Решение № 9 от 13.02.2009 г. на ВКС по гр. д. № 6393/2007 г.
ВКСII гражданско отделение13.02.2009 г.докладчик Здравка Първанова
Диспозитив
ОТМЕНЯ въззивно решение от 11.10.2007 г. по гр. дело № 368/2007 г. на Бургаския окръжен съд. ВРЪЩА делото на същия съд за ново разглеждане от друг състав при условията на § 2, ал. 2 ПЗР ГПК (2007 г.).
Мотиви
Решение № 9 от 13.02.2009 г. на ВКС по гр. д. № 6393/2007 г., II г. о., ГК, докладчик съдията Здравка Първанова Производството е по чл. 218а, ал. 1, б. "а" ГПК (отм.), вр. § 2, ал. 3 ПЗР ГПК. Образувано е по касационна жалба на Т. Р. М., гр. Бургас, срещу въззивно решение от 11.10.2007 г. по гр. дело № 368/2007 г. на Бургаския окръжен съд с твърдения за допуснати нарушения на материалния закон и съществени нарушения на съдопроизводствените правила - основания за отмяна по чл. 218б, ал. 1, б. "в" ГПК (отм.). Сочи се, че в нарушение на съдопроизводствените правила въззивният съд е отхвърлил искането на касаторката по чл. 157 ГПК (отм.) за допускане на техническа експертиза. Решението е постановено при неизяснена фактическа обстановка и е приета тезата на ответника, че владее имот на съпругата си, който е съседен на имота на ищеца. Ответникът по касационната жалба Т. А. Б., с. Р., област Бургас, оспорва жалбата във възражение по чл. 218г ГПК (отм.). Жалбата е подадена в срока по чл. 218в, ал. 1 ГПК (отм.) и е процесуално допустима. Върховният касационен съд, като взе предвид доводите на страните и данните по делото, намира следното: С обжалваното решение Бургаският окръжен съд е оставил в сила решение от 1.02.2007 г. по гр.д. № 1442/2006 г. на Бургаския районен съд, с което е отхвърлен искът за предаване владението върху недвижим имот: 1/18 ид.ч. от лозе - цялото с площ от 1,199 дка, трета категория, находящо се в м."Ч", представляващо имот № ***** по плана за земеразделяне на с. Р., предявен от Т. Р. М. срещу Т. А. И. (Бърдуков). Първоинстанционното решение, в частта, с която е признато за установено, че Т. М. е собственик на 1/18 ид.ч. от недвижим имот, представляващ лозе - цялото с площ 1,199 дка, м."Ч", не е било обжалвано пред въззивната инстанция. За да постанови решението си въззивният съд е приел, че ищцата е собственик на претендираните ид.ч. от процесното лозе - имот пл. № 0* по плана за земеразделяне и основният въпрос е дали ответникът го владее. Той оспорвал това обстоятелство, тъй като обработвал имот пл. № 0* който е собствен на съпругата му и други наследници на А. Н. Този имот, съгласно нот. акт № 191/1997 г. граничи с имота на ищцата. От разпита на двамата свидетели не се установило, ответникът да е в имота. Ищцата може да реализира правата си с иск по чл. 109а ЗС. Обжалваното решение е постановено при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Материалноправната легитимация на ищцата се основава на решение за възстановяване на собствеността върху процесния имот с план за земеразделяне. Влезлият в сила план за земеразделяне определя границите на възстановения имот и може да бъде преработван при грешка по административния ред по чл. 26 ППЗСПЗЗ. При данните по делото и заявеното от ответника в съдебно заседание, че спорът е за два реда от лозето, тъй като се мери грешно имотът от страна на ищцата, въззивният съд е следвало да допусне назначаване на техническа експертиза, съобразно т. 10 от ТР № 1/2001 г. ОСГК, макар и не по поисканата от ищцата задача, която да даде заключение след оглед на място и справка по влезлия план за земеразделяне, който вече е определил границите на имотите, какво е разположението на двата съседни имота, от което да бъде изяснен фактически въпросът дали ползваната от ответника площ включва изцяло или отчасти имота на ищцата. Оттук и след преценка на всички доказателства и изясняване на спора от фактическа и правна страна следва да се формират изводите относно това дали ищцата е установила твърдението си, че имотът и се владее без основание от ответника. Ето защо изводите за неоснователност на иска са направени в нарушение разпоредбите на чл. 186 ГПК (отм.) и чл. 188, ал. 1 ГПК (отм.) при неизясненост на делото относно релевантни за изхода му обстоятелства. Въззивното решение като незаконосъобразно следва да бъде отменено, а делото да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав, който на основание чл. 218з, ал. 1 ГПК (отм.) следва да разгледа спора след събиране на доказателствата, съгласно изложеното по-горе. Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, състав на II г.о.