Решение № 6654 от 19.05.2014 г. на ВАС по адм. д. № 15464/2013 г.
ВАСIII отделение19.05.2014 г.докладчик Албена Радославова
Диспозитив
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 575 от 17.10.2013 г., постановено по адм. д. № 118/2013 г. по описа на Административен съд-Пазарджик. Решението не подлежи на обжалване.
Мотиви
Решение № 6654 от 19.05.2014 г. на ВАС по адм. д. № 15464/2013 г., III о., докладчик съдията Албена Радославова Производството е по чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба от Петър Христов Бъсин от с. Звъничево чрез процесуалния му представител адв. В. Стоянов срещу решение № 575 от 17.10.2013 г., постановено по адм. д. № 118/2013 г. по описа на АС-Пазарджик. Касаторът твърди неправилност на съдебното решение като постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила, в нарушение на материалния закон и необоснованост - касационни основания по чл. 208, т. 3 от АПК. Моли съдебното решение да бъде отменено като неправилно с произтичащите от това правни последици. Редовно призован за съдебно заседание, касационният жалбоподател не се явява и не се представлява. Ответникът, ГД "Изпълнение на наказанията", редовно призован, се представлява от юрк. Шемширов, който оспорва касационната жалба, а по същество твърди правилност на обжалваното съдебно решение по съображения, подробно изложени в депозирания писмен отговор на касационната жалба. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна, за която съдебното решение е неблагоприятно, поради което е допустима. Разгледана по същество, същата е неоснователна по следните съображения: С обжалваното решение АС- Пазарджик е отхвърлил иска на Петър Бъсин срещу ГД "Изтърпяване на наказанията", предявен на основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди- претърпени от него битови неудобства от условията в затвора- Пазарджик за периода 2009 г. - 7.02.2012 г., болки и страдания от заболяването, страхове и притеснения за бъдещето му, за живота и здравето му, защото през времето на престоя в затвора се страхувал, че ще се разболее, а като се разболял от туберкулоза, не знаел дали ще оздравее- в размер общо на 25 000 лв., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на предявяване на иска до окончателното й изплащане. Претендираните от Бъсин вреди според ищеца са в резултат на незаконосъобразното бездействие на органите на затворническата администрация да изпълнят законовото си задължение по чл. 128, ал. 1 от ЗИНЗС да създадат условия за опазване на физическото и психическото здраве на лишените от свобода и да осигурят гарантираните им права по чл. 3 от ЕКЗПЧ за защита от нечовешко или унизително отнасяне или наказание. Ищецът твърди, че е претърпял вредите от лошите битови условия в килията и липсата на проветрение в нея, от заниженото количество и лошото качество на предоставяната му в затвора храна, от пребиваването му в една килия с туберкулозно болно лице, което не е изолирано, в резултат на което самият той се е разболял от туберкулоза . За да отхвърли исковата претенция, Административен съд - Пазарджик, след подробно обсъждане доводите на страните и събраните по делото доказателства - поотделно и в тяхната цялост, е приел, че предявеният иск е изцяло неоснователен. Съдът е заключил, че от събраните по делото доказателства- писмените доказателства, показанията на тримата допуснати и разпитани свидетели и изслушаните три различни съдебни експертизи, неоспорени от страните и кредитирани от съда като компетентно изготвени, не се установява наличието на твърдяното от ищеца незаконосъобразно бездействие от страна на органите на затворническата администрация - не се доказват твърдяните лоши битови условия в населяваната от Бъсин килия, които да са довели до заболяването му от туберкулоза; не се установява недостатъчност и лошо качество на затворническата храна, нито лошо и неадекватно медицинско обслужване. Отделно от това според съда не се доказва и наличие на пряка и непосредствена причинно-следствена връзка между евентуални незаконосъобразни фактически действия и бездействия от страна на длъжностни лица при ответника и евентуално настъпилата вреда. Решението на АС-Пазарджик е правилно. За да възникне отговорност за вреди, причинени от държавата или общината на граждани или юридически лица, следва да се осъществят кумулативно във времето следните елементи от сложния фактически състав на тази отговорност, а именно: 1. наличието на незаконосъобразен административен акт, действие или бездействие на властнически орган на държавата или общината; 2. незаконосъобразният административен акт, действие или бездействие да са при или по повод извършване на административна дейност; 3. от тези актове/действия или бездействия да са настъпили реално вреди; 4. настъпилите вреди да са в пряка и непосредствена причинна връзка с незаконосъобразния административен акт, действие или бездействие. Липсата на който и да било от елементите от сложния фактически състав на отговорността по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ води до неоснователност на предявения иск за вреди. Правилно АС-Пазарджик е приел, че в процесния случай посочената съвкупност от предпоставки за ангажиране отговорността на ответника за вреди не е налице. Въпреки че, неизпълнението от страна на администрацията на затвора на задължението й по чл. 128, ал. 1 от ЗИНЗС да създаде условия за опазване физическото и психическо здраве на лишените от свобода съставлява по съществото си " административна дейност" по см. на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ и решение № 5 на Конституционния съд, постановено по к. д. № 3/1994 г., то в конкретния случай, правилно съдът е приел, че по делото не е установено подобно незаконосъобразно бездействие, а евентуално - дори такова да е налице, същото не е в причинна връзка с твърдяните от ищеца вреди, които - отделно от това според настоящия състав остават недоказани. Правилно и в съответствие със съдопроизводствените правила при събирането и цененето на доказателствата, съдът е установил, че килията, в която Бъсин е пребивавал преимуществено по времето, в което е обитавал същата заедно с болния от туберкулоза съкилийник Попов, отговаря на нормалните стандарти за осветеност, проветрение, централно газово отопление, наличие на обособен в нея санитарен възел с течаща вода и относително добра хигиена и обезпаразитяване. Седмичните хранителни менюта отговарят на нормативните изисквания за здравословно хранене, покриват на 100 % средните стойности на енергийните потребности на лишените от свобода, храната е с в нужното количество, качество и разнообразие на продукти като храненето е оптимално разпределено. При постъпването му в затвора Бъсин е подложен на задължителен профилактичен преглед, вкл. И рентгеново изследване на белите дробове, при който не е установено някакво хронично или инфекциозно заболяване, в т. ч. и туберкулоза. За времето на престоя му в затвора - Пазарджик са му проведени общо 22 прегледа при оплаквания от негова страна и преглед не му е отказван. След констатиране заболяването на лишения от свобода Попов, Попов е настанен в болницата при Затвора -Ловеч за специализирано лечение, а на всички останали затворници, вкл. и на Бъсин е направено микробиологично изследване - храчка за БК, резултатите от което по отношение касатора са отрицателни и не сочат на заболяване от туберкулоза. При последващи оплаквания от страна на Бъсин през 2011 г., са проведени няколко прегледа, като заболяването му от туберкулоза е било диагностицирано около месец и половина след първите оплаквания, поради което не е налице забавяне при поставяне на правилната диагноза. Бъсин е изолиран своевременно, своевременно му е определено адекватно лечение с прехвърляне в специализираната болница при Затвора-гр. Ловеч, откъдето е изписан при изтичане срока на наложеното му наказание "лишаване от свобода", положително повлиян от проведеното лечение и с направление за диспансеризация. Съгласно приетата по делото съдебно-медицинска експертиза туберкулозата е лечимо заболяване с добра прогноза за пълно възстановяване. Неоснователни са развитите в касационната жалба доводи за постановяване на съдебното решение при съществени нарушения на съдопроизводствените правила, изразяващи се в необсъждане на всички събрани по делото доказателства. Обстоятелството, че Бъсин се е разболял от туберкулоза в затвора не доказва наличието на причинно-следствена връзка между заболяването и твърдяното бездействие на затворническата администрация по чл. 128 от ЗИНЗС и чл. 3 от ЕКЗПЧ, още повече, че ищецът още при постъпването си в затвора- Пазарджик е съставлявал рисков за подобно заболяване контингент - същият е пушач и наркозависим - употребява хероин венозно. С оглед гореизложеното касационната жалба се явява неоснователна, а атакуваното с нея решение на АС-Пазарджик следва да бъде оставено в сила като правилно. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо Върховният административен съд, трето отделение