Решение № 11 от 26.01.2009 г. на ВКС по н. д. № 591/2008 г.

Решение № 11 от 26.01.2009 г. на ВКС по н. д. № 591/2008 г., II н. о., НК, докладчик съдията Татяна Кънчева Касационното производство е образувано по жалба на подсъдимия С. Н. Н. срещу решение № 113/08.10.2008 г. на Бургаския апелативен съд, с оплакване за явна несправедливост на наложеното наказание. В съдебно заседание подсъдимият поддържа жалбата си и моли наказанието на бъде намалено до размера на определеното с присъдата. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура намира жалбата за неоснователна. Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, като обсъди оплакването в жалбата и извърши проверка на решението в пределите по чл. 347 НПК установи следното: С присъда № 95/3.07.2008 г. Бургаският окръжен съд признал подсъдимия Н за виновен в това, че на 23.06.2008 г. дал дар на длъжностно лице за да извърши действие по служба и на основание чл. 304, ал. 1 и чл. 55 НК му наложил наказание пробация с пробационни мерки: задължителна регистрация по настоящ адрес и задължителни срещи с пробационен служител, и двете за по шест месеца и шест месеца поправителен труд с 15% удръжки от трудовото възнаграждение. На осн. чл. 307а НК е отнел в полза на държавата предмета на престъплението. С атакуваното решение Бургаският апелативен съд увеличил срока на задължителните пробационни мерки от шест на осем месеца, както и размера на удръжките от трудовото възнаграждение от 15% на 20%. В останалата част потвърдил присъдата. Жалбата е неоснователна. Оплакването за явна несправедливост на наказанието не е подкрепено с доводи в самата жалба. Единственият довод, който подсъдимият прави в съдебно заседание е, че по-дългият срок на пробационните мерки ще се отрази негативно на изпълняваната от него работа в "БГ П." ООД, която изисквала да пътува. Върховният касационен съд намира, че наказанието не е явно несправедливо. То е индивидуализирано при основанието по чл. 55 НК и е съобразено с обществената опасност на деянието и на дееца. Съдът е изложил съображенията за увеличаване размера на наказанието, които тази инстанция напълно споделя. Активният подкуп е престъпление със завишена степен на обществена опасност, поради което определеното от въззивния съд наказание в по-пълна степен ще доведе до реализиране на целите на специалната и генералната превенция. Неудобствата за подсъдимия, които би създало изпълнението на пробационните мерки не е обстоятелство, което да дава основание за намаляване на срока им. Всяко от наказанията, предвидени в санкционната част на материално правните норми, в по-малка или в по-голяма степен ограничава осъществяването на гражданските права на дееца, но когато то е съответно на престъплението винаги е справедливо. При тези съображения и на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 НПК Върховният касационен съд, второ наказателно отделение