принцип за равенство на субектите. В данъчното правоотношение, макар по презумция задълженото лице да е данъчния субект, могат да възникнат особени производства, при които държавата дължи връщане или възстановяване на недължимо платени или събрани данъчни задължения. Тези случаи са изрично уредени в ДОПК, Глава шестнадесета, раздел 1 - кога може да се иска прихващане или възстановяване на недължимо платени данъчни задължения, както и процедурата за това. Ето защо, независимо от характера на вземането - публично или частно правно, след като се отнася до надвнесени публични задължения, то приложим за срока на погасителната давност е ДОПК, а не ЗЗД. Следва да се отбележи също така, че в отменителното решение на директора на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" София изрично е прието, че вземането на ЗК "Уника" АД не е погасено по давност. Същият този орган, с последващото си решение, с което е потвърдил оспорения АПВ е приел противоположна позиция относно погасителната давност. Законосъобразни и обосновани са изводите на съда за основателност на искането за възстановяване. Съгласно чл. 110, ал. 3 ДОПК проверката по издаване на АПВ е съвкупност от действия на органите по приходите относно спазването на данъчното и осигурителното законодателство. Ако не са констатирани такива нарушения, се признава правото на възстановяване и прихващане. В противен случай няма пречка да се премине в ревизия, чрез която да се коригира декларирания от данъчно-задълженото лице финансов резултат. Без ревизия е недопустимо да се променят декларираните в годишната данъчна декларация финансови резултати. При издаване на оспорения АПВ не е извършена ревизия. Заключението на вещото лице установява по размер и основание вземането на ответника. Експертизата не е оспорена от страните и обосновано съдът се е позовал на нейното заключение. Решението на Административен съд София - град като законосъобразно и обосновано следва да се остави в сила. Директорът на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" следва да бъде осъден да заплати на ЗК "Уника" АД разноски по делото за тази инстанция в размер на 12 117,60 лв. адвокатски хонорар съгласно приложените доказателства, установяващи ги по основание и размер. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд