Решение № 520 от 28.11.2011 г. на ВКС по н. д. № 2652/2011 г.

ВКСIII наказателно отделение28.11.2011 г.докладчик т Саша Раданова

Диспозитив

ВЪЗОБНОВЯВА нохд № 3562/2011 г. на Софийския градски съд като ОТМЕНЯ постановените по това дело в проведеното на 3.VIII.2011 г. съдебно заседание ОПРЕДЕЛЕНИЕ, С КОЕТО Е ОДОБРЕНО ПОСТИГНАТО СПОРАЗУМЕНИЕ за решаване на делото между представител на Софийската градска прокуратура и защитник на осъдения В. Н. А., КАКТО И ОПРЕДЕЛЕНИЕ по чл. 383, ал. 2 във вр. с чл. 306, ал. 1, т. 3 НПК, отнасящо се до осъждането на А. с одобреното споразумение по нохд № И-3992/2008 г. на Софийския районен съд. ВРЪЩА делото на Софийския градски съд за ново разглеждане от друг състав и от съдебното заседание. Решението е окончателно.

Мотиви

Решение № 520 от 28.11.2011 г. на ВКС по н. д. № 2652/2011 г., III н. о., НК, докладчик председателят Саша Раданова Производството пред ВКС е образувано по искане на Главния прокурор за възобновяване на нохд № 3562/2011 г. на Софийския градски съд и отмяна на постановените по това дело две определения от 3.VIII.2011 г. в частите им, с които на В. Н. А. е определен общ първоначален режим в затворническо общежитие от открит тип за изтърпяване на наложеното му по посоченото дело наказание от 6 месеца лишаване от свобода, както и на наказанието от 3 месеца лишаване от свобода, което А. следва да изтърпи на основание чл. 68, ал. 1 НК. Твърди се, че при определянето на режима-общ вместо строг-и на мястото за изтърпяване на двете наказания-затворническо общежитие от открит тип вместо затвор или затворническо общежитие от закрит тип-е допуснато нарушение на материалния закон. Иска се връщане делото на градския съд за ново разглеждане. В съдебно заседание представителят на ВКПр поддържа искането както е направено. Осъденият и служебният му защитник не считат да е допусната материална незаконосъобразност при постановяването на оспорваните определения и затова искат оставяне на искането за възобновяване без уважение. Върховният касационен съд установи: Нохд № 3562/2011 г. е образувано по внесено от прокурор при Софийската градска прокуратура споразумение за решаване на делото, с което В. Н. А. се признава за виновен в извършено на 21.VI.2011 г. в София престъпление по чл. 354, ал. 1, изр. първо, предл. четвърто, алт. първа НК, изразяващо се в незаконното държане с цел разпространение на 10.10 гр амфетамин смесен с кофеин на обща стойност 303 лева, и се съгласява за това престъпление да бъде наказан с 6 месеца лишаване от свобода, които да изтърпи при общ първоначален режим в затворническо общежитие от открит тип, както и с 2 500 лева глоба. С протоколно определение, постановено в проведеното на 3.VIII.2011 г. съдебно заседание /в протокола за това заседание е допусната очевидна техническа грешка при изписването на "2010", вместо "2011" г./, споразумението е одобрено от съда така, както е внесено. С второ определение от същата дата, постановено в същото съдебно заседание, на основание чл. 383, ал. 3 НПК е приведено в изпълнение наказанието от 3 месеца лишаване от свобода, наложено на А. отново след споразумение, за извършено на 2.II.2008 г. в Н. И. престъпление по чл. 129 НК с пострадал Й. Й. Г. За изтърпяването и на това наказание е определен общ първоначален режим в затворническо общежитие от открит тип. Искането за възобновяване е допустимо: след като цели влошаване положението на осъдения, то трябва да бъде направено в 6-месечния срок по чл. 421, ал. 1 НПК, който е спазен със завеждането му във ВКС на 19.Х.2011 г. при влизане в сила на оспорваните съдебни актове съответно на 3.VIII.2011 г. и на 19.VIII. с. г. Искането за възобновяване е и основателно, тъй като при постановяването на двете определения, чиято отмяна се иска, не е бил приложен закона, който е следвало да се приложи - чл. 60, ал. 1 и чл. 61, т. 2 ЗИНЗС, съставляващо касационно основание по чл. 348, ал. 2, предл. второ НПК. При привеждане в изпълнение на условно наказание заради последващо осъждане, с което е наложено същото наказание, двете наказания се търпят при строг първоначален режим в затворническо общежитие от закрит тип, каквато е последователната, и вече единна, практика на ВКС /вж. напр. р. 213-2010 г., I; 497-2010 г., III; 493-2010 г., I/. Като основателно искането следва да се уважи, и по арг. от чл. 425, ал. 1, т. 3 НПК делото да се върне на първоинстанционния съд за ново разглеждане. Отмяната обаче следва да обхване проверяваните определения изцяло и, в частност, определението, с което е одобрено постигнатото споразумение за решаване на делото. Одобрявайки едно споразумение, постигнато след приключване на досъдебното разследване или по реда на чл. 384, ал. 1 НПК, съдът прима да утвърди изразената от страните воля, делото да се реши съобразно взаимното им съгласие по въпросите, изброени в чл. 381, ал. 5 НПК. Ако в това съгласие съдът констатира неправилности от материално-или процесуалноправен характер или пък такива, относими към справедливостта на наложеното наказание, той предлага подлежащи на обсъждане със страните промени /чл. 382, ал. 5 НПК/, а ако те не се приемат, връща делото на прокурора/ чл. 382, ал. 8 НПК/. Т. е. съдът няма правомощието да изменя споразумението, което страните са постигнали, вкл. по въпроса, поставен в чл. 381, ал. 5, т. 3 НПК, до който именно резултат би се стигнало при уважаване на исканата от прокурора частична отмяна. Ето защо и на основание чл. 425, ал. 1, т. 1 НПК, ВКС в състав от трето наказателно отделение

Цитирани разпоредби

3