Решение № 4257 от 31.03.2009 г. на ВАС по адм. д. № 14331/2008 г.

Решение № 4257 от 31.03.2009 г. на ВАС по адм. д. № 14331/2008 г., I о., докладчик съдията Емилия Миткова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на Директора на Дирекция "ОУИ"-Пловдив, при ЦУ на НАП, срещу Решение № 331/26.09.2008 г., постановено по адм. д. № 388/07 г. по описа на Пловдивски окръжен съд (ПОС), с което е отменен ДРА № 705/11.04.05 г. издаден от ТДД - гр. Пловдив в частта относно непризнато право на данъчен кредит по фактури, издадени от "Агенция за фирмена охрана и сигурност" ООД за данъчен период м. юни и м. ноември на 2002 г. в размер на 31 901.43 лв., ведно с начислените лихви за забава върху тези суми в размер на 11 035.68 лв. В жалбата се излагат доводи за неправилност на обжалваното решение като постановено в нарушение на материалния закон, отменително основание по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. Касаторът счита, че неправилно съдът е приел, че не са налице предпоставките на чл. 65, ал. 4, т. 4 от ЗДДС (отм.). В нарушение на разпоредбата на чл. 48, ал. 5 от ДПК (отм), съдът е прел, че не е налице надлежно връчено съобщение на "Агенция за фирмена охрана и сигурност" ООД и без да извърши проверка на стоковия поток при предходните доставчици, съдът е приел, че са налице предпоставките на чл. 64, ал. 1 от ЗДДС (отм.) за признаване правото на данъчен кредит на "Вагоноремонтен завод-Карлово" АД. Моли да бъде отменено обжалваното решение с присъждане на юрисконсултско възнаграждение за две инстанции. Ответникът по касационната жалба "Вагоноремонтен завод-Карлово" АД гр. Карлово, чрез пълномощника си адв. Васева оспорва жалбата и в писмена защита излага подробни съображения досежно правилността на обжалваното решение. Претендира разноски за касационната инстанция. Представителят на върховната административна прокуратура, излага доводи за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд - първо отделение, като взе предвид становището на страните и извърши проверка на обжалваното решение на посочените касационни основания съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 от АПК и след служебна проверка за допустимостта, валидността и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК, приема касационната жалба за процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211 от АПК, а по същество за неоснователна. Производството пред ПОС е повторно, след Решение № 7873/20.07.07 г. по адм. дело № 2296/07 г. на BAC, I-во отделение, с което е отменено постановеното от ПОС по адм. дело № 886/05 г. Решение от 09.11.06 г. В Решението на ВАС е прието, че не е налице редовно връчено съобщение на прекия доставчик, тъй като неправилно данъчните органи са пристъпили към връчване на съобщението по реда на чл. 48, ал. 5 от ДПК (отм). Указанията в отменителното решение са свързани със събиране на доказателства за редовно водено счетоводство на прекия доставчик. Предмет на обжалване пред ПОС е бил ДРА № 705/11.04.05 г. на ТДД - гр. Пловдив в частта, в която е потвърден за м. 06.2002 г. и изменен за м. 11.2002 г. с Решение № 653/16.06.05 г. на Регионален данъчен директор - гр. Пловдив, относно непризнато право на данъчен кредит по фактури, издадени от "Агенция за фирмена охрана и сигурност" ООД за данъчен период м. юни на 2002 г. в размер на 26 901.43 лв. и за данъчен период м. ноември на 2002 г. в размер на 5 000 лв., или общо 31 901.43 лв., ведно с начислените лихви за забава върху тези суми в размер на общо 11 035.68 лв. За безспорно съдът е приел, че процесните фактури са включени в дневниците за продажба и в СД за процесните периоди, както и че не е налице плащане на начисления по тях ДДС по ДДС сметка на доставчика. Приетото от данъчните органи правно основание за отказ на правото на данъчен кредит визирано в разпоредбата на чл. 65, ал. 4, т. 4 от ЗДДС (отм), съдът е приел, че не може да бъде приложено, тъй като не е налице факта на уведомяване на доставчика по реда на ДПК (отм.). Подробно съдът е изложил доводи относно нередовно извършената насрещна проверка, като вместо на прекия доставчик "Агенция за физическа охрана и сигурност" ООД проверката е извършена на "Транслимитид-в несъстоятелност" АД, без в съставения протокол от 23.03.05 г. да се съдържат данни за правоприемство между двете дружества или към него да са приложени доказателства за настъпването му. Връчването на съобщения по пощата с обратна разписка, макар да е предвидено като възможност в чл. 47, ал. З от ДПК (отм), според съда не може да обоснове редовно връчване по реда на ДПК, за целите на прилагане на разпоредбата на чл. 65 ал. 4 т. 4 от ДПК (отм), тъй като приложението на тази разпоредба следва да се свърже с нормите на чл. 48 и чл. 67, ал. 3 от ДПК (отм), които не са изпълнени в случая. Дори да се приеме, че е допустимо връчването да стане по този ред, то процесното съобщение не е редовно връчено и прието, тъй като е подписано на място на получател от лице, на което не са известни трите имена, ЕГН и длъжностното качество, респективно- няма данни в преписката да е пълномощник на проверяваното дружество или да е назначено за синдик, тъй като търговското дружество в несъстоятелност. В съответствие с нормата на чл. 130, ал. 1 от ДПК (отм) по същество на спора, съдът е приел, че са налице предпоставките за признаване правото на приспадане на данъчен кредит по отношение на жалбоподателя като получател по спорните фактури. Позовава се на заверени разпечатки от счетоводни документи, установяващи отражението на начисления по спорните фактури данък като задължение към бюджета в счетоводството на доставчика, както и други писмени доказателства във връзка със спорните доставки, които са приети по делото като доказателства, неоспорени от ответника, както и на приетото при първоначалното разглеждане на делото без оспорване заключение на ССЕ от което се установява, след проверка в счетоводството на доставчика, че данъка е начислен в счетоводството му като задължение към бюджета. От приетото допълнително заключение на ССЕ (във връзка с указанията на ВАС), съдът е приел, че се установява редовност на воденото от доставчика счетоводство. При така установеното, съдът е приел, че са налице предвидените в чл. 64, ал. 1 от ЗДДС (отм) предпоставки за признаване правото на приспадане на данъчен кредит на жалбоподателя. Решението е правилно. Въз основа на установената в съответствие със съдопроизводствените правила фактическа обстановка, съдът е достигнал до законосъобразни правни изводи. Първият спорен момент е налице ли са предпоставките на чл. 65 ал. 4 т. 4 от ЗДДС (отм.) приети от данъчните органи за да постановят отказ на правото на данъчен кредит на "Вагоноремонтен завод-Карлово" АД. Както правилно е приел съдът, за да се приложи тази разпоредба е необходимо да бъде безспорно установен факта на уведомяване на доставчика за представяне на исканите документи по реда на ДПК (отм). Безспорно установено е, че редовна насрещна проверка на доставчика "Агенция за физическа охрана и сигурност" ООД, чрез посещение на адреса на дружеството по реда на ДПК не е извършена. От данните по преписката се установява, че проверката е извършена на "Транслимитид-в несъстоятелност" АД, което дружество не е правоприемник или по друг начин свързано с дружеството доставчик на "Вагоноремонтен завод Карлово" АД. Правилно съдът е приел, че връчването по реда на чл. 47, вр. чл. 48 от ДПК (отм.) е само една от предвидените възможности за връчване на съобщения, но се прилага когато са направени други опити за връчване. В случая насрещна проверка на адреса не е извършвана, а съобщението по пощата, правилно съдът е приел, че не е оформено надлежно, тъй като липсват данни за получателя на пратката. При липса на посещение на декларирания данъчен адрес, като основен способ за връчване на ИПДПО е неоснователен довода в касационната жалба за пропуски в действията на служители на български пощи, които не следва да се отразяват на редовността на процедурата по чл. 48 ал. 5 от ДПК (отм.). Неблагоприятната последица от непредставяне на документи във връзка с ИПДПО от доставчиците на лицето претендиращо правото на данъчен кредит е обвързана с комулативното изискване на чл. 65, ал. 4, т. 4 от ЗДДС (отм.), а именно да са редовно уведоми за представяне на исканите документи по реда на ДПК (отм.). При липса на редовно уведомление, не е налице и фактическия състав на тази разпоредба, поради което и същата е неприложима. В тази насока са и част от мотивите в отменителното Решение № 7873/20.07.07 г. на BAC. Вторият спорен момент е установени ли са предпоставките на чл. 64 ал. 1 от ЗДДС (отм.) за признаване правото на данъчен кредит. Не се оспорва факта на начисляване на данъка като задължение към бюджета. В тази насока е изслушано и кредитирано от съда заключението на ССЕ, което е изготвено въз основа проверка в счетоводството на доставчика. Безспорно установен, при повторното разглеждане на делото е и факта на редовност на счетоводството на доставчика. Вещото лице е проверило СД, ДП за процесните периоди, справки за оборот за с/ки 702, 703, 411, оборотни ведомости, отчет за приходи и разходи за 2002 г., годишна оборотна ведомост, счетоводен баланс към 31.12. 2002 г., годишна данъчна декларация по чл. 51 ал. 1 от ЗКПО за 2002 г., одиторски доклад за заверка на годишния счетоводен отчет, СД и ДП за всички периоди на 2002 г. и е достигнало до извода, че записванията отразяват точно стопанските операции и са намерили отражение в оборотните ведомости и годишния счетоводен отчет за процесните периоди. Неоспореното заключение на вещото лице, обсъдено в съвкупност с останалите доказателства по делото, договор от 30.11.2001 г., анекс към него, опис на продадени материали по ф-ра № 564/27.06.2002 г., правилно съдът е приел, че обуславя предпоставките на чл. 64, ал. 1 от ЗДДС (отм.) за признаване правото на данъчен кредит на получателя по доставките, а довода в тази насока в жалбата е неоснователен. С оглед крайният съдебен акт и предвид изричната претенция на ответника по касационната жалба, Дирекция "ОУИ"-Пловдив, при ЦУ на НАП, следва да заплати сумата от 1 440 лева, представляващи уговорено и заплатено по банков път адвокатско възнаграждение за настоящата инстанция. Предвид на изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, I отделение