Решение № 7828 от 30.06.2021 г. на ВАС по адм. д. № 4691/2021 г.

Решение № 7828 от 30.06.2021 г. на ВАС по адм. д. № 4691/2021 г., VI о., докладчик съдията Тодор Тодоров Производство по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на директора на ТП на НОИ София – град против решение № 1734/18.03.2021 г. по адм. дело № 12155/2020 г. на Административен съд София – град. Поддържат се оплаквания за неправилност поради нарушение на материалния закон във връзка с прилагането на чл. 94, ал. 1 от Кодекса за социално осигуряване (КСО) и необоснованост – касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Ответникът по касационната жалба – С. Стефанов, от гр. София изразява становище за неоснователност на същата. Прилага писмен отговор, в който моли първоинстанционното съдебно решение да бъде оставено в сила като правилно. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационното оспорване. Върховният административен съд, състав на шесто отделение намира касационната жалба за подадена от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, при отсъствие на процесуални пречки за нейното разглеждане и наличие на всички положителни процесуални предпоставки по възникване и упражняване правото на касационно оспорване, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК е основателна. С решение № 1734/18.03.2021 г. по адм. дело № 12155/2020 г. Административен съд София – град е отменил по жалба на С. Стефанов, от гр. София решение № Ц2153 – 21 – 107/17.11.2020 г. на директора на ТП на НОИ София – град, с което са били отхвърлени жалбите му срещу разпореждане № [ЕГН]/3/01.09.2020 г. на ръководител "Пенсионно осигуряване" и разпореждане № [ЕГН]/2/29.09.2020 г. на ръководител "Пенсионно осигуряване" в частта за началната дата на отпускане на личната пенсия за инвалидност. Изпратил е административната преписка на пенсионния орган с указания по прилагане на закона. Решението е неправилно. По делото е установено, че с ЕР на ТЕЛК № 2153/19.06.2018 г. на Стефанов е била дадена оценка за трайно намалена работоспособност (ТНР) 46 % с дата на инвалидизиране 19.06.2018 г. и срок на инвалидността 1.06.2021 г. След обжалването му от освидетелстваното лице НЕЛК е издала ЕР № 0653/23.05.2019 г., с което е била потвърдена датата на инвалидизиране 19.06.2018 г. и срока на инвалидността 1.06.2021 г., но променена оценката за ТНР от 46 % на 56 %. ЕР на НЕЛК не е било обжалвано и е породило правни последици на 7.12.2019 г. С ЕР № 0551/19.02.2020 г. НЕЛК е коригирала допусната очевидна фактическа грешка в т. 13 от титулната страница на експертното решение от 23.05.2019 г., като е посочила, че ТНР е следвало да се чете 56 %, а не 55 %. Навсякъде другаде в ЕР № 0653/23.05.2019 г. на НЕЛК – т. 16, както и в мотивите за констатациите са посочени 56% ТНР. С. Стефанов е подал заявлението за отпускане на лична пенсия за инвалидност поради общо заболяване на 13.07.2020 г. и с оспорените разпореждания тя е била отпусната и определена в действителен размер от тази дата, поради пропуснат двумесечен срок от момента на нейното придобиване и пропуснат срок по чл. 94, ал. 3 КСО. Първоинстанционният съд е приел, че пенсията неправилно не е била отпусната от датата на инвалидността – 19.06.2018 г., тъй като ЕР № 0653/23.05.2019 г. на НЕЛК е било във "висящо положение" до неговата поправка с ЕР № 0551/19.02.2020 г. на НЕЛК за ОФГ, влязло в законна сила на 5.06.2020 г. предвид спирането на сроковете със Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, от който момент би следвало да се изчисляват сроковете по чл. 94 КСО. Този извод е неточен. Съгласно чл. 72 КСО пенсията за инвалидност се определя на лица с 50 % и над 50 % ТНР вид и степен на увреждане. Правото на пенсия за инвалидност се поражда от датата на инвалидизирането и се отпуска за срока на инвалидността (чл. 73 КСО). Правото на С. Стефанов на ЛПИОЗ е възникнало от 19.06.2018 г., определено от ЕР № 0653/23.05.2019 г. на НЕЛК, с което е била призната 56 % ТНР. Допуснатата ОФГ в една от позициите в експертното решение не променя неговия смисъл нито обема на признатото право. Сроковете по чл. 94, ал. 1 и ал. 3 са започнали да текат от влизането в сила на това експертно решение. ЕР за поправка на ОФГ няма самостоятелно значение за възникване на правото на ЛПИОЗ. По аргумент от чл. 98, ал. 7 КСО заявлението за отпускане на пенсия би могло да бъде подадено дори и в случаите на обжалване на ЕР. Разпорежданията за пенсиите за инвалидност се издават след решение на медицинската комисия към ТП на НОИ, която в случая е потвърдила ЕР № 0653/23.05.2019 г. на НЕЛК със свое решение № 16755/8.11.2019 г., от който момент са започнали да текат сроковете за подаване на заявление за отпускане на ЛПИОЗ. Неправилно административният съд е приел, че едва с влизането в сила на 5.06.2020 г. на ЕР № 0551/19.02.2020 г. на НЕЛК (за поправка на ОФГ) е възникнала възможността за подаване на заявление за отпускане на ЛПИОЗ. Съгласно чл. 94, ал. 1 и ал. 3 КСО пенсиите и добавките към тях се отпускат от датата на придобиване на правото, ако заявлението с необходимите документи е подадено в 2-месечен срок от тази дата. Ако документите са подадени след изтичане на 2-месечния срок от придобиване на правото, пенсиите и добавките към тях се отпускат от датата на подаването им. Извън тези хипотези пенсия за инвалидност и/или добавка за чужда помощ се отпуска от датата на подаване от лицето на заявление-декларация до териториалната експертна лекарска комисия (ТЕЛК), но не по-рано от датата на инвалидизиране, съответно - от датата на определяне на потребността от чужда помощ, ако необходимите документи за пенсиониране са подадени в териториалното поделение на Националния осигурителен институт в едномесечен срок от изтичане на срока за обжалване на експертното решение на ТЕЛК или на Националната експертна лекарска комисия (НЕЛК) по отношение на правоимащото лице. С. Стефанов е подал заявлението за отпускане на ЛПИОЗ на 13.07.2020 г. след изтичане на уредените по чл. 94 КСО срокове. Като е приел друго, административният съд е постановил своето решение при неточно прилагане на материалния закон. Оспорените актове на пенсионните органи са издадени в рамките на тяхната материална компетентност, в изискуемата форма, след спазване на административнопроизводствените правила, при точно прилагане на материалноправните разпоредби и в съответствие с целта на закона. По изложените съображения съдебното решение на Административен съд София – град следва да бъде отменено, а вместо него постановено друго, с което да бъде отхвърлено оспорването на С. Стефанов, от гр. София срещу решение № Ц2153 – 21 – 107/17.11.2020 г. на директора на ТП на НОИ София – град и потвърдените с него разпореждане № [ЕГН]/3/01.09.2020 г. на ръководител "Пенсионно осигуряване" и разпореждане № [ЕГН]/2/29.09.2020 г. на ръководител "Пенсионно осигуряване" при ТП на НОИ. Предвид изхода на спора административният орган има право на разноски за двете инстанции по чл. 78, ал. 8 ГПК вр. с чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ и чл. 144 АПК, които съдът определя в размер на по 100, 00 лева за инстанция и заплатената ДТ от 200, 00 лева за касационното производство, съгласно платежно нареждане за платена ДТ от 05.04.2019 г. Общият размер на дължимите от С. Стефанов разноски за двете инстанции Върховният административен съд изчислява на сумата от 400, 00 лева. Водим от горното и на основание чл. 222, ал. 1 АПК, Върховният административен съд, шесто отделение