Решение № 1746 от 7.02.2014 г. на ВАС по адм. д. № 5058/2013 г.

Решение № 1746 от 7.02.2014 г. на ВАС по адм. д. № 5058/2013 г., V о., докладчик съдията Мариета Милева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Живко Стоянов Желев против решение № 246 от 06.02.2013 г. по адм. дело № 4203/2012 г. на Административен съд - Варна, с което е отхвърлена жалбата на Желев против заповед № 288/30.06.2012 г. на полицай в група "Охрана на обществения ред" при Първо районно управление "Полиция" (РУП) на Областна дирекция на вътрешните работи (ОДМВР) - Добрич, с която на основание чл. 63, ал. 1, т. 2 от Закона за Министерството на вътрешните работи (ЗМВР) Желев е задържан за 24 часа в помещенията на I РУП - Добрич. Жалбоподателят поддържа, че решението е незаконосъобразно, тъй като заповедта е издадена, без да се осъществени материалноправните предпоставки, предвидени в чл. 63, ал. 1, т. 2 от ЗМВР. Моли съдебният акт да бъде отменен и да се постанови ново решение по същество, с което заповедта за задържане да бъде отменена. Ответникът не изразява становище по касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата. Като взе предвид изложеното в касационната жалба и данните по делото Върховният административен съд, пето отделение, констатира следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 от АПК и от страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е допустима. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна по следните съображения: Решението на Административен съд - Варна е постановено в съответствие с материалния закон. Правилно съдът приема, че не са налице основания за отмяна на атакуваната заповед. Същата е издадена от полицейски орган по смисъла на чл. 53, ал. 2 от ЗМВР в границите на предоставената съгласно чл. 63, ал. 1 от ЗМВР компетентност. Правилно е и заключението, че при издаване на административния акт са спазени и формалните изисквания за закона. Като индивидуален административен акт заповедта по чл. 63, ал. 1 от ЗМВР следва да съдържа изброените в нормата на чл. 63, ал. 2 от Правилника за прилагане на Закона за Министерството на вътрешните работи (ППЗМВР) реквизити. В случая в съответствие с изискванията на чл. 63, ал. 2, т. 2 от ППЗМВР в заповедта е посочено точно правното основание за постановяването й, както и фактическите обстоятелства, довели до издаването й. Ето защо изводите на съдебния състав в този смисъл съответстват на нормативна уредба. Заключението на първоинстанционния съд за съответствие на заповедта с материалния закон също следва да бъде споделено. Разпоредбата на чл. 63, ал. 1 от ЗМВР регламентира мерки за административна принуда с цел обезпечаване на дейността на полицейските органи, осигуряване на своевременно протичане на мероприятията по установяване на самоличността на проверяваните лица, както и по опазване на обществения ред. Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал. 1, т. 2 от ЗМВР, полицейските органи могат да задържат лице, което след надлежно предупреждение съзнателно пречи на полицейски орган да изпълни задължението си по служба. Следователно, за да бъде задържано лице на това основание е необходимо да са изпълнени две предпоставки: 1. полицейският орган да изпълнява свое задължение по служба и 2. лицето, въпреки че е надлежно предупредено, съзнателно да пречи на органа на изпълни служебните си функции. В случая правилно съдът приема, че изброените предпоставки са осъществени. От събраните по делото доказателства се установява, че задържаното лице Живко Желев препятства изпълнението на задълженията на полицейските органи. Около 6.00 часа сутринта на 30.06.2012 г. в гр. Добрич служители на I РУП - Добрич извършват проверка на лек автомобил, движещ се криволичейки по пътното платно. Водач на автомобила е Живко Желев, който е в очевидно нетрезво състояние и се легитимира със задграничен паспорт. Водачът отказва да се подчини на разпореждането на полицейските служители да бъде изпробван с техническо средство за алкохол и въпреки разпореждането да не препятства дейността на полицейските органи по установяване на нарушение на Закона за движение по пътищата (ЗДвП) започва да обижда полицаите, да отправя заплахи към тях и дори предприема физическо посегателство спрямо полицай Стоев. Съпротивата на Желев е овладяна след пристигането на полицейски автопатрул за подкрепление, след което е издадена оспорената заповед. При тези данни следва да се приеме, че предпоставките на чл. 63, ал. 1, т. 2 от ЗМВР за задържане на лицето са осъществени. Установено е, че Желев, въпреки отправено предупреждение, препятства изпълнението на служебните задължения на полицейските органи по проверка спазването на правилата за движение и издаване на акт за установяване на административно нарушение по ЗДвП. Ето защо следва да се приеме, че са налице основания за прилагане на описаната в заповедта мярка, насочена към обезпечаване на безпрепятствено осъществяване на служебните функции на полицейския орган, поради което изводите на административния съд в този смисъл следва да бъдат споделени изцяло. Възражението на касационния жалбоподател, че предупреждението следва да бъде писмено не намира опора в нормативната уредба. Хипотезите на писмено предупреждение са изрично регламентирани (чл. 55 - 56 от ЗМВР). Нормата на чл. 63, ал. 1, т. 2 от ЗМВР не поставя такова условие за форма, а изисква предупреждението да е "надлежно", т. е. да е недвусмислено и ясно изразено. В случая от страна на полицейския орган към Желев са отправени конкретни указания за поведение, пренебрегнати от последния, който не се въздържа от словесни и дори физически действия, за да отклони полицаите от изпълнение на задълженията им по служба. Освен това да се приеме, че предупреждението в този случай следва да бъде отправено писмено означава да се препятства изпълнението на цялостната дейност на полицейските органи по опазване на обществения ред и по предотвратяване на нарушенията, които изискват бързи, незабавни и конкретни действия. Издаденото против Желев наказателно постановление, с което същият е санкциониран за нарушение по чл. 55, ал. 1 от ЗМВР, не е част от производството по прилагане на принудителната административна мярка по чл. 63, ал. 1, т. 2 от ЗМВР, поради което неговата законосъобразност или незаконосъобразност няма отношение към настоящия правен спор и не засяга направените по-горе изводи. Задържането по реда на чл. 63, ал. 1, т. 2 от ЗМВР не е санкция за неизпълнение на разпореждане на органа или за осуетяване на полицейска проверка, а е мярка, насочена към обезпечаване на изпълнението на полицейските задължения. Поради това липсата на основание за реализиране на административнонаказателна отговорност не води до отпадане на мярката, ако основанията за прилагането й, както в случая, са изпълнени. Поради всичко изложено следва да се приеме, че са налице основания по смисъла на чл. 63, ал. 1, т. 2 от ЗМВР за задържане на Живко Желев, издадената в този смисъл заповед е законосъобразна, а жалбата - неоснователна и следва да бъде отхвърлена. Ето защо като достига до заключение в този смисъл първоинстанционният съд постановява решение в съответствие със закона. С оглед изложеното настоящият съдебен състав приема, че при постановяване на обжалваното решение не са допуснати посочените от касатора нарушения по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК, атакуваният съдебен акт е постановен в съответствие с материалния закон и следва да бъде оставен в сила. По тези съображения Върховният административен съд, пето отделение,