Решение № 8871 от 29.06.2018 г. на ВАС по адм. д. № 2177/2017 г.

Решение № 8871 от 29.06.2018 г. на ВАС по адм. д. № 2177/2017 г., V о., докладчик съдията Галина Карагьозова Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от С. И. А., чрез пълномощника й адв. И. И., против решение № 7809 от 08.12.2016 г., постановено по адм. дело № 9922/2016 г. по описа на Административен съд - С.-град, В. отделение, 29 състав, с което е отхвърлена жалбата й против писмо изх. № РД-44-104 от 19.09.2016 г. на директора на Националния исторически музей (НИМ). В касационната жалба са развити доводи за неправилност на решението поради необоснованост на изводите на съда и неправилно приложение на материалния закон - отменително основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяна на решението и да се отмени отказа за предоставяне на достъп до обществена информация, обективиран в цитираното писмо на директора на НИМ. Претендира се присъждане на разноски за касационното производство. Ответникът - директорът на НИМ, чрез пълномощника си адв. К. Б., оспорва касационната жалба и моли да бъде отхвърлена като неоснователна, а постановеното съдебно решение като правилно да бъде оставено в сила. Претендира разноски за касационното производство. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба, но не по изложените в същата съображения, а тъй като неправилно АССГ е приел за приложим реда по ЗДОИ, вместо да приложи нормата на чл. 8, т. 2 от ЗДОИ, съгласно която за документи, съставна част от Националния архивен фонд, какъвто е настоящия случай, ЗДОИ не е приложим. От заявлението за достъп не може да се направи извод какъв е характерът на исканата информация, той не става ясен и от процесното писмо, поради което преписката е следвало да бъде върната на органа за ново произнасяне. Върховният административен съд, състав на пето отделение, след като прецени данните по делото и доводите на страните, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна, против подлежащ на оспорване съдебен акт, който е неблагоприятен за нея, както и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. Предмет на контрол в производството пред АССГ е писмо изх. № РД-44-104/19.09.2016 г. на директора на Националния исторически музей, в което е посочено, че в отговор на заявление на жалбоподателката по реда на ЗДОИ, се предоставят копия на оценителен протокол № 18 от 06.11.1978 г. и оценителен протокол № 21 от 27.11.1978 г., който могат да бъдат получени в деловодството на НИМ, след заплащане на разходите по предоставяне на информацията - по 0.11 лв. с ДДС на страница (А4), в касата на музея. Първоинстанционният съд е събрал относимите за спора доказателства, които подробно е обсъдил и вярно и точно е установил фактите по спора, като фактическите му констатации не се оспорват в настоящото производство. Съдът е приел за установено, че административното производство е започнало по заявление с вх. № РД-44-104/08.09.16 г., подадено от С. А., в което жалбоподателката е поискала предоставяне на оценителни протоколи от № 1 до № 23 до декември 1978 г. за изработените копия на движими културни ценности. С обжалваното писмо са предоставени копия от протоколи № 18 от 06.11.1978 г. и № 21 от 27.11.1978 г., със заличени лични данни и заличени данни за друга, съдържаща се в тях информация, извън заявената. С оглед посоченото от правна страна съдът е приел, че оспореното писмо има характер на решение по чл. 28 от ЗДОИ, с което е предоставена исканата информация. Съдът е отхвърлил възражението на жалбоподателката, че писмото обективира отказ по направеното искане, тъй като същата не е установила, независимо от указаната й доказателствена тежест, че исканата информация се съдържа и в други документи, извън предоставените два протокола. Не е опровергано соченото от ответника, че само тези протоколи съдържат оценяване за изработени копия на движими културни ценности, именно каквато информация е поискана. Съдът е отхвърлил възраженията, обосновани с други произнасяния, в това число и със съдебно решение по други заявления за достъп до обществена информация, подадени от жалбоподателката. Също така е отхвърлено и твърдението, че оспореният акт е незаконосъобразен, тъй като са заличени части от съдържанието на предоставените протоколи. Съдът е посочил, че задълженият субект по чл. 3 от ЗДОИ може да извърши такова заличаване, на основание чл. 37, ал. 2 от ЗДОИ когато прецени, че исканата информация представлява защитена тайна, в случая - лични данни - имена на членове на оценителните комисии. По тези съображения е отхвърлил жалбата. Така постановеното решение е правилно и следва да бъде оставено в сила. Неоснователно е възражението в касационната жалба, че съдът не е преценил събраните доказателства, както и не е приложил правилно закона, тъй като не е отчел, че не са предоставени документи от научния архив на НИМ, които са публични и до които достъпът е свободен, а в предоставените протоколи са заличени на практика всички данни. Посоченото възражение не се подкрепя от доказателствата по делото. С. А. е поискала информация само относно оценяването на изработени копия на движими културни ценности. С процесното писмо и предоставените протоколи е предоставена именно информация за оценяването на движими културни ценности - по протокол № 18 оценяването на копия на 102 броя монети, а по протокол № 21 копие на понтонната лодка на генерал Д.. Останалата, съдържаща се в протоколите информация не касае оценяването на копия на движими културни ценности, като в тази връзка не са поискани или представени от страна на жалбоподателката доказателства, опровергаващи това твърдение на задължения по ЗДОИ субект. Останалата заличена информация касае лични данни на членовете на оценителните комисии, като правилно е прието от съда, че заличаването й е законосъобразно. В Закона за достъп до обществена информация в редица текстове е закрепен, прогласения в чл. 6, ал. 1, т. 5 основен принцип при осъществяване на достъпа до обществена информация за защита на личните данни, като защитата касае както заявителите, така и третите лица, като съдът правилно е обсъдил в тази връзка приложението и на чл. 37, ал. 1, т. 3 от ЗДОИ. Неоснователно е възражението, че в писмото липсват посочени правно и фактическо основания, обосноваващи отказ за предоставяне на информацията, тъй като оспореното писмо не обективира отказ. Същото има характер на решение по смисъла на чл. 28, ал. 2 от ЗДОИ, с което е предоставен достъп до информация, в обем, съответстващ на искания, т. е. в пълен обем, като писмото съдържа всички реквизити на решение по чл. 34, ал. 1 от ЗДОИ. Ирелевантни за настоящия спор са представените в касационното производство доказателства относно произнасяне на съда по повод последващи заявления по ЗДОИ, подадени от жалбоподателката до НИМ с вх. № РД-44-39 от 18.04.2017 г. и № РД-44-41 от 03.05.2017 г. Жалбоподателката в поредица от заявления иска предоставяне на напълно или частично припокриваща се информация, като реализира правото си на защита по съдебен ред. С решение 6235/13.10.2016 г., постановено по адм. дело № 5637/2016 по описа на АССГ, оставено в сила с решение № 14314 от 24.11.2017 г., постановено по адм. дело № 12925/2016 г. по описа на ВАС е отменен мълчалив отказ на директора на НИМ и преписката е върната за ново произнасяне по заявление, с което отново се иска достъп до оценителни протоколи от № 1 до № 30 до 1979 г., без заличени данни, с което са защитени правата на жалбоподателкта. Не са налице отменителни основания за отмяна на обжалваното решение и същото като правилно следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на делото е основателна претенцията на ответника по касация за присъждане на направените в касационното производство разноски, които са доказани в размер на 600 лв. - сума, действително заплатена за адвокатски хонорар, видно от приложения договор за правна защита и съдействие № 670334 от 13.01.2018 г. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, пето отделение,