Решение № 50236 от 6.12.2022 г. на ВКС по гр. д. № 3710/2021 г.

Решение № 50236 от 6.12.2022 г. на ВКС по гр. д. № 3710/2021 г., III г. о., ГК, докладчик председателят Мария Иванова Производството е по чл. 290 ГПК. ВКС разглежда касационната жалба на Т. К. срещу въззивното решение на Софийски апелативен съд по гр. д. № 2604/20 г. в допуснатата до обжалване част, с която по иска на К. Д. срещу касаторката е признато за установено, че тя дължи и законната лихва върху сумата за неустойка, считано от 12.03.13 г. Обжалването е допуснато на осн. чл. 280, ал. 2 ГПК, за проверка на допустимостта на въззивното решение, за която съдът следи и служебно. В останалата обжалвана от Т. К. част, с която е установена дължимостта на сумите 11 000 лв. – главница, ведно със законната лихва от 12.03.13 г. и 50 000 лв. - договорна неустойка /частично предявена от 108 240 лв./ за периода 2.07.10 -11.03.13 г. по предявения от К. Д. срещу Т. К. установителен иск по чл. 422 ГПК, вр. с чл. 240 ЗЗД, въззивното решение не е допуснато до касационно обжалване и е влязло в сила. При проверката за допустимост на въззивното решение в допуснатата до обжалване част ВКС констатира следното: В заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК от 12.03.13 г. заявителят /и впоследствие ищец по предявения по реда на чл. 422 ГПК иск/ Кр. Д. е поискал да му се присъдят въз основа на договора за паричен заем между страните от 16.06.10 г. главница в размер на 11 000 лв., възнаградителна лихва в размер на 117, ЗЗ лв. за посочения период, неустойка в размер на 108 240 лв. за посочения период и законна лихва върху главницата от подаване на заявлението до окончателното изплащане на задължението. Със заповедта за изпълнение от 3.04.13 г. длъжникът /ответницата по иска/ Т. К. е осъдена да заплати законна лихва само върху главницата от 11 000 лв., съответно на поисканото със заявлението. В исковата молба на Кр. Д. срещу Т. К. от 21.11.13 г., с която е предявен установителният иск по чл. 422 ГПК, вр. с чл. 240 ЗЗД също е поискана и е призната с първоинстанционното решение законна лихва само върху главницата. Лихва върху неустойката заявителят / и ищец/ К. Д. не е претендирал в заповедното производство и след това в исковото, по реда на чл. 422 ГПК. Поради произнасянето на въззивния съд извън - над пределите на сезирането му с искането на ищеца, въззивното решение в допуснатата до обжалване част, с която – след отмяна на първоинстанционното решение по претенцията за договорна неустойка, е призната дължимостта и на законна лихва върху сумата за неустойка, е недопустимо и следва да се обезсили. По изложените съображения и на осн. чл. 293, ал. 4, вр. с чл. 270, ал. 3 ГПК, ВКС на РБ, трето г. о. Р Е Ш И: ОБЕЗСИЛВА въззивното решение на Софийски апелативен съд по гр. д. № 2604/20 г. от 26.05.21 г. в допуснатата до обжалване част, с която е признато, че Т. И. К. дължи на К. Й. Д. законна лихва върху договорната неустойка, считано от 12.03.2013 г. до окончателното изплащане на неустойката. Решението е окончателно.