Решение № 8157 от 18.06.2009 г. на ВАС по адм. д. № 13005/2008 г.

Решение № 8157 от 18.06.2009 г. на ВАС по адм. д. № 13005/2008 г., I о., докладчик председателят Виолета Ковачева Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК. Подадена е касационна жалба от Гичка Илиева Люцканова и Данко Трифонов Люцканов от гр. Пловдив, чрез пълномощника им адв. Св. Хаджиева, против решение № 317 от 30.06.2008 г., постановено по адм. дело № 373 от 2007 г. по описа на Пловдивския окръжен съд, с което е отхвърлена жалбата им против ДРА № 509 от 14.06.2005 г. и ДРА № 813 от 31.10.2005 г. на ТДД - гр. Хасково, потвърдени с решение № 851 от 27.07.2005 г. на директора на РДД - гр. Пловдив, и решение № 1442 от 21.12.2005 г., за определени на двамата задължения по чл. 35 ЗОДФЛ (отм.) за 2003 г. в размер на 13 014,16 лв. и лихва за забава върху тази сума, като са присъдени и разноски за Д "ОУИ" - гр. Пловдив, в размер на 600,28 лв. за всеки един от жалбоподателите. В касационната жалба се поддържа, че решението е неправилно като постановено при нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствени правила и поради необоснованост, представляващи касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК . В касационната жалба се излагат съображения, че неправилно съдът е приел, че данъчната основа, определена от данъчните органи по реда на чл. 109, ал. 2 ДПК, е определена след анализ на обстоятелствата по т. 2, 4 и 14 от същата разпоредба, след като в действителност не е направен анализ, а само са преписани обстоятелствата от закона. В хода на ревизията, а и след това са представени доказателства, доказващи, че съдружниците са взели решение за увеличаване на капитала на дружеството, за което е била събрана и съответната сума от 184 763,35 лв., за която е доказан нейният законен произход. Неоснователно съдът не е кредитирал гласните доказателства предвид достоверната дата на протокола от общото събрание на съдружниците. По съображения в посочения смисъл, изложени в жалбата, касаторите молят решението да бъде отменено и постановено друго по същество, с което да бъде отменен обжалваният ревизионен акт. Претендират присъждане на направените разноски. Ответникът по касационната жалба - директорът на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" за гр. Пловдив, оспорва жалбата по съображения, изложени в писмено възражение от пълномощника юрисконсулт Бъчварова. Моли решението да бъде оставено в сила и претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Счита, че съдът правилно е потвърдил обжалвания ДРА, като е приел с оглед указанията в отменителното решение на Върховния административен съд, че не се установява намиращите се в касата суми към датата на кражбата да са представени от турския съдружник с оглед увеличаване капитала на дружеството. Върховният административен съд, като прецени допустимостта на жалбата, наведените в нея касационни основания и доказателствата по делото, приема следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна и в законоустановения срок. Разгледана по същество, е неоснователна. С обжалваното решение на съставът на Окръжния съд - Пловдив - административно отделение, е отхвърлил жалбите на Гичка Илиева Люцканова и Данко Трифонов Люцканов, и двамата от гр. Пловдив, против решение № 317 от 30.06.2008 г., постановено по адм. дело № 373 от 2007 г. по описа на Пловдивския окръжен съд, с което са отхвърлени жалбите им против ДРА № 509 от 14.06.2005 г. и ДРА № 813 от 31.10.2005 г. на ТДД - гр. Хасково, потвърдени съответно с решение № 851 от 27.07.2005 г. на директора на РДД - гр. Пловдив, и решение № 1442 от 21.12.2005 г., за определени на двамата задължения по чл. 35 ЗОДФЛ (отм.) за 2003 г. в размер на 13 014,16 лв. и лихва за забава върху тази сума, като са присъдени и разноски за Д "ОУИ" - гр. Пловдив, в размер на 600,28 лв. за всеки един от тях. За да постанови това решение при повторното разглеждане на делото след отмяната му от Върховния административен съд и връщането му за ново разглеждане и с оглед дадените от Върховния административен съд указания, съдът е приел, че фактическите обстоятелства, въз основа на които са определени данъчните задължения, по отношение на които делото е било върнато за ново разглеждане, са идентични и за двата ревизирани субекта. Разпитани са свидетели във връзка с указанията на Върховния административен съд и са събрани доказателства за трудовите възнаграждения на лицето Данко Люцканов за периода от 1979 до 1994 година. Съдът е обсъдил тези доказателства в съответствие с основанието, на което са определени данъчните задължения на Гичка и Данко Люцканови, а именно разпоредбата на чл. 109, ал. 2 и 5 ДПК (отм.) вр. с чл. 10 и 18 ЗОДФЛ (отм.), като е приел наличие на несъответствие между имущественото и финансовото състояние на данъчните субекти за съответния данъчен период (в случая за 2003 г.), от една страна, и декларираните и/или получени приходи, доходи и източници на формиране на собствения капитал или на безвъзмездно финансиране на стопанската дейност. Съдът е изложил съображения защо счита за недоказани твърденията на жалбоподателите, че сумите, съхранявани в касата на "Люцканови" ООД, са такива, получени от съдружника на Гичка Люцканова в "Голдън Глория-95" ООД Мехмед Йозтюрк от Република Турция. Изложил е също така и съображения относно достоверността на протокола на ОС на "Голдън Глория-95" ООД, като е обосновал извод, че дори и да се докаже, че действително е взето решение по тези въпроси за увеличаване на капитала, то това не е доказателство, че намиращите се у жалбоподателите суми са им предадени тъкмо на това основание. По отношение позоваването на приходни касови ордери за получаване на въпросните суми съдът е приел, че с оглед направеното оспорване на съдържанието на тези ордери от процесуалния представител на Д "ОУИ" жалбоподателите не са ангажирали доказателства за истинността на тяхното съдържание, като това не е доказано, вкл. и със свидетелските показания. Счетено е за неоснователно и възражението, че нормите на чл. 109, ал. 2, т. 2, 4, и 14 от ДПК са цитирани само формално, без да се направи анализ на съответните обстоятелства, доколкото нарастването на финансовото състояние представлява разлика между приходи и разходи и това води неизбежно до необходимост да се извършат математически изчисления за определяне на конкретния размер и доколкото правният анализ се базира на резултатите от тези изчисления. Съдът е обсъдил и представените доказателства във връзка с получените доходи от жалбоподателите и е посочил, че те не са в състояние да оборят изводите на ревизиращия екип, тъй като удостоверяват суми, неизмеримо по-малки от процесните, дори и да са спестявани изцяло. Предвид всички тези съображения съдът е приел, че обжалваните ДРА са законосъобразни в частта им, с която съответно на Гичка и Данко Люцканови са определени данъчни задължения по ЗОДФЛ . Така постановеното решение е правилно. Съдът е съобразил дадените от Върховния административен съд указания, подробно е обсъдил събраните доказателства и доводите на страните и въз основа на това е направил обосновани и правилни изводи от фактическа и правна страна, които се споделят и от настоящата инстанция. Обосновано е прието, че през ревизирания период жалбоподателите са придобили имущество - пари и лек автомобил (с изплащане на лизингови вноски), на стойности, които не съответстват на получените доходи. Несъответствието между декларираните и получените доходи и имущественото и финансовото състояние на ревизираното лице представлява обстоятелство по чл. 109, ал. 5 ДПК (отм.), поради което е налице основание за определяне на данъчната основа по реда на чл. 109, ал. 2 ДПК. По делото не съществува спор относно посочените факти и обстоятелства, тъй като и двамата жалбоподатели твърдят факта, че действително са притежавали процесните суми от 80 000 лв. и 5000 евро, за които се твърди, че са били откраднати при извършена кражба в офиса на фирмата им. Относно произхода на тези суми, за които жалбоподателите поддържат в жалбата си по административен ред, а след това и в производството пред съда и пред настоящата инстанция, че са получени на основание взето решение на ОС на съдружниците във фирма "Голдън Глория-95" ООД за увеличаване на капитала на дружеството, правилно съдът след обстоен анализ на всички събрани в тази насока гласни и писмени доказателства е приел за недоказано обстоятелството, че точно тези суми са същите, които са предавани от съдружника в Турция, тъй като до този момент не е било извършено такова увеличение на капитала, а освен това има и редица несъответствия и разминавания както в писмените, така и в гласните доказателства, от което следва, че всички тези доказателства са съставени само с оглед нуждите на процеса. Неоснователно е също така и възражението в касационната жалба, че писмото на РДВР - гр. Хасково, за извършената взломна кражба не може да се разглежда като годно доказателствено средство по отношение на сумите 80 000 лв. и 5000 евро, които са били откраднати, след като към ревизионния акт не са приложени никакви други документи, които да установят извършването на кражбата и размера на откраднатото, и незаконосъобразно с ДРА и върху тези суми са определени данъчни задължения. Следва да се има предвид, че фактът за наличието на такива суми, за които се говори във въпросното писмо, се твърди и от самите жалбоподатели, които, включително и в самата касационна жалба, поддържат това си твърдение и не отричат притежаването на такива суми. Не може от една страна да се твърди, че писмото не е годно доказателствено средство за притежаването на суми в такъв размер, а от друга страна да се поддържа този факт, който в случая се явява неизгоден за жалбоподателите, тъй като тези суми са били приети като укрити доходи, за които е определен данък по чл. 35 ЗОДФЛ вр. с чл. 18, ал. 2 ЗОДФЛ (отм.). Освен това фактическите констатации в ДРА, изготвен по реда на чл. 109 ДПК (отм.), в производството по обжалването му се считат за верни до доказване на противното. Установената презумпция е оборима, но доказателствената тежест за това се носи от ревизираното лице, както правилно е посочил в решението си и първоинстанционният съд, а такива годни доказателствени средства не са представени. Съобразно извършения анализ на относимите обстоятелства по чл. 109, ал. 2 ДОПК правилно са определени данъчната основа и размерът на данъчното задължение по чл. 35 ЗОДФЛ (отм.). Предвид изложените съображения обжалваното решение е правилно и следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора за производството пред настоящата инстанция не се възлагат разноски. Въпреки неоснователността на касационната жалба, на ответника не се присъжда юрисконсултско възнаграждение, тъй като същият не е представляван от юрисконсулт пред настоящата инстанция. Наред с това от първата инстанция вече е присъдено възнаграждение, което съгласно чл. 161, ал. 1 ДОПК е дължимо еднократно за цялото производство, а не за всяка инстанция поотделно. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд - първо отделение,