Решение № 4885 от 05.05.2026 г. на ВАС по адм. д. № 3086/2026 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) вр. с чл. 160, ал. 7 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК). Образувано е по касационна жалба на „Болид-2020“ ЕООД, ЕИК 206527463, подадена от процесуалния представител адв. Владимирова, срещу Решение № 4445/03.02.2026 г., постановено по адм. дело № 11366/2025 г. по описа на Административен съд София – град. В касационната жалба са изложени доводи за неправилност на решението като постановено в нарушение на материалния закон и необосновано – отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Касаторът оспорва крайното заключение на съда за законосъобразност на ревизионния акт (РА) с оглед на съвкупната оценка на фактите и доказателствата по делото. Намира, че в случая са установени изискуемите предпоставки за признаване на правото на приспадане на данъчен кредит, а органите по приходите са аргументирали отказа с неотносими обстоятелства – липса на данни за кадрова обезпеченост, нередности на доставчици и общо счетоводство, липса на писмена кореспонденция. Посочва, че още в хода на ревизионното производство от ревизираното лице и от доставчиците му са представени достатъчно безспорни писмени доказателства за извършените доставки: договори, приемо-предавателни протоколи, КСС, разписки, обяснения, договори за наеми на помещения, фактури, извлечения на счетоводни сметки, справки, доказателства за извършени плащания и др. Позовава се на практиката на Съда на Европейския съюз по конкретни дела. Оплакванията са развити подробно в касационната жалба. Отправя искане за отмяна на първоинстанционното решение и постановяване на ново, с което процесният ревизионен акт (РА) да бъде отменен. Претендира присъждане на направените разноски за двете съдебни инстанции. Представя списък по чл. 80 ГПК и доказателства за плащане на адвокатско възнаграждение за касационното производство. Ответникът - директор на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ (ОДОП) София при Централно управление (ЦУ) на Националната агенция за приходите (НАП), не представя отговор на касационната жалба съгласно чл. 213а, ал. 4 АПК. В проведеното съдебно заседание се представлява от юрк. Михайлова, която я оспорва като неоснователна и моли да бъде отхвърлена, а първоинстанционното решение - оставено в сила като правилно и законосъобразно. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция съгласно представен списък с разноски. Върховният административен съд, първи състав на Осмо отделение, след преценка по допустимостта на жалбата, правилността на решението на заявените касационни основания и извършена служебна проверка по чл. 218, ал. 2 АПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна: Касационната жалба е допустима - подадена в срока по чл. 211 АПК, от надлежна страна, участник в първоинстанционното производство, имаща право и интерес от оспорването и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество е основателна. Предмет на оспорване в производството пред Административен съд София – град е бил РА № Р-22002324005810-091-001/14.07.2025 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП София, потвърден с Решение № 1157/24.09.2025 г. на директора на Дирекция ОДОП София при ЦУ на НАП, с който на „Болид-2020“ ЕООД са установени допълнителни задължения по ЗДДС за данъчни периоди от м. 07.2021 г. до м.10.2021 г., от м.12.2021 г. до м.09.2022 г., от м. 11.2022 г. до м.05.2024 г., м.07.2024 г. и м. 08.2024 г. в резултат на отказано право на данъчен кредит в размер на 293 136,30 лв. и са начислени лихви за забава в размер на 83 464,18 лв. По фактите съдът е обобщил процесуалните действия при ревизията на дружеството-жалбоподател. С оглед на констатациите с обжалвания РА на „Болид-2020“ ЕООД не е признато право на приспадане на данъчен кредит в общ размер на 293 136,30 лв. по 199 фактури, издадени от седем доставчици. През процесните данъчни периоди „Болид-2020“ ЕООД осъществява дейност по извършване на изкопни работи с багер и извозване на земни маси с тежкотоварна техника. Дружеството има назначени десет лица по трудови правоотношения и разполага с транспортни средства, отчетната стойност на които към 31.05.2024 г. е 232 245,93 лв. През процесните периоди е изпълнител по договори: от 14.07.2021 г. с възложител „Водострой Пловдив“ АД за транспортиране на минна маса (земна маса и въглища) на територията на „Мина Станянци“ ЕАД със собствена техника и персонал; от 29.04.2022 г. с възложител „Мина Станянци“ ЕАД за изкопаване на минна маса и извършване на монтажни дейности на територията на мината; от 30.06.2023 г. с възложител „Минерал 2009“ ЕООД с предмет вътрешен транспорт със собствено транспортно средство на обект кариера „Рудина“ (кв. Сеславци, район Кремиковци). Ревизиращият екип е изискал документи и писмени обяснения от задълженото лице и е извършил насрещни проверки на трети лица - „Алфико“ ЕООД, „Джъст Вижън Уеб“ ЕООД, „Ж.П. 2020“ ООД, „Лъки Стар 83“ ЕООД, „Т.Б. Инвест“ ЕООД, „Томстил“ ЕООД и ЕТ „Р. Д.“. Събраните в хода на ревизията писмени доказателства са приобщени по делото. От правна страна решаващият съд е потвърдил валидността на РА при проверката по реда на чл. 160, ал. 2 ДОПК. Приел е, че актът е издаден от компетентен орган по приходите съгласно изискването на чл. 119, ал. 2 ДОПК, в предвидената форма и при липсата на допуснати съществени процесуални нарушения в хода на ревизионното производство. Представените ЗВР, ЗИЗВР, заповеди за спиране и за възобновяване на ревизията, РД и РА по делото са съставени като електронни документи и са подписани от издателите с валидни КЕП. Крайното съдебно заключение е за неоснователност на жалбата, тъй като данъчно задълженото лице не е доказало реалността на стопанските операции по процесните фактури. В случая са представени, но не е достатъчно да има договори между страните, фактури и дори плащане. Правилни са констатациите на органите по приходите за необходимост да се докаже, че доставчикът има капацитета да осъществи фактурираните услуги. Последното не е сторено, предвид изброените в решението пропуски във водената счетоводна отчетност, начина на формулиране на предмета на сделката във фактурите и договорите между страните, превишение на цената на извършените ремонтни услуги над балансовата стойност на притежаваните от дружеството превозни средства. Обжалваното решение на Административен съд София – град е валидно и допустимо, но неправилно. Основателни са касационните оплаквания по същество за допуснато от първоинстанционния съд нарушение на материалния закон и необоснованост съгласно чл. 209, т. 3 АПК. Релевантните факти по казуса и събраните доказателства не са обсъдени по отделно и в тяхната взаимовръзка с оглед на приложимите разпоредби на ЗДДС. Разпоредбите на чл. 68, ал. 1 и ал. 2 ЗДДС обуславят възникването на правото на приспадане на данъчен кредит от кумулативното осъществяване на елементите на регламентирания сложен фактически състав. Освен притежаването на данъчния документ по чл. 71, т. 1 ЗДДС, в състава се включва и установяването на реалното получаване на стоките или услугите по облагаемата доставка – арг. чл. 6, ал. 1 и чл. 9, ал. 1 ЗДДС. В тежест на жалбоподателя е да установи, при условията на пълно и главно доказване, елементите от състава на данъчното предимство - арг. от чл. 154, ал. 1 ГПК. Доказателствената тежест в процеса е разпределена правилно от административния съд, но при преценката са взети предвид обстоятелства извън състава на правото на приспадане на данъчен кредит. Получателят по доставката - „Болид-2020“ ЕООД, е длъжен да установи всички положителни факти и да докаже реалността на сделките по фактурите с издатели „Алфико“ ЕООД, „Джъст Вижън Уеб“ ЕООД, „Ж.П. 2020“ ООД, „Лъки Стар 83“ ЕООД, „Т.Б. Инвест“ ЕООД, „Томстил“ ЕООД и ЕТ „Р. Д.“, но от него може да се изисква да представи само тези доказателства, които са съставени заедно с прекия доставчик и са двустранно подписани. Получателят не може да отговаря за действията, респ. бездействията на своите доставчици, включително да доказва тяхната обезпеченост за извършване на доставките. В този смисъл са постановените от Съда на ЕС решения по съединени дела С-80/11 и С-142/11, по дело С-285/11, по дело С-324/11, по дело С-18/13 и много други. Както е посочено в решението по дело С-277/14, т. 50 и т. 51, когато данъчната администрация констатира, че издателят на фактурата е извършил измама или е допуснал нередности, тя е тази, която трябва въз основа на обективни данни и без да изисква от получателя на фактурата да е извършил проверки, които не са негова задача, да установи, че този получател е знаел или е трябвало да знае, че сделката, с която обосновава правото си на приспадане, е част от измама с ДДС, като запитващата юрисдикция следва да провери дали администрацията е направила това (вж. в този смисъл решения Боник, C‑285/11, т. 45 и LVK - 56, C‑643/11, т. 64). Мерките, които в конкретния случай е разумно да се изисква да бъдат взети от желаещото да упражни право на приспадане на ДДС данъчнозадължено лице, за да се увери, че сделките му не са част от измама, извършена от друг стопански субект по предходна сделка, се определят основно с оглед на обстоятелствата в конкретния случай (вж. решение по дела C‑80/11 и C‑142/11, т. 59, както и определението по C‑33/13, т. 37). В хода на проведеното ревизионно производство от органите по приходите е установено, че „Болид-2020“ ЕООД осъществява дейност по извършване на изкопни работи с багер и извозване на земни маси с тежкотоварна техника от горепосочените мина и кариера. От дружеството са били представени процесните фактури, отговарящи на изискванията за форма и съдържание съгласно чл. 114, ал. 1 ЗДДС, двустранно подписани констативни протоколи, договори, доказателства за плащане на сумите по фактурите и счетоводни справки. Писмени обяснения и доказателства са представени и при извършените насрещни проверки на доставчиците. Основателни са оплакванията в касационната жалбата за допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, свързани с това, че съдът неправилно не е кредитирал представената първична документация. Същата безспорно е съставена от голям брой частни документи, които не се ползват с обвързваща съда доказателствена сила, но при решаване на делото не само не са кредитирани, но и не са обсъдени в конкретика оспорените доказателства от приходната администрация. Не представлява правен аргумент за липса на доставка значителната стойност на извършените ремонтни услуги, в сравнение с тяхната балансова стойност. Това дори не е икономически аргумент, в какъвто смисъл се използва, тъй като релевантна стойност за липсата на стопански смисъл би била стойността на нови превозни средства от същия вид. Отказът да се признае право на данъчен кредит поради това, че „Болид-2020" ЕООД не е доказало капацитета на доставчиците да осъществят фактурираната услуга, съответно за липса на склад или кадрови ресурс от доставчика, противоречи на тълкуването на Директива 2006/112/ЕО относно общата система на данъка за добавената стойност от Съда ЕС в решението по дело С-324/11, решението по съединени дела С-80/11 и С-142/11 и др., според която добросъвестният получател по облагаема с ДДС доставка на стока или услуга не следва да бъде санкциониран с отказ на признаване на право на данъчен кредит поради недобросъвестност или нарушения от страна на неговия доставчик. По делото липсват преки доказателства, сочещи за наличие на измама и въз основа на обективни данни, представени от органите по приходите, да се установява, че данъчно задълженото лице е знаело или е трябвало да знае, че сделката, с която обосновава правото на приспадане, е част от тази измама. Предвид изложеното първоинстанционното съдебно решение следва да бъде отменено като необосновано и постановено в противоречие с материалния закон и вместо него следва да се постанови ново решение в съответствие с гореизложените съображения. Тъй като делото е изяснено от фактическа и правна страна на основание чл. 222, ал. 1 АПК, касационната инстанция следва да разреши спора по същество като отмени процесния РА, потвърден с Решение № 1157/24.09.2025 г. на ДД ОДОП София при ЦУ на НАП. При този изход от делото Решение № 4445/03.02.2026 г. на АССГ следва да бъде отменено и в частта за разноските, като въпросът се разреши от настоящия състав на съда. С оглед на своевременната претенция и представените доказателства на касатора се дължат разноски за двете съдебни инстанции, на основание чл. 161 ДОПК във вр. с чл. 4 и чл. 5 от Закона за въвеждане на еврото в Република България, в общ размер на 10 652,04 евро. При определянето на разноските са съобразени доказателствата за внесени държавни такси от жалбоподателя в размер на 50 лв. за първоинстанционното и в размер на 869,20 евро за касационното производство, платените адвокатски хонорари за двете съдебни производства в размер на 9 500 лв. и 4 900 евро. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, изр. 1, пр. второ във вр. с чл. 222, ал. 1 АПК, Върховният административен съд, първи състав на Осмо отделение,